Очакваме връх на строителството през следващите три години

Заместник-министър Ивелина Василева е магистър по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е управление на проекти в Института в Карлсберг и бизнес мениджмънт в Ериксон университет в Стокхолм, Швеция. Има професионална квалификация по управление на проекти, финансирани от Европейския съюз, от Университета за национално и световно стопанство, както и по управление, контрол и анализ на фирмената дейност от Стопанската академия в Свищов. Била е регионален мениджър за Югоизточна България и акаунт мениджър за Югоизточна Европа в България до 2003 г., след което последователно е директор на Звеното за управление на проекти във ВиК – Бургас и ръководител на Европейския информационен център в града. От 2007 г. е работила като зам.-кмет по евроинтеграция и екология в община Бургас. Член е на Българската асоциация по управление на проекти.

  Г-жо Василева, Комитетът за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда“ 2007–2013 г. отчете ръст на програмата. Кои са завършените проекти по ОПОС, които вече влязоха в експлоатация? Влезлите в експлоатация обекти вече наброяват 12. Това са проектите на общините Приморско, Сопот, Белослав, Благоевград, Казанлък, Хисаря, Бургас, Троян, Столичната община, Перник, Каварна и Главиница. Всички те са във водния сектор. Към момента по Оперативна програма „Околна среда” се изпълняват проектите за интегрираните водни цикли на Враца и Габрово. Те вече са на етап финализиране на тръжни процедури, така че при тях също започва строителството. В рамките на първата половина на следващата година очакваме одобрение на още три големи проекта в сектор „Води”. До края на годината ние ще представим пред Европейската комисия (ЕК) апликационните форми за тези три проекта и очакваме изпълнението по тях да започне през 2012 г. Имаме уверение от страна на комисията, че ще се процедира бързо с оценката на тези три проекта, тъй като тяхната подготовка беше подпомагана от инструмента JASPERS, който излезе с положителни становища за тях. В изпълнение са още 23 инфраструктурни проекта. Някои от тях напредват значително и предстои да бъдат финализирани в скоро време. Освен това тече ускорен процес по оценка на нови проектни предложения и очакваме старт на строителните дейности в много интензивен порядък през следващата година. В сектор „Отпадъци” първият инвестиционен проект, който беше одобрен, вече е в много напреднала фаза. Това е изграждането на регионално депо Ботевград, което обхваща три общини. Другият проект, който също е във фаза изпълнение, е за управление на отпадъците в Столичната община. Одобрили сме проектите на регионите Бургас, Видин, Перник. Предстои много скоро да получим одобрение и на проекта на Малко Търново. Така че очакваме интензивно строителство в сферата през 2012 г. Опитваме се да намерим възможности и за т.нар. свръхдоговаряне, което ще бъде в рамките до 20% от бюджета на програмата. Това ще ни позволи наистина максимално усвояване на средствата след финализиране на програмата. Казахте, че доскоро МОСВ е работило върху реформите в ОПОС. Опишете процеса по полагане на новите основи. Какво се промени? Проектите по ОПОС са изключително важни както за бенефициентите, така и за МОСВ като управляващ и компетентен орган, който докладва на ЕК за качеството на водите в България. Именно затова направихме радикални реформи в програмата, където бяха установени дефекти в начина на залагане на критериите при обявяване на процедурите в сектор „Води”. Недостатъците бяха установени както от нас, така и от ЕК. Те се състояха в липса на всякакви критерии, които наистина да ни доведат до одобрение и изпълнение на висококачествени проекти, които да отговарят на принципите на добро финансово управление. А това е нещо, с което ние, като управляващ орган на оперативна програма, се налага да се съобразяваме. Оперативната програма е единствената изцяло обвързана с изпълнение на законодателни ангажименти, които са ясно очертани от българското и европейското законодателство. Именно затова преценихме, че не е редно да принуждаваме общините да се състезават за обекти, за които държавата така или иначе е поела ангажимента да бъдат изпълнени. За да улесним