Архив

Булевард „Княгиня Мария-Луиза” – ларгото на следосвобожденска София

Автор Красимир Ненчев


Мария-Луиза Бурбонска е първородната дъщеря на италианската принцеса Мария Пия Неаполитанска и Роберт Бурбонски, испански инфант, херцог на Парма и Пиаченца. Родена е през 1870 г., получавайки кръщелната си благословия от самия папа Пий IХ. На
1 февруари 1893 г. министър-председателят Стефан Стамболов съобщава в прокламация към българския народ за годежа й с българския княз Фердинанд. На
8 април в частния параклис на Пармския херцог се извършва бракосъчетанието, а на 11 май същата година новата българска княгиня стъпва на българска земя при Свищов. За шестте години престой в България Мария-Луиза дава живот на четири деца – на престолонаследника княз Борис Търновски, Кирил, Евдокия и Надежда. На 19 януари 1899 г. след раждането на княгиня Надежда Мария-Луиза угасва в обкръжението на цялото си домочадие. Погребана е в католическата църква
„Св. Лудвиг” в Пловдив. С нейната морална и материална помощ се основава Майчин дом „Мария-Луиза” и стопанското училище, носещо също името й.
29 май 1893 г. е датата, когато София посреща младоженците. От гарата до Лъвов мост се строят арки, поставят се стълбове, обвити в националния трикольор и съединени с гирлянди. Килими, цветя, знамена красят улицата, по която за първи път ще мине княгинята и която по-късно ще носи нейното име.
Останала като част от пътищата, пресичащи Софийското поле преди Освобождението, тя е имала различни имена през годините - „Балкана джадеси”, „Лом паланка” или само „Ломска”.
След свързването на столицата с жп линия през 1888 г. булевардът е най-прекият път от Централната софийска гара до центъра на града. Това обстоятелство превръща днешния бул. „Мария-Луиза” в една от първите регулирани и благоустроени улици, съгласно първия градоустройствен план на София, приложен в края на 80-те години на ХIХ в. Последователно приема имената  „Витошка” (1883-1893), бул. „Димитър Петков” (1893-1895), отново „Витошка” (1895-1899), „Мария-Луиза” (1899-1946), „Георги Димитров” (1946-1992) и отново „Мария-Луиза” след 1992 г.
Освен важните комуникационни функции някогашната улица е имала ясно изразен търговски облик. Още преди Освобождението тя се явява като продължение на главната чаршийска улица на София, известна като ул. „Търговска”, като в близост до бъдещия булевард се намират повечето от големите пазари на следосвобожденска София – Житни, Солни, Конски.
Между Баня баши джамия и северната фасада на днешния ЦУМ през
80-те години на ХIХ век се е организирал известният в миналото софийски Петъчен пазар, прехвърлен след това на сегашното си място, вече под името Женски пазар.
От началото на ХХ век вече бул. „Мария-Луиза”, е една от централните столични артерии с най-интензивен обществен живот. Булевардът се застроява с няколкоетажни сгради в стил неокласицизъм, сецесион и модерн. В първите десетилетия на миналия век по булеварда работят голям брой заведения за хранене – гостилници, бирарии, кафенета и сладкарници. Някои от тях са предпочитано място за срещи на известни по това време интелектуалци и обществено-политически дейци.
С голяма популярност се ползват кафене „Македония”, на ъгъла на бул. „Мария-Луиза” и площад „Бански”, както и намиращото се до него Арменско кафене, в което чести посетители са били Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Антон Страшимиров, Иван Андрейчин. Много посещавани са били бирариите „Родопи”, „Здраве” и „Братя Рогачеви”, привличащи своите клиенти с разнообразни напитки и качествена храна. Още от края на ХIХ век и през първите десетилетия на ХХ век бул. „Мария-Луиза” се превръща в културно средище на столицата. Най-ранният период се характеризира с гостувания на чуждестранни циркови трупи. През
1898 г. цирк „Витали и Пиноти” построява своя дъсчена сграда на ъгъла с ул. „Пиротска”, а две години по-късно два италиански цирка опъват палатки в градинката до джамията. След тях цирковете „Хамершмид” и „България” на братя Потайникови се настаняват на мястото, където се намират днешните хали. А около 1891 г. в София се образува Театралното дружество „Зора”, което дава своите представления в театрален салон, намиращ се на ъгъла на бул. „Мария-Луиза” и ул. „Цар Симеон”. По-късно на негово място е построен театрален и киносалон „Одеон”. Много от изтъкнатите български театрални артисти се изявяват на неговата сцена. Киносалонът е разрушен от бомбардировките по време на Втората световна война.
Първият кинематограф в София, инсталиран временно през 1904 г., е отново на булеварда, в градинката пред днешната минерална баня, а пък първият постоянен киносалон е построен през 1908 г., пак на „Мария-Луиза” – това е „Модерен театър”, познат още и като кино „Цанко Церковски”. От същата страна на булеварда през 30-те години е построено и кино „Глория Палас”. По-късно то ще се нарича „Отдих и култура” и „София” до днес, когато е хотел и бинго зала, отново със старото име.
Вероятно няма друг столичен булевард с толкова много хотели, особено в периода между двете световни войни. Развитието на младата българска столица налага строежа на хотели в града, които да поемат потока от чужденци и гости от страната.
След 1910 г. хотелиерството се развива на по-високо ниво, когато по инициатива на Софийската търговско-индустриална камара е поканен като инструктор на хотелиерите словенецът Иван Кенда. На бул. „Мария-Луиза” са съсредоточени повечето от хотелите в столицата. По-известните от тях са „Македония”, намиращ се на ъгъла с пл. „Бански”, грандхотел „Булевард”, близо до ъгъла с ул. „Цар Симеон”, „Одеон” (по-късно известен като „Еделвайс”, а днес в сградата се помещава „Алианц България холдинг), на ъгъла с ул. „Поп Богомил”, „Савоя” – представителната сграда на ъгъла с бул. „Сливница” (сега хотел „Лион”).
И днес „Мария-Луиза” е булевардът, на който са разположени множество хотели – като се започне от представителния „Шератон” и се стигне до внушителния „Принцес”, строен от французи и известен в недалечното минало като част от френската хотелиерска компания „Новотел”. Но атмосферата на традиция и дългогодишно присъствие в архитектурата на булеварда носят преди всичко старите сгради, които още в началото на ХХ век са били хотели. Именно тяхната запазена архитектура говори за старинност и стил, която и днес ни потапя в атмосферата на миналия век.
Архитектурният облик на бул. „Мария-Луиза” в частта от пл. „Света Неделя” до Лъвов мост се е запазил до голяма степен непроменен. И въпреки че голяма част от характерните особености и традиции, съпътстващи миналото на този стар софийски булевард, са отстъпили място на новите съвременни изисквания и тенденции, той и днес продължава да има важно присъствие в живота на нашата столица.