В града на розите, когато полето е бяло

Прочетена: 188

Ехото от новогодишните фойерверки в Долината на розите е изместено от тишина и спокойствие, в които районът чака пролетта. Зима е, цветното през май поле е побеляло.
В буквален и преносен смисъл Казанлък чака пролетта, а с нея и по-добри времена… Защото днес съдбата на 21-вия по големина град в страната, в който според преброяването към 2011 г. живеят 47 325 души, не е завидна.
Визитна картичка за Казанлък, наред с розите, остава тежката промишленост, машиностроенето и оръжейният комплекс „Арсенал”. А те отдавна не дават хляб на хората и е крайно време градът да се преориентира, да се търсят алтернативни възможности за бизнес.
Още повече че в последните години в района не се случи нищо значимо, нищо важно и запомнящо се. Известно е, че там, където не се строи, със сигурност има нужда от големи промени. В последните години местните строители търсят хляба си в различни точки на страната, а населението живее трудно.
И съвсем естествено надеждите на всички са свързани с новия кмет на общината – Галина Стоянова. Нейната амбиция е да превърне Казанлък в туристически оазис, в който посетителите да остават за повече от три дни. Това означава работни места, пари в икономиката и по-добър имидж. Изходната позиция, от която тръгва новото ръководство, обаче е повече от тежка –
4 млн. лв. задължения и почти никаква проектна готовност.
Новият кмет демонстрира добри чувства към строителите и обещава да работи съвместно с тях по всичките им проблеми. А най-големият от тях е липсата на работа. Лансират се идеи за инфраструктурни проекти и подобряване на екологията. Сигурно ще доживеем и прокопаването на тунел под „Шипка”.
Иначе Казанлък все пак не стои толкова зле икономически. Достатъчно говорят имена на предприятия като „ М+С Хидравлик“, „Капрони“, „Зино“, „Суперабразив“, „Индустриалтехник“,„Катанимпекс ЕООД“, „Хидропневмотехника“ и „Шипка ООД“. В града са концентрирани около 90% от мощностите в подотрасъл „Хидравлика и пневматика“ на страната.
Най-динамично се развиват производството на химически вещества и влакна, дървообработващата и текстилната промишленост. С търговия и услуги се занимават малко повече от 1000 фирми.
Вестник „Строител” започва неслучайно с Казанлък рубриката „Общини” през 2012 г. Надяваме се това да е повратната година за много райони, които да успеят да намерят себе си в икономическия и социалния контекст на заобикалящата ги действителност. Дано успеем да реализираме повече и повече проекти, за да подобрим условията на живот в България.

 

 

Кметът на Казанлък Галина Стоянова:

Залагаме на проекти за инфраструктура и туризъм

Започваме тунела под Шипка през септември

 

Галина Стоянова е родена през 1964 г. Омъжена е, с една дъщеря. Става магистър по педагогика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Завършва Нов български университет със специалност „Корпоративен мениджмънт”. Специализира в Япония по проекта „Джайка” на тема „Регионално планиране”.
Десет години работи в управлението на детската градина в „Арсенал”, след което става директор дирекция и секретар на община Казанлък. Впоследствие заема длъжността зам. областен управител на област Стара Загора.
Галина Стоянова е носител на наградата „Златна ябълка”, присъдена от Националната мрежа за децата в категория „Местен политик”.


Г-жо Стоянова, по какви европейски проекти ще се работи в Казанлък? Какви са приоритетите ви в началото на мандата?
Ако говорим за големи инфраструктурни обекти, готвим се да кандидатстваме за втория етап на водния цикъл. Той е по ОП „Околна среда”. До 30 ноември беше срокът за подаването на предпроектни проучвания за реконструкция на пречиствателната ни станция. Прогнозната стойност е 24 млн. лв. До 15 февруари трябва да внесем официално и проектната документация.
Паралелно по същата оперативна програма се отвори и друга мярка, която засяга населените места от две до десет хиляди жители. В нашата община имаме четири населени места, които отговарят на това изискване. За тях вече започнахме подготовка за подмяна на ВиК мрежата. Трябва да имаме готовност до края на февруари.
Тези два проекта са много важни и сме длъжни да се справим. След реконструкцията на пречиствателната станция тя трябва да покрива всички съвременни критерии и да може да поеме канализацията на населените места.
В момента изпълняваме един проект по ОП „Регионално развитие” (ОПРР), който е свързан с енергийната ефективност на учебни заведения. Четири училища в момента се реконструират. Подадохме заявление за участие и към фонд „Козлодуй”, който подпомага такива проекти. Търсим финансиране за саниране на болницата. Тя е общинско-търговско дружество и обслужва 5 общини.
На същото лечебно заведение искаме да дарим терен от 6 дка, с който то да разполага, както прецени ръководството. Може би ще бъде продаден и с парите ще се погасят част от задълженията.
Освен това спечелихме проект по ОП „Човешки ресурси”, свързан със стратегията за деинституционализацията на деца в неравностойно положение.

Какво е мнението ви за шумно дискутирания проект за тунел под Шипка? Как той ще се отрази на общината?
Идеята е на правителството и е много сериозна. Ясно е, че тунелът ще бъде най-добрата връзката между севера и юга. Проведохме среща с новоизбрания президент Росен Плевнелиев в Стара Загора. Той обясни, че финансирането е осигурено и строителството е приоритет за агенция „Пътна инфраструктура”. Очаква се разрешението да дойде през септември
2012 г. Това звучи доста оптимистично за нас, тъй като същественото строителство ще може да започне след по-малко от година.

Идва следващият програмен период и планирането трябва да започне още сега. Министърът по управление на средствата от еврофондовете Томислав Дончев призова общините да са активни днес и да начертаят своите дългосрочни приоритети. На какъв етап сте вие?

