Празничен Бургас е подготвил подарък за всеки

През цялата седмица между Коледа и Нова година по улиците на Бургас и в градския транспорт Дядо Коледа, Снежанка, джуджетата и техни помощници от Държавния куклен театър в града подаряват уникални, ръчно изработени сувенири на минувачите. Красивите изненади са дело на членовете от 13-те сдружения на хора с увреждания в Бургас и са откупени от общината специално за празниците.
Жителите на черноморския град отново украсиха центъра, улиците и кварталите си за големите коледни и новогодишни празници. Всички те взеха участие в конкурса на общината „Да украсим Бургас”, който се провежда за пета поредна година по инициатива на кмета Димитър Николов. „Участници” в инициативата през тази година бяха жилищни сгради, магазини, офиси, хотели, църкви, учебни и социални заведения. Категоричният победител сред тях тази година е сградата, известна като „розовата къща до Енергото”. С украсата си от лампички и падащи висулки по фасадата тя впечатли не само журито, но и хората, които минават покрай нея. Заедно със сградата журито отличи и още четири участника, като раздаде подаръци и грамоти на всички, включили се в конкурса.
Големият интерес от страна на общинските детски заведения вдъхнови общината за създаване на отделен конкурс - за най-красива елха в двора. Победителите са избрани от представители на общинска дирекция „Образование”, която поднесе на децата безброй играчки. Кметът Николов се обърна към съгражданите си с думите: „Благодарим ви, че в навечерието на Коледа допринесохте Бургас да стане по-красив и празничен, а настроението на всички - по-ведро!”
Такъв е черноморският град – светъл, празничен, милосърден и вдъхновяващ, в който всеки иска да подаде ръка на другия.

Кметът Димитър Николов:

И през 2012-а продължаваме активно и без да се оплакваме от кризата

Димитър Николов стартира своя втори мандат на кметското място в община Бургас. Той е роден на 18 май 1967 г., семеен, с три деца. Преди да стане градоначалник на черноморския град, работи като управител на фирма „КБС” ООД – Бургас, и като изп. директор на акционерно дружество „Победа”.
Висшето си образование завършва в Икономическия университет – Москва. Николов е магистър по финансов мениджмънт от Стопанската академия „Д. А. Ценов” - Свищов. Има професионален диплом и сертификат по мениджмънт от Open University и Нов български университет. Член е на университетското настоятелство на Бургаския свободен университет.
Николов е носител на наградите „Бург на годината” и на „Димитър Бракалов” - за благотворителност и принос за развитието на Бургас. Той е удостоен със статуетка „Хермес” на Бургаската търговско-промишлена палата за 2004 и 2005 г.

Г-н Николов, Бургас е носител на най-много зелени отличия за тази година, като изпреварва дори София. От организаторите на „Зелени общини” разбрахме, че именно вашата община е била с номинации за всички категории. Кои са екологичните проекти, които заслужаваха отличия, и какво предстои?
На първо място, в Бургас започна реализацията на политика за превръщане на велосипедния и автобусния транспорт във водещ за сметка на автомобилния. Автомобилният трафик в момента е най-големият замърсител на атмосферата в нашия град. На второ място са големите предприятия. Тях контролираме чрез новата мобилна станция за измерване качеството на въздуха. През 2011-а станахме първата българска община, която разполага с такава техника.
Другото е цялостният ремонт на Морската градина и грижата за поддръжката на зелените площи. Върнахме хората в запустелите преди паркове на Минералните бани и „Росенец”. Нов парк ще правим и догодина в „Меден рудник”.

Разкажете ни за интегрираните екологични проекти на Бургас в секторите „Води” и „Отпадъци”.
В момента изпълняваме проект за 16 милиона лева в най-големия ни жилищен комплекс „Меден рудник”, който е за изграждане на нова и подмяна на стара канализация и водопроводи. Готови сме и с проект за удвояване капацитета на тамошната пречиствателна станция за отпадъчни води.
Над 100 милиона лева трябва да усвоим за водни проекти в кварталите и съставните селища на общината с население между 2000 и 10 000 души.
Това са град Българово, кварталите Крайморие, Горно Езерово, Ветрен, Минерални бани и Банево, селата Рудник и Черно море.
Ние сме също водеща община в изпълнението на проекта за изграждане на регионално депо за отпадъци. Благодарение и на активността на останалите общини, с които си партнираме в този проект, Бургаският регион е сред първите в страната, който ще реши проблемите с боклука за 25 - 30 години напред.

Спортът очевидно е изключително важен за кмета на Бургас. Общината работи усилено по изграждането на нови спортни съоръжения и по обновяването на вече съществуващи такива.
За последните 4 години са направени над 20 нови спортни площадки с изкуствена настилка. Малко по малко взеха да изчезват асфалтовите игрища, където поколения деца си жулеха коленете. Новите настилки са по-безопасни. Съвсем наскоро открихме и спортен комплекс „Славейков” - голямо съоръжение върху 20 декара площ, което включва зони за практикуване на различни видове спорт на открито и закрито. Сега искаме да санираме старите спортни зали на Бургас по фонд „Енергийна ефективност” - това са зала „Младост” и „Бойчо Брънзов”. Но честно казано, аз вече мисля за нова представителна зала с 5 - 6 хил. места, каквато градът ни заслужава да има. Мястото е ясно – бившето военно поделение в комплекс „Изгрев”, което ни беше прехвърлено от държавата. Сега обмисляме как да се осигури финансиране на такова сериозно начинание.

