КСБ събра институциите и бранша на кръгла маса за реформата в обществените поръчки

Кръгла маса „Реформа на обществените поръчки“ се проведе на 25 май в централния офис на Камарата на строителите в България. Събитието бе организирано съвместно от КСБ, Областното представителство на Камарата в София и в. „Строител“. Форумът бе открит от председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Специален гост бе зам.-министърът на финансите Андрей Цеков, който направи ключово изказване.

„Позволете ми да изразя моята искрена благодарност към зам.-министър Цеков за това, че прие нашата покана да представи лично подготвяните промени в един от най-важните за строителния бранш, но и за институциите и за местната власт, за бизнеса и икономиката закони – Закона за обществените поръчки“, заяви инж. Терзиев. Той изтъкна, че авторитетът и компетентността на зам.-министър Цеков в тази материя са безспорни, и че той много добре познава и позитивите, и недостатъците на нормативната база. Председателят на УС на КСБ благодари и на присъстващите представители на ключовите за бранша министерства и агенции, на Управляващите органи на оперативните програми, на общините, на партньорски организации, синдикати, както и на представителите на строителните фирми. Инж. Терзиев изрази и специална благодарност към Фондация „Америка за България“ за подкрепата към проекта „Заедно за по-прозрачни обществени поръчки в строителния сектор”.

В кръглата маса участие взеха членовете на ИБ и УС на КСБ Любомир Пейновски и инж. Иван Моллов, инж. Благой Козарев, председател на Контролния съвет на КСБ, инж. Любомир Качамаков, председател на ОП на КСБ – София, инж. Мария Башева, председател на ОП на КСБ – Габрово, инж. Красимир Инджов, председател на ОП на КСБ – Ямбол, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“. Институциите бяха представени от Георги Николов, изп. директор на Агенцията по обществени поръчки (АОП), Стефан Белчев, директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), инж. Ангел Джоргов, зам.-кмет на София по „Обществено строителство“, инж. Христо Иванов, зам.-кмет на община Варна, Мариела Черкезова, началник-отдел „Обществени поръчки“ в община Варна, Галина Симеонова, гл. директор ГД „Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“ в Министерството на околната среда и водите и ръководител на УО, Людмила Рангелова, изп. директор на ИА „Одит на средствата от ЕС“ , Министерство на финансите, Дора Бурова, директор Дирекция „Правно осигуряване на одитната дейност“ в Министерството на финансите, Стела Попниколова, началник на отдел „Техническа верификация“ в ГД „Верификация“ в Изпълнителна агенция „Програма за образование“, инж. Младенка Мангезова и инж. Илиана Стоева – Порожанова, представители на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, Михаела Стоянова, Областна администрация Габрово. В събитието се включиха и инж. Стефан Чайков, председател на УС на Българска браншова камара „Пътища“, инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“, Йордан Йорданов, зам.-председател на Ф СИВ – „Подкрепа“, Ирена Ставрева, „Тендър сървиз”, Антица Ранчева, директор „Правна дирекция“ в „Геострой“ АД, Елена Петрова, директор „Маркетинг“ в „Геострой“ АД, Ина Йорданова, старши юрисконсулт на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, Пантелей Семерджиев от „Джи Пи Груп” АД и др. представители на строителни компании. Сред гостите на форума бяха Ленко Ленков, програмен директор „Благоприятна бизнес среда“ във Фондация „Америка за България“, Иванка Цанкова, директор „Оценка на проекти“, експертите Иво Босев и Екатерина Ангелова.

„Благодаря на ОП на КСБ – София, и на вестник „Строител“ за това, че след едно прекъсване в годините заради пандемията възобновяват тази традиция на провеждане на кръгла маса, на която браншът и институциите се срещат, за да дискутират проблемите, свързани със ЗОП, и заедно да търсим най-добрите решения“, заяви инж. Илиян Терзиев.

Той информира присъстващите, че в. „Строител“ съвместно с КСБ

организира открити приемни в Областните представителства на Камарата

в страната, в които участие взимат освен местни фирми и кметове и представители на общинската администрация, като винаги на тези срещи една от дискутираните теми е именно Законът за обществени поръчки. „Проблемите са общи. Хубаво е, че виждам на кръглата маса представители на общините, с които сме обсъждали конкретни казуси, а сега можем да ги доразвием“, подчерта инж. Терзиев.

