Архив

На празника на града като на празник за хората


Днес е празник на община Костинброд. На тази дата през 1974 г. селището е обявено за град. Един вълнуващ ден, достоен завършек на месец, изпълнен с много театрални постановки, изложби, събори, изложения на майстори... Кулминацията е на днешния ден, когато хората, допринесли за развитието на общината през годината, се срещат помежду си, обменят идеи и виждания за града. Защото да си жител на Костинброд, днес не е просто обикновена адресна регистрация.
Защо не е обикновена регистрация ли?
Защото в Областния план за регионално развитие на Софийска област община Костинброд се включва към групата на общините с добри потенциални възможности за развитието на туризма, селското стопанство и промишлеността. Способността за адаптация на натрупания капитал в общината е висока, безработицата е под средното равнище за страната, размерът на инвестициите в частния сектор на общинската икономика е солиден.
Защото един от най-значимите проекти от последно време е приемането на Наредбата за символиката на община Костинброд, която е основополагащ документ за създаване на идентичност, собствен облик и единна общност. Изработва се герб, знаме и се определя датата за празника на града. Тя съвпада с един от най-светлите християнски празници - Вяра, Надежда, Любов и майка им София.
Днес този празник ни връща назад във времето, за да надникнем за момент и в културно-историческото наследство на региона. Уникално културно наследство има общината. Това е Римската станция и Късноримската резиденция с нейните мозайки, които са особената гордост на Костинброд. Архитектурният комплекс на резиденцията е най-значителният сред известните и сродни по предназначение комплекси по днешната българска територия. Той е един от най-големите резиденциални комплекси, известни от територията на Римската империя изобщо. Късноримската резиденция край Костинброд е била извънградска резиденция - ядро на значителен вилен комплекс и център на значително имение. От вилния комплекс са изследвани още останките на едно кръгло по план съоръжение с пилонна конструкция, което достига 32 м в диаметър и което условно е означено като обект „Ротонда”. Това е най-значителната извънградска резиденция и най-големият сред познатите жилищни комплекси от античността на Балканите изобщо. За днешния ден  на Костинброд разговаряме с кмета Красимир Кунчев.



Кметът Красимир Кунчев:

Шест километра, или шест минути делят Костинброд от София

Красимир Кунчев е роден през 1962 г. в Костинброд. Завършва Висшия педагогически институт в Благоевград,14 години е учител и зам.-директор на училище в града. От 1998 г. е на работа в местната власт – експерт, общински съветник, зам.-кмет. От 2003 г. досега втори мандат е кмет на община Костинброд. Семеен, с три деца.




Г-н Кмете,
За читателите на в. „Строител” може би не е известен фактът, че днес освен София и Костинброд чества празник на града. И понеже сме ранобудни люде, ние си направихме труда да пообиколим улиците на града. И оттатък „Ломското шосе”, и отсам едно нещо прави впечатление – няма прясно закърпени дупки по пътищата. Тоест няма дупки. Парадокс?

Не бих казал. От доста години влагаме средства – и общински, и на външни инвеститори, и от държавата за изграждането на пътищата – и в общината, и в самите населени места. Твърдото ми разбиране, а аз съм кмет втори мандат, е, че пътищата са изключително важно и ценно нещо. Нашата цел е да привличаме все повече и повече инвеститори на територията на общината. И успяваме. Инвеститорите се интересуват от нас, понеже градът ни граничи непосредствено със столицата. Имаме много добре уредена пътна инфраструктура, на международна жп линия сме, близко сме до две магистрали. Това са сериозни предпоставки и затова искаме да стимулираме и да подпомагаме интереса на инвеститорите към общината.

Географските дадености са си от Бога. Но има още много и много изисквания, за да бъде една община атрактивно място за инвеститорите.
Така е. Затова и нашият стремеж е да поддържаме определено равнище на всичко, което е в бита и от полза на хората. Вземете ВиК мрежата, пътищата - всяка години стотици хиляди левове се влагат в поддържане и ремонт на съществуващата шосета, в изграждането на нови улици. Вие сам сте се убедили, че ако не са знаците и „легналите полицаи”, по вътрешните улици можеш спокойно да караш, без да очакваш „изненада” за колата. Хубавото е, че тази година спечелихме по линия на МРРБ, ОП „Регионално развитие”, 5 млн. лв. за четвъртокласната пътна мрежа и само за шест месеца успяхме да рехабилитираме 16 км пътна мрежа - нов път, отводнителни съоръжения, прилежащите вход-изходи, асфалта.
Определено мога да твърдя, че междуселищните пътища в нашия регион са едни от най-добрите в страната. В момента приключват и техническите проекти по европейските програми на МОСВ пак за изграждане на инфраструктура, но този път на ВиК на общинския център - нов водопровод, нова канализационна мрежа и пречиствателно съоръжение.

