Архив

Сто думи

Ако е вярно, че хората в бяло, представителите на най-хуманната професия, лекарите, са нашето мерило за хуманизъм, просперитет и светло бъдеще, то държавата влиза в сложна спирала на гражданско недоволство. Защото и трите определения са фикция.
Като издание на най-видимия от обществото бранш, не ни е безразлично къде отиват данъците на нашите фирми. Защото става дума за сериозни суми от сериозни строителни фирми. И не ни е безразлично, когато, не дай си боже, българският строител потърси квалифицирана медицинска помощ и тя му бъде отказана, а той - наруган и обиден. Защото, твърдим, осигуровките за здраве на нашите работници се изкарват с истински, професионален труд и срещу този труд искаме реципрочното.
Много ли искаме?
Синдикатите са категорични. Лекарите са в правото си. Когато в една държава компонентите на управлението са разместени и не си пасват, се налага ремонт. Така е в строителството. За пояснение – така трябва да стане и на магистрала „Люлин”.
Останалото е... Димитровден, предстоящият. На този ден българският строител има своето изконно право на чаша вино. Сред колегите, при приятелите. В семейството.
В. „Строител” желае здраве на всички строители! Останалото те ще построят с ума, сърцето и ръцете си.