Председателят на УС на КСБ съобщи, че

на 29 юни т.г. Камарата ще отбележи своята 15-а годишнина,

като през целия този период темата за усъвършенстването на законодателството, касаещо строителния сектор, е била сред основните приоритети на браншовата организация. „И сега сме депозирали в Министерството на регионалното развитие и благоустройството своите предложения за изменения и допълнения на ЗОП, които са базирани на дългогодишната ни практика по прилагане на разпоредбите на закона и правилника за приложението му“, заяви инж. Терзиев.

В изказването си той посочи, че целите на предложенията на Камарата са

ясни и прозрачни правила и процедури,

въвеждане на конкретни изисквания към техническите предложения, които да намалят възможността за субективизъм от страна на възложителя, гарантиране на равнопоставеност на участниците в търговете, справедливо разпределение на отговорностите на възложителя и изпълнителя и всички участници в строително-инвестиционния процес, възможност за промяна на цените по договорите, използване на договорите на FIDIC, оптимизиране на сроковете и намаляване на административната тежест.

„Не мога да не акцентирам върху предложената промяна в ЗОП, която ще даде възможност да се случи индексацията на договорите за строителство. Ние сме изразили нашата пълна подкрепа на предложението и се надяваме то да бъде прието в най-кратки срокове от Народното събрание“, каза инж. Илиян Терзиев.

Председателят на УС на КСБ изтъкна, че като част от усилията, които браншовата организация полага за модернизиране на сферата на обществените поръчки, Камарата е реализирала с подкрепата на Фондация „Америка за България“ проект „Заедно за по-прозрачни обществени поръчки в строителния сектор”. „Благодаря на Фондацията и на програмния й директор Ленко Ленков и се радвам, че днес е с нас“, допълни той.

В заключение инж. Илиян Терзиев изрази

желанието на КСБ за диалог по важните за бранша теми,

в това число нормативната база, касаеща строително-инвестиционния процес, оперативните програми, ПЧП и развитието на индустриалните зони, както и законодателството, уреждащо ВиК сектора.

„Камарата има експертиза, която може и е готова да предостави. Искаме да сме партньор на институциите и да работим заедно, защото крайният потребител на съвместната ни дейност са българските граждани и българското общество“, заяви той.

Приветствие към участниците във форума отправи и инж. Любомир Качамаков. „За мен като председател на Областното представителство на Камарата в София и член на борда на директорите на „Вестник Строител“ ЕАД е радостен фактът, че след близо 5-годишно прекъсване ние възстановяваме една изключително полезна традиция, а именно да организираме кръгла маса, на която да дискутираме и анализираме ЗОП. Осма би трябвало да бъде днешната кръгла маса, която КСБ, ОП София и в. „Строител“ реализират съвместно“, посочи той.

Според него моментът за провеждане на събитието е изключително точен. „Знаем, че са подготвени промени в закона и предстои тяхното публикуване за обществено обсъждане. Възможността ние да бъдем информирани за тях, както се казва от първо лице, от първоизточника и да ги дискутираме в този високо експертен формат е наистина чудесна“, коментира инж. Качамаков. Той добави, че кръглата маса е от огромно значение за ОП София, тъй като темата за ЗОП касае всички фирми.

„Очакванията са реформата на закона да направи по-добра и предвидима среда за бизнеса, като за мен е много важно тези промени да дадат повече възможности и една по-голяма сигурност и за малките и средни компании, които в много случаи работят като подизпълнители. Това е и един от приоритетите ми като председател на Областното представителство“, каза инж. Любомир Качамаков.

Той припомни, че

другата важна тема, по която Камарата полага усилия, е дигитализацията.

„Електронното възлагане на обществените поръчки е стъпка в правилната посока, но голямото предизвикателство пред бранша е цифровизацията. Това е бъдещето и се надявам, че с общи усилия ще вървим в тази посока“, завърши инж. Качамаков.

Кръглата маса продължи с ключово изказване на зам.-министъра на финансите Андрей Цеков, който изрази благодарността си за поканата към организаторите за събитието. „Щастлив съм, че имам възможност да участвам в осмата кръгла маса на КСБ, чиито фокус са обществените поръчки. В предишните седем също съм се включвал, но стоейки от различна страна на масата – като част от строителния бранш. Преживявал съм проблемите на българските строители и в момента продължавам да съм съпричастен с тях. Личната ми кауза е да допринеса за постигането на честна и свободна конкуренция в сектора, за ефективност, което от своя страна трябва да бъде съчетано с ефективно управление на публичните ресурси“, заяви зам.-министър Цеков.

След него инж. Мария Башева представи проекта „Заедно за по-прозрачни обществени поръчки“, на който е координатор. „В продължение на година и половина КСБ изпълнява проект по програма „Добро управление на местно ниво”, финансиран от Фондация „Америка за България”, уточни тя. По думите й в рамките му са реализирани много дейности, включени са стотици участници, привлечени са много партньори и съмишленици и са възникнали идеи за устойчивост и надграждане.

„За мен е удоволствие отново да бъда част от тази значима инициатива. Аз искам първо да благодаря на зам.-министър Андрей Цеков за възможността да я реализираме. Благодаря и на всички Вас, че се включихте. Специално бих искала да благодаря и на нашите партньори, с подкрепата на които се реализира събитието - Фондация „Америка за България“, „Геострой“ АД и Калистратов Груп“ АД, заяви прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. Тя обърна и специално внимание, че като издание на КСБ

една от основните цели на в. „Строител“ е да провокира и да инициира дебати по важните за строителния бранш теми,

да дава платформа за нова информация, дискусия и различни гледни точки.

„Реформата на обществените поръчки е именно такава ключова не само за бранша, но и за цялото общество тема. На тази кръгла маса са събрани представители на толкова много различни институции и сфери, но всичките имащи своята визия, проблеми, с които се срещат, и своите предложения за промяна на закона. Мисля, че това е една много добра основа за дискусия“, каза още тя и пожела разговорите да бъдат ползотворни.

Събитието продължи с дискусия, на която бяха поставени актуални въпроси, свързани с индексацията, гаранциите, застраховките, и бяха коментирани предложения за промени в редица текстове на закона.

Вестник „Строител“ благодари за подкрепата за организирането на събитието на Фондация „Америка за България“, „Геострой“ АД и „Калистратов Груп“ АД.

Мария Башева, председател на ОП на КСБ – Габрово, координатор проект „Заедно за по-прозрачни обществени поръчки в строителния сектор“:

Дейностите по проекта целяха да се подобри средата за възлагане на обществените поръчки в строителството

В продължение на година и половина Камарата на строителите в България (КСБ) изпълнява проект „Заедно за по-прозрачни обществени поръчки в строителния сектор” по програма „Добро управление на местно ниво”, финансиран от Фондация „Америка за България”. Сред нас е програмният директор на Фондацията – г-н Ленко Ленков, на когото изказвам благодарности за подкрепата.

Проектът бе наситен с много дейности, стотици участници, привлече много партньори и съмишленици, избистри идеи за устойчивост и надграждане. Чрез партньора на проекта вестник „Строител” всички дейности и резултати достигнаха до хиляди читатели. Бих искала специално да благодаря на прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова.

Един от проблемите, който обсъждат строителните фирми на свои срещи, са обществените поръчки – начин на възлагане, методики, промяна или прекратяване в процеса на обявяване, липса на равни възможности, последващите анекси, трудности при кандидатстване с новата платформа - Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) и др. А в последните месеци и индексирането.

Затова

дейностите, които се изпълниха в рамките на проекта, целяха да се подобри средата за възлагане на обществени поръчки в сферата на строителството,

да се насърчи прозрачността на държавните институции, да се повиши експертността на компаниите за участие в обществени поръчки и ползване на националната уеббазирана платформа ЦАИС ЕОП. Много от фирмите имат опита, желанието и възможността да изпълнят дадена строителна услуга, обявена от публичен възложител, но се затрудняват от самото кандидатстване, специфичната терминология, административните изисквания и т.н. Особено по-малките компании нямат достатъчно опит и знания как точно да подготвят своята успешна оферта, не могат да си позволят отдел или дори експерт, който да следи и управлява тези процеси.

Накратко ще обобщя постигнатото в рамките на проекта:

Първата група дейности бяха насочени към

анализ на средата и процеса на възлагане на обществените поръчки с цел извършване на мониторинг на тръжни процедури в строителството

за идентифициране на причини за промяна и прекратяване.

Екип експерти от КСБ извърши проучване и мониторинг на 1560 обществени поръчки в строителството, обявени от публични възложители в ЦАИС ЕОП в 6-месечен период. Целевата стойност, заложена в проекта, е 100 поръчки, а експертите многократно надвишиха индикатора. Изготвен бе подробен анализ и статистика на данните относно причините, довели до прекратяване на обществени поръчки и последващи действия.

Проведено бе

анкетно проучване сред строителните компании за техния опит,

свързан с корупция при възлагане на обществени поръчки, относно прозрачността при обявяването им и прозрачността в работата на публичните институции на областно или общинско ниво. Беше съставена анкета от 8 кратки и съдържателни въпроса и разпратена по електронен път до всички фирми от КСБ. Анкетата предизвика голям интерес и бяха получени в много кратки срокове близо 400 отговора, които са показателни за интереса на фирмите по темата и за тяхното мнение по този наболял въпрос.

Организирахме поредица от обсъждания и

обучителни семинари с представители на строителни фирми.

Целите на курсовете бяха свързани с повишаване на капацитета на участващите в тръжни процедури за правата и задълженията им при съмнения за корупция при възлагане на обществени поръчки, начините за уведомяване и обжалване, работа с националната платформа Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки”. Проведоха се дискусии и обсъждане на проблемите, които имат строителните фирми при кандидатстване по обществени поръчки, изключенията на ЗОП, които създават нецелесъобразни изисквания, разгледани бяха казуси, примери за методики, които създават съмнения за корупционни практики.

Важен момент от проекта беше, че успяхме да привлечем областни управители, които изявиха желание да структурират към съответните администрации

Областни съвети за прозрачност и отчетност на обществените поръчки.

Първи приеха идеята областните управители на Габрово и Разград, с които проведохме срещи и представихме Механизъм за създаване и функциониране на Областни съвети. Целта на тези съвети е да са с участието на представители на КСБ, на общините, на държавни контролни структури, НПО, активни граждани. Един такъв Областен съвет би могъл да обедини представителите на частен, неправителствен и правителствен сектор и да работи целенасочено за по-благоприятна среда за прозрачни обществени поръчки.

Последна дейност от проекта, но първа по важност – публичност на целите му и привличане на повече съмишленици чрез отразяване във в. „Строител” на свършеното, изследванията, анализите по проекта, поместване на интервюта, мнения и предложения по темата „обществени поръчки”. В 12 свои издания вестникът предоставя възможност за отразяване в материали на различни гледни точки.

Особено ценно бе и зародилото се партньорство със ЗОП ПРО и „Тендър сървиз” – две фирми, работещи изцяло в сферата на обществените поръчки, с които обменяхме идеи, опит, мисли, бъдещи планове за продължаване и надграждане.

◊ ДИСКУСИЯ ◊ ДИСКУСИЯ ◊ ДИСКУСИЯ ◊ ДИСКУСИЯ ◊ ДИСКУСИЯ ◊

Людмила Рангелова, изп. директор ИА „Одит на средствата от Европейския съюз“:

Аз мога да говоря и ще говоря за сферата, в която работи изпълнителната агенция – системата за управление и контрол на средствата от ЕС и по-специално на тези от Европейския фонд за регионално развитие и кохезионната политика. В нашата област всеки един от органите – управляващ, одитен и сертифициращ, е контролиран първо на национално ниво от останалите контролни органи, включително и от АДФИ.  Ежегодно имаме по няколко одита от Европейската комисия, като принципът е верижен. Управляващите органи се явяват първо ниво на контрол, след което следват сертифициращият и одитният орган, които контролират УО, и на последно място са ЕК и Европейската сметна палата, които съблюдават най-вече одитните органи. Какво точно се контролира по обществените поръчки? Това, което е зададено като методология от ЕК за всяка държава членка. Нито УО, нито одитният орган сам създава своята методология. Това важи за всички страни от ЕС. Системата е базирана от регламент. Има указание от ЕК, което се нарича „Указание за неспазване на законодателството в областта на обществените поръчки“, в което има 23 нередности, фиксирани от ЕК. Ние следим за това да не е налице някое от тези нарушения. Това става от унифициран контролен лист с 60 въпроса.

Методологията ни е прозрачна и е ясна. Отворени сме да организираме обучения по темата, като препоръчвам и редовно да проверявате сайта на агенцията, където се публикуват ежегодни анализи, които в резюме представят нарушенията, установени в одитната дейност от предходна календарна година.

Въпрос: Ангел Джоргов, зам.-кмет на София:

От Столичната община считаме, че методиката за индексиране на договорите за строителство е достатъчно конкретна и опростена и ще бъде приложима. Може ли Министерството на финансите да се ангажира с конкретен срок кога ще бъде внесена за одобрение от МС, тъй като доста от действащите договори на СО са в очакване на индексацията, а строителният сезон напредна.

Имам и два коментара относно промените в ЗОП. Столичната община като голям възложител има притеснения относно застраховките по договорите с висока стойност. Радваме се, че сте забелязали този потенциален проблем.

Вторият ми коментар е относно измененията в чл. 114 за възможността за прекратяване на договора 6 месеца след датата на сключването му, ако не се осигури финансиране. Лично за мен този период ми се струва недостатъчен.

Отговор: Зам.-министър Андрей Цеков:

Не бих се ангажирал с прогноза относно одобрението на методиката за индексация, защото е извън нашия контрол. Това е функция на администрацията на МС. Има ясна воля от всички нива на местната и националната власт това да се случи скоро.
Относно чл. 114 очаквам становища от всички големи възложители и разумни предложения. Трябва да има срок. Другото е въпросът кое е най-целесъобразното решение.

Въпрос: Христо Иванов, зам.-кмет на община Варна:

Темата на кръглата маса е изключително интересна. Аз ще поставя два въпроса. Единият е относно връщането на гаранциите за добро изпълнение. В момента за това няма регламент и служителят сам си преценява до колко време да върне гаранциите за изпълнение. Предлагаме да се регламентират сроковете за връщане на гаранции при изпълнени обекти да бъде не по-малко от 12 месеца.

По отношение на типовите документи – всеки възложител ползва консултанти, които помагат на администрацията в подготовката на тръжните процедури, най-вече по оперативни програми, договори, технически спецификации и т.н. Това нещо се заплаща и е приложим разход по ОП. Може би би било по-добре при отделните процедури по програмите на ЕС да се разработят конкретни технически спецификации, които да станат общи за всички възложители, а не всеки един да плаща за техническа помощ и да трупаме разходи. Това ще доведе и до минимизиране на финансови корекции.

Отговор: Зам.-министър Андрей Цеков:

По отношение на гаранциите – не е нелогично да има разписан ред за възстановяване на гаранциите. Въпросът е принципен – дали това да бъде оставено на договорната свобода, тоест възложителят да прецени реда за възстановяване, или това да бъде вменено чрез императивни законови разпоредби. Моето мнение е, че възложителят следва да прецени кое решение е най-добро за неговите интереси. Стандартната практика при договорите от FIDIC e половината от гаранцията за добро изпълнение да се възстановява при Акт 15 и останалата половина след изтичане на срока за съобщаване на дефекти. Това е добър подход, които не е ограничен от закона.

Що се касае до стандартизацията – тя е предизвикателство и не е възможна дори когато говорим за договори в строителство в пълен обем. Много е трудно да се стандартизират технически спецификации, тъй като видът обекти, за които могат да се прилагат такива, е огромен. Може да се мисли за стандартизация за минималните изисквания от гледна точка на минималното съдържание, което трябва да има една такава спецификация.

Въпрос: Антица Ранчева, директор „Правна дирекция“ в „Геострой“ АД:

Бих искала да предложа изменение и на чл. 72 от ЗОП, а именно въвеждане на по-ясни критерии за приемане или отхвърляне на обосновки. Изключително наболял въпрос. Не са редки случаите, при които възложители приемат обосновки на участници, предлагащи по-ниска цена, които я обясняват с условия, на които отговарят всички кандидати. Например, че в състава си имат висококвалифицирани кадри. Това по никакъв начин не отговаря на принципите за публичност, прозрачност и конкурентоспособност. Тъй като тези обосновки се приемат по субективно решение на възложителите и не подлежат на съдебен контрол, на практика принципите на конкурентоспособност се нарушават.

Отговор: Зам.-министър Андрей Цеков:

Темата е много интересна, мислили сме по нея. Много е трудно обаче тази абстрактна норма да я превърнем в конкретна такава. Видът обосновки, които могат да бъдат представени, е неизчерпаем, тоест източниците на аргументи. Те трябва да са свързани с някакви конкурентни предимства. Това е безспорно. Моето лично мнение е, че проблемът не се корени толкова в неправилното прилагане на тази норма, колкото в отсъствието на реална санкция срещу дъмпинговите изпълнители. Водещето правило е, че договорът има силата на закон. Този, който го е сключил, следва да го изпълни на тази цена. Съответно когато не го изпълни, трябва да понесе съответната санкция – тоест да обезщети възложителя за всичките вреди, които е причинил.

Аз обаче бих приветствал всяко едно предложение за разписване на промяна в чл. 72.

Въпрос: Инж. Иван Моллов, член на ИБ и на УС на КСБ:

Аз съм с много позитивни очаквания относно резултатите от тази дискусия. Имам няколко кратки коментара по отношение на предложените изменения на ЗОП. Зам.-министър Цеков, казахте, че ще се въведе забрана в чл. 70, ал. 4, т. 3 за формално оценяване на начина на изпълнение. Не съм запознат с конкретните текстове, но тази промяна може да доведе до феномена да имаме 15 потенциални изпълнители, на 14 от които офертата да не отговаря на изискванията, защото начинът на изпълнение не се оценява, а директно биват отстранявани. От друга страна сам казахте, че сме тежко регулиран отрасъл. Не е ли по-целесъобразно да се забрани изискването да се пишат съчинения за неща, които са регулирани и се контролират.

По отношение на гаранциите – с увеличаването на размера им се появява проблем, защото това е обективен допълнителен разход. Тук не става въпрос за възникване на конкуренция по отношение на стойността на този разход, а че за тези допълнителни разходи възложителите не предвиждат допълнителен финансов ресурс. В тази връзка този разход трябва да е в отделно перо в бюджета на възложителя или да е отделна графа при подаване на офертата, за да е сигурно, че възложителят ще предвиди този финансов ресурс.

Ще обърна внимание и на залаганата промяна до определен лимит да се приемат и застраховките, а над него единствено банкови гаранции. Голяма част от нас не сме им привърженици, но ми се струва, че търсим проблема на друго място. Ако той е при качеството на застрахователните компании или договорите, които регламентират застраховката, да го търсим там. С този лимит от 5 млн. лв. решаваме въпроса на малките фирми, но не решаваме въпроса с големите инфраструктурни проекти, за които ще загубим българските строители. Тук идва и моментът с възможността на българските банки да осигурят на един конкретен изпълнител гаранция за аванс в размер на 20 млн. лв., такава за добро изпълнение в размер на 50 млн. лв.

За методологията на индексацията не ми ясно откъде се появи този таван от 15% и считате ли го за удачен при положение, че трудно може да кажем какво ще стане след три месеца? Освен това самата методология е с доброволен характер и това означава, че всеки възложител може да прецени, че може да не я прилага.

Отговор: Зам.-министър Андрей Цеков:

За техническата оферта – моята лична мечта е да не съществува такова нещо. Това е в идеалния свят, в реалния бих искал да видя максимално опростени технически оферти, които да посочват какво минимално качество може да получи възложителят за парите си. Имаме толкова нормативни актове, които регламентират строителството, че само прочитането им ще отнеме един цял живот. Когато човек прави оферта и трябва да възпроизведе всичко това, хабим ресурса на хора. В процеса на стандартизация съвместно с КСБ се надявам да намерим оптималния вариант за минимална откъм съдържание техническа оферта, която да гарантира това, че сме разбрали какво иска да ни каже изпълнителят, защото това е смисълът на тази оферта. Разчитам на съвместна работа с Камарата.

Разбирам проблема по отношение на гаранциите и застраховките. В контекста, в който го казахте, вероятно е валиден и си заслужава да се помисли за решение. При всички случаи трябва да има баланс и някаква форма на гарантиране, че публичният интерес е достатъчно добре защитен. Огромен проблем се явява и срокът за разглеждане на офертите. При всички случаи сроковете трябва да са пропорционални на сложността на проекта.

По отношение на методиката във вида, в който сте я виждали, отразява реалност, която вече е в миналото. Инфлацията е ежемесечен фактор. Това, което трябва да се случи, е да има предвидимост и за двете страни в процеса. За бюджета тя трябва да бъде очертана от някаква рамка. Дали ще е 15%, към днешна дата трудно може да говорим. Но трябва да съществува такава рамка.

Въпрос: Ина Йорданова, ст. юрисконсулт на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД:

На първо място искам да благодаря на организаторите на кръглата маса за перфектното провеждане на събитието, както и на зам.-министър Андрей Цеков за представянето на измененията в ЗОП.

Ще използвам възможността да отправя няколко въпроса до зам.-министър Цеков относно т.нар. ин хаус поръчки и по-точно за административно-наказателните санкции. В изказването си той посочи, че се готвят изменения, които касаят въвеждане на предварителен текущ контрол, но в същото време не се обръща внимание на санкциите по отношение на контролиращите органи. Необходимо е според мен да се помисли и в тази посока.

Измененията касаят и транспониране на европейски норми и директиви, но в същото време не трябва ли да се обърне внимание дали няма неправилно транспонирани норми от директивата за обществените поръчки и необходимо ли е да чакаме стартиране на наказателни производства заради това.

Зам.-министър Цеков, говорейки за индексация на договорите в строителството, смятате ли, че предвижданото ограничение на застраховките и изискването за предоставяне на банкови гаранции и вдигането на техния размер ще вдигне разходите на строителите? Сега ли е моментът точно по този начин да бъдат обременени строителите?

Отговор: Зам.-министър Андрей Цеков:

Първият въпрос за мен опира до единността в практиката на контролните органи, но все пак имайте предвид, че всеки един контролен орган трябва да бъде преди всичко независим. Аз не казвам, че те са безгрешни, но за да може един одитор или контрольор да осъществява дейността си, той не може да го върши под угроза на санкция извън тази, която му е вменена от съответното трудово правоотношение. Безспорно това е голям проблем. Има много място за оптимизация на ниво координация между държавните органи. По закон има форум, на който тези органи следва да уеднаквяват практиките си. За съжаление той е формален и не е работил през всичките години, в които е съществувал. Моето намерение е да стане работещ, като това може да се случи, като се включат обществени съвети. Проблемът за качеството на контролната дейност е свързан и с текучеството на кадрите.

Що се отнася до въпроса за гаранциите и застраховките – за лимита на гаранциите за добро изпълнение сме изхождали от индустриалната практика. Не знам кой от Вас е работил последно с частен инвеститор, който да е искал по-малка гаранция от 10%, а тук в обществените поръчки имаме 3%. При положение че сме наясно, че контролът върху качеството на изпълнението при обществените поръчки не е толкова стриктен, колкото в частния сектор. Това е истина, която няма как да не я признаем. Според мен системата за строителен надзор изнемогва от количеството проекти, които следва да бъдат надзиравани, грубо казано. Това понижава контрола, който следва да упражнява независимият строителен контрол. Темата е отворена. Ние сме предложили индустриален стандарт.

Относно застраховките смятам, че замяната за част от проектите на застраховките с банкови гаранции ще създаде неудобства. Да се купи една застраховка е една идея по-скъпо от това да се поддържа банкова гаранция. Проблемът е в обезпечението или по-точно в необходимостта от достатъчно активи, които да бъдат предложени на съответната банка, за да поеме ангажимент за издаване на гаранция.

Като цяло способността на една фирма да расте винаги трябва да е обвързана с активите й. В противен случай, когато имаш леснодостъпен продукт, който да обезпечиш, който не изисква никакви материални активи допълнително, това позволява една фирма да се надцени, да се разрасне нездравословно и да застраши изпълнението на проектите. Имаме такива, които скачат от 100 млн. на 1 млрд. за една година. Въпросът е дали тази фирма може да изпълни поръчките. В повечето случаи са за договори, които текат с много забавен темп на изпълнение и за които се поражда съмнение дали биха могли да бъдат реализирани и могат ли предоставените обезпечения да защитят публичния интерес.

Въпросът е, пак казвам, дискусионен, оставям го отворен, в работен порядък ще търсим оптимално решение.