бенефициентите, въведохме промени, с които преминахме на принципа на директно предоставяне на безвъзмездно финансиране, опростихме процедурите по изпълнение на проектите и въведохме инструменти за подпомагане на процеса във всеки един от етапите му. По отношение на докладването също въведохме опростяване. Към днешна дата не се докладва на ежемесечна, а на тримесечна база, както и само когато има реално извършени дейности по проектите. По този начин избегнахме производството на сухи доклади, които преповтарят информацията. Много важна реформа беше направена и по отношение на разплащанията. Ние се разплащаме с бенефициентите непрекъснато – почти всекидневно, а не веднъж месечно, както беше при старта на програмата. По този начин подсигуряваме по-бърз достъп на свеж ресурс до общините, за да вървят безпроблемно строителните дейности на тяхна територия. Исканията за плащане се обработват бързо, като за това имаме регламентирани срокове. Разкажете ни за инструмента JASPERS. Как работи той и къде намира приложение? JASPERS е инструмент на ЕК, подпомаган от Европейската инвестиционна банка. Той представлява екип от експерти, които оказват помощ на страните членки в подготовката и изпълнението на големи проекти. На национално ниво от правителството ежегодно се одобрява т.нар. екшън план, в който кабинетът заявява желанието си към JASPERS да бъдат наблюдавани и подпомагани големи и важни проекти у нас. Участието на инструмента до голяма степен е гаранция, че произведените в етапа на подготовка прединвестиционни проучвания, анализи и техническа документация ще имат качество, което отговаря на европейските стандарти. Всички проекти, които МОСВ управлява в сектор „Отпадъци”, се наблюдават от JASPERS. Същото се отнася и за по-големите проекти в сектор „Води”, които се подготвят с техническа помощ, осигурена по ИСПА. В сектор „Отпадъци” има 4 проекта – на регионите Своге, Провадия, Пазарджик и Кочериново (разделен на Дупница и Благоевград), които са определени като рискови. Във връзка с тях МОСВ търси алтернативи за усвояване на средствата, които биха могли да бъдат загубени поради неизпълнение в указания срок. Какво се случи с тези проекти? В механизма, одобрен от Комитета по ОПОС, е предвидено да се осигури финансиране за доизграждане на националната мрежа от регионални системи за управление на отпадъците. За постигане на това е необходима реализацията на още 23 регионални системи. За 18 от тях общините успяха да подготвят своите проекти, подадоха ги и част от тях вече имат одобрение. Но четирите региона - Своге, Провадия, Пазарджик и Кочериново, поради редица затруднения, не успяха навреме да стигнат до фаза на зрялост, за да получат европейско финансиране. Тъй като програмният период напредва и съществува реален риск за тези общини да не завършат проектите си до края на 2014 г., ние преценихме, че можем да оползотворим наличните по приоритетна ос 2 средства в постигане на други екологични цели, свързани със законодателството в сектора. А именно, да осигурим финансиране за рекултивацията на немалкото стари депа в страната, за което към момента се заделят средства от държавния бюджет. По този начин, от една страна, ще изпълним задълженията си към ЕК за закриване на депата до 2020 г., а от друга - ще облекчим националния бюджет. Относно случаите, когато има резервни средства по програмата, искаме те да се използват за допълване на регионални системи. Това ще даде възможности за инсталиране на системи за предварително третиране, сепариране, компостиране на отпадъците, както и за доизграждане на нова клетка в регионите, където работещата в момента клетка е на фаза изчерпване. Или целта ни е да постигнем максимална усвояемост на средствата в сектора, като в същото време не сме се отказали от четирите рискови региона. Ние полагаме усилия и ги подпомагаме, и ако те успеят да се справят до средата на 2012 г., ще имат шанса за своето финансиране. В противен случай няма да могат да получат средства от ОПОС и ще се наложи да търсят други финансови източници. Има ли забавяне на проекти по ОПОС в отличника на програмата – приоритетна ос 1? Ако да, какви са причините за това? Засега всички текущи проекти в сектор „Води” продължават своето изпълнение. Има проекти, които