Индексация сега!

Областното представителство на КСБ в Ямбол бе домакин на 9-ата открита приемна на в. „Строител“

На събитието общината представи инвестиционната си програма и предстоящите проекти

Екип на в. "Строител"

„Добре дошли на откритата изнесена приемна, която организираме съвместно в. „Строител“ и Областното представителство на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ) в Ямбол. Изключително много се радвам, че изданието провежда подобни инициативи в страната и ние сме поредното Областно представителство, на което те гостуват“. Това каза при откриването на приемната инж. Красимир Инджов, председател на ОП на КСБ – Ямбол, който заедно с прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова бе домакин на събитието. Специален гост бе инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, а в срещата се включиха и инж. Живко Ангелов, член на УС на КСБ и член на Областния съвет на местната структура („Диана Комерс – 1“ ЕООД), членовете на ОблС на ОП на КСБ – Ямбол, инж. Николай Георгиев („ABC Инженеринг-Н“ EOOД), който е и член на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС, инж. Петър Петров („Ерго консулт“ ЕООД), членовете на Контролния съвет на ОП на КСБ – Ямбол, Христо Христов (ИМСТИ ЕООД) и инж. Павлина Колева („Полисстрой“ ЕООД), както и представители на фирми от ОП – инж. Димитър Керемедчиев („Полисстрой“ ЕООД), инж. Диян Механджиев („Оникс-Х“ ООД) и Васил Горанов („Инком ПВ“ ООД). Това беше деветата от поредица приемни, като досега форуми са проведени в Смолян, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово и Видин. Събитието премина при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки и разпоредби на министъра на здравеопазването. „Вестник „Строител“ е трибуна на нашия бранш и по време на срещата ние имаме възможност да споделим актуални теми, които ни вълнуват от професионалния живот. Има редица проблеми, които чрез страниците на вестника можем да представим пред управляващите органи от местно и държавно ниво, както и пред ръководството на Камарата и колегите от другите Областни представителства“, сподели инж. Инджов.

„Искам да благодаря за прекрасната организация и начина, по който работихме, за да стане реалност приемната.

Наистина съм впечатлена от цялата ангажираност, както и от отношението на председателя на ОП инж. Инджов. Благодаря на него и на всички присъстващи, които въпреки извънредната епидемична обстановка и активния строителен сезон се включиха в събитието. Желанието ни е да посетим всички ОП-та, където да проведем изнесени приемни“, сподели на свой ред прокуристът и гл. редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. Тя припомни, че идеята за приемните е на Съвета на директорите на изданието. „Целта е да отидем на място в Областните представителства, за да презентираме по-добре тяхната работа, да разберем повече за състоянието на сектора в съответните области и какво е взаимодействието с местните власти. Според нас е много важно браншът по места да знае какво предстои и е заложено в инвестиционните програми на общините в краткосрочен и дългосрочен план“, посочи Николова. Тя сподели наблюденията си, че по време на проведените вече срещи е станало ясно, че на места липсва комуникацията между общината и строителните компании, особено що се отнася до предстоящи проекти и планове. „Според нас този контакт е много важен, защото само чрез добра комуникация и взаимодействие може да се отговори на предизвикателствата в даден регион. На страниците на изданието всеки строител може да сподели абсолютно открито и без ограничения какви са проблемите му по места, като гласът му ще бъде чут не само от неговите колеги и ръководството на Камарата, но и от отговорните институции на местно и централно ниво“, сподели прокуристът и гл. редактор на в. „Строител“. Тя припомни на присъстващите, че вестникът се получава освен от всички вписани в Централния професионален регистър на строителя фирми и от всички общини и държавните структури, които имат връзка със сектор „Строителство“. „Тук включвам всички министерства, Народното събрание, агенции, като Агенция „Пътна инфраструктура“, АОП, както и НКЖИ, ДНСК, синдикати, работодателски организации и 70 посолства. Всичко това, което говорим и поставяме като проблеми, ще достигне именно до тази целева аудитория“, подчерта Николова. Тя отново изрази мнение, че

единствено чрез провокиране на дискусия могат да се намерят решения на проблемите в бранша.

„Не на последно място за нас от изключителна важност са личните контакти. Вестник „Строител“ е Вашето издание, Вашият вестник. Ние работим професионално и отговорно, за да го направим още по-полезен за Вас. Това може да стане единствено когато чуем какво бихте искали да четете в него и към кои теми да насочим вниманието си. Искаме да бъдем максимално полезни на бранша. Екипът на изданието е на Ваше разположение по всяко време, за да отрази най-актуалните събития, стартирането на проекти и инициативи, както и срещи, които ОП организира по различни казуси. Целта ни е да пишем и за проблемите и затрудненията, с които фирмите по места се сблъскват. Ние сме готови винаги да реагираме на Вашите сигнали. Разполагаме и с уебстраница, която работи 24 часа седем дни в седмицата, за да държи информирани читателите ни за всичко случващо се в страната и чужбина“, заяви Николова.

Откритата приемна продължи с доклад за състоянието на строителния сектор в Ямбол,

който бе представен от инж. Красимир Инджов. „Имайки в предвид епидемичната обстановка в страната, считам, че строителството в региона се развива без особени катаклизми. Естеството на работата ни дава възможност да работим сравнително нормално. Ако има някакви притеснения, те са от страна на частните инвеститори на по-малките обекти, които показват несигурност и предпазливост заради пандемията“, посочи той. От думите му стана ясно, че един от приоритетите в работата на общините в региона е извършването на ремонтни дейности на обществените здания и учебни заведения. „На територията на града се изграждат промишлени и търговски сгради. Жилищното строителство също се развива съгласно необходимостта на града и в рамките, които пазарът на недвижими имоти позволява. Земеделските кооперации обновяват съществуващите си бази, проектират и изграждат нови производствени сгради и складове“, поясни инж. Инджов.

Той сподели, че община Ямбол полага немалко усилия в цялостното обновяване на инфраструктурата в града.

„Реновират се междублоковите пространства в кварталите с изграждане на нови тротоари и паркинги. Строят се спортни площадки. Предстои да започне изпълнението на III етап от обновяването на централната градска част в участъка на ул. „Търговска“. Във ВиК сектора също се работи по водния цикъл с подмяната на водопреносната и канализационна мрежа на града. В момента тече процедура и за избор на изпълнители за ремонтите на Художествената галерия, Археологическия музей и Младежкия дом“, каза инж. Инджов. Той подчерта, че всички тези обекти се реализират основно с участието на строителни фирми от региона, и допълни, че благодарение на тяхното старание, добра подготовка и труд градът става все по-добро място за живеене.

„Искам да се спра и на някои проблеми, които измъчват всички нас. Проблеми, които не търпят отлагане. Строителният бранш от региона среща същите трудности, които са характерни и за бранша в страната. Застаряващата работна ръка и липсата на квалифицирани кадри е най-големият проблем към момента“, заяви председателят на ОП на КСБ – Ямбол. Според него строителните гимназии дават приоритет на специалисти, които не се ползват от бранша като цяло. „С цел да попълнят паралелките се създават атрактивни специалности за учениците, но те не допринасят за попълване на работната ръка, заета в сектора. Считам, че трябва да се намеси Министерството на регионалното развитие и благоустройството при изготвяне на програмите за обучение, като се даде приоритет на подготовката на кадри, които ще влязат реално в строителното производство“, посочи инж. Инджов.

Той постави на дневен ред и казуса с наличието на строителни фирми, които работят в региона, а не са регистрирани в ЦПРС и не са категоризирани.

„Те работят в сивия сектор и по всякакъв начин избягват допира си с контролните органи – ДНСК, общинската администрация, инсталационни дружества, Инспекцията по труда. Строителството е отговорен отрасъл и рисково производство. Недопустимо е на пазара да има такива субекти, които със своята дейност да застрашават живота и здравето на своите работници, да не носят отговорност за това, което работят, и да създават негативен образ на отрасъла“, заяви председателят на ОП на КСБ – Ямбол, и допълни, че темата често е дискутирана в Областното представителство и според него възможното решение на проблема отново минава през намеса на държавата.

