С корабче по Темза

Разходката с корабче или лодка по някоя река винаги е приятно изживяване, хубав спомен или трепетна мечта. Романтиката по каналите на Венеция и емоциите по вълните на Сена завладяват дори само с историите си. Прекрасно е и по река Темза, величествено пресичаща една от най-големите световни столици. И макар в Лондон туристите да имат повече възможности, отколкото време и сили, за една разходка по реката винаги трябва да остане време
Началната точка на малкия круиз съвсем естествено ни отвежда в подножието на символа на Лондон – кулата Биг Бен. Дестинацията също е вълшебна, мястото, където намират неизбежната си среща двете полукълба - Гринуич.
Точно под моста „Уестминстър” има малко пристанище. Красивото корабче приветливо ни чака. Местата на откритата палуба нямат нужда от препоръки въпреки ситния дъждец и вятъра. На борда има кухня и бар. На разположение е и сладкодумният екскурзовод.
Първото нещо, което се вижда след тръгването, е Лондонското око. Огромното виенско колело, високо цели 135 метра, се извисява над корабчето и събира погледите на всички.
Времето е влажно. Вятърът роши косите ти, а малкото корабче упорито пори течението на реката. Движим се бавно и аристократично, както подхожда на този град и тази река. Минаваме под няколко моста. Пред очите ни се преплитат минало и съвремие, намиращи ясното си олицетворение в мостовете „Ватерло” и „Милениум”. Радваме се на този контраст, радваме се и на красотите на старинния квартал Аделфи. Виждаме и интересната кула на Клеопатра, някак странно, но успешно вписваща се в общата картинка. Вниманието ни е приковано и от небезизвестния Royal National Theatre. Вижда се и кулата OXO.
Завръзката на малката ни екскурзия наближава. Минаваме покрай голям кораб. Това е легендарната военна машина „ХМС Белфаст”. Участникът във Втората световна война наистина е величествен и достолепен. Преустроен е в музей и радва туристите с любопитните си спомени.
Гледката пред нас обаче бързо го засенчва. „Тауър бридж” няма нужда нито от представяне, нито от описване. Построен през 1894 г., този архитектурен шедьовър и до ден днешен остава ярък символ на Лондон и Великобритания въобще. Минавайки под него, просто мълчиш и възприемаш магията. Слушаш разказа на екскурзовода. Назовават се имената на легендарните проектанти, разказват се истории за миналото, за значението и красотата му.
Яхтеното пристанище „Света Катерина” също е наблизо. Гледката към него ще ви предложи едни от най-скъпите и красиви яхти, които малко хора по света могат да си позволят.
Краткото пътуване по Темза непрекъснато ни връща в различни епохи. От луксозните и пищни лодки стигаме до старинното и романтично кафене Old Salt Quay. Известното заведение, дом на буржоазния лондончанин десетилетия наред, продължава да е пълно, обичано и значимо.
Обратно в третото хилядолетиe - Canary Wharf. Пред корабчето се изправят новите офис и бизнес центрове в Източен Лондон. Небостъргачите са едни от най-високите в Европа. До тях е и легендарното пристанище Милоу.
Впечатляват ни алеите покрай реката. Винаги са пълни с хора, винаги чисти и приветливи, за разлика от времето. Хвърляме по един поглед и към уличните артисти. Герои от приказките и митовете не спират да ни гонят от реалния свят.
Зелените площи по брега бавно вземат приоритет над огромните сгради. Усещаме, че доближаваме парка „Гринуич” и „нулевия” меридиан. Представата, формирана от детския атлас по география трудно може да бъде толкова рязко преобразена. Това предизвиква силно очакване и любопитство.
Неусетно корабчето акостира. Последната спирка по вода е пристанището до Кралския колеж „Навал”. Красива градина, уникална сграда и много силна атмосфера на култура, знание и ред - веднага сме пленени. Няма как да устоите на любопитството да надникнете зад красивите огради. Пътят обаче е в друга посока – към парка и висотите на географията.
В този район няма модерно и високо строителство. Няма магистрални пътища или скъпи търговски центрове. Уличките са тесни, а къщурките - малки, съвсем в стила на старинен Лондон. Пътят устремно ни води към границите на меридиана. Минаваме покрай едно много емблематично магазинче. Това е най-западното магазинче в Източното полукълбо. Над вратата му пише 0°00’04’’ източна дължина...
До Гринуичкия меридиан се стига по пътеките през парка. Мястото е отбелязано по интересен и артистичен начин. Малка метална статуя отбелязва кота 0 градуса. По земята стъклена ивица разделя пред очите ви двата свята на Изтока и Запада. Само тук човек може да бъде и на двете места едновременно, стъпвайки отгоре. Снимките са много, вълнението и емоцията - уникални.
На мястото има и обсерватория. Разходка сред звездите може само да допълни хубавото изживяване през този ден.
От мястото се вижда целият център на Лондон. Виждат се небостъргачът, наречен „Краставицата”, Биг Бен и „Уембли”. Виждат се и красивите алеи на парк „Гринуич”. Младежи играят футбол, влюбени правят обедната си разходка, а малки дечица играят с кученцата си. Вижда се и Темза, и корабчетата. Пътуването на връщане няма да бъде досадно. Никой не би се отказал от привилегията отново да види парчетата история по брега на Темза, да почувства духа на аристократичния Лондон и да се порадва на гордостта на цяла Англия.