Цените на имотите са достигнали „долна мъртва точка”

Г-н Станков, след празника на Софийското областно представителство, какви нови инициативи планирате?
След организацията по празника и неговото приключване се връщаме към традиционната работа в нашето ОП. Задачите са същите - тези, които споменах в предишно интервю, което дадох за вестника веднага след избора ми. Това, което е ново за София и е вече в ход, е проектът „Аз мога да строя”, който стартирахме, или по-скоро поехме от Пловдив. Това е проект, който Камарата е взела решение да стане национален и ние поемаме щафетата от пловдивското представителство. Ще продължим да работим за по-прозрачни процедури при търговете. В София се проведе среща на централното ръководство на КСБ с директора на холандския Институт за обществени поръчки към тяхната браншова организация, който сподели техния опит в това отношение. В Холандия са успели да въведат ред по отношение на прозрачността и адекватността на критериите при обществените поръчки въпреки по слабата нормативна база в сравнение с нашата в това отношение. Ето защо смятам, че има какво да се направи у нас в тази посока. В предишно мое интервю бях споменал, че Камарата извоюва правото възложителите да канят, макар и рядко, наши представители като експерти в комисиите по ОП. На практика обаче се получи така, че ние за съжаление, и това го казвам като самокритика, нямаме обратна връзка от тези наши представители, т.е. никой не докладва какво се случва на търговете. Така че в цялата страна колегите, които участват като експерти по обществени поръчки, е хубаво да дават обратна информация в Камарата чрез доклади. Това би било една полезна практика и ние ще се опитаме да я въведем в нашето ОП.
ОблС на ОП на КСБ – София, планира посещение на по-интересните строителни обекти, които се изграждат в България - Дунав мост-2 , метрото, пътен възел Надежда-Централна гара-пл. „Св. Неделя”, „Цанков камък”, магистрала „Тракия” – лот 2, спортната зала, пътен възел Даскалово на автомагистрала „Люлин” и новата сграда на бТВ. Това са знакови за България обекти, каквито не се правят всеки ден. Бихме желали да се запознаем на място с организацията и предизвикателствата при изграждането им. Също така подготвяме предложение до Комисията по регистъра за подобряване на работата по отношение на същия.

Бяхте на форума „Строителство, недвижими имоти”. Какво е вашето впечатление?
На този форум анализаторите посочиха, че се забелязва вече, макар и леко, раздвижване на пазара на недвижими имоти, което наистина след тази тежка криза е някакъв индикатор за смяна на посоката. От представителите на големите агенции за недвижими имоти още веднъж бе потвърдено, че цените са достигнали „долна мъртва точка” и оттук нататък не се очаква спад. Това е и позицията, която изложи главният архитект на София, който обясни, че оттук нататък продажби на зелено няма да се случват, бизнесът ще се финансира основно чрез кредити и това неминуемо ще се отрази на цените на новото строителство, т.е. цените няма накъде повече да падат.
Много адекватна беше реакцията на инж. Глосов на едно от изказванията на представител на агенция за недвижими имоти относно високите печалби в строителството в периода преди кризата. Председателят на КСБ обясни, че тези печалби не са били за строителя, а за предприемача, който, разбира се, носи и основния риск. По принцип средната печалба за строителя беше 15-20%, с уточнението, че в момента въобще не можем да говорим за печалба, тъй като тя е стигнала до нула!
На форума бе отбелязано, че има тенденция, граждани, които се възползват от кризата, да купуват терени, върху които си строят къщи – там също се забелязва някакво раздвижване на пазара. Другата добра новина е това, което каза арх. Диков, че освен търговски центрове вече се издават и разрешителни за строеж на производствени сгради, което е добра предпоставка за развитието на икономиката.

Усещам умерен оптимизъм в това, което казвате. Във връзка с това какво ще пожелаете на колегите си?
Ще им пожелая през следващата година строителният бранш да излезе от състоянието, в което се намира в момента. Мисля, че 2010 година беше най-тежката за бранша. Смятам, че към средата на 2011-а ще се усети промяна към по-добро. Очакваме европейските фондове догодина да заработят ефективно. Министър Плевнелиев увери, че 1,7 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в инфраструктурно строителство. Има раздвижване и по въпроса за АЕЦ „Белене”. Това е огромен обект, който ще ангажира много строителен ресурс. Не на последно място банките отчетоха ръст в ипотечното кредитиране, което е предпоставка за съживяването на пазара на  недвижимите имоти. Надявам се, че тези обстоятелства ще изкарат бранша от сегашното му състояние.