Анализи
Динамиката в законодателството не е опасна
Г-н Пенов, съвсем наскоро беше създадена фондация „120 години ЮФ при СУ „Св. Климент Охридски”, в която влязоха доста именити юристи. Каква всъщност е идеята, какви цели си поставя тя?
Обединяването на завършилите колеги юристи беше отдавнашна цел на новото деканско ръководство на Юридическия факултет. След като дълго мислихме за правната форма, под която да насърчим такова обединяване, решихме, че създаването на фондация би било най-добрата идея. Tя ще дава възможност на колегите да се приобщят към дейността на факултета и така ще можем да подпомогнем развитието на студентите и преподавателската активност. Това ще става под няколко различни форми. Фондацията ще набира дарения, но те ще бъдат насочени към изяви на студентите, преподавателите и бившите наши възпитаници. Голямата цел е да създадем връзка между теоретичното обучение на студентите и богатата практика, която са натрупали нашите вече завършили колеги. Вие знаете колко от колегите са водещи в различни сфери на правото. Те биха могли да предадат своя опит на студентите, използвайки формите, които ще насърчава фондацията.
Казвате, че това е един от приоритетите на деканското ръководство. А какви са другите? Каква е вашата визия и на екипа ви за развитието на Юридическия факултет?
Факултетът е с богати традиции. Предстои честването на специална годишнина, която подчертава неговото място в системата на висшето образование в България. През следващата година се навършват 120 години от създаването му, което е повод колегите преподаватели да се обединят около идеята за затвърждаване на позициите му като водещо място за обучаване на юристи не само в страната, но и в рамките на Югоизточна Европа. Имаме сериозен потенциал за това, тъй като всичките ни преподаватели са специализирали в Европейския съюз, САЩ и Япония и отчитат съвременните тенденции в развитието на правната наука. Това обединение ще допринесе и за усъвършенстване на учебния процес.
Освен това ние искаме да подобрим материално-техническата база на факултета, като започнахме с ремонт на библиотеката. Тя разполага с над 80 хил. заглавия в областта на правото и бих казал, че това е мястото в България, където могат да се намерят почти всички правни изследвания, създавани някога в нашата литература. Разширяването на библиотеката ще даде възможност на повече студенти да я ползват, както и да има по-широк достъп на външни юристи.
Друг важен момент в развитието на факултета е подготовката на млади преподаватели, което съвпада с целта на фондацията да ги насърчаваме. Защитаването на докторски дисертации е продължителна дейност, която изисква сериозна подготовка. За тази цел трябва да се осигурят условия на бъдещите докторанти, за да могат те да изработят докторските си тези и успешно да ги защитят.
Най-ценното в правната наука е приемствеността. И нашият факултет затова има 120-годишна история, защото приемствеността в неговото развитие никога не е прекъсвала. Като започнем от Марко Балабанов, първия декан на факултета, и завършим с мен, винаги професорите са предавали знанията си на по-младите колеги. Затова грижата ни за младите преподаватели е основна цел на новото деканско ръководство.
За много хора правната наука е консервативна. В същото време обаче това е една от най-динамичните сфери, в която навлизат нови казуси и предизвикателства...
Правото наистина е консервативна наука, но законодателството е динамично. Това е обяснимо, защото всяко житейско поведение намира отражение в съответните правни форми. След влизането на България в Европейския съюз (ЕС) се наложи да се приемат много актове, с които се въвежда европейското право.
Динамиката в законодателството не бива да плаши нито един юрист, ако той има своето правосъзнание. А правосъзнанието се получава в университета. Голямата цел на всяко обучение по право е така да възпита юристите, че те да приемат стойността му като ценност. И оттук нататък в житейски ситуации да прилагат неговите принципи. Когато човек има правосъзнание, той може да реши всеки житейски казус, изхождайки от идеите за правова държава, каквато е България.
Налагането на правовата държава изисква много усилия. Това става с подготвени хора. Често чуваме, че юристите спорят помежду си. Така е, защото житейските ситуации са различни. Но в края на краищата те се водят от принципите на правото, за да стигнат до приемлива позиция, която съответства на законите.
Каква е вашата оценка като декан на Юридическия факултет за нивото на правното образование у нас? Има ли нужда от промени в тази сфера?
