Ясен Георгиев, изп. директор на Института за икономическа политика: Прилагането на индексацията е не просто пожелателно, а наложително

Г-н Георгиев, през декември 2022 г. излезе зимният доклад на Института за икономическа политика (ИИП) за строителния сектор в България. Какво показва той и кои са основните тенденции в отрасъла?

Това е деветнадесетият пореден доклад за бранша, който ИИП изготвя за страната ни като партньор на Източноевропейската асоциация за прогнозиране в строителството (Eastern European Construction Forecasting Association). Тя обединява изследователски организации от общо 8 държави, които два пъти в годината на базата на стандартизирана методология подготвят доклади с актуалните тенденции и детайлни прогнози за сектор „Строителство“ в съответните страни.

Като цяло актуалните тенденции пред отрасъла са повсеместно свиване на строителната продукция. Очертава се ревизия надолу спрямо прогнозите от летните доклади. В регионален план тенденциите се групират най-лесно на географски принцип – за Югоизточна Европа (България, Румъния, Сърбия, Словения и Хърватска) и за Източна Европа (Русия, Турция и Украйна). Прогнозите за 2023 г. са за охлаждане в сектора в страните от Югоизточна Европа, включително и за България, след период на засилена строителна активност, докато започналото преди 2022 г. свиване в отрасъла в Русия и Турция се очаква да продължи и през тази година. За Украйна към момента е невъзможно да се правят краткосрочни прогнози, но отсега е ясно, че след войната предстоят мащабни възстановителни дейности във всички строителни сегменти.

Какви са прогнозите за бранша у нас за 2023 г.?

Конкретно за България предварителните оценки за 2022 г. сочат ръст на общата строителна продукция, като за това допринася до голяма степен представянето на сградното строителство, където за поредна година динамиката при жилищните сгради компенсира по-скромните нива в изграждането на нежилищни. Паралелно с това оценките за представянето на гражданското строителство през 2022 г. показват, че тя е поредната година от един нелесен период за фирмите в сектора, който се очаква да продължи и през 2023 г., за която и прогнозите ни са за крехък, но положителен ръст.

На фона на прогнозираното цялостно забавяне на икономиката през 2023 г. предвижданията ни са, че като цяло строителният сектор ще бъде силно повлиян от спада в икономическата активност, като това може да бъде компенсирано единствено от един по-бърз изход от продължаващата политическа нестабилност. Тя от своя страна има вероятност да забави или дори да постави под риск реформите и инвестициите в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и да се отрази негативно върху изпълнението на програмите на ЕС, а оттам потенциално да се стигне до забавяне в реализацията на някои големи инфраструктурни проекти. В този контекст прогнозите ни са по-скоро за хетерогенно представяне на отделните сегменти през тази година. По-конкретно очакваме свиване на сградното строителство през 2023 г., като все пак то ще завърши годината в положителния регистър, докато при инженерното строителство ще наблюдаваме по-значим ръст в сравнение с предходните две години. Според последния ни доклад при равни други условия именно гражданското инженерство ще нараства с по-ускорени темпове в края на тази година и през цялата следваща.

Според данните от доклада кой подсектор е най-добре развит и кой най-слабо?

Безспорно в сградното строителство през последните години водещо място заема жилищното. Неслучайно през 2022 г. разрешенията за строеж на жилища достигнаха най-високите си нива от 2008 г. насам. За това допринесе комбинацията от известни на всички ни благоприятни вътрешни и външни фактори, като ниските лихвени равнища по депозити и кредити, растящата инфлация и търсенето на убежище за спестявания или имоти за инвестиция и т.н.

За нежилищното строителство годините от избухването на пандемията до сега имаха доста по-разнопосочен ефект – охладиха апетита за нови проекти за офис сгради, ускориха тенденцията на изграждане на търговски паркове за сметка на формата на класическите многоетажни търговски центрове и молове. В периода се затвърди трендът за ръст в онлайн търговията, с което се даде тласък на проекти в сферата на логистиката. Създадоха се предпоставки за скъсяване и/или релокиране на международните вериги за доставки, с което бяха започнати проекти за разширяване на съществуващи производствени мощности или стартиране на нови. Забави се завършването на някои проекти и се промени концепцията за строителство на нови сгради и съоръжения в туристическия бранш.

На този фон трябва да се отбележи и разнопосочният ефект върху сектора от един положителен процес, а именно ръста във възнагражденията през последните години, обусловен както от недостига на работна сила, така и от чисто административни мерки – това подкрепи жилищното строителство, но създаде предизвикателство за компаниите от бранша, които и без това трябва да оперират в среда на несигурност и покачващи се цени на строителните материали. 

Все още не се прилага Методиката за индексация на договорите в строителството. По какъв начин се отразява това на фирмите?

Заради вече посочените фактори прилагането на индексацията е не просто пожелателно, а наложително, особено за бъдещи строителни дейности. Вече не са малко примерите за публични проекти, които страдат от липса на интерес от страна на потенциални фирми изпълнители. Занапред това може да доведе до сериозни забавяния в реализирането на проекти, особено на такива, които се финансират с европейски средства, където сроковете и условията са по-различни спрямо проектите с национално финансиране.

Смея да твърдя, че секторът има нужда и от един по-положителен наратив за самия себе си, за да може исканията за подобни индексации да срещат по-широка обществена подкрепа занапред.

Къде се намира България в сравнение с другите държави?

В сравнение със съседните на страната ни държави от Югоизточна Европа секторът у нас се намира в сравнително по-добра форма. Така например, въпреки че прогнозата ни от края на миналата година за представянето през 2023 г. е малко по-песимистична в сравнение с прогнозата ни от средата на 2022 г., очакванията ни са за положителен, макар и скромен ръст. В същото време колегите ни в Румъния, Хърватия и Сърбия ревизираха повсеместно прогнозите си надолу.