Централната софийска гара

Автор Красимир Ненчев

Официалното откриване и освещаването на Българските държавни железници и Централната жп гара в София става факт, когато топът на княз Дондуков, поставен пред входа на градската градина, възвестява на софиянци, че в 12 часа на гарата е посрещнат международният влак от Виена за Истанбул. След изпълнението на българския химн в чакалнята се провежда тържествен обяд за около 200 души по австрийско меню, а реч произнася министър Григор Начович. Датата е 12 август 1888 г.

Но всичко започва през май 1883 г. във Виена, на срещата на представителите на Австро-Унгария, Сърбия, Турция и България. Целта е изграждането на железопътна връзка между Виена и Истанбул, като на България се възлага строежът на участъка Цариброд – София – Вакарел, а на Турция – участъкът Вакарел – Белово.
Търгът за българската част печели дружеството на Иван Грозев. На 23 юни 1888 г. линията е завършена.
От гара Цариброд тръгва първият български влак,
който се придвижва безпроблемно до гара Вакарел, като навсякъде по всичките си спирки е посрещнат с огромен интерес.
Жп гара София е построена на километър от „входната врата” на града – Лъвов мост, по проект на архитектите Колар, Прошек и Маринов. Строителните работи се ръководят от дружеството на Иван Грозев, като участват и италиански специалисти. Сградата е дълга 96 и широка 12 метра. В източната и западната й страна е обособен втори етаж. Плановата схема е типична за този вид сгради – обширен централен вестибюл през два етажа и странични крила. Външната архитектура е с италиански ренесансови форми. А фасадата към гаровия площад е представително оформена, към коловозите - с покрит навес. Високият свод над вестибюла в средата е съединен с часовникова кула с поглед към Витоша. Пътниците могат да почиват в една от трите чакални – за първа класа с червени кадифени канапета, за втора класа със зелени канапета, а за трета с дървени пейки. В близост до Централната гара са построени три жилищни постройки специално за персонала. А пред красивата гара има голяма градина с алеи и пейки. В павилиона на градинката, наречен „Бялата кръчма” всекидневно свирят духови оркестри и известни за времето си певци изпълняват градски песни. Има и още два павилиона – единият в чакалнята, а другият на самия перон.
В първите си работни дни гарата обработва по 3 - 4 влакови композиции,
които се движат три пъти седмично, а в неделя има увеселителни влакове. От края на 1888 г. два пъти седмично вече преминават и международните влакове Симплон – Ориент – Експрес със спални вагони и Директ – Ориент – Експрес – Конвенционала със спален вагон, вагон-ресторант, първокласни и второкласни вагони. В края на 1888 г. гарата се сдобива с първите си 13 локомотива, 92 пътнически и 205 товарни вагона.
Първият бърз влак е потеглил на 23 септември 1903 г.
по линията София – Варна, като разстоянието е вземал за 14 часа и 25 минути. А първата електрифицирана линия е по маршрута София – Пловдив и действа от 27 април 1963 г. В началото гарата се осветява с газови лампи, като за обслужването се построява специален коловоз и инсталация, т.нар. газов завод, за зареждане на пътническите вагони със светилен газ. Движението се координира чрез телеграфните морзови белгийски апарати „Леопард”, заменени в навечерието на Първата световна война със „Сименс”. А пък първите ни железничарски работници са обучени от барон-хиршовата железница. Неин кадър е и първият началник на Централната софийска гара – пловдивчанинът Йосиф Карапетров.
В периода 1908 - 1912 г. гарата се реконструира. През 1910 г., в западната част от гаровия площад е изградена временна приемна сграда, специализирана за линиите от Варна, Кюстендил и Банкя.
На 23 февруари 1971 г. Григор Стоичков, министър на транспорта, прави първата копка за построяването на днешната съвременна жп гара. Три години по-късно,
на 6 септември, в чест на 30-годишнината от 9 септември 1944 г., лично Тодор Живков я открива.
Главен проектант на сградата е арх. Милко Бечев, а строителството е извършено от СО „Трансстрой”. Коловозите и пероните са проектирани от инж. Димитър Константинов и са построени от транспортни войски.
Новата гара е разположена в северната част на предгаровия площад и има подчертано хоризонтален обем. Главният вход е на едно ниво със спирките на обществения транспорт, жп линиите и пероните, като комуникациите и площадът пред гарата са решени на различни нива. Пътниците се обслужват в две халета, разположени на различни нива едно над друго – на горното приземно равнище - за далечни пътувания, и на долното, в ротондата на пътническия тунел, който съединява коловозите.
В предгаровия площад от малкия шадраван се издига 34-метрова бронзова статуя на майка с дете.
От северната страна са кацнали два гълъба, които трябва да напомнят на посетителите на нашата столица, че софиянци живеят в мир.
Скулптурната композиция е дело на проф. Величко Минеков. Монументалното пано в приемната пък е творение на Светлин Русев. Самата сграда има три надземни етажа. По дължината й паралелно са разположени 36 Х-образни колони, които крепят покривната конструкция, съчетанието с алуминиева дограма, стъкло и мрамор е модерно за времето решение. 24 са ескалаторите, които обслужват пътниците. В централното фоайе има 125 кожени канапета с капацитет 500 места, както и стелажи за багаж. Чакалнята разполага с отделение за майки с деца, кино, закусвалня, ресторант за бързо хранене, представителен ресторант, наречен „Лукс” – често посещаван и от софиянци, които не пътуват. Не липсват кафенета и сладкарници. А за пътуващите нощем има денонощно отворен бюфет и магазин за сувенири, намиращи се в декоративния предгаров двор.
Днес сградата на Централна гара София, както и цялата инфраструктура не само в района на гарата, но и по железопътната отсечка от Калотина до гара Септември, заедно с отклоненията се стопанисва от Предприятие за експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура – София-1. В тежкото състояние, в което се намират днес БДЖ, основното внимание е насочено към поддръжка на трасето и техниката, докато за сградата на Централна гара средства няма. Ротондата и нейното стопанисване се пое от Столичната община, която има ангажимент и за обновяването й.