Архив
Първото дюлгерско здание е построено преди повече от век
Автор Красимир Ненчев
Знаете ли, че и преди повече от век дюлгерите са имали своя сграда. Тя е построена в далечната 1910 г. като средище на строителни работници с най-различна професионална подготовка и до днес е известна като Дюлгерското здание. Мястото й на днешната ул. „Христо Ботев” не е избрано случайно. То е около оживените стари пазари - женския, медния, конския, и до прочутата Вайсова мелница (в района на днешния пл. „Възраждане”). Там обикновено ставало спазаряването на работници, дърводелци, строители, градинари. В близост се намирала и църквата „Свети Спас”, останките от която днес са експонирани под северните основи на Булбанк. Храмът също заемал особено място в живота на строителите и техния Дюлгерски дом.
Проектът е на архитект Наум Торбов (1880-1952) и е една от първите му изяви, след като завършва Института за изящни изкуства в Букурещ през 1904 г. Торбов е автор и на проекта на Централните хали.
Голяма част от сградите тогава са белязани с общия знак на „национално-романтичното течение” в историята на българската архитектура. Всъщност тези сгради са достоен знак за развитието на архитектурата и строителството в София от тогава, а и днес. Отличителни български архитектурни мотиви откриваме в сгради като храм-паметника „Св. Александър Невски”, Синодалната палата, Духовната академия, Семинарията, Централната минерална баня, Софийските централни хали и др. Във всички тези изключителни архитектурни творби могат да се видят модерни световни идеи, но в същото време е налице и творческо търсене на оригинален български образ в архитектурната среда. И Дюлгерското здание е образец за това търсене.
В архитектурния замисъл Наум Торбов се вдъхновява от традициите на симетричната българска народна къща през Възраждането. Това личи в общия й вид и в някои от разработените детайли. Красивата кобилична извивка на фронтона например е взета от народните традиции. Един бегъл поглед към общия силует на сградата и декоративното оформяне будят неминуемо сравнение за общи естетически критерии при разработването на българския стил в сецесиона.
От друга страна, сградата въздейства със своята строгост и конструктивност и напомня за зараждащите се идеи на рационализма в архитектурата по онова време. Особено впечатление прави разчленението на прозоречните отвори, заемащи изцяло пространството между носещите вертикали. Техните заоблени форми и пластичният език на апликациите пък са типични за идеите на европейския сецесион. Всичко това съжителства тук по свой неповторим начин.
Забележително е хрумването на архитекта да „насели” централното пространство от горната част на фасадата с барелефна композиция от човешки образи на скулптора Александър Андреев и на майстора каменоделец Георги Киселинчев. Паното е с размери 12 на 3 метра. Сцената, която Киселинчев изработва от циментов разтвор, представлява осемфигурна композиция, в която образът на столицата е въплътен в полулегнала фигура на майка с дете, която протяга лавров венец към своите съзидатели – строителите. В дълбочина се виждат силуетите на храм-паметника „Св. Александър Невски” и на старата катедрална църква „Света София”. Това не е случайно. Внушението цели да свърже старата и новата слава на града, приемствеността в християнските символи, идеята, че боголюбието и съзиданието вървят ръка за ръка. И още нещо, в позата на богинята майка, закрилница на нашата столица, има подчертана церемониалност, която напомня за строителните традиции, свързани с всеки градеж. Цялата композиция вдъхва чувство за уважение към труда на майстора строител, чието всекидневие протича по строителните обекти. Навремето тази творба е била много критикувана, защото сюжетът бил повествователен, а пластичният израз бил недотам виртуозно разработен и съответно изпълнен. Може би и самият автор Александър Андреев е останал недоволен от творението си, защото в подробно и саморъчно попълнен формуляр за своето творчество години по-късно, той не споменава това пано. Така или иначе, нищо по-добро оттогава насам не е постигнато и този художествен и архитектурен опит за национален почерк отпреди сто години си остава уникален и единствен. Ценителите на архитектурни рядкости и до днес могат да бъдат забелязани как съзерцават сградата и разсъждават какво означава изобразеното строително скеле, зидарите, облечени в селски дрехи, и класическата женска фигура.
А иначе в недалечното социалистическо време зданието носи името Дом на профсъюза на строителните работници „Пеньо Пенев”. Но и тогава, и сега по всичко личи, че това здание е свързано с личности от по-далечното минало.
Авторите на проекта
Арх. Наум Торбов (1880-1952) завършва Института за изящни изкуства в Букурещ през 1904 г. Първоначално работи в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1906 г. вече е началник на отдел „Архитектура” при Столичната община. В своята частна практика проектира и строи над 100 обществени и жилищни сгради. В силуета на модерна София негови са сградите на Централните хали, хотелите „Континентал” и „Париж”, доходната сграда на ул. „Алабин”, къщата на Хр. Адамов с ресторант „Гамбринус”, сградата на бившия румънски институт на ул. „Екзарх Йосиф”.
Александър Андреев (1979-1971) е роден в Ловеч. Завършва скулптура в художественото училище в София при проф. Жеко Спиридонов. Специализира във Виена, Мюнхен и Берлин. Повече от 20 години е художник в Етнографския музей – София. Има голямо и разнообразно творчество от различни скулптурни композиции, паметници, украса на сгради, бюстове на известни личности като Христо Г. Данов, Драган Цанков, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Хаджи Димитър и др.
Развива голяма обществена дейност в средите на българските художници. Между 1920 и 1940 г. е председател на дружеството „Съвременно изкуство”.
Георги Киселинчев (1878-1971) от малък учи каменоделство при баща си, а след това специализира в Италия, Неапол, при проф. Беата. Завърнал се в България, той получава първата си отговорна работа – участва в градежа на корпуса на храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Георги Киселинчев е създател на първата каменоделска школа в България. По-късно тя се развива като професионален каменоделски курс към Българската търговско-индустриална камара (1907).
С неговото име е свързано каменното оформление на фронтона на Софийската централна баня (1910), пластично разработеният герб на София върху фасадата на Централните хали (1909). Съвместно със скулптора Александър Андреев той изработва и паметника на Иларион Макариополски пред Синодалната палата.
