Архив

Необходимо е преосмисляне на следваната досега антикризисна политика



По инициатива на държавния глава в НДК се проведе дискусия на тема „Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на стратегия „Европа 2020”. Представители на централни институции и местната власт, неправителствени организации, синдикати, работодателски съюзи, учени, експерти обсъждаха становище по темата, изготвено от Икономическия и социален съвет на Република България. Сред участващите в дискусията беше и председателят на КСБ инж. Светослав Глосов.
В становището са поставени важни
проблеми на
дългосрочната социална и икономическа политика на страната,
изискващи широк обществен дебат и консултации между всички заинтересовани страни - държавните институции, експертите, гражданското общество.
Във встъпителното си слово президентът Първанов припомни, че през септември миналата година беше представен Четвъртият годишен доклад, изготвен от екип от учени и експерти от академичната общност. Според него форумът трябва да направи равносметка на случилото се през изминалата година, защото това е важно с оглед на вземането на нови решения от антикризисен или стратегически характер. По думите на държавния глава големият въпрос, произтичащ от предишния форум, е къде сме ние, къде бяхме и къде сме сега в общото движение на страните от Европейския съюз, в усилията на страните – членки на Евросъюза, като цяло за изход от кризата.
„Ние сме за строга фискална политика и стабилност. Това каза управителят на БНБ Иван Искров. Преди валутния борд нямаше чуждестранни инвестиции и
валутният борд е сериозна предпоставка да има инвестиции.
Той винаги е бил фактор на стабилност, на предсказуемост, каза управителят на БНБ.
По отношение на стабилността на банковата система в условия на криза Искров каза: „България е една от осемте страни, в които единствено, до ден днешен, няма похарчен нито един лев на българския данъкоплатец. Българската банкова система е фактор на стабилността. Системата е капитализирана добре. Винаги в рамките на общото трябва да гледаме и нашето – интересите на страната. Иван Искров каза, че най-положителното е, че го има самото становище „Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на стратегия „Европа 2020”. То показва не само гледна точка, но трябва да убеди всички групи в нашето общество”.
Икономистът Георги Ангелов от „Отворено общество” бе категоричен, че „много често се говори за това какво става в Европа в момента. Нас трябва да ни интересува не Европа в момента, а как Европа е станала богата и дали ние можем да направи наше икономическо чудо. Нас трябва да ни интересува не колко процента ще отдели Европа за развойна дейност през 2020 г., а как България да стане по-богата през 2020 г.”, каза икономистът. По думите му България трябва да се сравнява с най-добрите държави, за да може да се развива. Икономистът потвърди тезите си, че
не бива да се оставяме някой отвън да ни налага
колко да са кредитният растеж и чуждите инвестиции. Ако не защитим нашата позиция, че искаме по-бързо развитие, че искаме по-голям кредитен растеж, че искаме по-високи инвестиции, ние никога няма да настигнем богатите държави, заяви Ангелов.
„Държавата трябва да плаща за услугите, които получава, в рамките на 60 дни”. Това каза председателят на ЕНП Мария Капон. Според нея държавата трябва да е коректен платец като данъкоплатците. По думите й днес икономиката се характеризира с два фактора – страх и непредвидимост. Няма как да има растеж в икономиката тогава, когато има страх – дали хората ще останат безработни, дали работодателите ще могат да платят на работниците си. Най-страшното, на което сме свидетели, е отношението към собствеността. Когато има лошо отношение към частната собственост, няма как да имаме ръст и стратегическо мислене, каза тя. Ако
днес няма коренна промяна на политиката,
не само на правителството, няма как да стигнем до Стратегия 2020”.
Според президента ключовият въпрос е формулирането на приоритетите така, че държавната политика да се насочи към преструктуриране на икономиката и управлението, към инвестиции в инфраструктура, в бизнес средата, в качеството на работните места, на трудовите ресурси. „Става дума за адекватна на днешните реалности индустриална и експортна стратегия и политика, която ни изважда от положението на обслужващо звено и ни ориентира към завършени, високотехнологични продукти”, обоснова тезата си президентът Първанов. Оценката на държавния глава е, че правителството продължава да не се справя с икономическата криза.