Това, че сме си създали навика през годините поне по два пъти да посещаваме Родопите, говори, че жилката ни на туристи авантюристи не секва през цялата година. И това, че един от нас предпочита двете седмици зимна ваканция да прекара на Пампрово, а другият – през лятото да обикаля и да изследва пещерите, не промени тази година пролетните намерения и на двамата.  Сега по-скоро ни интересуваше днешният ден на Смолян, и по-точно животът в малките селища наоколо, където все още можеш да срещнеш отколешни традиции, бит и култура. Разбира се, областният град крие своята емоция и колкото по-рано разбереш, че духът на Смолян хармонира с дълбоката душевност на родопчанина и неговия култ към автентичното, толкова по-добре. Тази емоция може да бъде наречена концерт на родопските сто каба гайди или на трио „Родопски извор”... Струва ни се, че култът към автентичното е една от отличителните черти в бита на родопчанина. Е, и затова   тръгнахме покрай брега на река Арда към с. Смилян.
Само след някакви 14 км от областния център влизаме в селото, като преди това си припомняме героичното отстояване на християнската вяра от жителите му и техния духовен водач - епископ Висарион Смоленски.
От превратната история на с. Смилян изцяло е запазена часовниковата кула. През 1929 г. за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Пред кулата е издигнат монумент на епископ Висарион, който зверски е убит по времето на второто масово помохамеданчване.
За отбелязване е, че в селото се намира една от най-големите източноправославни църкви в Родопите – храмът „Св. Спас”.
Нашите маршрути ни извеждат при уникалните природни дадености на Смилян и района около него В околностите му се намират пещерите Ухловица, Надарска, Бориковска, Гарга дере, Калето. Търсачите на силни усещания могат да се впуснат в приключението Гарга дере - един туристически маршрут, който включва скално катерене и рапел, алпийски тролей и проникване в неблагоустроени пещери, включително в такава с подземен поток.
А в пещерата Крайпътна зоолози регистрираха непознат за науката вид насекомо, което я прави ценна от научна гледна точка. Затова достъпът е ограничен и става само с водачи спелеолози. Пещерната фауна е в процес на проучване и в сравнение с останалите пещери от района е доста богата. Впрочем целият регион е рай за пещерняците…
Ние не сме пещерняци, но пък за сметка на това си падаме по кулинарията… А тук, в Смилян, има какво да научи човек. Защото селото е прочуто с производството на едрия салатен фасул. Всяка година в него се отбелязва прочутият празник на смилянския боб. По време на празника се организират конкурси за най-добър производител, за пано от фасул, за кулинарно ястие от фасул. За съжаление колоритното събитие става през ноември, когато реколтата е прибрана, но и сега има какво да се види, особено в Музея на фасула.
Самото растение се увива около вейката, цъфти красиво като тропически храст и разнася славата на района. Впрочем хората са гостоприемни, от всяка къща можеш да си купиш боб и ще знаеш, че е истински. Малките механи го приготвят по различен начин, а ароматът на джоджен сякаш преобладава над чистия въздух по ардинското поречие. То ни довежда и до следващата спирка по нашия родопски маршрут - село Могилица. Къщите му са разположени по левия бряг на реката. Първите данни за човешко присъствие в района са от около 1000 години преди новата ера. През времето на византийската империя Могилица е курортен център. Селището се е бранило от три крепости от тракийски и византийски произход, следи от които са запазени и до днес. Те затваряли поречието на р. Арда и Бориковската река. Тук минавал важен стратегически път от римско време, който свързвал Виа Егнация на Беломорието с Виа Милитарис в Тракия.
Нашият интерес този път е провокиран от Агушевите конаци - най-известните архитектурни паметници в тази част на Родопите. Резиденцията е строена около 1840-1850 г. от местния българомохамедански първенец Агуш ага. Комплексът се състои от две сгради (конаци), всяка с отделен двор и кладенец. Ансамбълът е ограден с общ зид, подобно на средновековните феодални жилища, а в югоизточния ъгъл има каменна кула, наподобяваща морски фар. Кулата е разположена откъм р. Арда и е изрисувана, като за мотиви са използвани самите Агушеви конаци и пейзажи от Родопите. Сградата имала 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
В края на 60-те години на миналия век започва мащабна реставрация. Резиденцията става етнографски музей, а стаите са възстановени в предишния им вид. През 1990 г. наследници на Агуш ага си възвръщат незаконно национализирания имот, който днес е отворен за посетители.
Могилица е подходяща база за планински, селски, екологичен и пещерен туризъм, като наблизо се намират изворите на Арда и редица крепости и мостове от османско време, над 20 проучени и непроучени пещери. Пещерата Ухловица например е благоустроена и се намира в местността Сините вирове, на 3 км източно от селото, на левия бряг на река Арда. В нея може да се видят каскади от синтрови езерца, скални водопади и типични пещерни скални образувания. Другото… Може би една покана към всички наши читатели да прекарват всяка минута от свободното си време тук, в Южните Родопи. Защото в планината на Орфей и Евридика и въздухът, който дишаме, и водата, която пием, са различни. Истински. Далеч от смога на големия град и от замърсяванията на околната среда, които за съжаление вече не забелязваме.