Архив

Бяла като мляко, червена като кръв

Алесандро д’Авения предизвика истински фурор в Италия още с дебютния си роман „Бяла като мляко, червена като кръв”, който навява спомени към филмовия шедьовър „Обществото на мъртвите поети”.
Лео е на прага на зрелостта. Обича футбола, китарата си, надбягванията с мотопеди. За него учителите са „защитен животински вид”, който той се надява да изчезне веднъж завинаги. Затова, когато пристига нов учител по история и философия, Лео го посреща скептично. Но този млад преподавател е различен от другите – нестандартните му методи насърчават учениците да бъдат себе си и да преследват мечтите си.
А Лео има мечта и тя се нарича Беатриче. Той има и реалност - по-близка и поради това по-трудно забележима. Силвия е неговата надеждна и безметежна реалност. Когато разбира, че Беатриче е неизлечимо болна, Лео трябва да докаже любовта си за краткото време, което му отпуска съдбата, да възмъжее, да се възроди и да разбере, че мечтите не умират.