От Щутгарт до „Дипломна работа на годината”

Както в. „Строител” вече писа, първата награда на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в конкурса „Дипломна работа на годината” в раздел „Стомана, дърво, пластмаси, текстилни мембрани или комбинация от тях с ограничено използване на стоманобетон” спечели Илиян Манолов за темата „Конструкция и анализ на динамичното поведение в експлоатационно състояние на пешеходна връзка над пътен възел в София”, а събитието се проведе с подкрепата на Камарата на строителите в България (КСБ). Отличеният разказва за пътя си до УАСГ, до Щутгарт и до проектантската работа по нестандартни конструкции.

Родителите на Илиян Манолов са инженери, но не са строители. Те работят в областта на механиката и минното дело. Неговият дядо обаче е бил строителен инженер. „И на мен, като на повечето студенти в УАСГ, първото ми желание при кандидатстването беше „Архитектура”. Бях приет обаче „Строителство на сгради и съоръжения” и още в края на първия семестър вече знаех, че инженерството е моето призвание”, спомня си младият мъж.
Когато е в четвърти курс, Илиян попада на обявата за обмен на студенти по европейската програма „Сократ/Еразъм”. През
2001 г. са едни от първите включвания на страната ни по нея. И решава да опита, защото е завършил немска гимназия, а по програмата е имало и места за Германия. С изпит по немски и добър общ успех той се класира за един семестър обучение в Щутгарт. Там учи в Hochschule fur Тechnik Stuttgart, което е пак висше училище, но с по-нисък статут от университета. Първата разлика между HfТ Stuttgart и УАСГ, която му прави впечатление, е, че обучението в Германия е доста по-практически насочено. Контактът между преподаватели и студенти е по-директен и открит, може би и защото нещата не са поставени на толкова академично ниво. Друго различие е, че там студентите са по-зрели поради системата на обучение и са по-осъзнати и наясно какво точно и защо искат да учат. „Не са в университета само за да са студенти и това се отразява на целия учебен процес, усеща се различната атмосфера. Все пак Германия е държава със сериозно развит строителен сектор и Щутгарт се оказа люлката на доста инженери, които са новатори във всякакви аспекти на проектантската и строителната дейност”, разказва Илиян и отбелязва, че опитът, който натрупва зад граница, му е изключително полезен.
Според него нашите студенти пък имат доста по-добра компютърна грамотност от немските. Там проектите не се предават на KAT програми, а се правят на ръка, същото се отнася и за изчислителните софтуери, с които колегите му от Германия са по-слабо запознати.
В Щутгартското висше училище той се записва да посещава седем предмета и има пълен брой часове, което за „Еразъм” е нетипично. Повечето студенти, които се обучават по програмата, записват 2 - 3 предмета, единият от които чужд език. Всъщност идеята на програмата е да се опознават културите, което и при Илиян се случва, но по-напрегнато. После се оказва, че в Щутгарт може да се започне обучение през зимния и през летния семестър - има паралелни курсове, докато у нас няма. Става ясно, че ако след първия семестър в Германия се върне в България, ще трябва да изчака още един семестър, за да продължи програмата си в УАСГ. Затова Илиян остава още един семестър, в който заниманията му са по-практически.
„В самия университет има табло с обяви, където фирмите предлагат възможност на студентите да започнат стаж. Така имах късмета да попадна в едно прохождащо инженерно бюро. Тогава се занимавах с груба чертожна работа и вкарване на детайли в базата данни, тъй като бюрото все още нямаше други назначени. Сега то строи знакови проекти в целия свят - от Ню Йорк до Пекин - в бюрото се бяха събрали двама прекрасни инженери, за да започнат самостоятелна дейност. Още по времето, когато бях там, развитието беше много бурно и това доста ми повлия”, казва той, връщайки се към историята за първия си сблъсък с работата на инженера.
Сравнявайки професионалната среда в Германия и България, Илиян посочва, че немската работа се отличава с по-отговорния подход към архитектурната страна на нещата, към цялостния краен продукт. Според него подходът към проектантската дейност и строителството у нас постепенно започва да се променя. Вследствие на кризата, свитата заетост в сектора и замразяването на редица големи проекти, вече се търся по-голяма прецизност в изпълнението и качество и не се залага толкова на количеството:
„У нас всеки държи да се знае, че проектира голямо РЗП и това е показателно за разликата в проектантската дейност. В това бюро работеха върху малки неща, които са доста по-скъпи от голямото РЗП”, обобщава той.
Връща се в България след 5 години, защото остава да учи в Щутгарт и продължава работа като инженер там. Дипломирането му се проточва, защото успоредно с полагането на изпити работи. В България първо постъпва в немска строителна фирма, която има проектантски офис тук, но след две години при тях започва в компанията, където е в момента. Един от най-интересните проекти, по които е работил като студент, е отваряемо-затваряемото текстилно покритие на бургаския летен театър.
Илиян решава да участва в конкурса за дипломна работа на УАСГ, защото смята, че това, което липсва на нашето образование, е още по време на обучението си студентът да знае как да представя труда си. От наградените неговият проект е единственият на пътен възел.

