Архив

Чипровци пленява с природни красоти и история

Автор Тина Илова

Не си ли видял Чипровци, не си видял България. Така говорят чипровчани за своя град, убедени, че живеят на най-хубавото място в България и че са сътворили история, която всеки българин трябва да познава. От тази история днес са останали само солидни свидетелства, които местните с гордост показват на гостите си.
И ако някогашната слава вече е минало, то красотите, сред които тя е сътворявана, са на същото си място. Градчето с 2600 жители е разположено в Западна Стара планина, наричана Чипровска. Сгушило се е в тясна котловина при водослива на реките Стара река и Мартиновска. От този водослив започва буйната Чипровска Огоста.
Автобусът оставя пътниците си в центъра на града. Слизате, и ви обгръща свеж полъх от чист въздух. От планината вее хлад, а ако се заслушате, ще чуете ромона на реката, която тече на метри от вас, и ще я потърсите с поглед. Средната лятна температура е 19,5 градуса.
На площада в Чипровци ще ви впечатли паметникът на въстаниците от 1688 година. Годината, в която селището е опожарено, а бунтовниците тръгват да търсят спасение в различни посоки. Днес чипровски фамилии живеят из цяла Европа.
После погледът стига до билото на планината, което лете е едно зелено пасище, до склоновете й, обрасли с гъсти букови и иглолистни гори. От тях текат бистри ручеи, в които се мята пъстърва, зреят дъхави диви ягоди и боровинки. Накъде ще тръгнете?
Градът има необикновена история. Още се носи предание, че в него са се заселили последните царски фамилии след падането на Търновград под турска власт. Иманяри още търсят царското злато, заровено незнайно къде из чукарите около Чипровци. През 1938 година лично тогавашният кмет разрушил любимата шарена чешма, за да търси под чучура й имането.
Истината е, че през XIII век в градчето се заселили саксонски рудари, които вадели мед, желязо и злато от близките рудници. Те слагат началото на железодобиването, продължило до края на миналия век. Монасите на Чипровци развивали активна дейност и за кратко време много от местните жители създали своя католическа общност. И до днес на историческия хълм – едно неголямо възвишение в центъра на града, се намират останките от католическата църква „Санта Мария”, строена през 1371 година и опожарена при потушаването на въстанието. Местните младежи били пращани да се учат в римски колежи и университети. Те станали едни от най-видните интелигенти на България през XVII век. Петър Богдан Бакшев пише българска история – „Описанието на Царство България”, 100 години преди Паисий да напише своята. Петър Парчевич израства като блестящ политик и дипломат, изпълнил не една мисия в западни кралски дворове. Той и Богдан насочват усилията си на запад, смятайки, че Европа ще помогне за освобождението на България. Ръководител на въстанието от 1688 година е Георги Пеячевич, чиито наследници след това управляват големи области от Австрия, Унгария, Хърватия. И авторът на първия молитвен сборник на новобългарски – „Абагар” - Филип Станиславов, развива своята книжовна дейност в Чипровци.
За всичко това ще ви разкажат в градския музей, който се намира на хълма в първата училищна сграда на градчето. Там ще видите и блестящи произведения на чипровската златарска школа, макар най-големите да се намират в Националния исторически музей, както и в музеите на много страни в Европа. Защото през Средните векове Чипровци е един от най-големите на Балканите центрове за обработка на злато. Досега са открити 275 произведения на чип-ровски златари – дискоси, жезли, дарохранителници и мощехранителници, огърлици, колани, гривни, пръстени...