се забавят в етапа на изпълнение поради факта, че липсва национален подземен кадастър. В процеса на строителството им често излизат непредвидени обекти от друга подземна инфраструктура. Това предполага необходимостта от забавяне на строителството и от промяна на работния проект. В някои случаи самите общини срещат проблеми при управлението и контрола на строителния процес. Ние се опитваме да ги подпомагаме чрез консултации там, където е необходимо, и да ги свързваме с други институции, за да може процесът да върви бързо и ефективно. Къде е предвидена реализацията на инсталации за рециклиране на строителни материали по приоритетна ос 2? Обхватът на проектите по приоритетна ос 2 на оперативната програма включва Бургас - със съоръжение за третиране на строителни и едрогабаритни отпадъци, Видин - със съоръжение за оползотворяване на строителни отпадъци, и Перник - с площадка за третиране на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаването на сгради. Клетка за строителни отпадъци е предвидена за Борово и Бяла, във Врана на втори етап ще се изгради инсталация за рециклиране на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради и клетка за строителни отпадъци. Проектът за управление на отпадъците в Добрич включва смилане и сепариране на строителни и едрогабаритни отпадъци, а в Ямбол ще има инсталация за рециклиране на строителни отпадъци и клетка за обезвреждане на остатъците от строителни отпадъци. Каква е оценката ви за българския строителен бранш, с който тясно работите по реализацията на екологичните проекти у нас? Все пак говорим за специфичен тип дейност. В България има достатъчно опитни строителни фирми, за които този тип дейност не е предизвикателство. Нашите строители са изключително отговорни, компетентни и имат капацитета да изпълняват подобни проекти. Те вече са го доказали с участието си в немалко проекти като единствени изпълнители, или като участници в консорциум. Ние разчитаме много на строителния бизнес, тъй като до средата на другата година ще бъде договориран целият ресурс на ОПОС. Това са 3,5 млрд. лв. свежи средства, които ще тръгнат към общините и съответно към строителния бранш. През 2012 г. очакваме усилено обявяване на обществени поръчки и стартиране на голям обем строителство. През 2013 г. ще има наистина интензивно строителство. А през 2014 г. процесът ще запази темпа заради необходимостта от финализиране на обектите. Очакваме интензивното строителство на инфраструктурни обекти да достигне своя връх съвсем скоро. Това ще даде много възможности за българския строителен бизнес. При нашата оперативна програма ние поставяме условие към общините да приключат строителните дейности по проектите си до края на 2014 г. Това, разбира се, важи в пълна сила и за строителите, които трябва да мобилизират своя ресурс в същия срок. Ще успее ли МОСВ да се справи с рисковите проекти по ИСПА, които управлява? Как върви реализацията на тези, за които България има решение от ЕК да удължи срока на изпълнение? МОСВ успя да се справи с рисковите проекти по ИСПА. В края на 2009 г. ние идентифицирахме 11 рискови проекта, част от които бяха на фаза физическо изпълнение - от 10 до 20%. Други от тях бяха до такава степен рискови, че имаше опасност изпълнителят да се оттегли. Имахме шанс, че ЕК подходи с разбиране и даде възможност за удължаване на част от финансовите меморандуми. Имаме много добри примери за успех. Такъв е проектът на Кюстендил, който ние подписахме, стартирахме и изпълнихме и с двата му компонента – пречиствателна станция за отпадни води и ВиК мрежата. Всичко това се случи дори и преди крайния срок на договора за строителство. От удължените финансови меморандуми интегрираният воден цикъл на София беше много рисков. Спомням си, че в края на 2009 г. представителят на ЕК беше споделил, че не вярва този проект да бъде завършен някога. Към днешна дата обаче можем да се похвалим, че всички компоненти по него са завършени и до края на годината всички обекти ще бъдат въведени в експлоатация. Този проект е изключително комплексен и мащабен и има сериозен принос за подобряване инфраструктурата на София. Аз наистина се гордея с него, защото успяхме да го задвижим и да го изпълним в обещания пред ЕК срок – до края на