„Московска” – символът на свободата

Прочетена: 461

Автор: Красимир Ненчев


Преди 134 години, когато София е освободена от османско владичество, днешната улица „Московска” все още носи името „Медресе сокаги” заради намиращото се на нея турско богомолско училище. Наричали са я още „Орханийска”, защото нейното продължение водело към днешния Ботевград, известен с турското си наименование Орхание. По този път на 23 декември 1877 г. в София влизат руските войскови части, а малко по-късно, на 4 януари 1878 г., следват основните войски на генерал Йосиф Гурко. Това е денят, в който честваме Освобождението на българската столица.


На ул. „Орханийска”, до старинната църква „Света София”, въодушевените софийски жители посрещат с бурна радост своите освободители. Това историческо събитие определя бъдещото име на улицата, която софиянци спонтанно започват да наричат „Московска”. И не минава много време до официалното утвърждаване на името с решение на Общинския съвет през 1883 г. За кратко – от 1890 до 1895 г., улицата носи името „Регентска” заради намиращото се на нея Първо българско регентство, управлявало страната от 1886 до 1887 г. То е назначено от княз Александър I и след неговата абдикация в сградата влизат Стефан Стамболов, ген. Сава Муткуров и Петко Каравелов, сменен по-късно от Георги Живков.
Но не можем да не отбележим още едно паметно събитие от историята на София, свързано с „Московска“. На нея, пак в близост до църквата „Света София”, жителите на свободната столица и околните села посрещат на 13 юли 1879 г. първия български княз Александър I Батенберг. В първите години
след Освобождението
улицата е слабо застроена. От 1880 г., предимно по северната й страна, започват да се изграждат обществени и частни сгради. Близостта на „Московска“ до Двореца и разположението й в най-високата част на града привлича заселващите се по нея влиятелни и заможни хора. В миналото тя е започвала от бул. „Княз Александър Дондуков”, откъдето с лек наклон се изкачвала до пл. „Княз Александър I”. На ъгъла между „Московска” и „Малко Търново”, в центъра на „Капана” махала, след Освобождението се извисявала часовниковата кула „Сахат куле”. Сградата завършвала с чардак, на който стоял пазач. Тя била четвъртита, с цинков покрив, оприличаван на гигантски свещогасител, а отгоре имало тенекиен ветропоказател, боядисан в червено. На всяка от четирите страни на кулата имало циферблати и прозорци със сини пердета, на които висели жълти пискюли. Зданието е съборено през 1882 г., но е запазено за поколенията в акварела на Йозеф Обербауер „Стара София от часовниковата кула”. Това място е паметно с една от най-страшните бесилки, на която на 15 ноември 1877 г. намира смъртта си Стоян Недялков-Табака. Малко известен факт е, че единствено книжарите в София организират свое съзаклятие против поробителите. Докато европейските велики сили подготвят свикването на Цариградската конференция след Априлското въстание, бунтът на книжарите спасява бъдещата столица от опожаряване и грабежи.
Тук, на „Московска” № 3, през 1936 г. е построена жилищна кооперация, в партерния етаж на която се намирали магазините на рода Паница и на Любен Манолов. Сградата многократно променя своята фасада след национализацията. Там преди да бъде закрита се помещаваше агенцията „Държавен резерв и военновременни запаси”. В съседство – на „Московска” №5, пък се намирала аптеката на Никола Странски – придворен зъболекар и аптекар на князете Александър и Фердинанд.
През 30-те години на ХХ век
по проект на арх. Асен Михайловски е построена сградата, в която се нанасят застрахователните дружества „Витоша” и „Асикурациони дженерали”. Стойността й възлиза на огромната за онова време сума от 30 млн. лв. Постройката е 8-етажна, на последния етаж е имало ресторант с просторна тераса, откъдето се откривала прекрасна панорама към града и планината Витоша. След 1944 г. в сградата последователно се помещавали V Районно управление на МВР, Държавна сигурност, различни отдели на ЦК на БКП. С решение на Министерския съвет от 1992 г. зданието е предоставено на Държавна агенция „Архиви“.
В края на 80-те години улица „Московска” приютява една от първите печатници в София, собственост на небезизвестните братя Георг и Богдан Прошек. Тя е построена през 1889 г. на № 7 и с декрет е наречена „придворна”. До 1925 г. е била малка едноетажна сграда, но впоследствие е достроена и превърната в модерна за времето си. Сега видът й не е променен и там се намира управлението на банковия надзор към БНБ.
Под № 13 на улицата се намира една от най-старите учебни сгради в София с почти 130-годишна история, изградена със средства от фонд „Василиади”, предоставени от известния преди Освобождението общественик и дарител Г. Василиади. Предполага се, че е построена върху основите на стар турски хан. Сградата е оформена в характерния тогава неокласицизъм. В нея след основаването на Висшето училище в България през 1888 г. се настанява Физико-математическият факултет и остава там до изграждането на централния корпус на Софийския университет. По време на Втората световна война в сградата се намират канцелариите на военновъздушните сили. Днес там се помещава Институтът по социология към БАН.
Сред няколкото най-стари сгради по северната страна на „Московска” се нарежда и тази на първия военен клуб в София (днес клуб-ресторант „Къщата с часовника”). Строена е в първите години след Освобождението за клуб на пребиваващите в града руски офицери. Интересен факт е, че в нея се играят някои от първите театрални представ­ления в София, изнасят се и музикални концерти, провеждат се балове. Съществуват исторически сведения, че до 1884 г. в сградата са заседавали първите народни представители. Тя е строена в унисон с облика на околните неокласически сгради – със симетрична двуетажна фасада, към която е долепена триетажна четвъртита часовникова кула. След напускането на руските военнослужещи това става клубът на офицерите от Българската армия до построяването на днешния на ъгъла на ул. „Г. С. Раковски” и „Цар Освободител”.
На улица „Московска” неслучайно днес виждаме емблемите на столицата като храм-паметника „Александър Невски”, една от най-старите църкви на нашата столица – „Света София”, сградата на Столичната община, Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ „Св. Климент Охридски“. До „Московска“ се намира и паметникът на Незнайния войн – още един от символите на свободна София.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.01.2012. Категория Архив. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: