Фонд от 500 млрд. спасява еврозоната
На извънредно заседание министрите на 16-те страни, въвели еврото, одобриха механизъм за защита на финансовата стабилност в eврозоната.
План от 4 основни компонента изготвиха финансовите министри на Европейския съюз в защита на еврото. Министърът на финансите Симеон Дянков коментира след 11-часовото извънредно заседание, че за първи път от въвеждането на еврото се създава механизъм, в който и страните от ЕС, които като България не са членки на еврозоната, участват в изработване и одобрение на споразумение. Дянков сподели, че целта е да се покаже, че ЕС има солидарна финансова политика. По думите му одобреният план показва, че подкрепата на единната валута е общосъюзна политика. В интерес на всички европейски държави е еврото да е стабилно.
Извънредно изготвеният план включва 4 компонента. Първият елемент се състои от 60 млрд. евро заем от Европейската комисия, като средствата ще са във вид на фонд, от който ще могат да се теглят и ползват веднага. Втората част е спасителен пояс от гаранции в размер на 440 млрд. евро от държавите, които търгуват с евровалутата. Средствата ще се отпускат на двустранна основа и ще се одобряват от националните парламенти. Дянков е коментирал, че макар тази мярка да е влязла в заключителната декларация, реално споразуменията тепърва ще се договарят. Тук страни като България, които са извън еврозоната, могат доброволно да се включат в гаранциите, добави той. Стана ясно, че за момента единствената страна извън еврозоната, изразила желание да се включи в този механизъм, е Швеция. Третият елемент включва подкрепа от Международния валутен фонд с 250 млрд. евро, а четвъртата мярка се изразява в това, че Европейската централна банка се е съгласила да изкупува държавни ценни книжа на вторичните пазари. По думите на министъра е станало ясно, че това е най-важната одобрена мярка и ключова за спасяване на еврото. На практика това означава отпускане на заеми на страните от еврозоната. Финансист
номер 1 на България е изразил мнение, че тези преговори свидетелстват за това, че всички страни и не само тези от еврозоната, но и страни като нашата, които са поели пътя към нея, могат да участват във вземането на важни решения.
Споделено бе, че за да заработи одобреният план, всички държави от ЕС трябва да вземат допълнителни мерки за ограничаване на дефицита и да предприемат стъпки за бързи структурни реформи. Това е записано и в заключението от Съвета на ЕКОФИН.
„България не се нуждае нито от заем от МВФ, нито от емитиране на еврооблигации. Финансите на страната са стабилни“, коментира министър Дянков.
Извънредно изготвеният план е най-мащабният опит на ЕС и еврогрупата да предотвратят разпространението на гръцката криза и да попречат на пазарите да атакуват държави с изтънял бюджет.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е обещал по-строги правила по отношение на разходите на страните членки. Нуждаем се от по-силна координация, координация на икономическата политика, е заявил той.
Както знаем, еврогрупата реши да предостави 3-годишен пакет от заеми на Гърция, за да се защити стабилността на еврозоната. Заемите са на обща стойност 110 млрд. евро, като 80 млрд. от тях ще бъдат дадени от страните - членки на еврозоната. През тази година Атина може да разчита на 30 млрд. евро от партньорите си с обща валута, като още поне 15 млрд. ще бъдат осигурени от Международния валутен фонд.
Първоначално Лондон отказа да участва във фонда за помощ в ЕС. „Великобритания няма да даде гаранцията си за фонда, с който се предвижда спешно да бъдат подпомагани затруднените страни от еврозоната”, заяви британският министър на финансите Алистър Дарлинг, цитиран от Франс прес.
„По-късно обаче Великобритания беше принудена да вземе участие в спасителния механизъм, който трябва да запази финансовата стабилност на страните от еврозоната, а по този начин и стабилността на европейската валута“, пише британският вестник „Дейли телеграф”.
„Британският финансов министър Алистър Дарлинг беше принуден да вземе участие във финансовите усилия за оказване на помощ за еврозоната, тъй като решението за спасителния план беше взето под „изключителните обстоятелства”, предвидени от Лисабонския договор, при които правото на вето на европейските страни не е в сила. Така по предварителни данни британските данъкоплатци са изправени пред задължения в размер между 9,6 и 13 милиарда лири. В същото време размерът на предвидения помощен план непрекъснато расте“, коментира още изданието.
Създаденият стабилизационен фонд предстои да бъде одобрен от финансовите министри на 27-те страни - членки на ЕС, на редовно заседание, което ще се проведе на 18 май.
Анализатори приветстваха решителната намеса на Брюксел, но предупредиха, че отново се лекуват симптоми, а не причината за болестта на еврозоната. „Най-после, изглежда, европейските правителства схванаха опасността от криза на държавните дългове. Но подобно на действията за Гърция един стабилизационен фонд само печели време за закъсалите държави. Трябва още фискална дисциплина в този „прозорец” и ако това не стане, кризата ще плъзне още по-широко”, коментира банка „Морган Стенли”.