Архив

Оттук започва Странджа

Това беше едно безкрайно пътуване към хоризонта, който ту позеленяваше от великолепието на иглолистните гори, ту придобиваше оттенъците на залязващото слънце през букаците или побеляваше по ливадите от току-що падналата есенна слана


Тук, в Странджа, човек най-сигурно би се скрил от „въглеродното лято на цивилизацията”, защото газовете и прахът, саждите, оловото и вибрациите са останали далеч назад, на север и на запад в градищата, при обикновените хора, при простосмъртните.
Едно безкрайно пътуване към кислорода и към водата, към нашия живот в зелено и златно, дълбоко навътре, към истината и към извечните ценности, в Странджа планина, из истинските гори, съхранили българщината в най-светлия й вид. Независимо дали на Исуса Христа, на Аллаха или на своя си Господ се кълнат хората...
И затова е добре нашият разказ за този най-български край да започне от
най-българското село – Българи.
Игра на думи? Не, история в най-чист вид. Това българско селце в сърцето на Странджа планина неслучайно се е смятало за столица и най-важно за нестинарите място.
Разбира се, че пътеписът ни за югоизтока на България е немислим без нестинарството...
Така нареченото „ходене върху жар с боси крака” се е родило още преди Христа като езически ритуал, изпълняван от древните траки. С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бога Слънце и го молели да ги дари със здраве, успех и плодородие през годината.
Преданията са се съхранили. След като турците нападнали и разграбили с. Българи, те го подпалили. Една възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклисът. Със сетни сили тя влязла боса и раздърпана, взела единствената оцеляла и недокосната от огъня икона на св. Константин и св. Елена и я изнесла, преминавайки сякаш в транс през пламтящите въглени. За изненада на хората, които я видели, по нея нямало и следа от изгаряне.
Оттогава нестинарството се заражда.
И затова като покровители и пазители на нестинарите се смятат именно светците Константин и Елена.
До селцето ще стигнете лесно. Хванете пътя на юг от Бургас и за да е по-приятна разходката ви из мистичната Странджа, пътувайте по маршрута край морето. От Царево се отклонете на запад към планината. Разбира се, ще ви направят впечатление и едни димящи пресечени пирамиди и едни мургавели, които пият бира още от 8 сутринта. Това са въглищарите с техните жижни – тези пресечени конструкции, в които по особен начин са подредени букови метровици. След специално поддържано горене без кислород цепениците стават на... дървени въглища. Тези, същите, които използваме за барбекюто на вилата. Само че това е едно екологично несъвършено дело, което нанася много злини на природата. Още по-безумно е, че почти цялата продукция на нашенските почернели от саждите първомайстори се изнася с крайбрежни корабчета за пазарите в Турция. Но сега не сме на екологична вълна, а и самите жижни и начинът на живот на „горските” хора са предмет на друг репортаж...
Сега пътуваме към
с. Българи, или както в миналото се е наричало - Ургури. То е едно от най-старите села в Странджа. На селския мегдан спираме възрастна женица и я питаме къде може да хапнем нещо типично странджанско. „У нас! – засмива се старицата. Ама сега чакам да докарат пенсийките в пощата.” Ние явно ще се задоволим със „странджанския старец”, който обаче купихме от един супер в Бургас, а беше произведен от месокомбинат във вътрешността на страната. Какво да се прави – цивилизация и глобализация!
Присядаме на припек до популярната стара сграда, намираща се в центъра на селото. Местните я наричат Коначето. Тук според хората от Българи отсяда самият свети Константин, когато идва да се порадва на празника на нестинарите. В сградата се пазят и иконите, с които се танцува. Сега те са поставени на южната страна на параклиса, за да си „почиват”. Поне такова е поверието.
Влизаме и в църквата „Св. св. Константин и Елена”, която се намира също в центъра на Българи. Тя е строена през втората половина на XIX век и е изцяло от камък. Тук ни подхваща един сладкодумен дядо, който сигурно знае за историята на Българи и за нестинарството повече, отколкото цялата историческа гилдия. Ние обаче имаме време колкото да посетим частната етнографска сбирка, където разглеждаме наредбата на странджанското жилище от края на XIX и началото на XX век, облекла, традиционни за региона, и различни инструменти, които са улеснявали селския бит. Тук ни разказват още за нестинарството. Поверието е, че огънят, който се пали, гони злите духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по-силни и по-спокойни. Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади - за дълголетие. Смята се, че нестинарството е харизма, а не наследствена дарба. Нестинарите казват, че за да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш. За да играеш и да не се изгориш, трябва да те изберат и закрилят св. Константин и св. Елена. Когато усетиш, че музиката те обзема, тъпанът отмерва пулса на сърцето ти, усетиш, че политаш и тялото ти отмалява, и всичко около теб изчезне, ти няма и да разбереш кога си започнал да танцуваш омагьосан своя древен и мистичен танц върху искрящите въглени.
Вярваме на това.
Влизаме все по-навътре в планината.
Село Кондолово е един застинал миг история.
Тук се наслаждаваме на запазилата се типична странджанска архитектура от средата на XIX и началото на XX век, но не срещаме хора. Затова пък най-голямото село в Природния парк „Странджа”, Граматиково, впечатлява и с уредбата си, и с това, че дори срещаме майки с детски колички. Граматиково си е живо село, независимо че инфраструктурата му е селска, улиците при дъжд - доста неприветливи. Канализацията? За канализация няма да говорим. Затова пък красиво впечатление у вас ще остави църквата, която се издига на площада. „Свети 40 мъченици” е паметник на културата и е строена в края на XVIII век. През 1877 г. е опожарена от отстъпващите черкези, но е възстановена отново от жителите на селото. В нея се намира най-голямата сбирка от икони на иконописеца Ставро Михайлов.
В Граматиково може да разгледате още експозицията „Горска сбирка”, която е посветена на огромното биологично разнообразие на Странджа планина. Ние само ще споменем феномена странджанска зеленика. Този защитен вид е известен още като обикновен рододендрон и понтийски рододендрон. В Европа се среща само в още две области - Испания и Северна Португалия. Зелениката достига внушителните 5 метра и у нас ще я видите само в Странджа.
Местността Качул обаче препоръчваме на любителите природозащитници и изследователи...
Дендрариумът тук е разположен на площ от около 30 декара. В него може да видите феноменална колекция от дървета и храсти, пренесени от европейската, азиатската и северноамериканската флора. Тези растителни видове много успешно се развиват в Странджа планина. Тук може наистина да отдъхнете, да пиете една вкусна вода от северния скат на Странджа, защото задължително трябва да стигнете до тракийското оброчище Индипасха. През вековни дъбови и букови гори накрая се озовавате в тайнствен сумрак, а пред вас лековитата вода на Индипахса се стича от огромна надвиснала скала. И на това магично, езическо място, до малкото аязмо, е издигнат малък дървен параклис. Сблъсъкът на езическото с християнското е силен за повечето хора, посетили свещеното оброчище, но споменът за това уникално място остава завинаги.

Пийнете от лековитата вода за здраве. И не забравяйте Странджа. Оттук започва България.