Йорданка Фандъкова, кмет на Столичната община: Най-мащабната програма за разширение на метрото изпълнихме през периода 2012-2021 г.

Г-жо Фандъкова, когато през 2009 г. станахте кмет на Столичната община (СО), колко км от метрото бяха в експлоатация и за каква част от разширението му имаше подготвени проекти?

През 2009 г. подземната железница на София беше с дължина 9,6 км и 8 станции. По това време тя се използваше от около 70 хил. души дневно. Сега вече имаме истинска метромрежа с 3 линии, като за сравнение в експлоатация са 52 км и 47 станции. Метрото заема 34% от общия дял на транспортната система на столицата. С него могат да пътуват около 500 хил. души дневно. Равносметката е, че за последните 12 г. са построени 80% от подземната железница. Софиянци харесват този вид транспорт и го използват ежедневно.

От встъпването ми в длъжност като кмет на София метрото винаги е било стратегически приоритет. Освен че е най-бързият, удобен и екологичен транспорт, то променя града и кварталите, през които минава. Заедно със строителството на участъците на метрополитена се изгражда подземна инфраструктура, реновират се булеварди, правим буферни паркинги, интермодални терминали. На практика метрото превърна София в европейска столица.

През 2009 г. бяха въведени в експлоатация два важни централни участъка – през май и септември, кмет беше Бойко Борисов. Тогава бяха пуснати трасетата от МС „Сердика“ до МС „Стадион Васил Левски“ и от Националния стадион до жк „Младост“ с обща дължина 8 км. Когато станах кмет, заварих подготвени проекти за следващите отсечки. Продължихме да работим по разширението на първата линия в източна посока и по част от втората линия, които завършихме през 2012 г.

Най-мащабната програма за разширение на метрото изпълнихме през периода 2012-2021 г. Построихме общо 21 км. С разширенията на първата и втората линия осигурихме свързаност на най-големите жилищни райони, а с ключовите обекти, като МС „Летище София”, МС „Централна жп гара“, МС „Интер Експо център“, МС „Бизнес парк“, които открихме през 2015 г., постигнахме истинската свързаност, която гарантира устойчива мобилност в града.

Най-важният въпрос при изпълнението на проект от такъв мащаб е осигуряването на финансиране. Голяма част от него дойде от ЕС. Как се убеждават европейските институции, че метрото на София заслужава да получи средства от фондовете на Съюза?

Един от големите успехи на България след влизането й в ЕС е възможността за по-бързото строителство на метрото. Финансирането от ЕС, което защитихме, не се получава лесно. Става с много работа, със силни аргументи и добре подготвени проекти, както и с открит диалог с ЕК и с Европейската инвестиционна банка. Постига се и с осигуряване на собствено съфинансиране, което винаги е било задължително условие. В това отношение сме срещали трудности в определени моменти. Имаше правителства, които помагаха на Столичната община за развитието на метрото, но някои възпрепятстваха процеса. По времето на кабинета на Пламен Орешарски трябваше да осигурим съфинансиране за участъка от МС „Джеймс Баучер“ до МС „Витоша“. Ставаше въпрос само за 1 км и 1 метростанция, но правителството отказа да ни предостави необходимите средства за съфинансиране. Аз бях категорична, че строителството на метрото няма да спира. Поех отговорността да изградим тази отсечка и отделихме парите от общинския бюджет. Впоследствие ЕК ни възстанови сумите. Поех риска с това решение, но продължих строителството на метрото. Финансистите невинаги бяха съгласни с моите предложения, но намирахме консенсус.

Вторият път, когато имахме трудности със съфинансирането, беше при изпълнението на третата линия. За нея бяха осигурени средства до район „Красно село“, а до „Овча купел“ нямаше. По това време „Овча купел“ беше сред частите на града с много лоша транспортна свързаност. Общината отново съумя да осигури съфинансиране за този участък и след като защитихме проекта пред европейските институции, парите ни бяха възстановени.