„Като следващ проблем бих посочил липсата на площадки за събиране и обработка на строителните отпадъци.

Въпросът сме го поставили на вниманието на общинското ръководство. До момента аз нямам информация да има взето решение. Липсва място за събиране на земни маси при започване на нов строителен обект. В момента колегите сами търсят решение на този казус“, заяви инж. Инджов. Председателят на ОП на КСБ – Ямбол, говори и за проблема с начина на ценообразуване в сектор „Строителство“. „Особено отчетливо този проблем се забелязва при предварителното остойностяване на проектите по обществените поръчки. Едно от слабите места е залагането на неадекватни стойности на часовите ставки, което не дава възможност да се формира достойно заплащане на строителните работници“, каза той. Според инж. Инджов това е една от причините много строители да започнат да търсят възможности за препитание в чужбина, а младите да не желаят да практикуват професията строител. „Темата е дискутирана на разширените УС на КСБ, на които съм участвал. Работи се по осъвременяването на сметните норми в строителството, което е компонент от формирането на ФРЗ, но би трябвало да се определи една минимална часова ставка, под която не би трябвало да се ценообразува“, акцентира той. „Строителството е трудна професия и се избягва поради непривлекателността на заплащането. Това би могло да се постигне с тези корекции. Считам, че поставяйки проблемите, с които се сблъскваме, чрез нашата трибуна в. „Строител“ можем да се надяваме същите да започнат да се решават по най-правилния начин“, завърши инж. Инджов. В последвалата дискусия се включи инж. Павлина Колева, която коментира, че наистина вижда проблем при формирането на количествено-стойностните сметки в обществените поръчки. „Докато дойде време даден обект да се реализира, в някои случаи минават по няколко години. Става така, че сметките, които са били направени при обявяване на процедурата, вече не са актуални и цените са различни. Въпреки това те не биват осъвременявани. Така се получава, че строителят, като започне да изгражда, се чуди как да излезе от създалата се ситуация“, заяви тя. Според нея би следвало да се намери механизъм, при който всички възложители, които работят по обществени поръчки, да започнат да се съобразяват с променените цени. Инж. Колева подкрепи мнението, че трябва да има минимална часова ставка за целия бранш. „В момента има една фирма, която на всяко тримесечие задава цената на база разходни норми на труд, материали и механизации, и всички обществени възложители използват тяхната информация. А тя не е коректна. Аз мисля, че Камарата трябва да потърси начин да направи разходни норми или средни пазарни, от които възложителите да могат да се възползват“, посочи инж. Колева. Тя засегна и темата със заплащането на временното строителство, като подчерта, че в момента то влиза в категория допълнителни разходи при изпълнението на обществени поръчки. „При положение че часовата ставка е ниска, няма как допълнителните разходи да поемат всички допълнителни неща. Навремето имаше строга методика за заплащане, добре е отново да търсим начин за някакъв регламент“, каза членът на КС на ОП на КСБ - Ямбол. Инж. Николай Георгиев припомни, че преди години Комисията за защита на конкуренцията е глобила Камарата на строителите в България за това, че е определила препоръчителни цени за предоставянето на строителни услуги. Така че въпросът с адекватното на актуалната ситуация ценообразуване остава отворен. Ренета Николова информира, че в. „Строител“ подготвя за рубриката „На прицел“ в следващия си брой голям материал за драстичното нарастване на цените на строителните материали. Тя каза още, че вече има случаи, в които фирмите предпочитат да прекратят договорите си и да платят неустойка, вместо да изпълнят обекта. „Екипът ще търси коментар от строители и предприемачи, търговци на строителни материали и юристи, които да коментират ситуацията и възможните реакции“, сподели Николова. Членът на УС на КСБ инж. Живко Ангелов изрази мнение, че най-добрият вариант е в т.нар. договори, които са за обществените поръчки, да има клауза, която да дава възможност за корекция при определени условия, като например промяна на цените. Инж. Николай Георгиев допълни, че една от причините цените да се покачват, е заради епидемията от COVID-19, която според него трябва да се третира като форсмажорно обстоятелство. „Това може да спаси голяма част от тези, които работят, защото във всеки договор е записано, че при извънредни ситуации нещата се променят. Би трябвало да има начин да се направи индексация по договорите“, сподели той. В края на срещата инж. Илиян Терзиев коментира, че темата наистина е изключително сериозна и тя обхваща не само България, но и целия свят. „Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) излезе със статистика за поскъпването на материалите в Европа. Камарата внимателно следи ситуацията и търси решение“, поясни той. Председателят на УС на КСБ сподели, че КСБ се бори да въведе единни трудови норми. „Единствената възможност за излизане от ситуацията, която виждам на този етап, е да се прилагат 100% договорите по FIDIC. Постигнем ли това, ще бъдат защитени и инвеститорите, и строителите“, каза инж. Терзиев.

Събитието продължи в сградата на община Ямбол с представяне на инвестиционната програма и предстоящите проекти на местната власт.

„Искам да Ви благодаря за възможността да проведем среща с представителите на ОП на КСБ – Ямбол, и в. „Строител“. Искам да подчертая, че ние винаги сме разчитали на местните строителни компании, които са ни помагали и подавали ръка при нужда“, заяви кметът на Ямбол Валентин Ревански. Инж. Красимир Инджов благодари на ръководството на общината за гостоприемството и на свой ред потвърди, че една от целите на Областното представителство е винаги да помага за осъществяването на приоритетите на града. „Мисля, че имаме сериозно поле за изява от тази гледна точка. Стремим се да помагаме колкото ни е възможно и по всички въпроси, които можем да решим професионално. В един град, когато се влезе, първо се вижда резултатът от работата на строителите. Нека резултатът от нашия труд е гордост за всички нас“, каза той. След него думата взе зам.-кметът на Ямбол с ресор „Устройство на територията и строителство“ Михаил Керемидчиев. „В най-скоро време ще започне ремонтът на улица в участък от бензиностанция „Шел“ до ул. „Атанас Кратунов“ в жк „Златен рог“. Също така ще рехабилитираме ул. „Бузлуджа“, както и прилежащ паркинг от ул. „Волга“ до ул. „Георги Дражев“. Планирали сме изграждането на нови места за паркиране и кът за отдих между ул. „Георги С. Раковски“ и ул. „Заимов“. Заложили сме в капиталовите разходи за тази и следващата година обекти, за които кандидатствахме за заем чрез Фонд на фондовете, на обща стойност 8,77 млн. лв.“, информира зам.-кметът. Той допълни, че с предвидените средства ще бъде направен основен ремонт и реконструкция на централната градска част, която се намира между ул. „Търговска“, ул. „Богомил“ и ул. „Граф Игнатиев“. „Със средствата от Фонда ще обновим и бул. „Крайречен“, и ул. „Търговска“, ще бъдат извършени СМР и реконструкция на външно изкуствено осветление на пътища, улици и площади на територията на общината, както и рехабилитация на велоалеи и паркинг на ул. „Милин Камък“, каза още той. Керемидчиев подчерта, че подобряването на осветлението в града има за цел да създаде естетична и безопасна среда за жителите, а благоустрояването на уличната мрежа по думите му ще допринесе за по-високото качество на живот и ще улесни социалното включване на хората с увреждания. „Всички посочени от мен проекти ще спомогнат за намаляване на пътнотранспортните произшествия в Ямбол и по този начин ще се опази животът и здравето на гражданите“, добави той.

