Архив

Българин да се наричам...

България наистина има щастието, че Карлово е роден град на безсмъртния революционер Васил Левски, на д-р Иван Богоров – публицист, преводач, издател на първия български вестник „Български орел”, на братята Евлоги и Христо Георгиеви – най-големите дарители в българската история. Няма област в обществения живот, изкуството, науката, в която Карлово и регионът да нямат своя принос.
Вземете историческия град Клисура и Христо Г. Данов, създателя на читалището в подбалканското градче. В Пловдив видният възрожденец създава първото българско книгоиздателско сдружение, изиграло огромна роля за развитието на българската просвета и учебно дело. През 1868 г. Васил Левски основава и революционен комитет в подбалканския градец. Клисура завинаги ще остане в българската история с героичното си участие в Априлското въстание през 1876 г. Сред падналите жертви е и Иван Танков-Боримечката, възпят от Иван Вазов в „Под игото”.
Вземете Калофер - града, разграбван и опожаряван многократно, който никога не е загубвал своята българска идентичност. Гордите и неуморни калоферци съхраниха през годините непоколебимия български дух, спомена за славното хайдушко минало и вярата в бъдещето на отечеството. Богатите калоферски търговски фамилии като Тъпчилещови, Тошкович, Золотович разнасят славата на малкия подбалкански град, който всички наричат Алтън Калофер. Безспорната слава на града като един от центровете на новобългарска просвета е свързана преди всичко с името на големия просветен и книжовен деец, блестящ учител, преводач, публицист и автор на учебници Ботьо Петков – бащата на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев.
Вземете курорта Баня, където животът около топлите минерални извори възниква още през новокаменната епоха през VІ хил. пр.Хр. Към края на ХV в. Баня се споменава като град. Лечебните извори са използвани още тогава, което допринася за разрастването на селището. С градчето е свързан и животът на екзарх Стефан, който е заточен и живее тук почти 10 години.
Е, за това безценно културно-историческо наследство на Карловската община, за съчетанието с уникалните природни забележителности, за неповторимата дива природа и свързаните с нея традиции и поминък на местното население ще се опитаме да ви разкажем днес.



Карлово – традиция и модерност

Докато чакаме уговорения час за среща с кмета на Карлово, екипът ни прави кратка разходка из историческа зона на града. Твърдим, че оттук също могат да се направят изводи за работата на кметската администрация. Около 100 са запазените къщи - културни паметници от епохата на Възраждането: Зоевата, Хаджиангеловата, къщата на Райно Попович, на скулптора Иван Лазаров, Белият двор, Бухаловият хан, Мазаковата къща, Даскал-Ботевата къща и други показват отношение - измазани, с живописни дърворезбовани тавани и дворове с декоративни портали, сенчести асми, чемшири и цветни градини, те са предпочитано място и за гостите на града, и за преминаващите. Не забравяме, че Карлово е кръстопътно място. Оттук вляво можеш да прехвърлиш Балкана, като преди това посетиш Къкринското ханче, или ако тръгнеш надясно – пред теб ще се изправи връх Шипка.
Кръстопътно място – и като история, и като инфраструктура...

Найден Найденов e роден през 1957 г. в с. Каравелово, общ. Карлово. Инженер по образование, той има магистратури по икономика и стопанско управление, специализация по бизнес мениджмънт. Трудовата си дейност започва във ВМЗ – Сопот, няколко години е в частния бизнес, а от 2004 г. последователно е зам.-председател на Общинския съвет на Карлово, зам.-областен управител на област Пловдив и от 2007 г. - кмет на община Карлово. Инж. Найденов е зам.-председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”.


