КСБ: Необходим е институт за мониторинг на обществените поръчки

Прочетена: 62

Камарата на строителите в България (КСБ) ще бъде инициатор за създаването на граждански контрол върху обществените поръчки. Със своята експертиза и база данни Камарата ще помага на държавните структури да следят процеса на възлагане и изпълнение на поръчките, които касаят строителството. Това стана ясно по време на среща на ръководството на КСБ с журналисти, провела се в конферентната зала в централата на организацията. Председателят инж. Светослав Глосов, зам.-председателят Венелин Терзиев и изп. директор инж. Иван Бойков направиха анализ на отминалата година, очертаха приоритетите и задачите за следващата и отговориха на всички въпроси.
„Имаме амбицията да осъществим обществен мониторинг в поръчките за строителство, защото тази практика работи почти във всички водещи европейски страни. Нашите колеги правят такива анализи и тяхната дума има голяма тежест. Искаме да стигнем дори до европейска мрежа за контрол на обществените поръчки. Мисля, че в рамките на една-две години ще успеем да създадем отделен институт за мониторинг. И тогава няма да прощаваме на държавните органи или други бенефициенти, които проявяват уникално творчество в изготвянето на процедурите”, заяви инж. Бойков. Според него важ­на роля в тези усилия на Камарата играе вестник „Строител” и рубриката „На прицел”.


Анализ на сектора
В началото на срещата инж. Глосов резюмира състоянието на сектор строителство за първите девет месеца на тази година. Очаквано статистиката говори за свиване на обемите, намаляване на чуждите инвестиции и липса на работа. „В момента в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) са вписани 4489 фирми. Тяхната продукция за периода януари-септември 2011 г. е 8 млрд. лв., което формира спад със 7,7% спрямо същия период на миналата година. Прогнозите са, че през 2012 г. обемите ще достигнат малко по-големи нива – от порядъка на 10,5 млрд. лв. Към момента в строителния бранш са заети 131 хил. души. Незавършеното строителство възлиза на 392 млн. лв.”, коментира инж. Глосов.
Той обърна внимание и на задълженията на общините към сектора. От общо 200 млн. лв. неразплатени към бизнеса около 140 млн. са за строително-монтажни работи. „Това води до голяма междуфирмена задлъжнялост и рискове от фалити на компаниите”, прогнозира изп. директор на КСБ инж. Иван Бойков. Според него в момента България не успява ефективно да усвоява ресурса, предоставен от европейските фондове. Надеждите към държавата и общините са да правят по-качествени проекти във водния, транспортния, земеделския, екологичния, културния и туристическия сектор.
„Проблем остават и забавените плащания по проекти. Свидетели сме на изисквания към строителите да имат свободен кредитен ресурс, който покрива цялата поръчка. Така се превръщаме в инвеститори”, изрази мнението си Венелин Терзиев. Той за пореден път зае твърдата позиция, че строителите трябва да вземат нещата в свои ръце и сами да си помогнат в кризата. „Намираме се в един врящ казан. Твърдо сме решени да излезем от него и затова понякога се занимаваме с неща, които не са наша работа. Няма да спираме да търсим законовите промени. България трябва да се превърне в правова държава”, добави той.
КСБ през 2012 г.
Камарата отдавна знае задачите и приоритетите си за следващата година. Една от най-важните е работата по нов закон или правилник за строителството. „Пътувахме до Германия, за да видим как успяват да регламентират целия процес. Създали са безупречен правилник, който е в сила от сто години. Искаме да го използваме като основа и да създадем подобен документ. С тази задача ще бъде натоварена специално създадена работна група. За съжаление, срещаме съпротива от няколко места, например от администрацията и възложителите”, обясни инж. Бойков. Строителите заявиха още, че Законът за Камарата на строителите в България е привлякъл вниманието на страни като Испания, Мароко и Азербайджан. Те са изразили желание да заимстват части от него.
Друг приоритет за Камарата е по-тясната работа с кметовете на общините. Все още договорите на строителите с тях не са равнопоставени. „Едните имат само права, а другите задължения. Налице е тотално разминаване на понятията. Много от новите кметове вече посетиха нашия централен офис и демонстрираха желание за промяна”, подчерта Венелин Терзиев.
През 2012 г. КСБ ще хвърли много усилия и труд за подобряване на образованието и професионалната квалификация на строителите. Пред журналистите ръководството на Камарата за пореден път отличи проекта „Аз мога да строя” и неговия ръководител – председателя на ОП на КСБ в Пловдив – Пламен Иванов. Амбицията на всички е през 2012 г. той да достигне и международни измерения.
Основна трудност за строителите продължават да бъдат лошите проекти. „Ние не можем да приложим най-новите технологии, с които разполагаме, заради начина, по който са направени търговете. Така не можем да постигнем максимален ефект и качество. Това е сериозен проблем за България. Продължаваме да правим асфалта по технология отпреди 30 години. Проектантите продължават да дават остарели стойности и затова пътищата ни са и ще бъдат в такова състояние”, алармира инж. Бойков. Той бе подкрепен от зам.-председателя Венелин Терзиев, който смята, че българските фирми са на доста високо ниво по отношение на техника и потенциал.
Продължават разговорите, които КСБ води за възможността родни компании да стъпят на чужди пазари. Най-големият напредък е постигнат с Алжир, Мароко и Азербайджан. Основна трудност се оказват непосилните банкови гаранции. „Имаме договореност с Агенцията за експортно застраховане чрез нея и съответните банки да осигурим този ресурс. Има механизъм, който може да работи”, заяви инж. Глосов и допълни, че от мароканската страна дори са изявили желание за обмен на студенти и за по-тясно сътрудничество в сферата на образованието.
В края на неформалната среща строителите отличиха направените стъпки за решаването на техните проблеми с експлоатационните дружества, и в частност с „ЧЕЗ Разпределение България”. След назначаването на Петър Докладал за регионален мениджър на компанията преди година контактите със строителите зачестиха и прераснаха в конструктивен диалог за изчистване на проблемите. От два месеца всеки понеделник строителни компании могат да се срещнат с Димо Петров, директор „Обновяване, проучване и предоставяне на мрежи”. За този период редица фирми решиха свои конкретни проблеми.
От ЧЕЗ изготвиха график за изкупуване на съоръженията, който предвижда в срок от 4 години всеки строител да си получи парите.
Весела Коледа и щастлива Нова година
На края на срещата с чаша вино в ръка ръководството на КСБ благодари за добрата съвместна работа на всички ресорни журналисти, които отразяват проблемите, успехите и дейностите на сектора. Строителите обещаха през новата година да има по-чести пресконференции и събирания, за да може обществото да получава повече актуална информация за бранша.




