Архив

Алпинисти

Вървеше им на двамата майстори това лято. Много от панелните блокове в големия столичен квартал търсеха тяхната работа, защото бяха и бързи, и качествено поставяха изолацията. А и не се скъпяха да използват и най-качествените материали. Е, висяха на въжетата от сутрин до вечер в големите августовски жеги, ама сами бяха избрали този алпинистки способ, за да изкарат някой лев. А и повече, защото събираха пари за първата си самостоятелна експедиция до един от най-страшните върхове на Хималаите.
Разбрани момчета, интелигентни и разговорливи бяха и двамата. Симо беше по-опитният и той правеше самото саниране, а Иван бъркаше разтворите на земята и заедно с парчетата фибран ги изкачваше при колегата. А той, както си висеше и работеше, сменяше по някой и друг лаф с живеещите в панелката. От един получаваше студена вода, с друг изпиваше набързо по чаша кафе с цигарка, с трети обсъждаше току-що започналото футболно първенство. Разбира се, не спираше да работи.
Само с бабата от седмия етаж приказката не потръгна още от самото начало. Нещо беше нервна женицата, и все кусури му намираше. Нацапал й бил прозореца с теракол, пробивал с бормашината точно когато внучето си готвело урока по пиано и разни други такива. Заканваше се бабата, че накрая ще иска и касова бележка, защото такива майстори като него ощетявали държавата...
В деня Х, когато Симо санираше вече на четвъртия етаж, стана белята. От жегата ли, от някаква неизправност ли газовата бутилка на балкона на бабата избухна със страшна сила и помля апартамента. Огън, отломъци от панела, от хладилника, шкафовете - да не дава господ...
Без да се замисля особено, Симо излетя нагоре трите етажа и влетя в горящия апартамент. Внукът на бабата беше припаднал под пианото. Течеше и кръв. Алпинистът го осигури на своето въже и за десетина секунди го свали на земята. Иван вече беше запалил форда и полетя с детето към „Пирогов”.
Комшиите разбили заклинената входна врата и извлекли и бабата.
През зимата Симо и Иван обещаха да пратят картичка от Хималаите на внука на бабата. Ей така, за здраве и повечко късмет в живота.