Превратностите на времето, или Пирдоп има памет

След едно динамично шофиране през прохода Гълъбец навлизате в югоизточния край на Златишко-Пирдопската котловина. Първото впечатление е от „гигантите” на миннодобивната промишленост вляво под Стара планина. „Коминчетата пушат” и издават живот. „Живот в злато” би могло да се каже… Защото тук са едни от най-перспективните залежи на благородния метал. Но няма благородство при неговия добив, а и благинките от реалната му стойност не остават тук… Но това е друга тема и отблясъкът на благородния метал за нас няма конкретна стойност. Защото не го виждаме. Както не го усещат по облагородяването на околната природа жителите на Пирдоп. Дори обратно.
Подбалканското градче би могло да има щастлива съдба. Някога туристически център, наричан „град на щъркелите”, днес той пак осъмва в цветовете на производствената мараня на предприятията на
черната и цветната металургия. Политиката е на препитание, на търсене на работа, на оцеляване. Защото хората тук не искат да хранят с местни плодове и зеленчуци домочадията си. Споменът за „синята лагуна” е силен, въпреки че по думите на кметицата тя е спомен, но от далечното минало.
Притиснати от делника, от грижата за децата си, пирдопчани сякаш са позабравили
историята си.
Позабравили са песента на стотиците чаркове, няма ги витите гайтани, красивите халища, пъстрите пирдопски черги, везаната коприна. Няма ги изкусните майстори на ковани медни съдове и златни накити. Чаршията е замряла.
Много са легендите, които се мъчат да дадат обяснение за произхода на името, но и досега нито една не се е наложила като задоволително правдива.
На около 6 км североизточно от града са останали развалините на грандиозната Еленска базилика - единствената по рода си у нас и на Балканския полуостров, - трикорабна укрепена базилика от V–VI век, която е била манастирската църква. Днес Етнографският музей, разположен в дарената от Лука Хаджипавлов къща пази родовата и националната памет.
Тази национална памет е многолика. В сложното време на финансова и икономическа криза пирдопчани все пак търсят и намират колая на живота. За това искаме да ви разкажем.

Кметът Антоанета Илиева:

Община Пирдоп с ясна визия за бъдещето

Какви проекти успяхте да реализирате през миналата година?
През 2009 г. разработихме проекти, с които кандидатствахме по оперативните програми „Развитие на селските райони”, „Околна среда”, „Регионално развитие”, „Развитие на човешките ресурси” и „Програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия”.
Въпреки трудностите, с които се сблъскахме, работата през първата година от мандата започна да дава резултати и общината спечели първите си проекти – два социални, три големи инфраструктурни и един за техническа помощ, а именно: „Подобряване качеството на живот на хора с увреждания и самотни възрастни хора”; „Пристройка за санитарно-битови помещения и ремонт на Дом за възрастни със сетивни нарушения – гр. Пирдоп”; „Техническа помощ за закриване и рекултивация на общинско депо за БО, намиращо се в м. Сулюманица, гр. Пирдоп, и провеждане на морфологичен анализ на битовите отпадъци, генерирани на територията на община Пирдоп” и големия „Интегриран воден проект - с. Душанци, община Пирдоп", който включва три отделни проекта за канализация, водопровод и пречиствателна станция.
През изминалата
2009 г. успешно реализирахме двата социални проекта и уверено мога да кажа, че резултатите са изцяло положителни и действително направихме още една стъпка в посока подобряване живота на нашите съграждани със специфични възможности.

Общоприета практика е сблъскването с множество проблеми при кандидатстване по различни програми. С какви от тях се срещате при кандидатстване?
При кандидатстване по програмите на ЕС в България често се превишава времето за оценяване на постъпилите проектни предложения. В наредбите за всяка програма са регламентирани сроковете за тяхното разглеждане. Липсата на административен капацитет, големият обем внесени проекти и тежките законови процедури за по-големите от тях са фактори, които доведоха до забавяне и на проектните предложения на община Пирдоп, някои от които още чакат окончателна оценка от предходната година.