От ОП-Пазарджик призовават към дебат за стандартите

Инж. Евтим Янев
председател на ОП на КСБ-Пазарджик

Четейки материала „От догодина обществените поръчки в Кнежа ще се изпълняват само от лауреати на Нобелова награда за мир”, се надявах статията да повлияе на възложителите, но това явно не се случи. Текстът, публикуван на 25 ноември във в. „Строител”, се отнася за заложеното изискване на община Кнежа изпълнителят на обект с обявена обществена поръчка да притежава сертификация по SA 8000:2008.
Същият случай е налице и при обявена от община Брацигово процедура за прилагане на мерки за енергийна ефективност в образователната структура. Явно цитираните в материала на вестника шест български строителни фирми са решили добре да капитализират направените разходи за сертификацията по стандарта.
Натрупва се усещането, че галопирайки в разцвета на кризата по пътя на участие в обществени поръчки, самите ние поддържаме бизнеса на 20-ина добре преживяващи финансовия колапс сертифицирани фирми, подсигурявайки им работа за минимум 20 млн. лв. И още повече се обвързваме с текущо годишно поддържане на няколко вида стандарти.
Мисля, че е крайно време да призовем ръководството на Камарата на строителите в България да проведе обсъждания по темата и незабавно да пристъпи към искане за промени в закона в посока типизиране на изискванията и изобщо отпадане на критериите за стандартите.
Не може да има изискване за сертифициране по OHSAS 18001:2007 за управление на здравето и безопасността при работа и в същото време да покриваме изискванията на 83 наредби, разписани в нашето законодателство, които са задължителни за работещите в страната фирми.
Не може да има изискване за управление на качеството ISO 9001:2008 и никакъв контрол от инвеститора при разходването на публичните средства за покриване на стандартите за постигане на качествен строителен продукт в България.
Нима Кольо Фичето и живелите след него прочути български майстори са покривали стандартите при изпълнение на създадените от тях шедьоври, които съществуват и до днес?! И коя от нашите фирми, покриващи всички стандарти, може да се похвали с подобна дълговечност на обектите си? По начина, с който ни притискат обявяващите обществени поръчки, рискуваме в следващите години да бъдем сертифицирани с всичките 21 съществуващи досега стандарти и да извършваме изграждането на възложените обекти със собствени средства или с кредити, като се ангажираме да чакаме плащане 5 години.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.12.2011. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: