Архив

ЕК ни каза „Да“ за нова инфраструктура

ЕК одобри новите български проекти в Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). На последните срещи на правителството в Брюксел този месец са били уточнени всички приоритети и направления, засягащи територията на нашата страна. Това стана ясно по време на тяхното представяне в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) от неговия титуляр Ивайло Московски, министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев и представителя на ЕК - Ана Ливиерату от Изпълнителната агенция TEN-T. Структурирането на пътните съоръжения е на две нива – основна мрежа, която се състои от най-важ­ните международни връзки, и разширена. Втората ще захранва и разпределя транспортните потоци от основната мрежа и така ще бъде обхваната цялата територия на ЕС. Подчертава се ключовото разположение на България, която граничи с три страни, кандидатки за членство в ЕС, и на черноморския регион, значим за свързването на транспортните системи на два континента.
„Европа се нуждае от 500 млрд. евро инвестиции в транспортна инфраструктура до 2030 г., за да подобри свързаността между отделните държави и да стимулира свободното движение на хора и стоки. Средствата ще дойдат не само от фондовете на ЕС, но и от правителствата на страните членки, като заем от Европейската инвестиционна банка или пък чрез издаване на гаранции за частните инвеститори”, обясни Ливиерату в отговор на въпрос как ще бъдат финансирани пътните проекти. Ивайло Московски допълни, че се надява до края на годината парламентът да гласува Закона за публично-частното партньорство и в комбинация със Закона за концесиите правителството ще търси частни капитали за реализацията на отсечките.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството напомни, че през юни ЕК представи следващата многогодишна финансова рамка за 2014 -2020 г. и в нея е предложено създаването на инфраструктурен фонд за осигуряване на свързаността в Европа. Към него е изготвен индикативен списък от проекти и предложения в областта на транспорта до 2020 г., който според Павлова съответства на плановете на българското правителство за развитието на транспортната инфраструктура.
Става въпрос за механизма „Свързване на Европа” (Connecting Europe Facility), по който ще се финансират инфраструктурните обекти през следващия програмен период. Той ще разполага с 50 млрд. евро и близо 32 млрд. от тях са предназначени за транспорт, а 10 млрд. ще бъдат насочени към по-бедните страни като България, съобщи представителят на ЕК. Средствата за енергийни проекти в механизма ще са 9,1 млрд. евро. В този сектор страната ни присъства като част от Южния газов коридор, където попада „Набуко”, в свързването на електрическите мрежи на Централна с Югоизточна Европа и в изграждането на газови и петролни връзки по оста север-юг. Изискването за участие по новата схема е проектът да бъде публичен, като стремежът е да се привлекат частни инвеститори. Чрез Connecting Europe ще се предоставят грантове на 14 от държавите, включително на България, които използват средства от Кохезионния фонд.
Според Димитър Савов, директор на дирекция „Транспортна политика” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за участие по механизма са предложени пристанища, летища и железници от известните TEN-T проекти. Това са воден път Рейн/Маас - Майн – р. Дунав, железницата Атина – София - Виена - Прага – Дрезден и пътят Игуменица - Атина - София - Будапеща. Савов обясни, че за България са предвидени 5 млрд. евро от Кохезионния фонд, но с прибавянето на националното съфинансиране сумата достига 6,5 млрд. евро. „Инвестицията е голяма и ще бъде трудно на страната ни да я усвои, за което са необходими стратегии”, отбеляза експертът.
„Connecting Europe има за цел да подкрепи по-скоро зелени проекти, каквито са железниците и водните пътища, но независимо от това сред предложените от страната проекти фигурира и лот 3 на магистрала „Струма”, добави Лиляна Павлова.
По думите на Ливиерату Европа се нуждае от подобрение на транспортната си мрежа, тъй като прогнозите са за увеличение на превозваните товари с 80% до 2050 г. и 50% ръст на превозваните пътници. В същото време само 20 от големите европейски летища са свързани с железопътната мрежа и само 35 от големите пристанища - с транспортната мрежа по суша. Лиляна Павлова беше категорична, че приоритет на МРРБ ще бъде подготовката на проектите, за да може България да защити добра европейска субсидия за строителство.



Трансевропейските проекти

В централната TEN-T мрежа попадат петте коридора, минаващи през нашата страна, но за първи път в нея влизат и интермодални терминали – това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Драгоман, Свиленград, Горна Оряховица и Лом. В картата, в която се очаква да се концентрира по-голямата част от европейското финансиране в периода до 2030 г., са обхванати изцяло пътните и железопътните направления по досегашните общоевропейски транспортни коридори през България. В последните месеци са добавени още две трасета към основната мрежа – железопътното направление София – Горна Оряховица - Русе – Букурещ и пътното направление София – Велико Търново – Русе – Букурещ, което представлява по-голямата част от магистрала „Хемус”.
Скоростните пътища са пет: Варна – Дуранкулак, Русе – Шумен, Пловдив – Рудозем, „Рила” и „Хемус” в частта от Велико Търново до Шумен. Пристанищата, летищата, жп и водните проекти, извън основните трасета, влизат в разширената европейска транспортна мрежа и ще получат максимум 20% безвъзмездно финансиране от Европа.
Лиляна Павлова подчерта, че лот 3 от АМ „Струма” остава за следващия програмен период 2014-2020 г., но България ще се бори в максимална степен да получи финансиране и за развитието на магистрала „Черно море” и на София – Калотина. Според нея новите проекти в мрежата дават възможност България да се развива и по хоризонтала „Хемус” – пътят София – Велико Търново – Русе, като основен коридор, и пътят от Велико Търново до Варна, като допълваща мрежа. „Така наистина ще покажем, че и в северната част на страната - изоставен в последните години регион със затруднения, можем да изградим инфраструктура и да привлечем инвестиции”, коментира Павлова.