През последните години се развиха около десетина факултета, в които се преподава право. Моето мнение е, че е дошло време обучението по право да се преразгледа. Пример за тази необходимост е фактът, че конспектите за държавните изпити не са редактирани въпреки промените в законодателството през последните няколко години. Може да се тръгне оттам, а по-нататък да се мисли за по-сериозни стъпки. Такава е обсъждането на самата наредба за единните изисквания за придобиване на професионална квалификация юрист. Може да се помисли за системата за трансфер на кредити между различните юридически факултети и да се уеднаквят критериите в учебните планове за тяхното натрупване. Това трябва да стане със съдействието на всички декани от утвърдените факултети, които са получили акредитация за обучение по специалността право.
Много се обсъждаше и възможността част от студентите да си заплащат обучението. Това би могло да бъде един приличен приход за учебните заведения. Какво се случи с тази идея?
Има законови промени, които позволяват платена форма на обучение. Това засяга конкретно изменение на законодателството и въвеждане на критерии, по които да стане това платено обучение. Ние сме имали такова в нашия факултет, като принципът беше простичък – определени бройки се заемаха от кандидат-студенти, които са имали съответния успех в класирането, но са останали извън него и срещу заплащане можеха да се запишат. Може би е удачно да има такава форма, за да може повече студенти да се обучават. По-същественото е на студентите да се осигури възможността наистина да уплътняват учебното си време. Те трябва да разберат, че това, което научат тук като теоретична основа, по-нататък ще им помага при оценката на различните житейски ситуации да разсъждават като юристи. Всеки нормален човек може да чете закона. Но юристът знае как да го тълкува, знае съдържанието на понятията и изхожда от правни принципи, които са му създадени по време на следването.
Как изглежда законодателството през погледа на декана на Юридическия факултет в Софийския университет? Вие казахте, че то се променя динамично. Други пък смятат, че е прекалено динамично...
Законодателството е сложен процес. Той зависи преди всичко от това как се развиват самите обществени отношения. Мога да кажа със самочувствие, че колегите от нашия факултет са участвали в много проекти на нормативни актове от законов и подзаконов характер. Постоянно сме канени от съответните комисии в Народното събрание за участие в дискусии по изготвяне на законопроекти в различни сфери. Колегите участват като консултанти и в различни съвети в отделните министерства. Така че факултетът съвсем не е изолиран в законодателния процес. Под една или друга форма той се отзовава на нуждите. Друг е въпросът, че законът се приема от Народното събрание и последна дума имат народните представители.
Динамиката в законодателството не е опасна. Опасно е, когато чрез текущото законодателство се нарушават принципи на конституцията. Слава богу, това не се случва често в България. Нашите закони са сравнително добри. Разбира се, винаги има какво да се желае за тяхното усъвършенстване. Освен това следващото им прилагане винаги налага допълнения или изменения в тях.
България все пак има сериозна традиция в изработването на закони. Законът за нормативните актове беше променен от предходното Народно събрание. Усещането ми е, че той се спазва.
Преди време имаше Съвет по законодателство към Парламента. Той не беше ли достатъчно полезен?
Аз лично съм бил участник в този съвет. Дали ще има такъв орган, или контактът с институциите, които имат законодателна инициатива, ще се осъществява под друга форма, това е въпрос на управленческа преценка. Всяка форма на съдействие е полезна. Институционализирането в съвет или привличането на преподаватели и експерти биха могли да донесат по-добри резултати и по-добро качество на законите. И тук мога да допълня, че винаги това сътрудничество в законодателната дейност е от взаимна полза както за теорията, така и за практиката. Защото в обсъждането на отделните законопроекти ние винаги се сблъскваме със становището на колегите от практиката и тогава става тази симбиоза между наука и практика. А тя винаги носи качество.
Направиха се много промени в законодателството по инициатива на Камарата на строителите. Това показва, че една гилдия, защитавайки обществения интерес, може да промени ситуацията в страната...
Това е така, защото колегите изхождат от принципите за справедливо и добро решаване на проблемите и са обединени в своите усилия. Създали са институционално Камарата и постигат резултати. И трудно би се намерил законодателен орган, който да откаже на едно разумно предложение, което би довело до по-прозрачни и ясни правила за бизнеса и до предотвратяване на възможностите за злоупотреби. Но за това се иска воля и усърдна работа на членовете на съответната общност, за да доведат нещата докрай.
Какво ще пожелаете на българските строители?
На първо място бих им пожелал здраве. След това – повече професионални успехи, настойчиво да отстояват своите интереси и да работят в полза на гражданите на Република България. Със своята дейност те да гарантират техните интереси.
