Архив

Градът на белия цвят

Защо предпочетохме един есенен уикенд в Ксанти? Защото на юг от Родопите есента едва-едва започва, мушкатата по прозорците са още с цялата невъобразима палитра на червеното, в таверните сервитьорите са повече от любезни, музиката е гръцка, но тиха, а самият Ксанти е един от най-интересните в архитектурно отношение гръцки град... Има и още!

Нали наскоро открихме новия ГКПП над Златоград и южните съседи се оказаха „на една ръка разстояние”. Зависи обаче от ръката, защото новопостроеният път е досадно тесен, с много завои и стръмни изкачвания и спускания и повече подхожда за рали състезатели. Добре е поне, че камиони и автобуси не минават, иначе... Е, два автомобила някак си се разминават. След границата първо надвиснахме над градчето Термес, известно с многобройните си термални извори. Очакванията на гърците са тук  златоградчани да намерят своите спа центрове.
Ксанти изниква някак неочаквано след остър завой, който задължително те вкарва в паркинга на огромен парк, откъдето градът е като на длан. Белите къщи явно са патент на цяла Гърция. Ксанти е модерен град, богат с история, традиции и обичаи, както и с много атракции за посетителите. Той е и столица на префектурата Ксанти. Нашият интерес беше продиктуван и от любителските ни занимания по археология и история. Затова с особен интерес в префектура Ксанти посещаваме византийските църкви, намиращи се около стария град, и подземните македонски гробници от II век пр.Хр. За съжаление снимките в тунелите са забранени. Впрочем гърците са особено педантичен народ, когато става дума за съхранение на историческите им паметници...
Но Ксанти все пак си заслужава емоциите дори и с един отказ за снимане. Църквите се редуват с джамии с тънички минарета.
Солидни къщи в характерния за османската империя стил преливат към набързо издигнатите къщи на преселниците след войните, а новата архитектура показва мисъл и въображение. Красиво е. Особено настроение се усеща на няколкото площада и улици с ресторанти и кафенета. Те именно правят Ксанти привлекателен. Особено за любителите на узото в една малка таверна до часовниковата кула... Впрочем оттук добре е видна нашата планина Родопи, но в гръцки вариант – обезлесена през годините, но и непознала т.нар залесителни мероприятия, които през последните 80-100 години на развита лесовъдска наука (една от най-модерните и напредничавите в Европа...) направиха България „горска приказка”.
От кръстовището пред нас започва пътят към няколкото българоезични селца - Широка поляна, Братанково, Люлка...
Обедно време. Градът сякаш замира. Много от магазините спускат кепенците. Старата традиция на този народ да си почива в жегите се отнася и за есента, а сигурно и за зимата. За сметка на това ресторантчетата работят с пълна пара. В едно от тях хапнахме традиционното за региона ризото с миди, сладко от мандарини и задължителната гръцка бира „Митос”...Впрочем гърците продължават да се отнасят подобаващо към клиентите и в ресторантите, и в магазините. Клиентът е „свещената крава” за туристическия бизнес и южните ни съседи добре разбират това.
Многолюдието в центъра, студентите от местния университет, играещите деца, гълъбите около фонтаните и една непрекъсната лента от скутери и автомобили - това също е Ксанти.
Но ние все пак сме си момчета вестникарчета и интересът ни към строителните обекти е по-силен дори от бялата магия на следобедното узо. Старият град и къщите на някогашните тютюневи магнати са сред най-забележителните образци на архитектурата от периода между 1870 и 1910 г. Тогава се изграждат впечатляващи къщи, църкви, хотели и обществени сгради. От това време са постройките на общината и на общинските музеи и галерии. Особено импозантен е Фолклорният музей. В тях европейското влияние личи много, но само две-три преки встрани, в мюсюлманските райони, то почти отсъства. Къщите са едноетажни и почти невидими зад масивните зидове, ограждащи вътрешните дворове. Всичко това е характерно и за кварталите от същия период в Солун и Истанбул.
Привечер градът оживява по неповторим начин. Многолюдието по чаршията и настроението на хората ви кара да мислите, че всяка тяхна вечер завършва непременно с чупене на чинии в таверната и с южна любов...
Като прагматични люде, ние се отдадохме на сомелиерските си умения на 20-ина километра от града. Винарната „Вурвукели” е успяла да вкара слънце в иначе северните си по разбиранията на гърците вина... Северни ли? Сякаш цялото слънце на планетата е в поредицата бели и червени вина мерло, совиньон блан, памид... За вечеря ние заложихме на вино от гръцкия сорт „Асиртико” и не сбъркахме. Може би защото думата се родееше със сиртаки... Може би.