Г-н Найденов, и история, и инфраструктура... Ще можем ли да съвместим двете понятия на фона на финансовата криза?
Нямаме избор, най-малкото, защото вашите читатели са не само интелигентни и високообразовани хора, но те са и тези, които разбират и от история (реставрация на старинни къщи, паметници и т.н.), и от инфраструктура. Строители. В края на 2009 г. с министър-председателя Бойко Борисов открихме новия мост над река Стряма при гр. Баня. Съоръжението е част от натоварения път Баня–Пловдив, който бе основно ремонтиран и обновен. И още – пак дела на българските строители. - построихме клуб на хора със зрителни и слухови проблеми; ремонтирахме басейн на Спортния комплекс в Баня; обновихме детска градина по проект на Министерството на отбраната, която предстои да бъде прехвърлена на общината; строителите се отличиха с работата си на новия офис на общинската данъчна служба, на Младежкия информационен център, на детската площадка в централната част на Карлово, която бе финансирана от Ротари клуб.
Последният нов обект, който открихме само преди десетина дни заедно с кмета на град Баня, е пешеходен подлез, който свързва кв. Стряма с курортния град. Както виждате, и в кризисно време, когато мислиш с перспектива, нещата стават. Разбира се, предвидените средства през настоящата година не са достатъчни за цялостна реконструкция и модернизация на общинската пътна мрежа и улиците в населените места. Затова приоритетно сме се насочили към разрешаване на най-тежките проблеми. За ремонт на общинската пътна мрежа са предвидени 324 хил. лв. за 15 обекта, а за ремонт на улични настилки, общо за всички населени места, гласуваната от Общинския съвет сума е приблизително 150 хил. лева. Освен плануваните 324 хил. лв. за общинската пътна мрежа ние подготвяме проект по ОП „Регионално развитие”, като очакваме да бъде отворена мярка „Ремонт на общински пътища”, за да го входираме.
Приключи изграждането на уличната и алейната мрежа в града, както и оформянето на зелените площи, на детските площадки и кътовете за отдих в кв. „Петър Димков”. На част от улица „Водопад” бе подменен съществуващият етернитов водопровод с нови полиетиленови тръби и бе възстановена настилката. Финализирани бяха строителните дейности по обиколния път. Със завършването се затвори контурът – околовръстен път, ул. „Теофан Райнов”, ул. „Ген. Заимов”, и главен път I–6 (София–Бургас).
Завършена бе реконструкцията на водопровода в североизточната част на Карлово. Стойността на обекта бе 1 800 000 лв.

Преди година в медиите излязоха материали за изграждане на индустриална зона край Карлово. Строителните дейности трябваше да започнат през 2010 г.
В годините назад в Карловската община имаше големи, добре работещи промишлени предприятия – Вазовските машиностроителни заводи, Комбинатът за трактори, „Карловска коприна”, Завод за резервни части, Вагоноремонтен завод и други. Днес някои от тези предприятия са закрити, а други работят с малък капацитет. В този някога силно индустриализиран район сега работещи са само малки семейни фирми, шивашки и хранително-вкусови производства. Много ценни специалисти останаха без работа или смениха своя предмет на дейност.
През пролетта на
2009 г. с решение на Министерския съвет и последващо решение на УС на Националната компания „Индустриални зони” започна изграждането на индустриална зона край Карлово. Община Карлово направи необходимото за осигуряване на подходящ терен от 580 дка за изграждане на зоната. Нужна е финансовата подкрепа на държавата за строителството на необходимата инфраструктура. Като кмет на община Карлово силно вярвам, че този проект е изключително важен и много необходим за развитието на високотехнологични производства на наша територия. Зоната ще има голям ефект за развитието на района.

Прави впечатление, че историческото и културното наследство се пази добре. До църквите „Св. Богородица”, „Св. архангел Михаил”, „Св. Атанас”, „Св. Троица”, „Рождество Христово” и „Св. безсребърници Козма и Дамян” се пътува приятно. Чисто е.
Да, хората усещат грижата. Искам да изтъкна работата ни по програма „Красива България” – направихме приятна градинка около параклиса „Св. Марина”. Оформихме цветни алеи и зелени площи, построихме чешма, направихме парково осветление. Разбира се, естетизирането на градската среда не може да стане, ако не намерим начин за опазване на направеното с много труд и много средства. Ще допълня, че през тази година ще извършим и реконструкция на някои от знаковите улици на Карлово, като за това ще вложим 150 хил. лв. Ще изградим и 3 светофарни уредби, както и ще ремонтираме уличното осветление в селата Горни Домлян, Дъбене, Столетово и Кърнаре.

В условията на криза особено място има финансирането по различните европейски проекти и оперативни програми. Къде е вашата община в тази област? Стигат ли силите на хората ви да намират и подготвят стойностни документи, които да получават и съответното одобрение?
Въпросът е сериозен. Един от приключилите големи обекти в общината бе рехабилитацията и реконструкцията на общинския път между селата Кърнаре и Христо Даново, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие”. Общата стойност на този обект бе 2 661 000 лв. с дофинсиране - 445 хил. лв. от общината.
Сред проектите със социална насоченост се откроява този за енергийна ефективност на Дома за възрастни хора в град Баня, финансиран от Социално-инвестиционния фонд. Стойността на проекта бе 470 000 лв. Чрез Международен фонд „Козлодуй” бяха санирани 5 общински училища и подменена дограмата на МБАЛ „Д-р Киро Попов”. През изминалия есенно-зимен сезон завършихме подмяна на отоплителния котел на Дома за деца, лишени от родителски грижи в Калофер. Средствата бяха отпуснати от фонд „Социално подпомагане” към Министерството на труда и социалната политика. И още нещо, което кореспондира със социалните ни ангажименти... Регионът ни е изложен на наводнения и хората с право търсят помощта ни. Мога да кажа, че завършихме три сложни обекта в Калофер и в с. Васил Левски. Тези проекти бяха финансирани от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане във връзка с нанесени щети от природни бедствия – поройни дъждове и високи нива на реките Тунджа - за Калофер, и река Неволя - за с. Васил Левски. По тях са изпълнени укрепващи стоманобетонни подпорни стени, укрепващи стени с габиони и дънни прагове.

