Архив

Котел - старопланинска приказка

Ако са ви омръзнали американските екшъни и турските „сапунки”, които ни заливат от всички възможни и невъзможни телевизии, ако ви е омръзнала липсата на българщина в отношенията в панелния блок или в офиса, то изходът е простичък и ясен. Посветете един уикенд на Котел, за да почувствате величието на предците ни, на историята българска, на народа ни през вековете...


Старопланинските легенди пазят спомена за ролята на този градец в съзиждането на държавата. Траки, гърци, римляни и византийци са оставили следи наоколо, а гранични укрепления на български ханове и царе мълчаливо напомнят за мощната средновековна българска държава.
Затова, когато поспрете над живописната котловина на р. Котлешница и откриете в диплите на Балкана Котел, знайте, че попадате в едно истинско възрожденско книжовно и бунтовно средище, което днес е интересен културно-исторически град и един от 100-те национални туристически обекта. Вие сте в Източна България, на 49 км североизточно от Сливен и на 37 км южно от Омуртаг, навътре в планината.
Котел е на пътя на стратегически проход през Източна Стара планина, което значително е повлияло на историята на града през вековете. Първото писмено свидетелство за него е от 1486 г., където е споменат с името Казан Пънаръ. Днес, когато околните върхари са побелели от първия сняг, в града осезаемо се усеща свежестта на песенния планински повей. С него идвате в градчето и при хората му, за да видите и усетите чара на възрожденските дъбови къщи и красотата, втъкана в тежките котленски килими. И понеже споменахме за дъбовите къщи, добре е да знаете, че иде реч за характерния образ на дървената къща от епохата на Възраждането. Многобройните образци се характеризират в две групи: предвъзрожденска (строена до края на ХVII в.) и възрожденска къща.
В неповторимите къщи на Котел се раждат, живеят и умират за България плеяда личности, без които не би било възможно самото Възраждане. За техните дела напомнят всички кътчета – Балканът, църквите, музеите...
Ще бъдем лаконични, но няма как да не припомним имената на видните книжовници и революционери: Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Неофит Бозвели, Петър Берон, Георги Сава Раковски, Георги Мамарчев, Захари Стоянов.
Скътан в пазвите на гордия Балкан, далеч от суетата на балканския чорбаджилък и османска надменност, тази „люлка на Възраждането” позволява много учени и просветители да творят за народа си, да развиват характерни и нови български занаяти, да сътворяват напредничави и неповторими идеи за строителството и архитектурата.
И днес множеството архитектурни елементи и съоръжения (лозници, каменни огради, порти, кладенци) придават специфичен облик на котленските дворове.
Ще припомним, че няколко години след Освобождението, през 1894 г., голям пожар унищожава почти целия град. Оцеляват само покрайнините, наречени Галата, които днес дават представа за възрожденския облик на града. В тази част са запазени над 110 къщи от Възраждането, благодарение на които Котел е архитектурно-исторически резерват.
В Галатанското училище, което също е архитектурен паметник, днес са изложени типични за региона килими и тъкани, проследяващи развитието на килимарския занаят тук. Типични за котленските килими са строго подредените едри геометрични орнаменти, известни като „големите очила” и „къдравите звезди”. Благодарение на уникална техника тъкачките сътворяват две различни лицеви страни на тъканта с изключително високо качество. И никак не е случайно, че на аукционите ръчнотъканите котленски, признаваме, и чипровските килими мерят мегдан с персийските. Прочутите котленски тъкачки разнасят и днес майсторлъка си по света, като помнят древни предания и легенди... Една от тях е особено популярна. И истинска, както твърдят в музея.
А то, древното предание, свързва първите заселници в Котел с трите извора на Изворова поляна. Заживели хората по тези места, стъкмили домове за чудо и приказ, създали семейства, но три моми, които ходели за вода на изворите, един ден не се върнали . Легендата свързва това събитие със змей, който отвлича момите. Предците нарекли изворите на всяка от трите девойки - Руска, Радка и Йовка, което подействало като заклинание. Това ще научите в Етнографския музей, който се намира Кьорпеевата къща, но истинска наслада за възприятията е Музеят на котленските възрожденци.
Музейната експозиция в него е разделена в четири групи: Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери, където се пазят факти за живота и делото на повече от 200 национални герои от Котленско. Централно място в залата на революционерите е отделено на Георги Сава Раковски. Тленните му останки са положени в мраморен саркофаг, покрит от бронзово знаме със заветните думи „Свобода или смърт”.
Истински късмет е през уикенда да попаднете на концерт на състави от музикалното училище „Филип Кутев”. То е единственото по рода си в Европа. Основано е през1967 г. и е първото средно училище за български фолклорни песни и инструментална музика. Неговите възпитаници разнасят славата на българската музикална школа далеч по света.
С това нашата разходка завършва. Но не и преди да се отбием и да хапнем по една-две котленски „къдряви” тиганици. Няма правописна грешка.
Друго? Може би, че в съседство с Котел се намира архитектурният резерват с. Жеравна... Но за него ще ви разкажем в някои от следващите броеве на вестника. Сега обратно към София, по все още заснежените от първия сняг старопланински пътища.
Довиждане, Котел! Магнетизмът ти ни зареди с особена енергия...