Инж. Емил Младенов, председател на ОП на КСБ - Кърджали: Щастлив съм, че съм бил сред онези строители, които със своята дейност са жалонирали развитието на държавата

В края на април председателят на Областното представителство (ОП) на КСБ в Кърджали инж. Емил Младенов бе награден с почетен знак „Герб на Кърджали” – златен, във връзка с 80-годишния му юбилей и големия му принос за урбанизацията на града. Това стана със заповед на кмета на община Кърджали инж. д-р Хасан Азис. Инж. Младенов получи отличието в тържествена обстановка лично от инж. Азис заедно с грамота и картина с типични родопски къщи. „Когато се пише за инж. Емил Младенов, трябва да се изписва строител с главни букви“, заяви Хасан Азис. Областният съвет на ОП на КСБ – Кърджали, ще внесе предложение за Деня на Кърджали (21 октомври) инж. Младенов да бъде предложен за почетен гражданин.

Въпреки че инж. Емил Младенов не обича да се шуми около него, големият български строител се срещна и разговаря с екипа на изданието на КСБ.

В Кърджали е познат като човека, издигнал стените на язовирите „Кърджали” и „Боровица”, както и като общественик, положил основите на Ротари клуб в града. Дълги години е председател на Стопанската камара в Кърджали.

Инж. Младенов има голям принос в урбанизацията на Кърджали. Участва в първата копка и изграждането на кв. „Възрожденци” и Домостроителния комбинат. Постиженията му в хидростроителството също са безспорни. Под негово ръководство спускат саваците за завиряването на яз. „Кърджали” и яз. „Боровица”. Той предлага да се надгради преливникът на язовира за питейна вода на Кърджали, което осигурява допълнително 3 млн. куб. м. Проектира в съавторство и изгражда над 10 микроязовира в областта, сред които са тези при селата Карамфил, Черноочене, Даскалово.

Освен в Кърджали години наред строи и в Димитровград и Търговище.

Като ротарианец подписва договор за дарение на училище в Одрин за деца в неравностойно положение. Организира дарение за пострадалото от торнадо с. Жълтуша. И още – подпомага със своите приятели от Ротари клуб – Кърджали, Дом „Майка и дете” в Кърджали, Дома за сираци в Крумовград и Дома за сираци в Добромирци

Ето какво още ни разказа инж. Младенов за своя житейски и професионален път:

Инж. Младенов, завършили сте „Хидроинженерство”, която вече е защитена специалност. От доста време няма интерес към нея и кандидатстудентите, които изявяват желание да я изучават, са твърде малко

Това не бива да ни изненадва. В последните години за завършващите тежките специалности като „Хидроинженерство“ и „Хидромелиоративно строителство“ няма перспективи за професионална реализация. Като изключим например изграждането на „Цанков камък” като последен голям язовир, друго реално строителство няма. И младите хора с основание не кандидатстват за тези специалности в Университета по архитектура, строителство и геодезия – от една страна, тежко следване, а от друга - липса на перспективи после.

Какво е да строиш язовири? Вие сте участвали в изграждането на „Кърджали” и „Боровица”. Първият е изключително важен за областния град, а другият снабдява с питейна вода.

Какво е да строиш язовир? Първото, което ми хрумва, е отговорност. Защо отговорност? Не защото това хидроенергийно съоръжение може да представлява някаква потенциална опасност в бъдеще. На първо място поради факта, че под твое ръководство работят много хора – хиляди по веригата. И ти носиш отговорност за здравето им, за техния бит, култура и професионално израстване. Второ – един язовир променя екосистемата на цял регион. И трето – участваш в изграждането на обект, чийто живот се измерва с десетки години.

Да строиш язовир, разбира се, е и гордост.

За да бъда искрен, по време на самия строеж (аз се включих във втората част на изграждането на съоръженията) не съм се замислял особено за отговорност, гордост, признание. Не, просто в онези години се работеше здраво и аз съм особено щастлив, че съм бил сред строителите, които със своята дейност са жалонирали развитието на държавата. Всеки в своята област и според възможностите си.

Трудът и усилията, които вложихме за изграждането на язовир „Кърджали”, си заслужаваха. В процеса на самото строителство имаше и трудни моменти, които забавиха изпълнението. Например при изземването на земна маса в двата края на дъговата железобетонна стена и наливането на огромно количество бетон.