Искаме да дадем възможност на бизнеса в Казанлък да участва в определянето на тези основни дългосрочни приоритети. Няма как само общината да има адекватна и пълна преценка. Ще направим широко обсъждане за приоритетите за развитие на региона.
Иначе за нас е важно да изградим индустриалните зони. Казанлък се е развивал много хаотично и в момента те са няколко, без да са обособени в общия градоустройствен план, нито пък инфраструктурно осигурени. Това ще наложи доста проблеми в бъдеще, когато се появи по-голям инвеститорски интерес и ние няма да можем да отговорим на нуждите му.
Друга дългосрочна задача пред нас е екологията, и по-специално начинът, по който се осъществява депонирането на отпадъците и извозването им до регионалното депо. В бъдещите планове на правителството Казанлък е определен като място за изграждане на претоварна станция, в която да се събират отпадъците на още две общини и оттам да се извозват до Ракитница. В това отношение не сме напреднали много. Едно от нещата, които ще тежат на Казанлък, е, че разстоянието, до което ще се налага да извозваме, е повече от 40 км. Това ще оскъпява таксата за битови отпадъци и ще тежи като бреме на гражданите. Притеснени сме от този факт и трябва да търсим начин да се справим.
Трябва да водим и политики за създаване на възможност за реализация на младите хора. Това може да стане само ако
Казанлък определи туризма като най-основен свой приоритет.

Можем ли да кажем, че бъдещето на Казанлък е в развитието именно на този отрасъл, който винаги е бил запазена марка за региона?
Това ще бъде визитната ни картичка за в бъдеще. Даденостите, които имаме откъм исторически обекти, архитектурни находки, прекрасният музей, тракийското наследство като цяло и производството на розовото масло ще дават възможност да се утвърждаваме като туристическа дестинация, в която гостите да могат да остават за по-дълго време. Това не е непостижимо. В следващия програмен период ще имаме по-добри възможности да създадем този туристически продукт.
Освен това една от възможностите, която тепърва ще реализираме в общината, е правото да управляваме минералните извори. То ни беше дадено от Министерството на околната среда и водите. На наша територия има шест сондажа, които представляват интерес за инвеститори, които искат да изграждат балнеоложки центрове или спа комплекси. В момента правим процедура за хидрогеоложки изследвания.
Ще кандидатстваме и по една атрактивна мярка за реализиране на проекти, свързани с туристическия маркетинг. Там си партнираме с общините Павел баня, Карлово, Сопот и Мъглиж.

Финансовото състояние на общината позволява ли да се разгърнете на всички фронтове, които споменахте. Може би ще разчитате и на публично-частните партньорства…
Не е тайна, че финансовите възможности на община Казанлък в момента са силно ограничени. Имаме около 4 млн. лв. задължения. Някои от тях не са обслужвани от 2008 г. Това положение няма да ни даде възможност за свободен финансов ресурс за доста време напред. Заради това ще се ориентираме именно към такива партньорства.

А каква част от задълженията са към строителния бранш?
Странно е, но нямаме задължения към строителни фирми. Обяснението е просто. Единственото строителство, което е извършвано през последните години, е първият етап на водния цикъл. Това е канализация на един градски квартал на стойност 6 млн. лв. Проектът не е управляван адекватно, защото не са усвоени 1,5 млн. лв., които са върнати в оперативната програма, а в същото време част от изпълнените дейности не са приети. Сега общината трябва да плати санкция от 400 хил. лв. Така или иначе обаче изпълнителите на проекта са си получили парите. Други големи проекти в Казанлък просто не са се случвали.
Иначе задълженията са ни предимно към доставчици. Дължим над 1 млн. лв. за горива.

Как ще наваксате това изоставане в инфраструктурата?
Не е реално от 2007 г., откакто сме част от Европейския съюз, Казанлък да не е спечелил нито един инфраструктурен проект. Два пъти сме кандидатствали за реконструкция на един от големите ни паркове, но безуспешно.
През август 2012 г. ще се отваря нова схема в ОПРР, където ще кандидатстваме за паркова градска среда. Имаме идеи за проект за градския транспорт, който да включва електрификация и улично осветление. Трябва да преценим кое е приоритетно за нас и към какво да се насочим.

Поддържате ли близък контакт със строителите. Експертите на КСБ  могат да са ви много полезни в търговете по обществените поръчки?
В Казанлък има доста сериозни строителни компании, които за съжаление строят по Черноморието и други части на страната. С тях поддържаме добри взаимоотношения. Те са в очакване и надежда, че наистина ще се случат сериозни проекти и в нашия регион.
Експертите на КСБ могат да са ни най-полезни в разработването на документите за кандидатстване. И досега сме ползвали тяхната експертиза за проектите от водния сектор. Ние очакваме да бъдат наши помощници. Те пък да разчитат, че ще им възвърнем доверието към общината, която може да предоставя работа за тях.

Какви инвеститори се насочват към вашата община? Как се стараете да ги привличате?

В нашата община все още има сериозен интерес от големите вериги супер- и хипермаркети. Казанлък е вторият по големина град извън 28-те областни центъра. Той е и географски център на България. Смятаме, че това е причината за този интерес. Има няколко изградени магазина, тепърва предстои построяването на още няколко. На всички тези желания ние ще откликнем с подходящи терени.

Кои отрасли в момента крепят икономиката на Казанлък?
Засега разчитаме предимно на машиностроенето и хидравликата. Оръжейният завод „Арсенал” е сред най-големите предприятия в страната. В него работи по-голямата част от трудоспособното население. Предприятията, които се занимават с хидравлика, също поддържат добър стандарт като работни места и заплати.

 


Сподели в социалните мрежи

Автор на 06.01.2012. Категория Анализи, Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: