Архив

Общината е първа в усвояването на европейските средства

Г-н Казанджиев, как се развива община Ловеч в последните години? Вероятно и тя, както и всички останали населени места, е засегната от повсеместната кризата, но въп-росът е в каква степен?
И Ловеч усеща, при това интензивно, световната икономическа криза, още повече че голямата част от нашите фирми работят преди всичко с външните пазари. През 2009 г. бяха направени доста съкращения. Хубавото е обаче, че ние нямаме затворено предприятие, което означава, че с отминаването на кризата всички те ще продължат да работят и тези, който са подготвили базата си сега, след отминаването на кризата ще могат да работят вече при съвсем други условия. Хубаво е и това, че в Ловеч имаме реалния шанс да открием и нови предприятия. Знае се, че нашият град преди много години беше център на автомобилостроенето в България. Сега имаме шанс да създадем българо-китайски завод за производство на автомобили. По него се работи интензивно. На кота нула вече почти всичко е изпълнено, така че в най-скоро време ще започне и самото строителство. Аз искрено се надявам, че заводът ще тръгне, ръководството на общината и цялата наша общественост подкрепяме тази идея.

Кога се очаква той да заработи? Има ли срок, в който проектът трябва да бъде изпълнен и колко работни места ще се открият?
До края на следващата година строителството трябва да приключи. Ще бъдат открити между 1200 и 1700 работни места. Аз бих определил това като силна антикризисна мярка не само за нашия град, но и за цяла България.

Един от най-засегнатите от кризата браншове е строителният. Как се отразява тя на строителните фирми на територията на община Ловеч? Има ли работа за тях?
На територията на нашата община има 52 строителни фирми. От тях с високо строителство се занимават 32. С транспортна инфраструктура - 15. Фирмите в сферата на енергийната инфраструктура са 10 и тези, които работят по строежи, свързани с благоустройство на инфраструктурата, са 24. В областното представителство на Камарата на строителите членуват 30 фирми. Ние работим изключително добре с КСБ. Правим често срещи с тях. Задължително при провеждане на търгове каним техни представители. Аз смятам, че това е важно, за да имат информация нашите строители как се провеждат обществените поръчки. След като премине процедурата, разговаряме с тях и анализираме. Смятам, че това е пътят, по който трябва да вървим.

По кои оперативни програми работите най-често? Срещате ли затруднения с административния капацитет? Как стои въп-росът с плащанията?
Много се коментира административният капацитет. Някои казват, че в България няма изграден капацитет за работа по европейските програми. Аз не съм съгласен с това. Ако досега сме чакали и сега започваме да кандидатстваме по проекти, да, тази констатация е вярна. Но ако сме работили целенасочено и методично през предходните години, ако сме обръщали достатъчно внимание на нашите кадри, днес мисля, че няма да имаме проблеми. Такава е била винаги политиката на нашата община. Още преди много години бяха ремонтирани голям брой сгради по програма „Красива България”. През 2004 г., като станах кмет с първия си мандат, изградихме отдел „Проекти и програми”. Той се занимаваше изцяло с подготовката на проекти. И когато България влезе в ЕС през 2007 г. и се отвориха оперативните програми, ние имахме готовност. Тогава вече надградихме старото и създадохме дирекция, в която освен отдел „Планиране” има и отдел „Управление на проекти”, защото освен проектиране и планиране много е важно и доброто управление.
Досега сме кандидатствали с 9 проекта, и 9-те спечелиха. Това са все важни проекти за жителите на нашата община. Първият е за изграждане на четвъртокласна пътна мрежа между няколко населени места – Абланица, Българене, Стефаново, Малиново. Той е на стойност около 5 млн. лв. и вече приключи със строителните дейности, има Акт 16. Вторият е свързан с реконструкция и саниране на две училища и две общежития. Той също приключи със строителството, подготвяме Акт 16, за да можем да кандидатстваме в началото на юни със следващи проекти. Извършваме укрепване на две свлачища. Мина процедурата за ремонт на читалища, но в момента е във Върховния административен съд поради обжалване от една от неспечелилите фирми.
Големият проект, спечелен по ОП „Регионално развитие”, е по ос 1.4 „Градска среда”. Той е на стойност около 10 млн. лв. и се отнася до реконструкция в района на бул. „България”. Това е главната ни улица. Ще се направят няколко парка, подлези със съоръжения за хора с увреждания, светофари, детски площадки – един, според мен, много хубав проект. Имаме спечелен проект по техническа помощ на „Околна среда” за строителство и ремонтни дейности на канализацията. Той надгражда реализирания вече по ИСПА – новата пречиствателна станция, която скоро беше открита от премиера Бойко Борисов.
Тъй като във въпроса ви имаше питане за това как вървят разплащанията по европейските програми, аз искам категорично да кажа, че Ловеч е първата община по усвоени средства в България. Ако като цяло за страната ни те са някъде около 1,5-2%, ние имаме 87% усвояемост. И неслучайно, когато обявим търг за обществена поръчка, напливът от фирми е голям, защото знаят, че община Ловеч е редовен платец. Това не става толкова лесно, но аз виждам, че правителството на България забелязва местата, където се работи, и е добър партньор, за да бъдат направени тези разплащания.