Нека да поговорим за обновената пътна инфраструктура на община Бургас – тази, която улеснява всекидневието на гражданите и е удобна за преминаващите по периферията на града автомобили. Вие следвате план за постигане на ефективна и безопасна пътна мрежа. Какво се случва в сектора към момента?
Четири години инвестирахме много сериозно в ремонти на основните пътни артерии в града. Използвахме и собствени средства, спечелихме и европейски средства, помогна и правителството. Ремонтите, които правихме, бяха цялостни, а не на парче. Когато тръгвахме да работим по някоя голяма улица, изгребвахме всичко под нея, сменяхме комуникациите отдолу с нови, а отгоре слагахме нов асфалт, бордюри, тротоари и осветление. Няма да спрем този процес въпреки трудната година, която се задава.
През 2012-а трябва да бъде напълно завършен пътен възел Юг, който значително ще облекчи движението север – юг и от „Меден рудник“ в посока към центъра на Бургас. Трябва да започне и изграждане на първи обход на града, който да изведе транзитния трафик от центъра. Скоро започваме изместването на подземните комуникации, защото в сегашния вид ще пречат на новия надлез, който ще се прави.

Центърът на Бургас е изцяло обновен. Разкажете ни за усилията, които положихте за това.
Моето мнение е, че Бургас трябва да се бори за всяко евро, отпуснато по еврофондовете. Докато аз съм кмет, ще се работи така. Сами виждате каква стагнация настана. Парите по оперативните програми са уникална възможност за обновяване на инфраструктурата. Тези проекти отварят и работни места. Затова бяхме активни и успяхме с един проект да спечелим 10 милиона лева за благоустрояване на главната улица, на улица „Гурко”, на един малък парк и една спортна площадка.

Кои са емблематичните за Бургас обекти, по които работихте през 2011 г.?
Най-напред искам да спомена Казиното. Проучване сред бургазлии показа, че Мостът и Казиното са най-припознавани от моите съграждани като символи на Бургас. С европейски средства възстановихме Казиното, което се превърна в културен център с национално значение. През 2012-а ще реконструираме и Моста, като част от по-голям проект за реставрация на остров Света Анастасия.
Знаково е и обновяването на Морската градина, което съвпадна със стотния й рожден ден.

Бургас се гордее с една от най-красивите коледни украси у нас. Заслугата за това е на общината, която мотивира и своите граждани да участват. Как започна тази инициатива и защо Коледа 2011 по улиците и центъра на града е по-тържествена отвсякога?
Заслуга за това имат и много фирми, които с целеви дарения помагат за украсата на града. Опитваме се с един конкурс да поощрим и обикновените хора да украсяват домове, офиси и търговски обекти. Все повече бургазлии откликват, затова градът изглежда добре и светналите улици ни зареждат за предизвикателствата на следващата година. Коледното настроение наистина се усеща силно в Бургас. Гордея се с това.

И след като обхванахме случилото се до момента, моля набележете приоритетите на община Бургас за 2012 г. Кои са проектите, които предстои да се случат или са в процес на реализация?
Най-големият проект, който ще изпълняваме догодина, е „Интегриран градски транспорт на Бургас”. Вече стартираме първите поръчки – за закупуване и доставка на 67 нови автобуса, за изграждане на бързите автобусни линии и велоалеите. След това поетапно ще се строят две нови автогари, пешеходни надлези...
Стойността на проекта е над 130 млн. лв., осигурени по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Имаме спечелен проект за реставрация на острова и Моста, за канализации, регионалното депо за отпадъци, ще влезем със сериозни улични ремонти по кварталите и комплексите, продължава санирането на училища и детски градини. Много са темите на града, продължаваме да действаме както досега – активно и без да се оплакваме от кризата.

Бургаски строителни фирми участват ли в осъществяването на тези европроекти?
Повечето от досегашните ни проекти са изпълнени от бургаски фирми, от бургаски работници. И те се справят много добре, защото знаят, че свършеното от тях остава за града, а и самите те го ползват.

Г-н Николов, с какво ще запомните 2011 година и какво си пожелавате за 2012?
Ще я запомня с много работа, но и с удоволствието да видиш обновени любими места в града, които са се рушили в продължение на десетилетия. В Бургас има видима промяна и тя дава на бургазлии нещо, което бяха позагубили – самочувствие, енергия и оптимизъм.

Какво искате да пожелаете на строителния бранш у нас – в лицето на Камарата на строителите в България и на браншовата трибуна – в. „Строител”?
Здраве, сила да се справяте с предизвикателствата на динамичното време, в което живеем, да изпълним заедно още много проекти в обществена полза.