Малко по-късно градът се прочува и с пъстрите си килими, които и до днес се възприемат като истински произведения на изкуството. Килимарството процъфтява през цялата епоха на Възраждането, след Освобождението и стига до днешни дни. Странно е, но килимите си имат имена – Бахамски, Гарибалда, Каракачките, Птичите гнезда, Четирите окца, Циганката, Кавказкото, Куфарите. Малко известно е, че чипровски килими участват в изложба в Англия през 1869 година, а през 1877 – в град Калифа, Америка. В музея на Чипровци се намират едни от най-старите образци на това изкуство. Килими може да се видят и в Катеринината къща, наречена още Къщата на килимарката. Допреди промените килимите са били изработвани в кооперация „Кипра”, която вече не съществува. Днес те се тъкат само по домовете, а уменията се предават от баби и майки на деца и внучки. Въпреки това интересът към тях не е преминал. Много от жените са напреднали в занаята, тъкат дори икони по картини на известни художници. Учителката Сийка Тачева изтъка икона на Богородица специално за покойния папа Йоан-Павел II. Няма по-известен български политик или чужд дипломат от последните години, който да не е посетил града с единствената цел да се снабди с уникален килим. Предпочитат се килимите в червения цвят, но те съществуват и в синьо и охра.
Околностите на Чип-ровци са още по-интересни от самия град. До най-забележителните водят няколко екопътеки. По една – „Деяница”, се стига до водопада на Стара река. Преходът трае 4 часа. От село Копиловци пък по друга екопътека се стига до друг планински водопад - Водния скок. Интересна е и пещерата Мишин камък, която не е благоустроена, затова посещението е цяло приключение. Природата навсякъде е непокътната. Може да срещнете сърна, пътя ви да пресече катерица, а в небето да видите да кръжи орел.
Не можете да дойдете в Чипровци и да не посетите Чипровския манастир. Построен е през X век по времето на Първата българска държава. Шест пъти е опожаряван и възстановяван. За пръв път – през 1412 година, по време на въстанието на Константин и Фружин. Втори път бил опожарен до основи по време на въстанието от 1688 година, но пак е възстановен. В него през 1876 година няколко дни се държи, обкръжен от турците, Панайот Хитов с четата си. Когато се оттегля, манастирът пак е сринат до основи, а игуменът - набучен на кол. След Освобождението Иван Вазов като председател на окръжния съд в Берковица осъжда задочно на смърт виновниците за опожаряването на манастира.
Светата обител е била и книжовен център, имала е огромна библиотека с български и славянски книги, ценни икони и реликви. В него организаторите на бунта са вземали решения за своята дейност. В момента е реставриран, като е изградена и хотелска част.
Ако някога сте идвали в града, сигурно сте отсядали в „Гостоприемницата”. Тази 100-годишна къща и сега съществува. Модернизирана е, но е запазен архитектурният й облик от времето на изграждането й. Днес е един от предпочитаните хотели.
В градчето има още 10–12 къщи, които посрещат гости. Павловата, Игнатовата, Танчината, Лилкината, Ставровата, къщата на Петя Цецкова, къщата за гости - Торлаците... В тях ще ви настанят в стаи с червени килими и бели халища по леглата, изтъкани от стопанката на къщата. Ако сте любопитни, тя ще ви покаже как тъче килимите си. Ако ви харесат, може да си тръгнете с килим или да си поръчате. При следващото ви идване постелката ще бъде готова. Ще ви покаже как багрят преждата за килимите си. Това става с определени според цветовете треви и билки. Дори и изсушени, те пускат боята си, която никога не избелява. В
Чипровци автор на учебника по естествено багрене е учителят по химия Никола Николов. При него идват да се учат как се боядисва с треви и билки любопитни гости от Англия и Япония.
Но това, с което ще запомните пребиваването си в града, е предложената ви трапеза. Няма да ви поднесат модерни ястия, но ще ви шашнат с местните вкусотии – пълнени чушки с боб, сарми в зелев лист, напълнени с ориз и орехи, качамак, козе сирене, овче кисело мляко, наложена баница и боровинково сладко. Манджите са овкусени с дъхави билки, които растат на воля в планината.
В двора на къщата ще ви научат как се дои коза. А ако искате, можете да се разходите из планинските пътища с магарешка каручка. Може да ви облекат в чипровска носия, тъкана преди 100–150 години, и да се снимате за спомен.
Когато си тръгвате, ще си признаете, че посещението ви всъщност е било едно голямо приключение. И ще обещаете на хазяите си пак да дойдете.