Какво е положението с транспортната инфраструктура в общината? Вие споменахте за един проект, който вече е завършен. От какви други пътни ремонти има нужда общината?
Като цяло ние почти сме си решили проблема с транспортната инфраструктура. В последните 7 години са ремонтирани над 30 улици, става дума за основни ремонти. Разбира се, някои от нещата са забавени, защото са в пряка зависимост от изграждането на подземната инфраструктура. В някои от кварталите като „Гозница” и „Дръстене” в момента кандидатстваме за изграждането на канализация, подмяна на водопроводи и след като стане това, ще се асфалтират и улиците.

Как се развива ВиК секторът? Отскоро работи новата пречиствателна станция. Как се отразява това на града?
В последните години с ВиК работим доста активно. Първо направихме няколко канализационни колектора. През миналата година се извърши и сериозен ремонт в централната градска част, където освен подмяната на старите тръби с нови се направи и нещо друго. Градът беше разделен на няколко участъка, което позволява да се спира водата само в определен район, там, където е възникнала повредата. Ние нямаме сериозни резерви от вода. Единственото решение за нас, както и за съседните общини Троян и Плевен, е изграждането на язовир „Черни Осъм”. Но докато това стане, трябва да бъдем особено пестеливи и да не изразходваме водата с лека ръка.
Колкото до пречиствателната станция, тя действително вече работи, но все още не с пълния си капацитет. Това е така, защото канализацията на част от кварталите не е направена. Както вече казах, с такъв проект сме кандидатствали по техническа помощ на „Околна среда”, той е спечелен и сега предстои реализацията му.

Какви мерки предприема община Ловеч от гледна точка на енергийната ефективност по отношение на обществените сгради? И как се прилага при вас Законът за управление на етажната собственост?
Предстои да приемем нов план за енергийна ефективност, а паралелно с това кандидатстваме за енергийно обследване на 15 обекта, преди всичко училища и детски градини. С част от тях ще кандидатстваме по ОПРР, а с останалите - за заем от фонд „Енергийна ефективност”.
Колкото до закона за етажната собственост, мога да кажа, че голямата част от хората са регистрирани. За нас това е добре, защото ние работим по един проект с побратимения град Ерфурт и целта ми е в най-големия ни комплекс „Младост” да санираме един или няколко жилищни блока. Идеята е санирането да е цялостно, с подмяна на водопровода и канализацията, със заздравяване на заварките и чак тогава външна изолация. Работим с Германия, но там нещата са по-различни, тъй като сградите имат един собственик. При нас основният проблем е собствеността. Аз искрено се надявам, че с приложението на Закона за управление на етажната собственост ще се решат и по-голямата част от проблемите.

Ловеч е град с богато културно-историческо наследство. Какво се прави за запазване и поддържане на архитектурните и историческите забележителности на града ви?
Тези, които са наша общинска собственост, си ги поддържаме. Проблемът е за тези, които са държавна собственост. С един акт от 1996 г. цялият резерват „Вароша” е обявен за изключителна публична държавна собственост. Това връзва ръцете както на общината, така и на държавата. Опити за промяна на този статут са правени още от предишния ми колега. Аз също не съм спирал да работя по този въпрос. Хубаво е, че със сегашния областен управител работим добре и заедно с МРРБ вече има известен напредък. Промяната на статута му ще спомогне много за запазването на редица обекти от национално значение.

Какъв вид туризъм се развива в района? И каква е визията ви за развитието на града от туристическа гледна точка?
Сега приемаме нова актуализирана програма за развитие на туризма. Възможностите за туризъм в нашия град не са толкова големи на този етап. Нямаме това, което имат съседните общини като Троян с минералните води, като Априлци и Тетевен. В момента сме се ориентирали към конферентния и към обикновения туризъм. Затова целта ни е заедно с туристическите сдружения, туроператорите, хотелиерите и ресторантьорите да направим проспекти, в които да дадем нашето виждане за развитие на туризма и маршрутите, които могат да привлекат внимание, а тук има много възможности.

Как виждате развитието на общината в бъдеще?
Смятам, че трябва да продължим политиката, която сме следвали и досега, а именно – да кандидатстваме с проекти за средства по донорски програми. Това може да са оперативните програми, да са съвместни проекти с градове или с други държави. В много страни бюджетите на общините са изградени на програмния принцип.

Чрез страниците на в. „Строител” имате възможност да се обърнете към всички представители на строителния бранш. Какво бихте им казали?
Знам, че живеем в трудна година. Искам да пожелая на вашите читатели да имат куража, да вярват в българските общини, да обединим усилията си в разработването на стойностни и качествени проекти. Бих искал да кажа на всички ваши читатели: нека да загърбим песимизма, нека да има повече вяра, нека да бъдем заедно, както навремето Кубрат го е показал на своите синове. Тогава ще дойде и успехът за България и за всички нас.

А какво ще пожелаете на екипа на в. „Строител”?
Искам да пожелая на екипа на вестника, на всички хора, които работят в него, да продължават по този начин, да подават необходимата информация за всички нас – неговите читатели, защото от него можем да научим много неща – добър опит и добри практики.