Стара Загора: сърцето на България

Безкрайно познатите определения - градът на липите, на правите улици, на поетите и художниците, шестият по големина в България, днес са изместени от други качества на Стара Загора. Това е една от четирите български общини, имащи международен кредитен рейтинг, който по „Стандърт енд Пуърс” отговаря на BB + и сертификат за качество ISO 9001-2000. Това е регионът с най-големия инвестиционен проект за последните 20 години на стойност 1,3 млрд. евро. Това е пресечната точка на три европейски транспортни коридора. Това е общината, разположена в южните склонове на Сърнена Средна гора на кръстопът между Севера и Юга, Запада и Изтока на страната.
Неслучайно мястото е било населено отпреди повече от 8000 години. Историята на града започва с неолитните жилища от 6 – 5 хилядолетие пр.н.е. Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран на Стария континент. Смята се, че в района на днешния град е основано селище от траките под името Берое, което на тракийски вероятно означава „желязо”. Още в древността там е имало мини за добив на желязо.
Римският император Траян преустроява града и го кръщава на себе си - Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна е сред градовете, имащи право да секат собствени монети – право, давано на най-големите търговски и икономически центрове на империята.
Стара Загора е опожарявана многократно, но построявана отново и отново. За тази цел през 1878 г. в Стара Загора пристига известният строител от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, с която общината е популярна и досега. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването и именно затова датата е обявена за празник на града. В България единствено Нова Загора има такъв устройствен план. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света – Мексико Сити, Буенос Айрес, Пекин и Токио.
През 1925 г. в общината е открита втората след София опера - Южнобългарската опера. Тя и Античният форум на Августа Траяна правят града туристически и културен център. Тецовете и мините, действащи в областта, печелят на Стара Загора и името на индустриален център на страната.
След редицата министри и чуждестранни гости на Камарата на строителите в България, в редакцията на  в. „Строител” гостува и новият кмет на Стара Загора – Живко Тодоров.

Кметът Живко Тодоров:

Имаме проекти за над 100 млн. лева

Живко Тодоров е роден на 21 септември 1981 г. в Стара Загора. Завършил е ГПЧЕ „Ромен Ролан” в града на липите и „Европеистика” в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като експерт в изготвянето и управлението на проекти за кандидатстване по програми на ЕС в община Стара Загора и в Областна администрация - Стара Загора. През 2009 г. е избран за народен представител от ГЕРБ. От 29 юли 2009 до 5 май 2010 г. е зам.-председател на парламентарната комисия по външна политика и отбрана, след това до 2 септември е и неин председател. До края на януари тази година е ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, а по-късно - зам.-председател. На 30 октомври 2011 г. след балотаж, на който печели 67,12% от гласовете на гражданите, Живко Тодоров беше избран за кмет на Стара Загора.

Г-н Тодоров, преди да ни гостувате, се срещнахте с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и с Тодор Чобанов – съветник по туризма в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Какви теми обсъдихте с тях?
Целта на тези срещи беше да видим на какъв етап са проектите на община Стара Загора и какво ни предстои оттук нататък, какви стъпки да предприемем, за да насочим повече европейски пари в нашия регион. Това е приоритет в работата ни и е от изключително значение, защото основният свеж ресурс, който можем да инвестираме, са именно парите от оперативните програми.

Разкажете за проектите на Стара Загора.
Имаме проекти за над 100 млн. лв., които могат да бъдат реализирани през следващите няколко години и вече са подадени. На 12 декември ни предстои дело във Върховния административен съд (ВАС) за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) по проекта за регионално депо за отпадъци на стойност 52 млн. лв. На първа инстанция ОВОС беше оспорен и падна, сега на втора има обжалване, за да бъде утвърдена оценката за въздействие и да можем да започнем работа по депото. Предстои стартиране на тръжните процедури и до 2014 г. трябва да сме го изградили, в противен случай подлежим на санкции, а и превозването на боклука до други депа оскъпява услугата за гражданите. Имаме и друг голям проект - за интегриран градски транспорт на Стара Загора. Той включва закупуване на нови тролейбуси, монтиране на антипаркинг колчета, изграждане на велоалеи, за да има и алтернативни форми на придвижване. Проектът е на стойност над 26 млн. лв. и до 15 март трябва да го предадем, след което очакваме одобрение.
Приоритетен проект е и този за превръщането на културните обекти в туристически атракции – античната римска част е разработена и дейностите вече са одобрени. Реализирането им е на обща стойност 4,3 млн. лв. и предстоят тръжните процедури и сключване на договор. Изпълнението трябва да бъде качествено, процедурите да бъдат прозрачни и отчетени по надлежния ред. Важното не е само печеленето на проекти, но и тяхното управление, защото контролните органи следят всичко. Трябва да бъдем максимално коректни и ще изискваме много от екипите, които ръководят проектите.
След като бяхте избран за кмет, дадохте заявка, че искате да подобрите административния капацитет в общината. Какви промени предстоят?
Моят престой в парламента като депутат от 41-вото Народно събрание доста ми помогна в това да опозная законодателния процес и работата на администрацията. Има хора, които не са вършили съвестно своята работа и ще понесат съответната отговорност. Нормално е, когато общината е застрашена от санкции, да има отговорен за това. Категорично ще има промяна в екипа. Още се запознавам с документацията и накрая ще преценим какви действия ще предприемем. За мен е важно екипът, който е ангажиран със строителния ресор в общината, да бъде експертен. Сигурен съм, че заместник-кметът по строителство и инвестиции, на който съм се спрял – инж. Янчо Калоянов, ще бъде одобрен от хората, защото е специалист от бранша. Той е бил и председател на Областното представителство на КСБ в Стара Загора.

