Обсъдиха нов модел пазар на труда

Индивидуализиране и диференциране на формите на заетост, гъвкаво работно време и мобилност, предложи президентът Георги Първанов по време на дискусията „Заетост в условията на криза и предизвикателствата на новия растеж”.
Форумът е в рамките на инициативата на държавния глава за подготовка и обществено обсъждане на национална стратегия „България 2020”. „Изправени сме пред необходимостта от дълбока промяна на самия модел на заетост – каза президентът.
Поколението в България, което идва на пазара на труда, не е достатъчно образовано, мит е, че имаме висококвалифицирана работна сила, заяви председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева. „Националната цел за постигане до 2020 г. на 76% заетост за групата от 20 до 46 години в рамките на стратегия „Европа 2020” е напълно постижима и реалистична”, каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Според него трябва да се прекрати порочната практика България да е привлекателно място за инвестиции заради ниското заплащане на работната ръка.
„77% от домакинствата не разполагат с никакви спестявания, 45% от населението е спряло да плаща всякакви вноски - здравни или пенсионни. Средно с 8% родителите са намалили разходите на децата си за образование", коментира Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ. От синдикалната централа искат въвеждане на необлагаем минимум за решаване на проблемите на хората с ниски доходи.
„Сега е моментът на много по-силни структурни политики и не трябва да се щадят средства. Трябва да се преосмислят някои основни принципи. Не можем да натоварваме безкрайно поколението, което расте”, заяви проф. Лалко Дулевски - председател на Икономическия и социалния съвет в България. Той посочи, че в стратегия „Европа 2020” се избягва един параметър, и това е заетостта на нискообразованите кадри, който е един от факторите за младежка безработица. „Ако започнем да калкулираме следващите разходи за тях, те са или на социални помощи, или в сивата, или направо в черната икономика – просия, проституция, наркотици”, заяви проф. Дулевски.
„Един от важните принципи е да създадем системи за социална защита – лесно е да се каже, трудно е да се направи”, е позицията на вицепрезидента на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов. „В България в този процес на масова деморализация и разкапване на обществото и обществения морал се създаде една прослойка хора, които полагат усилия да поддържат статута си на социално слаби. Този начин на самоизключване деморализира цялото общество”, посочи Манолов.
Ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов попита дали на всеки, който завърши гимназия, трябва да се осигурява място в образователната система.
„Този пазар няма да може да удовлетворява нас, докато сферата на българската икономика е такава – това е икономика без приоритети, без стратегия. Как БАН ще може да направи реформа, като не се знае какви икономически дейности ще се развиват. Като я няма тази икономическа стратегия, как университетите да определят колко кадри в какви специалности са необходими”, анализира проф. Борисов.
В България няма учене през целия живот, защото няма устойчиво финансиране, беше становището на Пламен Димитров от КНСБ.
В ЕС до 2020 г. ще бъдат създадени 75 млн. нови работни места, а 12 млн. работни места, свързани с нискоквалифицирания труд, изобщо няма да ги има, коментираха експертите.

Първанов наложи вето върху промените в Кодекса на труда

Президентът Георги Първанов върна за ново разглеждане промените в Кодекса на труда. Той не е съгласен с разпоредбите на закона, които задължават работниците и служителите да изчистят натрупаните си от предишни години отпуски до края на 2011 г. „Това противоречи на конституцията, която забранява отнемането на основните права на гражданите, каквото е правото на платен годишен отпуск. Не е налице обявяване нито на война, нито на военно положение, нито на друго извънредно положение, при които се допуска временно ограничаване на упражняването на тези права. По този начин последиците на кризата се възлагат неоснователно на икономически най-уязвимите – работниците и служителите и обикновените държавни служители. Те са полагали труд, а се лишават от неизползваната годишна почивка или нейната парична компенсация при прекратяване на трудовото правоотношение“, се казва в мотивите на президента. „Поради несъответствие на посочените текстове с Конституцията на Република България, с международни актове, с правото на Европейския съюз, както и с утвърдени вековни правни принципи президентът упражни правото си на вето върху закона”, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Президентът отчита, че „като цяло промените в кодекса трябва да бъдат подкрепени, защото създават повече възможности на работодателите за запазване и ефективно използване на работната сила и за повече дисциплина на участниците в трудовите правоотношения“, пише още в прессъобщението.