Винаги съм отстоявала тезата, че трябва да сме подготвени, да работим прозрачно, с много строга финансова дисциплина, и това се оценява от нашите европейски партньори. От 2009 г. до 2020 г. защитихме европейско финансиране в размер на 900 млн. евро, от които около 200 млн. евро са собствените средства от общинския бюджет, които гарантирахме. С тях освен строителството на 34 км метро изградихме и депо за влаковете, закупихме 68 нови мотриси. Средствата за влаковете бяха от ОП „Околна среда“, а за строителството на линиите, станциите и депото - по ОП „Транспорт“ и ОП „Транспортна инфраструктура“. С построените трасета от подземната железница спестяваме около 90 хил. т вредни емисии. Безспорно ползите от метрото са много и затова продължаваме да работим.

Участъкът от третата линия през район „Овча купел“ беше Ваша идея – първоначалният проект беше от кв. „Княжево“ до бул. „Ботевградско шосе“. Оправдаха ли се очакванията от тази промяна?

Категорично смятам, че това е правилно решение. То беше взето заедно с много експерти. Огромна заслуга имат изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД проф. д-р инж. Стоян Братоев и главните архитекти на София, които работиха в тези периоди. Първоначално третата линия трябваше да се движи наземно по трасето на най-стария трамвай в столицата – номер 5, който и досега е сред най-бързите връзки с електротранспорт. Както споменах, в този период р-н „Овча купел“ имаше лоша транспортна свързаност. След построяването на метрото, на буферните паркинги, след обновяването на булевардите той вече е сред районите на София с най-добри транспортни връзки. Затова считам, че взетото от нас решение беше правилно.

Строителството на метрото продължава. Разширението на третата линия е в ход, но участъкът от него през район „Слатина“ до бул. „Цариградско шосе“ беше изключен от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Отново СО ще трябва да осигури средства за реализирането му. От доста време работите това да се случи. Какво постигнахте?

Моят ангажимент към софиянци е строителството на метрото да не спира, въпреки пречките удържах на думата си. Важно е, че и аз, и гражданите стоим зад проекта и развитието на метромрежата продължава. Безотговорно е който и да е да лишава жителите и гостите на столицата от участъка през „Слатина“. Двете отсечки от разширението на третата линия са най-трудни за осигуряване на финансиране. Има и обективни причини за това. София се превърна в по-богат град и Европейската комисия не предвижда в програмен период 2020-2027 г. средства от кохезионните фондове за проектите на българската столица. Водили сме разговори с еврокомисари и сериозен диалог с ЕК, за да защитим продължаването на строителството на метрото, и така постигнахме съгласие да се кандидатства за финансиране по НПВУ. Подготвихме проекти, които подадохме, като съфинансирането щеше да е осигурено от нас. Преминахме през редица обсъждания с управляващите.

По времето на първото служебно правителство имаше дискусии за намаляване на парите за метрото. Водихме диалог това да не се случва и успяхме да защитим и запазим финансирането за София. При последното редовно правителство финансирането беше отрязано и отсечката през „Слатина“ беше изключена от Националния план. Преговаряхме с Европейската инвестиционна банка за съфинансиране. Постигнахме устен ангажимент средствата за метрото, които бяха намалени от НПВУ, да бъдат отпускани ежегодно от държавния бюджет. Получихме планираната сума за 2022 г., но не и гаранции за следващите 3 години. Помощта дойде от настоящия служебен министър на финансите Росица Велкова-Желева. Оглавяваното от нея ведомство направи финансова обосновка при промяната на Общия устройствен план, а Министерският съвет я одобри. Така се гарантира финансовият ангажимент на държавата да осигури липсващите пари за участъка до „Слатина“ – за 4 г. да ни отпуска по 40 млн. лв. на година. За 2023 г. има налични средства, те са заложени в удължения държавен бюджет.

Вече имаме спокойствие, работим за приключване на процедурите и старт на строителството на този участък. Трасето е много важно, то минава през район „Слатина“, който е гъсто населен. Метрото ще достига до обекти, които ще генерират много голям пътникопоток, като Зала „Арена София“ и София Тех Парк. Територията на „Слатина“ се развива много бързо.

Винаги е имало спорове за финансирането на метрото, но СО е имала подкрепата на жителите на града за продължаване на строителството. Това е напълно оправдано от гледна точка на ползите.