Зам.-кметът информира събралите се на срещата и за още два инфраструктурни проекта, които са залегнали в инвестиционната програма на общината. „Първият е училище „Петър Берон“, където ще се извърши реконструкция на сградата и ще бъде обновено дворното пространство. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 1,97 млн. лв. Вторият обект е ДГ „Пролет“, по който ще има пристрояване на съществуващата сграда. Стойността на проекта е 600 хил. лв., като има финансиране от страна на общината в размер на 197 хил. лв.“, поясни Керемидчиев. Зам.-кметът с ресор „Европейско финансиране и програми“ Васил Александров запозна присъстващите с проектите на общината по европейски програми. „В момента със средства от Европейския съюз ние изграждаме компостираща инсталация за разделно събиране на зелени и биоразградими отпадъци на стойност от 3 702 738 лв. Ползите от реализирането на проекта ще бъдат намаляване на количеството депонирани битови отпадъци, които ще се изхвърлят на регионалното депо. Също така по този начин ще се създаде т.нар. компост, който ще се използва за облагородяване на почвата в градския парк и зоните за отдих“, посочи той. От думите му стана ясно, че продължава и вторият етап на устойчиво интегрирано развитие на градската среда в общината, като за целта е спечелено финансиране за 1 978 902 лв. „Третият обект, който ще изградим със средства по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“, е т.нар. Кризисен център. Проектът е за 705 877 хил. лв. и има за цел да защити хората в риск, като им се предостави място за временно обитаване, храна и услуги за връщането им към нормален начин на живот“, каза Александров. Зам.-кметът сподели, че предстои и ремонт и модернизация на Художествената галерия „Жорж Папазов“, като за целта 4,2 млн. лв. са отпуснати по „ОПРР 2014 - 2020“. „Община Ямбол сключи договор за ремонт и модернизация на историческия музей в града. Той отново е по ОПРР и за СМР са предвидени 1,3 млн. лв., като след неговото реализиране жителите и гостите на общината ще получат достъп до нашата история, поднесена по съвременен начин и с модерни технологии“, поясни той. „Благодарение на европейско финансиране ще бъде обновен и Музеят на бойната слава за 1,6 млн. лв., и Младежкият културен център за 4,1 млн. лв. Може би най-значимият ни проект е втората фаза на водния цикъл на града. Стойността е над 44 млн. лв. и се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“. Той е изключително важен за нас, защото благодарение на него ще се подобри канализацията на града“, заяви Александров. Зам.-кметът допълни, че приоритетите, които общината е заложила за следващия програмен период през 2021 – 2027 г., са главно за мерки, свързани с подобряване на зелената инфраструктура, което включва обособяване на нови озеленени площи, подобряване условията за отдих и спорт, създаване на кътове за продължителен престой и обществено обслужване в близките сгради. „Планираме да осигурим достъпна градска среда чрез изграждането на 3 пешеходни моста, както и ще заложим мерки за подобряване на техническата, образователната, здравната, културната, спортната и социалната инфраструктура“, завърши той.

Кметът на Ямбол Валентин Ревански сподели пред гостите на срещата, че предстои на общината да бъдат върнати част от пехотинските казарми, като според него там има голямо поле за развитие.

„През следващия програмен период имаме идеята да създадем на този терен от близо 400 дка паркови зони, както и места за социална, здравна, спортна, образователна инфраструктура“, поясни той. Ниязи Ашиков, главен експерт в отдел „Европейско финансиране и програми“ в община Ямбол, на свой ред информира и за други значими инфраструктурни проекти, които са заложени в интегрирания план на града. „Ние направихме допитване до гражданите и браншовите организации в общината, за да посочат кои според тях трябва да бъдат приоритетните проекти в програмния период 2021 – 2027 г.

Специално искам да благодаря на ОП на КСБ – Ямбол, които много ни помогнаха с идеи и предложения“,

сподели той.

Според Ашиков има няколко големи проекта, които ще бъдат полезни за града, ако бъдат реализирани. „Единият обект е надлез и пътна връзка, свързваща обходен път Юг с шосето до с. Безмер. Това би спомогнало в Ямбол да не влизат тежкотоварни автомобили и със сигурност ще отпуши трафика“, коментира той.

„Предвиждаме ремонт и рехабилитация на обслужващи улици в сегашната ни промишлена зона. Приоритет за нас е довършването на реконструкцията на централната градска част и ремонтът на ВиК мрежата. В плана за интегрирано развитие сме заложили на една приоритетна зона, която нарекохме „климатично убежище“. Искаме да направим града ни зелен и проспериращ с високо качество на живот за хората, с привлекателна градска среда и условия за устойчив растеж. Това е мотото и визията на града през следващия програмен период“, сподели експертът.

Той говори и за реализирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в града.

„В Ямбол са санирани 21 блока. Средствата, които бяха усвоени, са малко над 35 млн. лв. Близо 200 000 кв. м разгърната площ.

Искаше ни се да са два пъти повече“, каза Ашиков и допълни, че има още 38 сгради, чиито сдружения са с одобрени документи. „Те кандидатстваха през 2016 г., но в този период финансовият ресурс вече беше изчерпан. Така че имаме готовност с тези чакащи сгради, когато стартира новата програма, ако те са отново допустими, да бъдат обновени“, заяви той. Според него много повече сгради ще се включат в инициативата при едно възстановяване на програмата. „В началото имаше недоверие от страна на нашите съграждани. Денонощно отговаряхме на обаждания на хора, които се притесняваха, че ще им вземат апартаментите, но видяха, че това не е вярно. Самите те се убедиха, че НПЕЕМЖС е в тяхна полза, и веднага проявиха интерес“, поясни Ашиков.

Той информира, че

санирането на 8 от 21 сгради е било извършено от ямболски фирми.

 „Аз не съм строител, но имам богат опит в общината. Това, което местните компании направиха, смея да твърдя, че бе показател на висок професионализъм. Нямаше никакви оплаквания от гражданите“, подчерта Ниязи Ашиков.

„Участвахме в много онлайн семинари на тема какво ще се случи с енергийната ефективност. Искам да споделя, че направихме една анкета сред собствениците на санирани сгради. Тя беше изпратена до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В нея гражданите подчертаха многократно, че са доволни от извършеното, и всеки отчиташе съответно намалението на енергийните разходи и големите ползи, които имат“, завърши експертът.

Елена Балчева, младши експерт в Дирекция „Устройство на територията и строителството“ в община Ямбол, на свой ред допълни, че наистина местните фирми са се справили чудесно с изпълнението по програмата за енергийна ефективност. „Комуникацията между сдруженията, компаниите и общината бе отлична. Строителите бяха гъвкави в решенията си и всички останаха доволни от свършеното от тях“, поясни тя.

„Програмата наистина е от полза за всички. Според мен тя трябва да обхваща и по-малките еднофамилни жилищни сгради, тъй като собствениците им не са по-различна ръка хора“, добави инж. Красимир Инджов.

„Слушайки това, което се говори, аз лично бих Ви препоръчал да се дава работа на повече компании от региона. Хората, които са на място, са тези, които влагат още повече старание в труда си, защото правят нещо за собствения си град“, заяви председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Той допълни, че

благодарене на НПЕЕМЖС е имало работа за много малки и средни фирми и са били обучени много специалисти.

 „За съжаление спряха програмата, надявам се все пак, че тя ще продължи. Санирането е приоритет за Европа и се опасявам, че част от работниците, които обучихме, ще изберат да работят в чужбина“, каза той. Инж. Илиян Терзиев засегна и темата с повишаващите се цени на строителния продукт, като посочи, че Камарата ще се опита да помогне за въвеждането на европейски правила и норми при ценообразуването. „Цифровизацията е друго нещо, по което работим активно. Трябва да навлезем много бързо в дигитализацията. Насочваме усилия и към подготовката и квалификацията на кадрите и предлагаме създаване на учебни центрове за безработни или за хора, които ще бъдат освободени от различни енергонеефективни отрасли, като напр. минната промишленост“, заяви той.

Срещата продължи с представяне на концепция за Икономическа зона Ямбол – Сливен

 от страна на инж. Николай Георгиев, член на ОП на КСБ - Ямбол. „Преди две години представих концепцията си за проект за свободна икономическа и промишлена зона на Ямбол и Сливен пред колегите от Камарата на строителите в България и пред колегите от КРИБ – Ямбол. Решихме, че създаването на подобен обект е най-правилният път за развитие на региона в следващите години“, посочи той, но изрази и притеснението си, че при забавяне на одобрението на проекта може да се стигне до липса на кадри за неговата реализация. „Ямбол е един от градовете в България, който е пострадал най-много демографски. Реално живеещите в общината са не повече от 45 хил. души. В Сливен са не повече от 50 хил. Преди 30 г. всеки един от двата града имаше по 100 хил. жители“, посочи инж. Георгиев.

От думите му стана ясно, че концепцията има за цел да даде възможност на хората от Ямбол и региона, които са заминали в чужбина, да се върнат. „Голяма част от тези наши съграждани вече са създали своите семейства извън родината и техните деца дори не знаят български. Аз се опасявам, че за тях е почти мисия невъзможна, но все пак има някаква надежда и една от тях е чрез създаването на повече работни места, а това ще се случи при изграждането на една такава икономическа зона“, посочи инж. Георгиев. Той допълни, че пандемията през последните 2 години е показала, че много наши сънародници са готови да се върнат в България и да работят. „Сигурен съм, че тези хора биха избрали винаги да си дойдат в родината, стига да имат достойно заплащане, но ако искаме да им предложим такова, трябва да развиваме икономическа дейност“, подчерта той.

Инж. Николай Георгиев сподели пред присъстващите, че преди 2 години е поканил кметовете на Ямбол, Сливен, Елхово, Стралджа и Тунджа, за да дискутират съвместната работа по проекта. „На срещата се отзоваха само от Ямбол, Сливен и Тунджа и с техни представители започнахме да разработваме отворена концепция. Всичко сочеше към реализиране на идеята, но кметът на Сливен Стефан Радев, който бе сред най-големите радетели на инициативата, реши да се откаже. Бях леко разочарован от тази развръзка“, посочи членът на ОблС на ОП на КСБ – Ямбол, и допълни, че въпреки това той продължава да вярва, че проектът ще стане факт.

„На 26 август Общинският съвет на Тунджа е взел решение да подкрепи на 100% отворената концепция за индустриалната зона,

 което ме обнадежди“, заяви инж. Георгиев. Той посочи, че през изминалата седмица кметовете на Стралджа Атанас Киров и на Елхово Петър Киров също са проявили интерес. „Те сами ме потърсиха и казаха, че идеята е чудесна и с огромно желание биха се включили. Това няма как да не ме радва“, сподели той. Според него географски и исторически Ямболска област е най-доброто логистично място не само в България, но и в Европа. „През нашата територия преминава един от най-старите пътища на коприната, който в момента е известен като път 1-7. Това е най-прекият маршрут между Азия и Европа“, поясни инж. Георгиев.

Той сподели, че все пак се надява община Сливен да възобнови интереса си, защото според него с подкрепата на два големи града в региона държавата ще обърне по-голямо внимание. „Само по този начин ние ще можем да накараме държавата да помогне да се направи и бърз четирилентов път между Ямбол и Сливен“, посочи инж. Георгиев.

В заключение той каза, че много общини в страната създават свободни икономически зони, но никъде няма колаборация между 4 или 5 общини, както при тях. „Това е иновативното, което е невиждано дори и в Европа“, завърши инж. Георгиев.

В края на срещата прокуристът и гл. редактор на в. „Строител“ Ренета Николова благодари още веднъж за отличната организация на деветата приемна. „Разговорите преминаха в конструктивен дух.

Ние във вестника се водим от максимата, че взаимодействието между строителите и местната власт е ключово.

Вие сте свързани, защото работите за развитието на населените места. От нашите дългогодишни наблюдения там, където има добър диалог и добра комуникация, нещата се случват, а където няма, винаги има проблеми“, посочи тя. Николова сподели, че по време на дискусията в общината е чула обнадеждаващи неща за визията за бъдещето на Ямбол. „Предстои съвместна работа на строителите, общината и вестника, за да отразяваме всички тези дейности“, сподели Николова.Присъстващите на срещата се обединиха около идеята представители на ОП на КСБ – Ямбол, да участват в експертните съвети на общината, както и в началото на следващата година да се организира среща в същия формат за представяне на инвестиционната програма на общината и дискусия по актуални за строителния бранш въпроси.

 


 

Област Ямбол

Ямболска област е разположена в Югоизточна България. На север граничи с област Сливен, на изток - с Бургас, на запад - с Хасково, а на юг с Република Турция. Общата й територия е 3335,5 кв. км и обхваща 109 населени места, администрирани в пет общини – Ямбол, Болярово, Елхово, Стралджа и Тунджа. Сред тях най-централно място заема Ямбол. През областта тече четвъртата в България по големина река – Тунджа. Нейни по-пълноводни притоци са Мочурица, Поповска, Калница. На територията й има три резервата – „Горна Топчия“, „Долна Топчия“ и „Балабана“. Областта е с подчертано негативни и влошаващи се демографски показатели и ускорено застаряване на населението. Коефициентът на естествен прираст в региона е –8,7‰, което е под средния за страната (–6,7‰). Ямбол е сред регионите с относително висока степен на урбанизация – делът на градското население е 71% с отчетлива тенденция към постепенно нарастване. Същевременно гъстотата на населението на градовете е относително ниска – 1074 души/кв. км в сравнение с 1510 души/кв. км за страната. Според последните официални данни на Националния статистически институт населението в областта е 120 470 души, което представлява 1,7% от това на страната.

Инфраструктура

Ямбол се характеризира с висока гъстота на пътната мрежа. Областното пътно управление стопанисва и поддържа 636,609 км републикански пътища, като от тях 628,609 км с настилка и 8,4 км без настилка. През територията преминава автомагистрала „Тракия“ и делът на първокласните пътища и магистралите (21%) е над средния за страната. Областта разполага и с железопътен транспорт, който осигурява връзки на изток към Бургас и Варна и на запад към Стара Загора, Пловдив и София.

Икономика

Развитието и модернизацията на образователната, здравната, културната и спортната инфраструктура през последните години създава условия за растеж и повишаване привлекателността на общината за инвестиции и място за живеене. Съществен дял в структурата на местната икономика има сектор „Преработваща промишленост“, особено в хранително-вкусовата. Сред другите водещи индустриални предприятия са авточасти и мебели. Селското стопанство съставлява 16% от икономиката, а строителството – 11%. Заради относително голямата тежест на преработващата промишленост Ямбол е сред областите със сравнително малък брой предприятия – едва 46 на 1000 души, но тенденцията е към увеличаване на броя им. Областта привлича малко чуждестранни инвестиции. Регионът се справя добре в усвояването на средства по европейските фондове.

Туризъм

Чистият въздух и красивата природа дават отлични възможности за отдих и туризъм в областта. Долината на река Тунджа предлага добри условия за ловен туризъм и круизи с лодка до забележителности в живописни местности сред буйна растителност. По течението на р. Тунджа има добре запазени крайречни лонгозни гори, наречени ормани. В региона са открити повече от 270 древни селища и около 1000 надгробни могили, повечето от които са разположени по поречието на р. Тунджа и нейните притоци. В района на Сакар планина е най-високата концентрация на мегалитни паметници – долмени (праисторически гробници, изградени от огромни каменни блокове). Най-известният древен исторически обект в района е Тракийски град Кабиле (до село Кабиле). Открити са повече от 30 крепости от античността и Средновековието, използвани за защита на южната граница. На около 2 км от с. Мелница е местността Дрънчи дупка. До селото се намират пещерите Кеседжийца, Старата дупка, Дрънчи дупка, Пеньов бент, Джоганица и Кара Бурну.

Култура

Ямболска област има древна история и съхранени културни традиции. Богатото историческо наследство, активният културен живот, наличието на добра спортна база са предпоставка за развитието на културно-познавателния и на фестивалния туризъм. Регионът има богат културен календар, който ежегодно привлича български и чужди посетители. Той обхваща традиционни събори и местни обичаи.


 

ОП на КСБ – Ямбол 

Инж. Красимир Инджов, председател на ОП на КСБ – Ямбол („Инджов 19“ ЕООД)

Членове на Областния съвет:

Инж. Живко Ангелов („Диана Комерс – 1“ ЕООД)

Инж. Николай Георгиев („АБС Инженеринг – Н“ ООД)

Петър Петров („Инком ПВ“ ООД)

Стоян Иванов („Технострой – Инженеринг 99“ АД)

Членове на Контролния съвет:

Инж. Павлина Колева („Полисстрой“ ЕООД)

Петър Петров („Инком ПВ“ ООД)

Христо Христов (ИМСТИ ЕООД)