Архив

Бялата лента

Определят киното на австрийския режисьор Михаел Ханеке като „кино на тревожността”. Самият той е завършил философия и психология, което намира ярко отражение и в неговите филми. Ханеке разглежда своите филми като негативни утопии, които чрез показването на нещо ужасно трябва да мобилизира позитивни съпротивителни сили.
Историята в „Бялата лента” ни пренася в северната част на протестантска Германия през 1913-1914 г. Филмът разказва за децата и младежите от местния хор, ръководен от селския учител, и за техните семейства: на барона, на иконома, на доктора, на акушерката, на наемните полски работници.
Започват да се случват странни инциденти, които постепенно придобиват характера на ритуални наказания. Кой стои зад тях? Учителят наблюдава, разследва и малко по малко разкрива невероятната истина. Дали тези събития предвещават светкавичното разрастване на идеологията на нацистка Германия години по-късно? Нима тук са семената на последвалите трагедии?