Изработват Националния план по изменение на климата 2013 - 2020

Описание на настоящата ситуация в областта на политиката на климатичните промени в България и набелязване на главните цели в тази сфера. Това бяха акцентите в проведената първа среща за изработване на Националния план по изменение на климата 2013 – 2020 г.
Изготвянето на проекта ще продължи с цяла поредица от консултативни обсъждания по сектори, втора работна среща и обучение на местната администрация. След окончателното му съставяне планът ще бъде представен на обществено обсъждане. Ангажиментът за постигане на по-добри резултати в областта е поет от страната ни по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, Протокола от Киото и Пакета на Европейския съюз „Климат - енергетика”.
Стойността на проекта е приблизително 430 хиляди евро, 350 хиляди евро от които са принос на правителството на Норвегия чрез Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България. Партньори по проекта са Министерството на околната среда и водите и Норвежкият университет за наука и технологии в Трондхайм.
Участие в срещата взеха представители на шест министерства у нас, експерти от агенциите за енергийна ефективност, по горите и по околна среда, членове на Българската стопанска камара и др.  
На събитието бяха представени основните източници на емисии парникови газове у нас и целите за тяхното намаляване, които Министерството на околната среда и водите (МОСВ) си поставя по сектори.
Сектор „Енергетика”
„Нашите електроцентрали са по-емисионни от европейските, което е проблем за тяхната конкурентоспособност в бъдеще. Причина за това са недружелюбните от екологична гледна точка местни лигнитни въглища”. Това констатира Иванка Диловска, експерт в сектор „Енергетика” към МОСВ. Тя посочи, че трите централи в комплекс „Марица-изток” са формирали 71% от емисиите в електропроизводството за обществени цели през изминалата 2010 г. България обаче няма как да намали количествата вредни газове, генерирани от тези обекти, заради сключените дългосрочни договори за изкупуване на енергията между лигнитните централи и Националната електрическа компания. „Съзнателното намаляване на производството ще доведе по оскъпяване на електрическата енергия с не по-малко от 30 евро на мегаватчаса”, коментира Диловска.
За справяне с проблема секторът предвижда увеличаване дяловете на беземисионната ядрена енергия и енергията от възобновяемите източници в страната. Част от стратегията е и въвеждането на модерни технологии, каквито са системите за охлаждане и производство на електрическа и топлинна енергия.
Сектор „Отпадъци”
„Парниковите газове от отпадъци у нас намаляват. Въпреки това делът на сектора спрямо общото количество емисии на парникови газове в страната се увеличава значително”. Това констатира Михаил Стайнов, експерт в сектор „Отпадъци” към МОСВ. Сравнено със страните от европейската икономическа общност, процентовият дял у нас надвишава 10%, докато за държавите, без Португалия, той е около и под 5%.
Мерките, които секторът предвижда, са насочени към увеличаване рециклирането и оползотворяването на генерираните в България отпадъци. Целите са и за улавяне и третиране на газ-метана, който се отделя при изгарянето на биоразградимите отпадъци в депата и в пречиствателните станции за отпадъчни води. Съществен момент в направлението ще бъде и контролът по изпълнението на инсталациите, в частност в секторите „Твърди отпадъци” и „Отпадъчни води”. За реализацията на посочените мерки ще бъдат използвани инструментите като Закона за управление на отпадъците, Националния стратегически план за намаляване на биоразградимите отпадъци за депониране, ОПОС, ПУДООС и др.
Сектор „Транспорт”
„Основен и очевиден източник на замърсяване в градската среда са личните автомобили”, обобщи инж. Асен Антов – експерт в сектор „Транспорт” към МОСВ. Той обясни, че за справяне с проблема планът предвижда намаляване на пропътуваните километри с личен автомобил за сметка на увеличен обем обществени превози.
Другата цел, която експертите от сектора си поставят, е формулирането на конкретни мерки, стимулиращи прехода към използване на по-екологичен личен транспорт.
Основните източници на информация, които Министерството на транспорта ползва по отношение на градските превози, са проектите за интегриран градски транспорт, финансирани по Оперативна програма „Регионално развитие”. Оформената към момента документация се отнася само за седемте най-големи града в България – София, Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Русе.

Факти от последните 20 години

*Около 7 пъти са се увеличили пожарите в страната, като територията ни е загубила около 10% от горите си.
*Температурата в градовете се е повишила средно с около 1,8 градуса.
*Периодът на снегозадържане у нас е намалял с 40%, а валежите са по-малко с 30%