Доколко ви удовлетворява работата по различните приоритети, която заварихте в общината?
Има донякъде придвижени неща, но имаме и доста забележки. Те са най-вече по отношение на начина, по който са се организирали търговете за обществени поръчки. Няма да допускаме нарушенията, извършвани в миналото, да се повтарят, защото всяко нарушение означава санкция за общината.

Във връзка с това - Камарата на строителите в България има идея да организира срещи и обучения по тръжните процедури за представители на общините. Как гледате на тази възможност?
Общините имат интерес от такова сътрудничество. От значение е прозрачността на процедурите и те да бъдат издържани изцяло по европейските изисквания. Например традиционно в България се прави разделяне на поръчки, така че стойността им да падне под 50
хил. лв. и да минат по Наредбата за малки обществени поръчки. Това е нарушение и после общината търпи санкции. Именно заради такава практика в миналото сега Стара Загора може да понесе глоби. Преди време дори старозагорското Областно представителство на КСБ в лицето на неговия председател инж. Кольо Колев алармира за нередности при проект за образователна инфраструктура – училища и детски градини. Тогава бяха отстранени доста от участниците в търга и заради това в момента ни е наложена санкция в размер на 5% от стойността на проекта. Това прави около 230 хил. лв., но ще обжалваме глобата. За една община подобна сума не е малка, с нея може да бъдат изградени 23 детски площадки. Тепърва предстои да разгледаме по-подробно документацията в общината и се надявам да няма други проекти, при които коректността е под въпрос, защото за нас е важно ефективно да употребяваме ресурса на българските и европейските данъкоплатци.

Стара Загора имаше доста проблеми заради замърсяването на въздуха. Какво се случва със сероочистващите съоръжения, които трябваше да се изградят към тецовете?
Постепенно се подобряват нещата. Докъм 2007 г., до въвеждането на сероочистките, имахме сериозни проблеми. Технологиите се развиват и улавянето на въглеродните емисии е на дневен ред. Все още има квартали, които се отопляват на твърдо гориво. Ние имаме амбицията да газифицираме града, така че да се използва евтино гориво, което да бъде екологично чисто. Това не може да стане по европейски проекти и е въпрос на разговори и инвестиционна програма между общината и съответната газифицираща компания. Когато има потребителски интерес, всяка компания би искала да участва на пазара и да изгради довеждащата инфраструктура. Прокарването на газта до абонатите се заплаща от самата компания. Важен за екологията на града е и добрият градски транспорт, защото, когато хората използват активно удобен, бърз и сравнително евтин градски транспорт, тогава те не се придвижват толкова с личните си автомобили. Така намалява градският трафик и замърсяването на въздуха, решават се проблемите с паркирането.

Какво е състоянието на ВиК мрежата в областта?
Общината може да спечели общо 15 млн. лв. за канализация. С тях ще бъде довършена канализацията в кв. „Кольо Ганчев” и село Богомилово и ще бъде изградена в квартал АПК. Непосилно е Стара Загора да изгради водната инфраструктура със свой бюджет.

Какви ще бъдат останалите ви приоритети като кмет, освен усвояването на европейско финансиране?
Важно за Стара Загора е да заработим добре с бизнеса чрез публично-частното партньорство. Това може да се приложи най-вече при строеж на надземни паркинги. Изпълнението на подземни би било по-сложно, защото почти при всяка строителна дейност се натъкваме на археологически ценности, което забавя проекта и усложнява довършването му. С публично-частно партньорство можем да придобиваме и нови общински жилища. Това ще стане, като предоставим терен, а строителните предприемачи ни дават жилища. Така срещу парцел получаваме готови апартаменти и такси от строителни разрешения, а в същото време и бизнесът ще спечели. Положителният ефект е налице за всички.

