Архив

Разширяваме сътрудничеството с КСБ

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова гостува на Камарата на строителите в България заедно със своя заместник Николай Нанков. Тя обсъди приоритетите на подопечното й ведомство и предизвикателствата пред строителния бранш заедно с председателя на КСБ инж. Светослав Глосов, зам.-председателите  доц. д-р инж. Георги Линков и Венелин Терзиев, почетния председател инж. Симеон Пешов, изп. директор инж. Иван Бойков, членовете на ИБ инж. Николай Таков и Николай Николов и председателя на ОП-София инж. Николай Станков.
Най-дискутираните теми на срещата бяха измененията в Закона за обществени поръчки (ЗОП), който се очаква да влезе в сила от януари 2012 г., работата с чужди строителни компании от ЕС и трети страни, функциите на общините по издаването на разрешителни за строителство, контролът, санкциите и необходимостта от типови договори.
Министър Павлова покани представител на КСБ, който да придружи нея и министъра на околната среда и водите Нона Караджова на посещение в Израел, където ще дискутират водната инфраструктура и представи проектите, по които ще работи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Лиляна Павлова изрази благодарност за активността, с която УС на КСБ участва в Консултативния съвет миналата седмица и напомни за ролята на Камарата по работата с ОП „Регионално развитие” (ОПРР) заради външните оценители, които организацията препоръча на МРРБ. „Процентът договорени средства, който имаме днес, е и благодарение на тях. Но работейки в оценителните комисии, виждаме, че трябва да инвестираме в по-задълбоченото познаване на програмата, приоритетите на правителството и правилата за допустимост. Имаме прекрасна експертиза от гледна точка на строителство и изисквания, от друга страна, експертите на МРРБ познават правилата на ОПРР, но не толкова добре, и трябва да намерим баланса. Добра инициатива би била да направим поредица от съвместни срещи, за да обменим познанията на бизнеса и експертите”, предложи министърът.
Лиляна Павлова коментира въпроса за качеството на работа и забавените плащания от чужди строители към български компании подизпълнители, като заяви, че браншът е потърпевш от новия бизнес на комисионерите. „Големите компании идват, печелят търговете на ниска цена, след това търсят български партньори, които на още по-ниска цена изпълняват проекта, носейки цялата отговорност и получавайки много под минималната стойност на своята работа.
Трябва да спрем
комисионерите

За няколко от тях съм готова да сезирам чрез посолствата търговските им представителства, защото може би ще рискуваме един лот от АМ „Марица”, ако италианската компания не се стегне, за да работи както трябва. Инж. Таков постави въпроса за осемте милиона не разплатени от турската компания - строител на АМ „Люлин“ към българските фирми подизпълнители. Може да се помисли за списък на изключванията и за
ограничаване
от участие в търгове

за определен срок на фирми, които са се провалили или са били некоректни”, категорична беше Павлова. В отговор председателят инж. Глосов напомни, че полските фирми са се справили с нелоялната конкуренция от Китай, като са отказали да стават техни подизпълнители.
В началото на работните разговори председателят по воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) доц. д-р инж. Георги Линков представи промените, които предстоят в него във връзка с новите текстове в ЗОП. По думите му измененията очертават повишеното обществено очакване и волята на законодателя удостоверенията, които издава за вписване на строителите, да гарантират посочените обстоятелства. В резултат на това предстои процедура по прецизиране на декларирания опит от строителите. Основното въведено правило е този опит да бъде потвърден, защото досега при вписването беше предоставена възможност заявителите да попълват онлайн документа и не се извършваше проверка за отбелязаното в раздела „Производствен опит”. От средата на октомври опитът на всички вписани в ЦПРС ще бъде деклариран. „Когато става дума за отбелязване на обект с определена категория, първият от нужните документи е разрешението за строеж, следващият е договорът – неговият предмет и записаните възложител и изпълнител. Опитът се декларира само след завършен обект на ниво поне Акт 15. Ако обектът е въведен в редовна експлоатация, трябва да се представи разрешението за ползване. Отваряме възможност в рубрика „Описание” в рамките на две страници строителят да представи по-подробно изградения обект така, че всеки потребител да разбере какво представлява той. Има и референция”, обясни доц. Линков и допълни, че удостоверенията на вписаните в регистъра вече са подменени и са влезли в сила от 1 октомври.
Той постави и темата за типовите договори. Според него в ОПРР се изпълняват няколко вида обекти и именно затова подобна стандартизация на документите ще бъде приложима и ефективна. Павлова сподели мнението му и заяви, че
типовите документи ще стеснят полето за интерпретации при търговете
„Не можем да задължим бенефициентите – общините, да прилагат типовите договори, можем да ги посочим като препоръчителни за това какви да са техническите спецификации и критериите за оценка. Надявам се през ноември
да дискутираме ЗОП, предложените промени са приемливи, защото решават проблема с предварителния контрол, който седемте министерства поотделно прилагаме. С измененията процесът ще бъде синхронизиран и извършван от един орган – АОП, на която ще помогнем да изгради капацитета за това. Паралелно ще работим за типовите документи. Запозната съм с вашите предложения и ще ги допълним”, гарантира Лиляна Павлова.
Венелин Терзиев разказа за международната дейност на КСБ, като отбеляза тазгодишния конгрес на FIEC – Европейската строителна федерация, чийто домакин беше Камарата. По думите му той се е състоял в България благодарение на това, че браншовата организация се е утвърдила като надежден партньор, работещ за решаване на проблемите, един от които е различието в законодателството. Зам.-председателят уточни, че представители на КСБ са били на работни посещения в Мароко, Грузия, Йордания, Азербайджан и вече имат контакти с Либия. „Навсякъде сме добре приети и има работа за българските фирми. Нужно е обаче малко усилие от страна на държавата”, заяви Терзиев, а инж. Глосов подчерта, че повечето страни зад граница се
нуждаят и от моралните гаранции на правителството

за фирмите, с които работят, защото искат да се уверят, че държавата стои зад бизнеса. „Строителството навън е експорт и това ще се отрази добре на нашия бранш, особено предвид кризата”, обобщи Венелин Терзиев. Инж. Иван Бойков съобщи, че предстои делово посещение на КСБ в немската строителна камара и отбеляза, че интересното в техния опит е прилагането на юридическия вариант големите фирми да кандидатстват за големи обществени поръчки, а малките – за малки. Той покани представител на МРРБ, компетентен по ЗОП, да се включи в срещата.
Едно от предизвикателствата пред строителите, които министър Лиляна Павлова посочи, е продиктувано от препоръките на ЕК и множеството финансови корекции към общините, водещи до затруднено разплащане с бизнеса. „Лавинообразно нараства броят на проектите с финансови корекции, алармира регионалният министър. Трябва да помислим какво да направим, за да подобрим качеството. Имаме случаи като басейна в Кирково, който само след един сезон в експлоатация вече е мухлясал и изгнил. Извършените строителни работи там не изглеждат добре. И в очите на европейския одитор това са половинчати проекти. Настроението към България е, че работим на парче и некачествено. Иска ми се заедно да променим тези впечатления. Когато стартира новата оперативна програма, не трябва да позволяваме подобни частични ремонти. Проблемите ни сега до голяма степен се дължат на това, че ги позволихме, което доведе и до шикалкавенето, че за ремонт не е нужен надзор”, каза тя и синтезира тезата си, като обясни, че заради стремежа към по-лесна процедура и липсата на контрол страната си е спечелила лош имидж и обвинения към бранша за некачествена работа. В отговор зам.-председателят Венелин Терзиев заяви, че това се дължи и на лошо изготвените тръжни документи и на критерия за най-ниска цена. Според министър Павлова
ключов е качественият строителен надзор
Председателят инж. Глосов обаче даде реален пример с фирма в Перник, която е спечелила търг с оферта 50 лв. за оценка на проекта и 300 лв. за надзор. „Какъв надзор може да има на такава минимална стойност?!”, риторично попита той, а министърът се съгласи с позицията му, като уточни, че с новите корекции в ЗОП няма да се стига до подобни ситуации.
Според становището на инж. Бойков пък проблемът се корени в общините, защото там има дефицит на технически грамотни лица и стремеж към избор на определен подизпълнител, което като резултат води до ниското качество и ниската цена. „Въпросът е комплексен, не е само в строителството. Тепърва ще имаме проблем по ОПРР, тъй като основен бенефициент са общините. Имахме срещи с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) – те не изявиха интерес към предварителен контрол. Трябва да помислим върху цялостния процес”, констатира изп. директор. Инж. Николай Таков се включи по темата, отбелязвайки значимостта на проектите. Според него има случаи, в които заданието предопределя провал. „Не може при течащ покрив да има хубава мазилка, без значение как я е изпълнил строителят. Некомпетентното подаване на заданието има роля”, смята той.
Според Павлова
най-големият проблем
идва от проектите, с които се кандидатства, защото понякога само за да се спечели, се правят компромиси и се проектира набързо. „Имаме пропаднали общински пътища не защото строителят не си е свършил работата. Той е изпълнил проекта такъв, какъвто е, но когато в него не е заложена поправка на основата на пътя, естествено, че той ще потъне. Не можем да виним и само проектантите - ако от тях е поискана рехабилитация, те няма как да направят проект за реконструкция, дори на пътя да му е нужна такава”, заключи министърът. Тя посочи, че като решение на проблема МРРБ ще наеме инвеститорски контрол. Вече беше проведен търг за него, но той се провали заради съмнение за картелно споразумение. По думите на министъра трябва да има кой да контролира общините, но от друга страна, ведомството ще ги стимулира да правят интегрирани, завършени проекти. Това ще стане чрез промяна на подхода в ОПРР, за да не се инвестира на парче.
Инж. Симеон Пешов продължи темата с общините и подчерта, че
грубите манипулации
в търговете трябва
да изчезнат,

защото те се отразяват отрицателно и на качеството. Отговорът на Лиляна Павлова беше, че проектът за изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) предвижда общините да бъдат нормативно обвързани не само с издаването на разрешителни за строеж, а и с контрола и санкциите за незаконно строителство.




Регионалният министър:

Показваме „Тракия“ на европейския комисар по финансите


Министър Павлова, какви са Вашите впечатления от първата работна среща с КСБ?
Тази среща и диалогът, който имаме с Камарата, са изключително важни. Оттук нататък такива разговори трябва да се случват редовно, а не инцидентно. Надявам се върху добрата основа за партньорство да разширим сътрудничеството си, защото имаме важни теми, по които да работим. Така МРРБ ще подкрепи бранша с каквото може и обратното.
Кога ще разговаряте с ЕК за парите от еврофондовете, които все още не са изплатени за АМ „Тракия”?
ЕК няма проблем с магистрала „Тракия”, тя е одобрена. Ще сертифицираме разходите и ще чакаме да бъдат възстановени. Нямам причина да говоря с комисията. Но ще се възползвам, че в четвъртък у нас пристига комисарят по въпросите на бюджета и финансовото планиране в ЕК Януш Левандовски, за да го заведем и да види с очите си какво уникално съоръжение изграждаме.




Проекти и приоритети на МРРБ

Основните приоритети на МРРБ, които министър Павлова е представила по време на Консултативния съвет преди седмицата и с които накратко запозна УС на КСБ при гостуването си на Камарата, са стратегията за развитие на пътната инфраструктура „Европа 2020”, ОПРР, подобряването на енергийната ефективност на сградния фонд и на нормативната уредба. Конкретните обекти, по които работата предстои, са АМ „Тракия”, „Марица”, „Струма”, „Калотина - София”, „Хемус”, „Черно море”.
Стратегията включва и седем скоростни пътя – „Видин - Ботев-град”, „Русе - ГКПП Маказа”, „Русе - Шумен”, „ГКПП Гюешево - София”, „Рила”, „Дуранкулак - Варна”, „Пловдив - Асеновград”. Предвижда се изграждането на два моста над р. Дунав – Оряхово - Бекет и Силистра - Кълъраш. Тунелът под Шипка също е част от пътната стратегия „Европа 2020”.
Предстоящите договори по ОПРР са за подкрепа за интегриран градски транспорт в 5-те големи града
Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора и Плевен на стойност общо 204 млн. лв.; схема за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите за 19 млн. лв. и на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура за 40 млн. лв. МРРБ планира още реконструкция на яз. „Студена” и изграждането на три нови язовира – „Нейковци”, „Пловдивци” и „Луда Яна”, и на пречиствателни станции за питейни води към тях.
По съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони JESSICA предстои сключване на споразумения с класираните фондове за градско развитие и инвестиране на 24,5 млн. лв. във фонда за София и 36,7 млн. лв. в останалите за 6-те големи града. Задачите, които си поставя МРРБ във ВиК сектора, са да завърши реформата в отрасъла, като бъде увеличен капацитетът на участниците в реформата - асоциации по ВиК, оператори, администрация. Планира се изготвяне на критерии и професионални квалификационни изисквания на техническия персонал със съдействието на програма JASPERS. Промените ще се осъществят и със създаването на стратегически и подзаконови нормативни актове и законодателни промени. Заедно с МОСВ и общините строителното ведомство ще довърши проектите за дълбоководно заустване по черноморското крайбрежие – Златни Пясъци, Равда и Созопол.
Очаква се и Законът за устройство на територията (ЗУТ) да претърпи промени. Измененията предвиждат облекчаване на въведените регулаторни режими, подобряване качеството на обслужване на гражданите и бизнеса и подобряване на инвестиционната среда. Особено важна промяна в него е премахването на дублирането на функции и правомощия за контрол на строителството и разграничаване на правомощията на контролните органи на общините и на ДНСК. Ще бъдат увеличени правомощията на органите на местното самоуправление и местната администрация.