Бихте ли се спрели на това пречиствателно съоръжение повече. Нашите строители обичат големите проекти по опазването на околната среда. За тях те са не само екологично предизвикателство, но и възможност за сериозна работа в условия на криза.
И за строителите, и за общината това наистина трябва да стане приоритетен обект. Надяваме се от догодина да започнем да го строим. Имаме идеен проект, имаме цялостен технически проект за водопровод, канализационни и довеждащи колектори. Имаме и покана от МОСВ да предоставим тези проекти за пряко договаряне и финансиране. Нашите намерения са категорични – от догодина да започнем да строим пречиствателна станция за отпадни води. А след завършването й градът и някои от околните села ще решат жизненоважните проблеми на приятната жизнена среда. Защото едно е да имаш чиста природа, друго е да съумееш да я съхраниш.

Е, съхранявате природата наистина. Това си личи и от най-бегла разходка из града. Цветя по балконите, подредени дворове, но и „Ломското шосе”, което преминава като магистрала през града ви... Даденост на времето?
На практика „Ломско шосе” преминава през средата, през сърцето на града. Какво успяваме да направим при тази даденост? Отделяме достатъчно средства за маркировката и за поддържането на добър вид на този път. Вие го определихте като магистрала... Имаме един много голям и много хубав проект, който ще реши наистина сложния проблем с кръстовище Белица, най-голямото кръстовище по трасето на „Ломското” в града. Проектът ни е за изграждане на кръгово движение, което ще облекчи трафика и естествено, ще бъде благоприятно за нашите хора, и най-вече за пътуващите в посока Видин и в посока София. Смятаме, че кръговото преминаване на невралгичното за града кръстовище ще бъде добро решение и от гледна точка на безопасността на движението. Разбира се, изграждането на това съоръжение не може да стане без помощ от държавата. Все пак това е трасе от националната пътна инфраструктура. Като отчитам особеното значение на този проблем за града ни, аз съм готов да договаряме и евентуално съфинансиране, защото проектът все пак е за сериозни пари, някъде към 600-700 хил. лв. Вярвам в отговорността на държавните институции. Вие сам виждате каква великолепна е връзката на Костинброд със столицата - това именно е отговорната държавна работа, за която говоря. Стойността на това трасе беше над 6 млн., но пък вече аз мога да казвам: „От Костинброд до София се пътува за шест минути.”


Аз спазвах стриктно правилника за движение и пристигнах по-бързо, но това още повече е основание за високата стойност на вашия град. Няма друг в околностите на София да е с такава възлова географска даденост.
За географските дадености ще говорим по-нататък, ако ви е интересно. Нека запозная вашите читатели още малко с пътната инфраструктура. Защото географията си е география, но пътищата през нея се нуждаят от инвестиции. Когато анализирахме приоритетите на общината и конкретизирахме мерките, които в партньорство с местните бизнес структури трябва да предприемем, за да се стимулира растежът и да се реализира икономическият потенциал, който имаме, ние заложихме и на развитието на коридор 10 - връзката със западната ни съседка Сърбия. На тази изключително важна за страната ни магистрала една част от трасето се измества и ще преминава през територията на община Костинброд. Има известни неясноти и по коридор 4, връзката Видин-София за Солун... Засега тя изцяло ще преминава през територията на нашата община. Това решение съкращава с повече от 80 км пътя до Бяло море. Разбира се, има да се решават определени трудности за преминаването през Стара планина – мостове, виадукти, но времето, близкото бъдеще ще покаже най-правилното решение. Аз искам да напомня, че всичко, свързано с пътищата, е от огромен интерес за нас. Сега имаме особено развитие на хранително-вкусовата промишленост – най-стария отрасъл на територията на общината, добре работи хартиено-целулозният бранш, полиграфическата промишленост стартира успешно, развива се шивашкият бизнес... Всичко това, а и очакваните нови производства от високия клас на икономиката ще станат възможни именно когато се решат проблемните транспортни коридори.
Благодарение на добрата инфраструктура, на добрите инвестиционни процеси в общината вече има трима инвеститори, които са със сертификат клас „А” с над 70 млн. инвестиции. Една част от тях вече са в действие, в следващите години инвестициите и на останалите компании ще се материализират. За следващите 4-5 години повече от 150 млн. трябва да бъдат инвестирани в общината, повтарям - говоря за високотехнологично модерно производство, което да даде и допълнителен тласък на инвестиционния процес. Ние още преди три години приехме ОУП на територията на землището на Костинброд и обособихме повече от 2000 дка за промишлена зона, където има електричество, газ, път, вода и канал. Инвеститорите купуват терени, преотреждат ги и на практика на главния, на хубавия път, на 30 мин от центъра те строят своите предприятия. А цените на земята за изграждане са несравними с тези в столицата, с пъти по-евтини, а пък тук предоставяме всичко, което предлага и столицата.

Знам, че сте завършили спортно училище и имате особен афинитет към изграждането на „здрав дух в здраво тяло”...
Голямата ми болка... Това, което липсва на общината, е модерна спортна база. През миналата година направихме много хубав проект за реконструкция на футболния ни стадион „Белица”, съгласуван на различните спортни равнища. Нашето желание е от догодина да започнем изграждането на модерен спортен комплекс. Говорим за стадион с три хиляди седящи места, за покрита трибуна, за нова спортна зала. На практика на трийсет минути от центъра на столицата при нас да може да се играят срещи от „А” групата или пък – защо не, международни мачове. Искам градът ни да се развие и в тази посока.
Миналата година по проект „Красива България” изградихме едно игрище в най-голямото село на общината – Петърч. Във всички училищни дворове направихме модерни, с изкуствено покритие спортни площадки, за да има къде да спортуват децата ни. И въпреки всичко трябва да бъдем упорити и до две-три години да изградим модерен спортен многофункционален комплекс.

Открихме новата учебна година. Направи ми впечатление Професионалната гимназия по ветеринарна медицина. Тя е доста добре санирана. Изключение ли е от практиката това, или?
В никакъв случай не е изключение, но прави впечатление с мащаба. Иначе през последните години вложихме много средства за подобряване на визията и на функционалността на училищата и детските градини. Преоборудвахме ги на газ и само за една година тези инвестиции се изплатиха. В почти всички детски градини подменихме дограмата с алуминиева или ПВЦ, работим активно по закона за енергийната ефективност. Голямата детска градина в с. Петърч например сега изцяло отговаря на всички норми и предписания на този закон. Най-големите ни училища и детските градини имат изготвени проекти за енергийна ефективност, с които кандидатстваме в МРРБ за финансиране за около 5 млн. за цялостното саниране и пригаждането на сградите към модерните изисквания на закона.

Красиви еднофамилни къщи, подредени градинки, тротоари, дори и фонтанът на центъра работи... Освен кметска грижа за всичко това се изискват и работни ръчички. На „ти” ли е общинската администрация със строителните фирми в Костинброд?
Познаваме се добре. Ние имаме доста строителни фирми, но те са с по-малки възможности. За големите проекти, където има и обявяване на търгове, се явяват сериозни играчи от строителния бранш, дружества с много сериозни обороти, специализирани пътно-строителни фирми, хидростроителни компании. С местните строители не сме имали никакви проблеми, а и те с нас. Когато става дума за по-малките обществени поръчки, според закона каним нашите фирми, които с наличния си ресурс могат да бъдат полезни. Освен това имам и едно житейско правило: „Когато нещо се прави от местен човек, той никога няма да направи компромис, защото го прави пред лицето на съгражданите си.”
Затова водим и много внимателна данъчна политика, стремим се да имаме балансирани стойности на данъците, за да могат те да бъдат платими. С настъпването на кризата и в нашата община имаме доста несъбрани данъци и такси, но въпреки всичко успяваме да балансираме с ясното разбиране, че максималното вдигане не е решението...

И понеже отворихте дума за данъците на хората, да поговорим за това, за което хората плащат, за депонирането на битовите отпадъци.
Да, стигаме до следващия много голям регионален проект. Надявам се през октомври на територията на община Костинброд да започне строителството на регионално депо за битови отпадъци. Кое е интересното в проекта? През 2000 г. в Националната програма за управление на отпадъци община Костинброд е посочена като територия за изграждане на регионално депо.
Интересното на проекта е, че ние не искаме средства от държавата, нито от европейските фондове. Нашият проект е може би единственият в България от 54-те регионални депа, който ще бъде изграден на принципите на публично-частното партньорство. Имаме създадено дружество съвместно с белгийски фирми, като чужденците са основните инвеститори, а общината участва с проектите и с терена. Ако строителството почне през октомври, живот и здраве, догодина есента ще прережем лентата на едно модерно европейско съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци. За това депо имаме и пълното съдействие на МОСВ и на областната управа.
На практика ние изпълняваме държавната политика в областта на опазване на природата. Защото в региона има много карстови извори, обособени вилни зони, чисти водоеми и можем да развием безпроблемно и краткотрайния отдих на нашите хора, а и не само на тях. Не е за подценяване, че имаме около 7-8 хиляди вилни имота, които досега бяха със сезонна използваемост, но има тенденция те да стават постоянно обитаеми. Хубав път, чиста вода, мобилно население...

Г-н Кунчев, явно в обозримо бъдеще ще видим, че София ще се развие и на север към вашите планински възвишения, с топли склонове, с чиста околна среда. Да очакваме ли една истинска строителната инвазия?
Добре е да се знае, че община Костинброд е една агломерация със столицата и се развива с нейните темпове. Стратегическото устройствено планиране предполага София да се развива заедно със селищата от агломерацията. В устройствения план на столицата Костинброд е даден като място за високотехнологични производства, отдих и живеене. Това на практика и става. Никакви замърсяващи производства, никакви химии. На практика половината от територията на общината е включена в европейската мрежа „Натура 2000”.
Какво повече може да желае един кмет през втория си мандат?