Мелник - най-малкият град в България

Мелник e един от най-старите български градове и най-малкият град у нас. Сгушен в югозападните поли на Пирин планина, той е обгърнат от високи и стръмни пясъчни брегове, наричани „мелове", от които вероятно произлиза и името му. И неслучайно автентичната архитектура и цялостният живописен пейзаж на Мелник го превръщат в един от стоте национални туристически обекта. Дори да посетите само Кордопуловата къща - една от най-монументалните възрожденски постройки в страната, или Роженския манастир, вие ще останете запленени от съхранената история. Ще ви разведем наоколо...
Кордопуловата къща
е изградена през 1754 г. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино и е принадлежала на богатата фамилия на гръцките търговци Кордопулос. Къщата има изба под формата на издълбан в скалата тунел с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Коридорите в тунела са тесни и на места ниски, а в избата може да се поберат 300 тона вино, като най-голямата бъчва побира 12,5 тона. Два от четирите етажа на постройката са от камък, а другите два са дървена конструкция. Седем стълбища свързват отделните етажи и мансарди във вътрешността й, изпълнена с уникални произведения на изкуството. Горните 24 прозореца в сградата са направени от цветно венецианско стъкло, разливащо меката си дневна светлина върху красивите стенописи, дърворезби и долапи на интериора. Къщата се намира в източната част на Мелник.
Градският исторически музей е разположен в
Пашовата къща,
която е построена през 1815 г. Архитектурата й е типична за местността - с каменно приземие и етаж от лека конструкция. При първия етаж на музея е представен основният поминък на града и района - винопроизводството от местната мелнишка лоза, показани са снимки на мелнишки изби, бъчви и съоръжения, свързани с обработката и съхраняването на виното. Музеят притежава и богата сбирка, описваща градския живот и бит на Мелник през Възраждането. Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса" е един от най-ценните културно-исторически паметници на Мелник. Независимо че от него са останали само руини, той е почитан като свято място. Тук градът отбелязва своя празник - на 30 срещу 31 август. Старата традиция е възродена и обединява всички жители и гости на Мелник, които празнуват цяла нощ, изкачвайки се до параклис „Св. Зона” - малка обител, построена върху руините на основния храм при манастира. „Св. Зона” се намира сред красивите пейзажи на възвишението Св. Никола, на юг от града, и е единственият възстановен параклис при мелнишките манастири. Части от митрополитската църква „Свети Никола” се намират в централната част на хълма Свети Никола. Самата църква не е запазена до днес, но за нея говорят източната й стена и няколко елемента от интериора. Върху руините на църквата още личат стенописи с изключително висока художествена стойност, като експертите ги отнасят към периода от XIII век.
Болярската къща
е основна стратегическа част от Славовата крепост и е най-старата запазена византийска къща на територията на Балканите. Построена е през първата половина на XIII век, когато Мелник е бил столица на княжеството на деспот Алексий Слав, и е била предназначена за негова резиденция. През следващите векове къщата е била преустроена няколко пъти, като по времето на късното Средновековие и Възраждането е била най-богато обзаведената жилищна сграда в района. Вътрешният й двор е бил облицован с мраморни плочи, с множество фонтани и мраморни статуи. Залите и стаите във вътрешността й са били с подове от богата мозайка, стените с живописни стенописи, а прозорците с цветни стъкла. Почти изцяло са запазени фасадните стени и вътрешният напречен разделителен зид, свързан със северозападната и югоизточната стена, както и фасадните стени на кулообразно помещение с голяма изба. Забележителна е тухлената декорация на основния корпус - ярък пример за средновековния български живописен стил в архитектурата.
Построената през 1765 г.
базилика
„Св. Антоний”
е паметник на културата с национално значение. Съществува поверие, че патронът на храма - Свети Антоний, е лекувал душевно болни хора. Доказателство за това е поставената специална плоча с двуглавия орел на Патриаршията, символ за място с особено силни лечебни свойства. Вътрешността на цялата църква е изписана с цветя, херувими, серафими, ангели. Изключително ценни са иконостасът и стенописите, както и иконите „Матер Божия” и „Св. Богородица честнейшую херувим” от XVIII век.
Църквата „Св. Николай Чудотворец”
в Мелник е една от малкото действащи църкви в града. Построена от камъни и тънки тухли, тя датира от XIII век, но по това време нейният вид е бил доста различен от днешния. Тя е била преустроявана и разширявана няколко пъти през вековете, като през 1895 г. е била унищожена от пожар. Изписана е от майстор Лазар Зограф Мелничанин, като неговото изображение е все още запазено по стария иконостас. Стенописите в нея, както и при всички мелнишки църкви, съдържат неподражаем стил, който се различава от основните зографски школи през Възраждането. В църквата „Свети Николай Чудотворец” се съхраняват икони, които представляват изключителна художествена стойност и са типични образци на зографската школа на Мелник и околните села.
Задължително трябва да влезете и в уникалните изби под пясъчниците, където отлежава прочутото местно вино от сорта „Широка мелнишка лоза”. Наоколо струи настроение и непонятна енергия, а колоритната атмосфера кара човек да се връща отново и отново вече не само като дегустатор, защото Мелник е неповторим и с архитектурата си, и с местоположението си, и с хората. С тези работливи българи, които превърнаха винопроизводството и туризма в своя съдба. В начин на живот. В светоусещане.
Малките нови уютни хотели, пръснати по калдъръмените улички, се сливат с типичните за района старинни фамилни къщи, карайки гостите на града да се чувстват като у дома си. Такава е атмосферата на триетажното хотелче „Свети Никола”, предлагащо винарска изба, както и вкусни местни специалитети. Дебелите каменни стени на обширната му механа държат хлад и свежест, за да могат туристите с наслада да отпиват от едно от най-добрите червени мелнишки вина – „Св. Никола”. Прозорците и терасите в стаите на по-горните етажи разкриват незабравимите гледки от уникалния пейзаж. А външната веранда, изпъстрена с цветя, допълва естествено обагрените занаятчийски произведения на сергиите при уютния площад до хотела.
Гроздовият еликсир е вълшебството на Мелник от векове. Землищата на града са обширни и почти няма местно домакинство, което да няма собствено лозе. За много семейства  винопроизводството е основно препитание. Традициите във винарството са дълбоки, а рецептите се пазят в дълбока тайна. Градът познава два вида червено вино - произведеното от прясно и направеното от засушено грозде, което е известно с голямата си трайност.Специфично за местното вино е това, че то се съхранява при постоянната температура на дълбоките изби в устойчивия пясъчник около града. Може би заради сочните сортове грозде или заради уникалните изби, или просто заради любовта на производителите към работата си, мелнишкото вино е ценено не само в България, но е достоен конкурент и на европейския пазар. И затова едно от най-вълшебните изживявания в Мелник са народните веселия на големия български празник Трифон Зарезан...