Големите инфраструктурни обекти са сериозно изпитание за строителите, особено тези, в област-
та на екологията – пречиствателните станции за питейна или отпадна вода и сметищата. Това са сериозни строителни обеми. Имате ли реализирани проекти в тази сфера?

Да, определено и тук нещата вървят добре. Пусната бе в експлоатация петата клетка на депото за твърди битови отпадъци, което отговаря на всички европейски изисквания. Продължава и строителството на пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) в Карлово. Размерът на инвестицията е много сериозен. За тази година до момента са усвоени 500 хил. лв. от общо предвидените 2 млн. лв. Графикът се изпълнява в срок, работи се усилено. Но понеже стана дума за опазване на околната среда, за въздуха, който дишаме, за водата, която пием, за земята, която ни храни, не мога да подмина и работата ни по облагородяване на жизнената среда. В последно време например засадихме близо 2700 дръвчета с труда на всички от общинската администрация, на много граждани, ученици и учители. Озеленени бяха пространствата около парка „Водопад”, около стадиона и паметника на войнишката майка, както и градинката пред жп гарата и зелените площи в кварталите „Петър Димков” и „Джон Ночев”, около Желязков мост на Стара река...

И това, което прави впечатление на гостите на града... Вие се стремите да увеличавате площите с декоративни рози, не само с маслодайната роза.
Да, един наистина приятен ангажимент. Заедно с кмета на Столетово засадихме първите рози и поставихме начало на градина от 840 рози, колкото са жителите на селото. Това място сега се нарича „Площадът на розите” и само след дни на него ще бъде открит Националният фолклорен фестивал „Столетово пее”. Той се провежда за трета поредна година под патронажа на министъра на културата Вежди Рашидов и вие сте добри дошли на него.

Наистина в сезона на розите в Розовата долина е приятно. Ухае приятно. Но нека отново да говорим за строителство. Проблемите на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници са приоритетни за строителите, а както знам, и за вашата община. Така ли е?
Община Карлово беше домакин на Четвъртата национална конференция по енергийна ефективност. Успешно се реализират дейностите по проект „Новаторски и интегриран модел за устойчиви енергийни общности”, финансиран по програма „Интелигентна енергия за Европа”, на стойност 78 хил. евро. Ние бяхме домакини на партньорската среща по проекта. Участваха колеги от Словения, Испания, Хърватия и България. Само преди дни наши представители се завърнаха от заключителната среща в Словения. Общината беше организатор и на регионален семинар на тема „Дървесната биомаса за отопление на обществени и жилищни сгради”, което за нашия регион е много важно. Става дума не само за изгаряне на отпадъци от цеховете за преработка на дървесина, но и за решаване на чисто екологични проблеми.

Започнахме с културно-историческото наследство на Карлово и май с него ще завършим. Карловци са щастливи хора...
Така е. Дори само от това, че живеят в община, в която има 110 архитектурно-исторически обекта. От тях 14 са общинска собственост. Списъкът е утвърден от Националния институт по опазване на недвижимите културни ценности и министъра на културата. Наистина сериозно работим по различни варианти за бъдещото им ползване и опазване. Например по програма „Опазване на европейското културно наследство” бе възстановена Онбашиевата къща като част от Националния музей „Васил Левски”. В момента се извършват довършителни дейности по нея. Проектът е на стойност 350 хил. евро. Изпълнител е община Карлово в партньорство с Общинската агенция за устойчиво развитие, музея и фондация „Васил Левски”. Ще допълня, че в този проект се включи и норвежкото посолство.
Изготвен бе и проект по Оперативна програма „Регионално развитие”, приоритетна ос „Устойчиво развитие на туризма” за подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура на стойност 2 748 000 лв. В проекта са включени 5 възрожденски къщи, които са емблематични за Карлово - Белият двор, Бухаловият хан, Патевата къща и мааза и къщата на Райно Попович. Тези обекти са свързани с историята на Карлово.

И за съхранението на всичко това имате още един амбициозен проект - „синя зона” в Карлово.
Този проект не е амбиция, а необходимост. И гражданите много добре разбраха това. Проведохме обществено обсъждане за създаване на условия на организация и контрол при паркирането на моторни превозни средства на територията на Карлово. Проектът включва 14 части от улици, обособени в зони за кратковременно паркиране („синя зона”) и 3 обособени (затворени) денонощни паркинги – общинска собственост в общинския град.

Необходимост за всички. Защото идваш в Карлово не за да пиеш една гюлова ракия, колкото и прочута да е тя. Идваш, за да отнесеш със себе си частица от българската история, от усещането за времето на Ботев и възрожденците, от времето на поборниците за „чиста и свята република”...
Струва си да си кмет на такъв град.