И при реализацията на яз. „Боровица” също имаше интересни моменти. В района на строежа нямаше находища на глина за изграждане на ядрото на насипната стена и последва инженерно предложение то да се замени с асфалтобетон. Това се правеше за първи път в България. Осъществихме много опити за уточняване на необходимата смес. Почерпихме експертиза от Европа – от Германия и други страни. След като успешно приложихме този подход за изграждане на ядро, той започна да се използва и на други места в страната.

Едновременно със строителството на яз. „Боровица” нагоре в Родопите работехме и по пречиствателна станция за питейни води. Водохващанията ставаха още в съседния Смолянски окръг.

Строили сте жилища в доста трудни за страната години, когато сте бил директор на Домостроителния комбинат в Кърджали. Разкажете ни повече за този период.

Да, това е важен момент от професионалния ми път. Преминах на друг фронт – от изграждане на язовири към изпълнение на жилища и всичко друго, което влизаше в номенклатурата на комбината. Или най-общо – сградостроителство. В този период имаше интересен феномен – първата копка на кърджалийския кв. „Възрожденци”. Преди това дадохме старт и на изграждането на самия Домостроителен комбинат. Произведохме и монтирахме първите панели.

Това време още се помни, защото точно тогава се решиха много бързо жилищните проблеми на прииждащите от цялата страна хора, които намираха високоплатена работа в бурно развиващата се икономика на региона. Строяхме жилища в целия Кърджалийски окръг – от Кърджали, Момчилград, Джебел, Крумовград до Ивайловград. Нашият комбинат изграждаше домове за миньори, металурзи, строители и т.н.

При нас работеха към 2800 души. Около 80% от тях извозвахме от селата из Родопите, имахме т.нар. работническа автогара.

Как решихте да започнете частен бизнес с „Универсалстрой Инженеринг” ЕТ?

През 1989 г. с Указ 56 се разреши частният бизнес. По това време в нашия район беше много трудно, беше период на „голямата екскурзия“. Така бе известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани с турски произход, а това даваше своите негативни резултати и в строителството. Работната ръка драстично намаля.

Тогава създадох „Универсалстрой Инженеринг“, с която построих ПСОВ на Оловно-цинковия завод. Така започна моят частен бизнес, който ръководя и до днес.

След 1990 г. Домостроителният комбинат преустанови съществуването си, а много от местните хора предявиха искове за връщане на наследствени земи. Това беше реална възможност за активното монолитно строителство.

Вие сте сред учредителите на Ротари клуб в Кърджали.

Да, всяка година за 24 май ние награждаваме 4 - 5 абитуриенти отличници с международен сертификат „Ротари интернешънъл”, който важи за целия свят. Дарителството наистина е знаково за ротарианството. Например дарихме два кувьоза на детското отделение на болницата в града. Възстановихме паметника на Орфей, организирахме среща на завършващи строителни специалности студенти от България, Турция, Северна Македония, Косово и Гърция.

Какво бихте споделили за дейността Ви като председател на ОП на КСБ - Кърджали?

Работата ми, свързана с КСБ, датира още създаването на нейния предшественик - Българската строителна камара. Като председател на ОП Кърджали заедно с колегите ми винаги сме се стремили да помагаме на строителния бранш по всякакъв начин. Тук е мястото да споделя интересни данни – областта ни е на 16-о място по население в България, но по брой на строителни фирми сме на 6-о – 7-о място. Това е показателно и за работата на ОП на КСБ - Кърджали. Мениджърите на компаниите ни имат доверие, споделят идеи, намерения, а ние ги консултираме.

Емил Младенов е роден на 26 април 1941 г. в с. Якимово, област Монтана. Основното си образование завършва във Вълчедръм и София, след което се дипломира във Висшия институт по архитектура и строителство (сега УАСГ) със специалност „Хидроинженерство“. През 1966 г. е разпределен в Кърджали и започва кариерата си на яз. „Кърджали“. В началото е технически ръководител, после главен инженер, а до 1974 г. - гл. началник на язовира. В периода 1974 - 1975 г. е главен инженер на „Изграждане на селищни системи“, след това е назначен за главен инженер на Строителното управление, а по късно на СМК. Бил е директор на Домостроителния комбинат.

От 1989 г. започва частен бизнес и дълги години ръководи „Универсалстрой Инженеринг” ЕТ.