Награденият проект

Живея до новата спортна зала „Арена Армеец София” и ми се струва, че комуникационната схема около нея е неуредена. Това ме провокира да направя дипломна работа за пешеходни мостове до залата, които да са съобразени със средата. Доста студенти правят дипломни проекти за мост между две точки и често той няма връзка с реалността.
Моят проект предвижда да се направи пешеходна връзка от една от терасите на залата до зелените площи под Цариградско шосе. Те могат да бъдат усвоени като градинки и след това да се продължава от другата страна, за да може излизащите лесно да стигат до метрото.
По време на няколкото големи мероприятия в залата специално отидох, за да видя как е организирано движението. Убедих се, че излизането се оказва проблем.
Бих искал да се срещна с главния арх. на София Петър Диков и да му кажа „Радвам се на признанието, но ще се радвам повече и да реализираме проекта”. Приетото от мен решение е новата пешеходна връзка да не преминава над съществуващата стоманобетонна естакада, а да дава възможност за използване на зелената площ в центъра на кръговото движение. Разработената пешеходна връзка се състои от два моста, които в план имат сложна геометрия, обединяваща S-образна и кръгова форма. Подходите са реализирани чрез рампи, съобразени с изискванията за достъпна среда. Към настоящите спирки на градския транспорт слизат вити рампи. Приета е широчина на пътната конструкция от 4 м.
Идеята ми беше конструкцията да е семпла, но характерна и да не се натрапва. Спрях се на стоманена, тъй като това позволява минимален брой опори, а и сложната обща геометрия по сегменти от окръжности ще е по-лесна за изпълнение. Геометрията е сложна, но за мен подходът към градските мостове трябва да е като към бижутата на града – перифразирам известния германски инженер Йорг Шлайх. При тях естетиката трябва да е преди простотата на изпълнение.
Основната носеща конструкция е комбинация от ферма в оста на пътя и виренделови прътови греди от двете страни.
Долните пояси са обединени с хоризонтали, а в равнината на горните пояси са развити и диагонали, за да закоравят пътя за хоризонтални (надлъжни и напречни) сили от движението по моста. Пилоните също са композирани като пространствени прътови конструкции и по този начин кореспондират с геометрията на връхната конструкция, осигурявайки необходимата носимоспособност и коравина с ефирни сечения.
Конструкцията е съставена като цяло от праволинейни елементи, има само пет основни тръби, които са огънати, и не е проблем, да се изпълни у нас, защото не са с голям диаметър и голяма дебелина. Стоманената конструкция може да се произведе на няколко монтажни марки и почти да не се спира движението за монтажа им. Това беше още една причина да се спра на метална конструкция - градът не може да си позволи спиране на трафика заради изграждането на обекта.