Как бихте оценили работата си с екипа на „Метрополитен“ ЕАД?

Политическите решения се взимат от кмета и Столичния общински съвет (СОС). Но най-важните хора са тези, които реално работят на терен, строителите и ръководителите на проекта. Безценен е приносът на проф. Стоян Братоев. Аз имам две задачи – да осигурявам средствата за строителството на подземната железница и да запазя екипа и проф. Братоев. Успешното изпълнение на проектите за метрото зависи от работата на експертите в „Метрополитен“ ЕАД, от хората, които са се доказали като изключителни професионалисти. Много им благодаря на целия екип на дружеството и специално на проф. Братоев, разбира се, и на всички, които имат принос в реализацията на проектите.

Предстои да отбележим 25 години от пускането на първия участък и много хора заслужават благодарности като тези, които работят за експлоатацията на метрото. Ръководители на станции, машинисти, касиери, служителите по чистота. Всеки, който е посещавал големи градове в чужбина с метрополитени, може да отчете постиженията на София в това отношение.

Благодаря на проектантите, на архитектите, на строителите. Чудесно е, че почти всички станции са тематични. Сигурна съм, че повечето пътници си имат любими спирки от метрото. Няма да скрия, че моята е при МС „Летище София“, която е сред малкото наземни. Архитектурата й е запомняща се и интересна. Харесвам много и МС „Медицински университет“.

МС „Сердика“ също е прекрасна. При нея имаше много сериозни проблеми, които обаче доведоха до големи успехи за града. Заедно със строителството на метростанцията се проучваше и разкриваше археологическо наследство. Наложи се промяна на проекта и се отказахме от предвидения многоетажен паркинг. На съвместни оперативки с експерти от Министерството на културата (МК) и „Метрополитен“ ЕАД обсъждахме как най-бързо да реализираме строителството. Разбрахме се, че ще разкрием културно-историческото наследство, като единственото, което поисках, бе процедурите, зависещи от МК, да не се бавят. Преодоляхме всичко и накрая се получи изключително красива станция, където са експонирани част от историческите ценности на София.

Когато Ви кажат столичното метро, каква е първата асоциация от Ваша страна?

За мен това е най-важният проект на града. Ако трябва да направя асоциация, тя е за цял подземен град. Метрото е сред най-големите ни постижения. Постигнахме го с усилията на много хора – от решенията на СОС през работата на екипа на „Метрополитен“ ЕАД и изпълнителите. И пак казвам - без поддръжката на столичани много трудно бихме реализирали проекта за метрото, който винаги е бил консенсусен.

Благодарение на финансирането на ЕК този проект е познат на еврокомисари, председатели на Комисията в различните мандати. Представители на европейските институции са идвали не само да откриваме заедно станции, но и са помагали да преодоляваме проблеми. Навремето комисарят по европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан нарече метрото проект за пример.

В началото попитахте как се защитава? Пак казвам - с аргументи и работа, нищо не става даром. Не само финансирането се защитава трудно, но се и строи трудно – в София има много подземни води. Със строителите сме били изправени пред много предизвикателства и аз им благодаря за положените усилия.

Проектът беше оценен не само от ЕК, но и от Европейската инвестиционна банка. Благодаря на премиерите и на министрите на транспорта, които са подкрепяли развитието на метрото. Откакто съм кмет, много хора са ни помагали и няма как да не благодаря на Бойко Борисов, работил и като кмет, и като премиер, на Томислав Дончев, който ни съдействаше в качеството на вицепремиер, на бившите министри на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и Росен Желязков, разбира се, и на министрите на финансите по това време. Благодаря и на вицепремиера Атанас Пеканов, който въпреки споровете ни подкрепя. Надявам се той да подкрепи и допълнителни средства по НПВУ. Дано, когато се преразглежда Планът, да ни бъдат осигурени допълнителни пари. Благодаря и министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, който придвижи промяната в ОУП на София. Всички тези личности заслужават нашата благодарност в навечерието на 25-годишнина на Софийското метро. Резултатът от нашата работа е видим.