Инж. Христо Иванов, зам.-кмет на община Варна: Ключово е въпросът с корекцията на цените да се реши бързо

Росица Георгиева

Ренета Николова

Инж. Иванов, проведе се традиционната среща между членовете на ОП на КСБ – Варна, и община Варна. Какви са основните акценти от нея?

На срещата представих изпълнението на бюджета на община Варна в частта на капиталовата програма за 2021, планираната финансова рамка за настоящата година, предложението ни за поемане на дълг, с който да обезпечим капиталовата програма за 2022 г. и разписаните проекти. Коментирахме и всички въпроси, които затрудняват дейността на строителния бранш, обсъдихме и темите, свързани със сроковете за приключване на процедурите за плановете за улична регулация и застрояване, стратегическите обекти за общината, като околовръстния път, възстановяването на знакови сгради, проекти, по които работим, като този за строителството на нова библиотека във Варна. Дискутирахме проблемите, които имаме заради невъзможността да направим индексация на договори, които се изпълняват. Очакваме методика за индексация, чрез която да се заплаща по-справедлива цена на изпълнителите. При намаляване на цените или определени показатели ще може да бъдат коригирани стойностите на договорите в полза на възложителите. Всички тези въпроси са от изключителна важност както за община Варна, така и за всички участници в строително-инвестиционния процес.

Как непрекъснато повишаващите се цени на строителните материали се отразяват на изпълнението на различните проекти в общината? Има ли риск за реализирането на важните за Варна обекти?

За наша радост в значителна част изпълнихме ангажиментите, които имахме по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. Обектите са приключени и въведени в експлоатация. Останаха няколко проекта, които предстои да се реализират. Например в сферата на културната инфраструктура имаме един обект, за който е избран изпълнител и имаме подписан договор. Но офертата е подадена преди време и цените вече не са актуални. Съответно от страна на фирмата изпълнител има претенции за индексация, която ние не може да направим, защото нямаме законово основание. Ако това се регламентира, ще могат справедливо да бъдат индексирани дейности, при които е факт реалното повишение на цените.

Имаме проекти от социалната инфраструктура със сключени договори на инженеринг. За тях отново възниква въпросът за индексация на цените. Изпълняваме два проекта за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в две сгради с подписан договор през 2021 г. и отново и за него има проблем, свързан с цените. Тоест въпросът е валиден при всички проекти и затова е много важно законово да бъде регламентирана възможността за индексация на строителните договори. Но пак казвам, че трябва да се създаде и обратният механизъм – ако след време се отчете намаляване на стойността на материали или за някои други разходи, да се компенсира възложителят. Да се защити не само изпълнителят, но и възложителят.

Най-важното сега е да бъде приета методика за индексиране, чрез която възложителите да имат ясни инструкции как да подхождат при конкретни случаи. Вследствие на настъпилите процеси – инфлация, повишаване на цени на материали, електроенергия и на горива – към днешна дата отчитаме, че инвестиционният процес е спрял. Това не е валидно само за територията на нашата община, защото всеки изпълнител се съобразява с условията към момента. Ключово е въпросът с корекцията на цените да се реши бързо и да ни се даде опция за индексация. Сега общините са в невъзможност за продължаване на инвестиционния процес. Разполагаме с подготвени проекти, избрани строители – изпълнили сме всички условия, но има проблем, който ги спира. Той трябва да се реши справедливо, като отново подчертавам, че е нужно възложителите да имат ясно разписани правила и инструкции за прилагане на индексацията, за да няма негативи впоследствие.

Подготвя ли администрацията предложения, с които да кандидатства за европейско финансиране през програмен период 2021 – 2027 г.? Към какви обекти се насочвате?

Изготвили сме проекти за обновяване на улична и пътна мрежа, които не са обхванати от капиталовата ни програма и нямат друго осигурено финансиране за реализация, а в същото време са със стратегическо значение за града ни. Друга сфера, към която сме се насочили, е социалната инфраструктура – планираме ремонти на домове за възрастни хора, обособяване на центрове за социално подпомагане. Например ще търсим европейско финансиране за изпълнение на проекта за нова сграда на библиотеката, тъй като проектът е готов, има издадено разрешение за строеж, но няма осигурени средства. Същата е ситуацията за изграждането на нова сграда на Математическата гимназия. Вече имаме избран парцел, като площта за застрояване е 22 хил. кв. м, а дворът е 14 хил. кв. м. Предстои да се възложи проектирането.

Община Варна има ли проекти за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост? На каква стойност са? В каква сфера са?

Към момента все още нямаме яснота какви проекти на общините ще могат да получат финансиране, не са обявени и насоките за кандидатстване. Няма също така и разписани правила за оценка на проектите. От Националното сдружение на общините в Република България направиха анализ на стратегическия документ и ни го предоставиха като някакъв ориентир. Силно се надяваме всички необходими насоки и правила да бъдат готови много скоро. В бюджета на Варна за 2022 г. сме заложили определени суми, за да можем, когато видим изискванията на Плана, максимално бързо да възложим проектирането на обекти за наша сметка. Например подготвили сме обследвания на покривите на училищата и детските градини във Варна. Направили сме спецификация къде е възможно да се монтират фотоволтаични системи. Изготвено е енергийно обследване какво е потреблението на енергия, разполагаме с паспорти и икономически анализ. Така че можем максимално бързо да възложим проектиране и да излезем с готови проекти за въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

През миналата година реализирахме проект за модернизиране на уличното осветление с финансиране по Норвежкия финансов механизъм, по който се подмениха телата в голям варненски район и беше направена фотоволтаична система на покрива на детска ясла. Това ни стана като пилотен проект. Сега подготвяме енергиен одит на уличното осветление в целия град, който ще ни помогне да кандидатстваме за финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост за подмяната му. Разходите за поддържането на уличното осветление се повишиха в пъти от миналата година и е ключово да бъде заменено навсякъде с енергийно ефективно.

Какъв е броят на строителните разрешения, издадени през 2021 г.? Към какъв тип проекти се насочват инвеститорите, които проявяват интерес към общината?

Ще започна със статистиката от 2020 г., когато разрешенията за строеж, издадени в община Варна, са 441 бр. От тях 237 са за сгради, а 204 за инженерна инфраструктура. През 2021 г. общо издадените разрешения са 383 бр., от които 207 са за сгради, а 176 са за съоръжения от инженерната инфраструктура. За 2022 г. за периода до 4 май са издадени 142 разрешения за строеж – 64 документа са за сгради, а 78 – за инженерна инфраструктура. Тенденцията е намаляване на броя на издадените строителни книжа. Но подчертавам, че тук говоря само за територията на общината, без да се включва информацията от районите около Варна.

По отношение на законодателството кои са най-големите пречки за работата на общината – главно със ЗУТ и ЗОП ли са свързани? След открита приемна на в. „Строител“ в Стара Загора от общината ни предоставиха справка, от която стана ясно, че те имат проблем с налагането на финансови корекции заради изисквания към опита на участниците в обществените поръчки.

Във Варна нещата не стоят много по-различно. По оперативните програми на всички общини се налагат финансови корекции. Проблемите идват от това, че когато се стартира дадена програма, правилата по нея не се регламентират ясно. Определени са крайната цел, която трябва да бъде постигната, обемът на финансовите средства за инвестиции, но оперативната програма няма ангажимент по отношение на съставянето на технически спецификации, които са необходими и за представяне на минималните изисквания за съответните кандидатствания с проекти. Всичко това довежда до поредица от неблагополучия. Възложителите на базата на опита, който вече са натрупали, разработват тръжните документи и спецификациите. Също така може да използват и външни консултантски услуги. Когато имаш експертиза, знаеш от опит, че определено условие се приема като дискриминационно и съответно заради него ти налагат корекции, тогава се съобразяваш. Само че представителите на институциите, които извършват последващия контрол, след това правят различна констатация и отново налагат корекции. Това е процес, който довежда до няколко проблема. Първо, един проект, дори да е преминал контрол и да е установено, че при него няма дискриминационни изисквания, изпълнен е качествено и в срок, отчетен е, на последваща проверка може да се направи различна констатация и в резултат да се наложи финансова корекция на възложителя. Вторият елемент е, че това нещо подронва авторитета на възложителите. Ние отстраняваме от документацията всичко, което е констатирано като нередност, контролните органи на оперативната програма решават, че всичко е наред, но после изпълняваме проектите и ни налагат корекции. Това се превръща в безкраен процес и според мен трябва да има превенция. Когато се стартира програма, нека да се подготвят единни спецификации. Добър пример са проектите за водни цикли на ВиК дружествата – за тях бяха подготвени спецификации и всеки възложител получи тези документи и те се приложиха към съответния обект.

Може да се разработят типови документи по програмите, които да се адаптират към съответните условия, и така ще се минимизира рискът от санкции. При стартирането на програмен период 2014 - 2020 г. направихме такива предложения, но нямаше промяна. През годините размерът на санкциите става все по-голям, достига 25%, а това не е необходимо.

В средата на управленски мандат 2019 - 2023 г. сме. Каква е визията на ръководството на местната администрация за развитие на общината в оставащото време и как искате да изглежда тя в края на 2023 г.?

Ще направя съпоставка с това как изглеждаше община Варна през 2013 г., когато ние поехме управлението. Тогава бяха ремонтирани едва няколко булеварда, имаше огромни дупки на Аспаруховия мост, пътната инфраструктура за вход и изход от града не беше в добро състояние. Централната част на града също не беше с необходимата визия. През изминалите години ремонтирахме всички булеварди на територията на Варна. В бюджета ни за 2022 г. са заложени за обновяване последните пътни артерии и улици, по които не сме работили. Това означава, че до 2023 г. транспортната инфраструктура ще е изцяло модернизирана и ще изглежда по съвсем различен начин.

През всички години сме залагали и на проекти, които да решат проблемите с достъпната среда, с паркирането на автомобили и неподдържаните междублокови пространства. Вече пет години реализираме такива инвестиции и с обектите, които ще изпълняваме през 2022 г., в значителна степен ще покрием територията на целия град.

За периода от 2013 г. до сега във всички общински училища беше извършен ремонт на спортните площадки в дворовете и бяха направени фитнеси на открито. Отделно от тези инвестиции изградихме три спортни комплекса във Варна - на ул. „Студентска“ във „Владиславово“ и във „Виница“. Направиха се и спортни игрища в различни части на града.

Централната част на Варна беше изцяло обновена за периода ни на управление и тя вече е с нова визия. Извършиха се също ремонти на Морската градина, където бяха възстановени алеите, осветлението, и тя е с различен вид. С европейско финансиране бяха обособени кътове за отдих и паркова мебел.

Въведохме синята зона за паркиране във Варна, което също донесе положителен ефект. Започнаха обаче да се пораждат конфликти в съседните пространства и затова планираме да разширим зоната за паркиране. Освен това сме предвидили 12 млн. лв. за текущи ремонти на уличната мрежа, маркировки и поставяне на знаци.

През годините много работихме и в областта на образователната инфраструктура. Въведохме мерки за енергийна ефективност в немалко учебни заведения, от които отчитаме положителни резултати. Навсякъде се изпълняват и мерки за осигуряване на достъпна среда.

През 2013 г. в сектор „Екология“ беше извършена реконструкция и модернизация на Пречиствателната станция за отпадни води - Варна - първи етап. В следващите години бяха реализирани още два етапа от ремонта на съоръжението и там са въведени и мерки за енергийна ефективност. Мащабен проект изпълнихме за ПОСВ - Златни пясъци. Беше продължена работата по канално-помпените съоръжения в кк „Св. св. Константин и Елена“, за да може изцяло да бъде решен въпросът с отвеждането на отпадните води. Извърши се и разширение на канализационната мрежа в крайградски територии, където бяха инвестирани пари от ПУДООС. Много голям е списъкът с нещата, които сме реализирали за времето от 2013 г. до сега.

Как планирате да продължи сътрудничеството между община Варна и ОП на КСБ - Варна?

В последните две години заради пандемията контактите ни с браншовите организации бяха ограничени. Но все пак по важни за града проекти провеждахме обществени обсъждания и срещи. Вече има възможности за организиране на срещи на място, а не само виртуални. Ще набележим програма за работа с ОП на КСБ – Варна, и още през юни ще направим и график за обсъждане на важни и за двете страни въпроси. Трябва заедно да търсим най-оптималните решения по всички проблеми. Винаги сме получавали подкрепа от КСБ, убеден съм, че тези взаимоотношения ще продължат да се развиват.