Какви са плановете на общината за бъдещо кандидатстване по проекти?
Пирдоп е сравнително малка община и за съжаление бюджетните ни средства са крайно недостатъчни, за да инвестираме в различните видове дейности, които имаме ангажимента да извършваме. В този смисъл смятам, че е безотговорно да се пренебрегват възможностите, които ни предоставят оперативните програми на ЕС. Община Пирдоп ще продължи да разработва и да внася проектни предложения по тези от тях, на чиито критерии отговаряме.

Какви стъпки предприемате за развиване на пътната инфраструктура на територията на общината?
През първата година от мандата успяхме да реализираме наистина мащабни инфраструктурни ремонти и подобрения, голяма част от които са били отлагани с години. През 2009 г., макар и не със същите темпове, дейностите по рехабилитация на инфраструктурата и ремонтните работи продължиха в рамките на възможностите на общината. Когато говорим за пътната инфраструктура, не трябва да забравяме, че дейностите по нейното развитие са свързани и с отстраняването на водопроводни и канализационни проблеми, за да са икономически обосновани. Водещ принцип в работата ни е довършителните работи, като асфалтиране и маркировки, да се извършват след подмяна на подземната инфраструктура там, където е необходимо. Стъпките, които сме предприели в тази насока, са естествено продължение на работата ни в предходните две години.

Както знаем, в момента има бум на кандидатстване по проекти за възобновяеми енергийни източници. Има ли градът реализирани проекти в тази посока?
Нямам информация да има реализирани такива проекти на територията на общината. Самата община не кандидатства за такива проекти. Досега имаше заявление за запитване за терен в населено место, което е съставно за община Пирдоп – с. Душанци. То е минало официално като кореспонденция през общината, тъй като ставаше въпрос за общински терен. Друго в тази връзка не мога да кажа.

Има ли тенденция гражданите да санират домовете си? Приблизително какъв процент от сградите са изолирани?
Не бих казала, че има такава тенденция. Извършена е частична изолация на отделни апартаменти - частна собственост. Като цяло санираните жилища в града са може би под 20%.

Какви стъпки се правят по посока на развиване на туризма? Успява ли градът да привлече повече посетители и по какъв начин го постига?
Пирдоп е център на туристически маршрути към Стара планина и Средна гора. На територията на общината извършва дейност едно туристическо дружество. Целогодишно се посещават от туристи хижите „Паскал” и „Планинска среща”, а язовир „Душанци” предоставя чудесни условия за развитие на водни спортове и атракциони.
Наличието на няколко големи предприятия характеризира района на Средногорието, в частност и на община Пирдоп, като промишлен. Това е една от причините туризмът в общината като цяло да е сравнително слабо развит, но въпреки това съществуват условия за краткотраен отдих и спортен риболов. Развиването на отрасъла ще доведе, от една страна, до нови възможности за развитие на малкия и средния бизнес в общината, до създаване на нови работни места, популяризиране и използване на местните природни ресурси. От друга страна, са необходими значителни инвестиции, за да се подобри прилежащата инфраструктура и да се реставрират туристическите обекти. В това отношение вече имаме известен напредък и се надявам, че ще успеем да доразвием тази дейност.

Какви са архитектурните забележителности, запазени досега? Отделят ли се средства за тяхното поддържане?
По исторически и археологически данни най-древният паметник с национално значение в община Пирдоп са руините на раннохристиянската укрепена църква в местността Еленско, датирана от края на V – първата половина на VI в. Обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.
Друга забележителност е мостът „Куфарита”, който е архитектурен и исторически паметник от времето на османското владичество, построен върху основите на мост от римската епоха. Намира се на територията на село Душанци, на около 5 км югоизточно от Пирдоп. Конструктивното му състояние беше изключително тежко, поради което предприехме авариен ремонт, за да се избегне вероятността от злополуки. Към момента мостът е изцяло възстановен, като в процеса на реставрация беше запазен автентичният му вид според изискванията на НИПК.
През 2009 г. беше възстановен и съществуващият в миналото параклис „Свети Георги” в местността Света Петка - с. Душанци, върху чиито стари основи беше издигната изцяло нова постройка.

