Архив

Камю, моя любов

Книгата съдържа 14 части, които изследват както периоди в хронологична последователност, така и основни проблеми в произведенията и житейския път на един от най-значимите творци на XX в.
Авторката Елизабет Хос (дългогодишен журналист и автор на книги, посветени на архитектурата и живота в големия град) рисува детайлна картина на епохата, местата и хората, оказали влияние върху живота на великия писател. Роден през ноември 1913 г. в Алжир, той расте в пренаселено жилище без ток и течаща вода. Почти глухонямата му майка остава вдовица, след като съпругът й е убит през Първата световна война. Камю е забелязан от свой учител в началното училище и изпратен да учи в престижна гимназия, а по-късно и в университета на гр. Алжир. Оказва се, че освен буден ученик младият Албер е бил и запален футболист и плувец.
Книгата на Хос не спестява нито една трудност, предизвикателство и разочарование, което съдбата поднася на бележития писател, журналист и философ. Камю се разболява от туберкулоза едва на 17-годишна възраст и това до голяма степен предопределя по-нататъшната му съдба. Авторката разглежда причините за горчивата вражда с Жан-Пол Сартър и обръща внимание на критиките, които Камю изтърпява заради отказа си да заема страна по време на Алжирската война за независимост.
Елизабет Хос анализира и романите, пиесите, есетата, политическите статии и писмата на Камю. Подчертана е моралната му позиция срещу смъртното наказание, тероризма, насилието, нацизма, Сталин и атомната бомба. Той е бил високоморален човек, който е чувствал отговорност да сподели на висок глас проблемите на своето време. През 1957 г. 43-годишният Камю е удостоен с Нобелова награда за литература за есето си „Размишления за гилотината“. Така той се превръща в най-младия лауреат след Киплинг, но и в най-рано починалия носител на отличието.
В „Камю, моя любов” ще намерите и много подробности от всекидневието на изтъкнатия творец. Той е обичал да играе тенис на маса и е имал котка на има Сигарет (цигара – б.пр.). Камю никога не заключвал колата си и пишел прав. Когато изпаднал в депресия след получаването на Нобеловата награда (клаустрофобия, панически атаки), той се захванал с йога. А по време на единственото си гостуване в Ню Йорк посетил зоологическата градина цели двайсет пъти.