Във връзка с плана за градско развитие – предвиждате ли изграждане на инфраструктура?
Да, има интересни проекти, които трябва да се реализират. Например ул. „Кап. Петко Войвода” ще бъде продължена до „Калояновско шосе”,
ул. „Хр. Ботев” ще мине през бившите артилерийски казарми и ще се свърже с ул. „Кап. Петко Войвода”, което би улеснило трафика.

А какви са проектите, които новото ръководство на общината планира да започне?
Нашата най-важна задача е европейското финансиране, защото имаме две години до приключването на този програмен период и трябва да усвоим това, което Стара Загора може. Така ще раздвижим бизнеса, ще създадем работни места, ще подобрим и инфраструктурата. Затова, при положение че не вдигаме местните данъци и такси, няма откъде другаде да дойдат пари. За нас най-големите инвестиции са тези по оперативните програми. Всичко, което може да бъде изпълнено с бюджетни средства, също ще се случи.

Общината ще се включи ли в програмата за саниране на жилищни сгради, която започва по-активно от догодина?
Да, през 2012 г. са отделени около 300 млн. лв. за саниране. Общината ще се включи най-вече с информационна кампания и ще помага на хората с документацията, която трябва да подготвят. Домоуправителите са тези, които могат да инициират ремонтите.
Имаме и областен информационен център за европейските проекти, който съвсем скоро трябва да започне да функционира. Той е по проект между Агенцията за регионално икономическо развитие, областната администрация и община Стара Загора. Центърът се намира под комплекса „Верея”. Екипът е сформиран, очакваме оборудването да пристигне и центърът да заработи.

Как довършването на АМ „Тракия” ще се отрази на Стара Загора? Досега тя беше транзитна точка.
Според мен ще се отрази положително, защото вече ще имаме пряка връзка с туристите, почиващи по Черноморието. Ако общината успее да направи атрактивни своите културни обекти, може да привлича гости, които да идват от морето и заедно с Казанлък да им предложим общ туристически продукт. България може да покаже много повече от сегашния бетонов туризъм по морето – в Стара Загора има останки от неолитния период, от римския, в Долината на тракийските царе в Казанлък имаме останки от траките. Туроператорите могат да изготвят специални пакети, които да включват и културен туризъм. Дострояването на магистралата няма да отлее инвестиции от града, а напротив. След 2014 г. е заложено строителството на тунела под Шипка, което означава, че така общината ще бъде логистичен център – с добри връзки към Северна България, Свиленград и Турция, столицата, Черноморието. Ще се пресекат три транспортни коридора.

Градът се споменава най-вече като индустриален център. Очаквате ли да бъде и търговски заради местоположението си?
Има такъв потенциал, но аз се радвам, че сме индустриален център и това е отрасълът, който може да даде тласък на региона. Има идея за строежа на два нови блока – 9 и 10 на ТЕЦ „Марица-изток”. Това е сериозна инвестиция за над 700 млн. лв., която ще даде икономически ръст – създава се заетост за хората, работа за бизнеса и ще подпомогне „Мини Марица-изток”, защото когато бъдат готови двата блока на ТЕЦ-а, въгледобивното предприятие ще му продава повече от своята продукция. Проектът е много важен, той е в община Нова Загора, но е в нашия регион, а и много хора от Стара Загора работят в тецовете. Сега се уточнява по какви механизми ще бъде изпълнен – дали чрез публично-частно партньорство, дали ще се привлича стратегически инвеститор. Важното е, че има общо съгласие за реализацията му.

Как стои въпросът със забавените плащания във вашата община и в двете посоки – от държавата към Стара Загора и от Стара Загора към фирмите?
Чисто финансово Стара Загора стои добре по отношение на плащанията. Надявам се, че ще приключим годината без задължения. Общината връща 600 хил. лв. кредит и 4 млн. лв. облигационен заем, който предстои да изплащаме през следващите 4 - 5 години. Това са заеми от пред­ходни години. Ако имаме задължения към фирми, те са текущи. На фона на състоянието на останалите градове Стара Загора е една от малкото финансово стабилни общини в страната. Но не само регионите, не само България е затруднена със своя бюджет. Франция за първи път от 50 години има рекордно нисък бюджет. Това е достатъчно показателно за ситуацията в Европа и света. Бюджетът на нашата община за 2012 г. няма да е по-различен от тазгодишния, защото в него не влизат нови приходи и не вдигаме данъците. Инвестиционната програма може да се увеличи единствено чрез европейските фондове.

Вие сте един от най-младите кметове и оглавявате голям областен град с особено икономическо значение за страната. Как гледате на твърденията, че ви е нужен опит?
Аз мисля, че хората трябва да се делят на можещи и неможещи. В своя екип ще привлека кадри с опит, защото е важно да има енергия и желание за работа. Това, което искам, е работа, много работа по различни проекти и по задачите, които си поставяме. Когато работим много, тогава ще имаме и резултати. Няма как само с опит да се получат нещата.