Регионът е известен с големите промишлени замърсители, които същевременно са и големите работодатели. Как бихте коментирали взаимоотношенията ви с МДК „Пирдоп”, с добива на злато и свързаните с това вредни отпадъци. Какво е положението в момента с прочутата „синя лагуна”?
„Синята лагуна” от много години вече е затрупана и представлява един рекултивиран хълм. Откакто чуждестранни фирми купиха заводите, се направиха доста модерни и съвременни пречиствателни системи, било то за очистване на въздуха или за почвите и водите – в приватизационните договори бяха включени такива клаузи. В общината има инсталирани три пункта за замерване чистотата на въздуха. Досега не сме засичали норми извън допустимите. Историческите замърсявания, станали в годините назад, чийто продукт е „синята лагуна”, са се случили, защото от гледна точна на технологиите този начин за очистване не беше допустим. На територията ни се намира и най-голямото хвостохранилище в Европа, а може би и в света. То е на бившия МОК „Медет”. Намира се в южната част като естествено продължение на язовирна стена. Говорейки за екология, основно него споменавам, защото по мое време заедно с кмета на с. Душанци успяхме да постигнем доста сериозни положителни резултати. Реално започна и се извършва в момента биологична рекултивация на голяма част на хвостохранилището. Над 800 дка се рекултивират в момента. Това е проект, който се извършва благодарение на дълго настояване от наша страна. През 2007 г., малко след като стъпих в длъжност, бяхме в изключително критична ситуация. В кметството имаше архив, към който добавихме много информация, направихме филмов материал и го изпратихме в Министерството на бедствията и авариите. Реакцията беше бърза. Благодарение на тези усилия в момента вече се обсъжда вариант за изграждане на дублиращо водопреливно съоръжение. Това са много сериозни успехи и аз съм убедена, че това ще се случи. Това е една от най-големите ни победи в областта на екологията.


В бъдеще се надяваме световната криза да свърши. Надяваме се по отношение на инфраструктурата да успеем да реализираме плановете си. Каквото и да говорим, преди да оправим подземните и надземните комуникации, всичко останало са приказки на вятъра. За да може да стигнем до това нещо, подмяна и облагородяване по отношение на инфраструктурата, трябва да се ползват европейските средства. Абсолютна заблуда е да смятаме, че с парите от бюджета ще успеем да направим община Пирдоп, във вид, какъвто искаме да изглежда. Това, което успяхме до момента е да подготвим инфраструктурни проекти и да кандидатстваме с тях. Спечелихме три проекта за с. Душанци. По програма „Развитие на селските райони” към Министерството на земеделието и храните имаме спечелени три проекта на обща стойност 12 671 000 лв. и в момента тече процедура на предварителен контрол, след което са процедурите за изпълнител и строителен надзор. Очакваме да излязат резултатите от предварителния контрол и ги обявяваме. Най-хубавото е, че към момента след кандидатстване от наша страна за 50% авансово плащане парите вече са по сметката ни. Тук нещата тръгнаха и ще се случат. Аз вече съм оптимист в тази връзка. Става въпрос за цялостна реконструкция на водопровода и канализацията в цялото населено место, както и за възстановителните дейности след това и за изграждане на пречиствателна станция за отпадните води. След като приключим с тези три проекта, остават малко тротоари и една или две градинки в селото и няма какво повече да се прави. Живи и здрави, да доживеем всяко населено место в България да е така. За Пирдоп същият проект е входиран към МОСВ по ОП „Околна среда”. Той включва водопровод, канализация, възстановяване и изграждане на пречиствателна станция за отпадните води. Предварителната стойност на проекта е около 50 млн. лв. Предвид новия начин на разглеждане на проектите очакваме покана. При тази покана се детайлизират нещата и започваме. Преди да приключим с този проект, няма как да асфалтираме улиците, защото не е изградена подземната комуникация. Също така, за да има пълна прозрачност, ние изготвяме бюлетин, чрез който информираме населението за случващото се. Хората имат нужда от информация и ние сме длъжни да им я дадем. Включително и чрез в. „Строител“.