годината. По него мобилизирано работихме в екип със Столичната община, която положи неимоверни усилия, със строители и надзорници. Стойността на проекта е 58 млн. евро от ЕС, със съфинансиране от държавния бюджет и със заем от Европейската инвестиционна банка. След реализирането му загубите на вода в София намаляват с 2 милиона кубика на година. Как ще бъде решен проблемът с водния цикъл на Сливен – един регионален неуспех, който е безпрецедентен за страната ни? Сливен беше единственият проект по програма ИСПА, при който компонентът ВиК мрежа е бил делегиран на общината като правомощия по възлагане на строителните дейности. Уви, администрацията в Сливен не успя да покаже капацитет и възможност да се справи с него. Знаете, че бяха регистрирани проблеми с първия изпълнител и общината пристъпи към прекратяване на договора. Впоследствие имаше възлагане на строителство на принципа рамково споразумение, което категорично беше отхвърлено като практика от ЕК. Това, което общината вече заяви, е, че пристъпва към прекратяване на договора по частта оперативна програма, както и към преустановяване на рамковото споразумение. За нас продължава да бъде грижа това, че част от улиците на Сливен са разкопани и така важният за града воден проект все още не е изпълнен. Идеята ни е да се разработи нов проект, който да бъде изцяло финансиран от Оперативна програма „Околна среда”. Надеждите ни са, че проектното предложение ще бъде подадено до крайния обявен срок по ОПОС – 20 февруари 2012 г., след което ще се пристъпи към оценката му. Това ще позволи към средата на следващата година да бъде подписан и договорът за така необходимия финансов ресурс. Успоредно с това общината при добра мобилизация може да започне подготовката на документацията си, да обяви тръжна процедура и да избере изпълнител. По този начин към момента, в който проектът получи одобрение, ще е възможно автоматичното стартиране на строителните дейности. Така проектът ще бъде финализиран по-бързо и ще облекчим всекидневието на гражданите на Сливен. На какъв етап е изграждането на сероочистващите инсталации при ТЕЦ „Марица-изток” – проект, който също е финансиран по ИСПА? Огромна е мобилизацията на екипа, който работи по обекта в ТЕЦ „Марица-изток”. Вече имаме разписан акт 16 на фаза 1, скоро и на фаза 2 от проекта. Фаза 3 е в напреднал етап на строителство, като физическото му изпълнение е около 70% и предстоят тестове. Нещата са на финал и можем да докладваме пред ЕК, че ТЕЦ „Марица-изток” е предприела необходимите действия за редуциране емисията на серен двуокис и ангажиментите ни по екологичното законодателство са изпълнени. Това е от изключителна важност за нас, за да не пристъпи комисията към следващ етап на наказателна процедура. Знаете че има проблем с проекта, свързан с доклад на ОЛАФ относно тръжната процедура, проведена през 2008 г., със становище, че изпълнителят е използвал нерегламентирано референции, които не съответстват на фактически изпълнения договор. В този смисъл ЕК има намерението да приложи процедура по оспорване на възможността държавата изобщо да ползва европейски средства. Ние, заедно с колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, полагаме максимални усилия, за да защитим националния интерес. Целта ни е да се справим както с необходимостта от отпадане на наказателната процедура по линия на екологичното законодателство, така и със защитата на националния интерес по отношение финансирането на проекта. Разбира се, ще бъде търсена и отговорност от страна на изпълнителя, но преди това трябва да приключи разследването на прокуратурата относно предоставените от ОЛАФ данни. Госпожо Василева, какво си пожелавате за следващата година. Какви са пожеланията ви към Камарата на строителите в България и нейната трибуна - вестник „Строител“? За всички нас най-ценните подаръци са здравето, късметът и благополучието в семейството – имено това си пожелах в коледната нощ. Камарата на строителите в България и вестник „Строител“ са важни партньори на МОСВ по пътя към реализирането на устойчиво развитие и се надявам през новата 2012 г. да продължим успешната си съвместна работа. Пожелавам на целия ви екип да се развивате, да трупате многобройни успехи и най-вече да бъдете здрави.