Новата зелена система са покривните градини

Доц. д-р арх. Пенчо Добрев има над 39-годишен стаж в област­та на ландшафтната архитектура. Професионалният му опит е свързан с преминаване през всички нива на практиката – проектиране, строителство, научни изследвания, административна и преподавателска дейност. Има множество разработени научноизследователски задачи, проекти – от териториално устройство до работни проекти, публикации, доклади. През 1994 г. създава и развива дирекция (тогава управление) „Зелена система” при Столичната община. Понастоящем е доцент по ландшафтна архитектура в Архитек­турния факултет при ВСУ „Любен Каравелов” в столицата.

„Напоследък се набляга на екологичния ефект от ландшафна архитектура за устойчиво развитие на градовете. За съжаление, в нашите по-големи населени места зелените площи навремето са изграждани и оформяни при други разбирания и норми. Тогава не се е обръщало голямо внимание на екологичния ефект. От тази гледна точка редица градини и паркове в България са в състояние, което изисква сериозна реконструкция и нов начин на тяхното оформяне по отношение на екологичната значимост”, заявява доц. д-р арх. Пенчо Добрев от Висшето строително училище „Любен Каравелов”. По думите му страната ни изостава в развитието на ландшафта и във въвеждането на новите екологични изисквания. Той обаче уточнява, че от тази учебна година във ВСУ „Любен Каравелов” има магистратура за съхранение на архитектурното наследство, включително градинно-парковото.
„Засега такава магистратура са записали студенти от архитектурните и строителните специалности. Надявам се в следващите години повече колеги да получат знания по отношение на опазването на паметниците. Трябва да се промени ситуацията с финансирането на подобни проекти. Преди месеци бе приет последният вариант на Закона за опазване на културното наследство. Той дава възможности за повече работа по темата, но трябва да се търсят средства за обновяването на подобни обекти”, с надежда заявява доц. Пенчо Добрев.
Според него градският ландшафт се поддава по-лесно на оформление и това се дължи на факта, че в градската среда върви интензивно застрояване. Той уточнява, че така възможностите за създаване на зелени площи се виждат бързо от ландшафтния архитект, докато извън границите на селищата трябва малко повече въображение. „Новите изисквания са не само екологични, но и подпомагат устойчивото развитие на градовете. За съжаление обаче не могат да се осъществят поради липса на средства”, подчертава доц. Добрев. Преподавателят подчертава, че икономически по-изгодно е създаването и поддържането на паркове и градини с дървесна растителност и храсти с по-малко трева. Тревният чим изисква по-сериозни грижи - торене, поливане, косене и други, което означава и повече средства. Същевременно площите, оформяни с дървета и храсти, допринасят повече за екологичната среда. Тяхната листна маса въздейства положително за пречистване на въздуха и намаляване на температурите.
В редица паркове в големите градове по света се оформят т.нар. дизайнерски площи - зеленината на 10-15 м навътре от алеята, която се поддържа, докато развитието на останалата част се оставя на природните закони.
„В силно урбанизираните територии се наблюдава озеленяване на покриви или на фасади. Това е начин да се компенсира липсата на градини и паркове”, заявява преподавателят от ВСУ „Любен Каравелов”. Независимо от формата на покрива - дали е наклонен, или плосък, се поставя добра хидроизолация. Над нея се изгражда противокоренова мембрана, която предпазва покривната плоча от проникване на корени. След това се прави дренаж, който отвежда повърхностните води. Накрая се поставя почвеният субстрат, в който се развива растителност.
Всичко това се съобразява с конструкцията на покрива, с изчисления дали той е съществуващ или новопроектиран.
„Важно е предварително да се знае с каква цел се изгражда покривната градина - екологична или за да се създаде място за отдих”, обяснява доц. Пенчо Добрев.

Тенденцията започва от Ню Йорк

Още от началото на ХХ в. се говори за покривно озеленяване. Една от първите градини се появява в центъра „Рокфелер” в Ню Йорк още преди Втората световна война. През 60-те години на миналия век тенденцията започва усилено да набира скорост в Швейцария и Германия. В тези страни вече има разработени съответни нормативи, стандарти, контролна система за определяне качеството на покривната градина. Съществуват сертифицирани фирми, които разработват различни почвени субстрати, отговарящи за всеки тип покрив и ситуация. В Западна Европа и САЩ процесът върви интензивно.
Държавите предоставят различни преференции на живеещи в подобни сгради. Покривното озеленяване намалява натоварването на канализационната система при проливни дъждове и се улеснява нейното функциониране. Така се избягват ситуации като преливане или наводнение. В Германия граждани плащат по-ниски данъци именно поради факта, че живеят в подобна постройка, което стимулира изграждането на зелени покриви.

„У нас тенденцията все още не е навлязла устремно. Всичко се случва със закъснение. Има подобни обекти в България. Те обаче са изолирани случаи - в курортни комплекси”, допълва доц. Добрев и отбелязва, че създаването на подобно съоръжение означава около 30% оскъпяване на покрива. Според него един от елементите за саниране би било изграждането на зелени покриви. Доказано е, че покривното озеленяване играе не само екологична роля, но има и икономически измерения.
„Подобен покрив трябва да се ремонтира доста по-рядко по отношение на хидроизолацията. Обикновените са изложени на ултравиолетово излъчване от слънцето, на високите температури и бързо се износват. Зеленият пласт предпазва от честите ремонти и има топлоизолационна функция. Ако се направи озеленяване и на фасадите, също ще има подобен ефект”, обяснява доц. Пенчо Добрев.
„Пасивните сгради са изчислени максимално да улавят слънчевата енергия. Там също се използва фасадното и покривното озеленяване. При този тип постройки се използват всички възможности на природата”, завършва разказа си преподавателят от ВСУ „Любен Каравелов”.

Предимствата

- намалява значително отражението на уличния шум – повишава звукоизолацията
- поглъща голяма част от запрашването на въздуха
- при неозеленен покрив през лятото и зимата може да настъпят температурни разлики до 10 градуса. Озелененият намалява тези разлики до около 30 градуса
- задържа 60-70% от водата
- защитен е от влиянието на ултравиолетовите лъчи върху повърхността и респективно върху хидроизолацията
- подобрява топлоизолацията на покрива на сградата и може да бъде намалена дебелината на полаганата топлоизолация
- понижава опасността от всекидневни разширения и свивания на покривните материали, механични повреди и др.