Сградата на ДЗИ – внушителна и уникална

Прочетена: 737

Автор Красимир Ненчев



Много софиянци и гости на столицата, разхождайки се по бул. „Цар Освободител” или посещавайки руската църква „Свети Николай Чудотворец”, остават силно впечатлени от едно здание на ъгъла на ул. „Бенковски” и бул. „Цар Освободител”. Внушителната ъглова постройка е издигната през далечната 1926 г. Там навремето се е помещавало Чиновническото осигурително дружество, а днес сградата е централа на ДЗИ.
Шестетажната постройка завършва с осемстенен купол. Безспорно връх на архитектурната композиция е именно той – с уникалната си скулптурна композиция от три фигури.
Сюжетът на монумента отговаря на предназначението на сградата. Скулптурното изображение на здрава българка с две деца символизира труда на народа и грижата му за бъдещето. Известният скулптор Иван Лазаров възлага изпълнението на творбата на Тодор Делирадев. Композицията е направена от бял врачански мрамор и се извисява като логически завършек на тясната ъглова фасада.
Това е един от първите опити за синтез между сграда и художествена фигура по нов начин.
Срещу сградата на някогашното Чиновническо осигурително дружество се е намирала вече построената Руска църква, а на ъгъла на „Раковски” и „Цар Освободител” пък е било прочутото писателско кафене – средище на градската интелигенция. Зданието се намира на стратегическо място в непосредствена близост до Царския дворец и това е причина за внушителния му външен вид. Едно от най-големите и забележителни за времето си, то е еквивалент на функциите, които изпълнява като Чиновническо кооперативно, спестовно и застрахователно дружество, в което са членували едни от най-видните личности и политици на България. В Управителния съвет са били Андрей Ляпчев, Тодор Влайков и Кирил Попов.
Финансирането на строежа се поема от Дружеството, а уникалната външна и вътрешна ар­хи­тектура на сградата е възложена на архитектурното бюро на Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. Всички декоративни детайли на
фасадата и цялостният й облик са решени в стил късен сецесион под влияние на съвременната класика,
характерна за обществените сгради.
Главен проводник на този стил у нас е арх. Фингов. Зданието е с компактен обем и ъглово подчертаване с кула. След време куполи и кули от този тип ще придобият важна роля като акценти в архитектурата на цяла София. В миналото кулата, висока 45,5 м, е държала първенство по височина. Оформянето на входовете, мансардния етаж, арковидните прозорци, балюстрадите и главния корниз е представително и тържествено. Сградата е масивна, със стоманобетонни плочи и греди. Стълбищата са също от стоманобетон, а покривната конструкция е дървена с ламаринено покритие. Всички използвани строителни материали по фасадите и интериора са български, но много скъпи: мрамор, ковано желязо, каменна облицовка, дървени ламперии, оригинална дъбова дограма.
Десет години след изграждането на зданието фасадата му откъм бул. „Цар Освободител” е изчистена от декорацията с оглед уеднаквяването и получаването на единен характер с хотелския комплекс „България”. При създаването на интериора на Чиновническото осигурително дружество тримата архитекти са търсили
връзка между новаторски дух и класически виенски стил на обзавеждане на обществени сгради.
През 1988 г. е направен основен ремонт в интериорното пространство. Днес уникалното и внушително здание е собственост на Държавния застрахователен институт. В помещенията му са запазени основните елементи от стария интериор, но са освежени с нови пространствени решения. В залата на първия етаж са гишетата за клиенти, паричният салон, рецепцията и административните офиси. Подът е застлан с черен гранит. Колони в йонийски стил водят към втория етаж, откъдето започват кабинетите. Вторият и третият етаж имат общо четири студиа, две заседателни зали и двадесет и шест административни стаи, които гледат към ул. „Бенковски”. Петият и шестият етаж имат по едно студио и двадесет и две стаи, като всеки един от етажите е покрит с гранит в салонните пространства, мозайки по коридорите и стълбите. Автентичният дъбов паркет е запазен единствено по стаите. Президентският кабинет представлява уникална рядкост с невероятни дърворезби и интересен стил в мебелировката, всичко запазено в оригинален вид от времето на тяхното създаване. А на мансардния етаж, който също е реконструиран, сега се намира кафе клуб за служителите на ДЗИ. Хубаво е, че днес малкото запазени мебели съжителстват естетично с модерните си приемници. Единното им въздействие се подсилва и от цветовете на стените – бяло, бежово и кафяво.
В централното фоайе се намира и паметна плоча, на която фигурират имената на
създателите на тази внушителна монументална постройка – Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков
– едни от най-талантливите български архитек­турни творци след Освобождението. Арх. Фингов е виенски възпитаник, прекарал години в изучаване на архитектурата в Австрия, Франция и Италия. Той и арх. Юруков се запознават основно с всички европейски постройки, свързани с банковото дело. Арх. Ничев пък е прецизният изпълнител на чертежите за сградата, предназначена за Чиновническото осигурително дружество. Тримата заедно са проектирали още бившата Софийска банка – днес централа на ДСК на ул. „Московска”, както и Българската търговска банка – сега Корпоративна търговска банка, и още много обществени сгради, училища и жилищни кооперации.
След катастрофалното земетресение през 1928 г. обаче архитектурното бюро на тримата корифеи е пред фалит. Липсват строителни материали, работната ръка е много скъпа, финансовите приходи рязко намаляват, а освен това Фингов и Ничев погасяват дълг към банка, в която са станали поръчители и се разоряват. Това е краят и на приятелството им. Фингов загива при бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. Ничев приключва с архитектурното си творчество, става чиновник и живее до 1977 г. в нищета. Архитект Юруков, освен че продължава да проектира, участва в две войни. Той е член на Македонското освободително движение и на 46 години е убит. Но творбите им са живи и до днес, красят нашата столица и ни карат да се чувстваме горди.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 09.12.2011. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: