Трябва да подобрим бизнес диалога между нашите страни

Прочетена: 35

Александър Цръквеняков е роден в Белград на 13 декември, 1953 г. Завършва Факултет по архитектура в белградски университет и държи следдипломна квалификация във Факултета по организационни науки.   Специализирал е в Англия, Франция и Германия. Говори свободно английски и руски език. През 1974 г. започва кариерата си като журналист и редактор в студентското Радио Белград. През 1981 г. започва работа като редактор и водещ в белградска телевизия. Занимава се с новинарските програми до 1989 г.  От 1991 до 1992 г. е директор и главен редактор на Канал 3. През 1993 – 1994 г. работи като изпълнителен директор на отдел „Маркетинг“ в Credibel Bank. През периода 1995 – 2001 г. е журналист на свободна практика. Сценарист и директор на редица документални филми. До 2004 г. е генерален директор на Националното радио и телевизия на Сърбия. Автор е на повече от 200 телевизионни програми и десетки документални, образователни и рекламни филми.



Ваше Превъзходителство, как е уредена пътната инфраструктура в страната ви? Какви трудности срещате при строителството на пътищата?
Ние строим добри пътища, но за съжаление усилията, влагани в този сектор, не са достатъчни. През 90-те години на миналия век нямаше достатъчно пари в бюджета за развитието на пътната инфраструктура и изостанахме с изграждането на трасетата. През последните 6-7 години, преди кризата, започнахме да влагаме повече средства в този важен сектор на икономиката. На първо място инвестирахме в рехабилитацията и подновяването на локалните пътни възли, които водят от големите регионални центрове към вътрешността на страната. Направихме доста и за подобряване на пътната сигнализация, която сега информира шофьорите много по-добре за обстановката на пътя. Работата ни в това направление доведе до относително безопасна пътна обстановка в Сърбия. Сега наш акцент са магистралите и европейските коридори. Имаме план да изградим коридор 10 между унгарската и българската граница. По план този път трябва да е готов до средата на 2012 г. Премиерът Бойко Борисов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев обещаха да построят вашия участък от този коридор, от София до Калотина. Така ще имаме общ магистрален път чак до Виена.

Наскоро бяхме в Белград и останахме с много добро впечатление от един истински европейски град. Вие като посланик у нас и жител на София, сте забелязали, че задръстванията тук са голям проблем. Имате ли проблеми с трафика в Сърбия? В Белград?
Модерният начин на живот изисква използването на огромно количество моторни превозни средства, което води до натоварен трафик. Имаме по-големи проблеми с натовареното движение от вас. Тук съм от много време и никога не съм виждал задръстване, при което всичко спира. Пътната мрежа в нашата страна е проектирана и изградена във времената, когато колите бяха далеч по-малко от сега. Особен проблем с трафика съществува в столицата ни, тъй като тя е разположена на бреговете на две огромни реки – Сава и Дунав. В Белград задръстванията са толкова сериозни, че се седи на едно място дълго време. София има метро, Белград – само идеи за метро. В момента нямаме пари да го построим. Подземните железници, които строите сега, са голямото предимство на столицата ви. Населението на София е почти колкото на Белград. И двете столици имат стари градски части, които са много трудни за придвижване. Това са малки улици, които не могат да поемат голям трафик. Мислим да построим повече пътища и улици в Белград, които да са по-големи, по-широки и по-модерни. Те обаче са предвидени за строителство в новата част на града. Плановете са да се завърши околовръстният път на Белград в следващите няколко години и така ще може да се прави обиколка от входа на града до пътя за Ниш и София, без да се минава през столицата. Такава връзка ще има и по посока на Румъния. Сега липсата на този път създава много проблеми. Сериозен проблем са мостовете. Над р. Сава съществуват 3 моста за автомобили и сега се строи още един. На р. Дунав е само един, но в скоро време ще завършим друг. Мостовете ни са модерни, но не могат да поемат огромен трафик. От транспортна гледна точка обаче  най-големият проблем на Белград е липсата на метро. Тръгнахме през 70-те да строим подземна железница, но тогава минахме през много кризи и сега всичко почва отначало. София получава помощ от ЕС, но ние не можем да получаваме помощ оттам и трябва да финансираме всичко сами. Мисля, че до година-две ще тръгне строителството на метро в столицата ни, но кога ще бъде завършено, е трудно да се прогнозира.

Какви трудности срещате при строителството на жилища?
Мисля, че у нас строителството на жилища е по-качествено, отколкото в България. Тук виждам панелни блокове, които са останки от социализма. У нас също се строяха много панелки, но с много високи изисквания. Проблемите на жилищното строителство в Сърбия може да се разпределят в две групи. Трудно се намират урегулирани терени с изградена инфраструктура, която е готова за строителство. Проблем е и бавната работа на администрацията, когато става въпрос за издаване на разрешителни за строителство. Всичко това води до липсата на достатъчно нови сгради, които да задоволят търсенето, а то е огромно. Около 19 000 апартамента не достигат на жилищния пазар. В Белград цените на земята и самото строителство са най-малко два пъти по-високи от тези в София. Но у нас няма как да издигаме сгради, без да бъде изградена предварително необходимата инфраструктура, а у вас това може. У вас може да се строи без наличие на канализация, без пътища, а в Сърбия е забранено. Новият закон за градско планиране, който бе приет в нашата страна, до голяма степен опростява процедурите за получаване на строителни разрешителни. Общините разбраха, че е необходимо да се намали цената на таксите, които се плащат, за да се даде тласък на строителната дейност.

Както знаете, Европейският съюз, а и по-голямата част от света започнаха да наблягат на „зеленото” строителство, за да намаляваме въг-леродния отпечатък, който оставяме върху планетата. Каква е политиката на Сърбия по този въпрос? Строите ли „зелени сгради”?
Имаме много частни проекти, които обаче са малки. В Белград съществуват няколко зелени сгради с компютри за управление на енергията. Проекти се реализират, но недостатъчно. У нас, както и у вас, загубата на енергия е голяма. Тепърва очакваме да стартират зелени проекти. Формирахме Държавна агенция за енергийна ефективност, която се занимава с тази проблематика. Добре е и хората да са по-активни. Те трябва да знаят, че когато жилищата и офисите имат по-добра изолация, ще плащат по-малко за отопление. Сега жителите, които са на централно парно, са длъжни да слагат топломери, за да се изчислява колко точно енергия разходват. Преди не беше така. Сега имаме проект от банка GTZ, която дава кредити за автоматизация на топлоенергията. В Белград се строят и частни къщи, които са много добре изолирани. Но подобни проекти все още са много малко и още дълго време ще работим в това направление. Ако се сравняваме с държави като Германия и Швеция, то ние имаме над 40% загуба на енергия, което е огромен неизползваем ресурс.

А как стои този въпрос при сградите, част от образователната инфраструктура в страната. Санират ли се училищата, детските гради и др.?
Да. Когато се прави ремонт на дадена сграда, тя винаги се санира и се ремонтира с най-новите материали.

Относно енергийните нужди на населението – имате ли реализирани проекти в областта на възобновяемите енергийни източници?
Имаме, но и тук проблем са инвестициите. Изградили сме ветропаркове, които са концентрирани в Южен Банат. Използваме и геотермална енергия. Потенциалът е голям в това отношение. Имаме и капацитет за водни електроцентрали. Около 10% от енергията на страната ни идва именно оттам. Това са малки вецове с мощност до 1 мегават. Съществуват добри възможности за производство на електроенергия по поречията на реките в Източна и Западна Сърбия. Работим и по съвместни проекти с Босна и Херцеговина. В момента се разработва идея да направим такава централа на р. Дунав, която обаче да събира водата и да се пуска за производство на електроенергия само при върхови натоварвания на системата.

Какви други проекти се реализират в момента в страната ви? Какви са амбициите ви за развитие на строителния бранш?
Най-големият ни проект за момента е довършването на коридор 10. Особено внимание се отделя и на коридора Ниш-Димитровград. Ако посетите това трасе, ще видите, че строителството кипи. Два големи моста се строят в момента в Белград. Работи се по трасето към Македония, започнахме и пътя Сърбия-Черна гора. Той е в бъдещата номенклатура на европейските пътища. Това трасе е важно, защото трафикът по него е голям. Засега строим и около 40 км магистрали.

Има ли поле за изява на български фирми на строителни обекти във вашата страна?
Големите строителни проекти са международни и няма проблем български фирми да участват в тях. Доколкото знам, ваши фирми участват само в проекти за газ на територията на Сърбия. Предстои да се строи газова връзка между Ниш и София. Очакваме да работим заедно. Общата картина е такава, че българските фирми нямат особен интерес да работят по проекти у нас. Но търговете ни са отворени и няма проблем да участвате.

Коя е най-голямата архитектурна забележителност у вас?
Труден въпрос. Имаме много манастири, които са хубави и са част от архитектурната ни история – средновековните манастири и църкви – от Фрушка гора на север, до Косово на юг.

Отделя ли правителството средства за опазване на архитектурното наследство? Докато бяхме в Сърбия, посетихме и храм „Св. Саве”, който се изгражда в момента. Кажете ни повече за този проект.
Естествено, че отделяме пари за рехабилитацията на архитектурното ни богатство. Храм „Св. Саве” е нов и още не е готов. Строителството му продължава повече от 80 години. Преди Първата световна война са били положени основите му. После имаше редица спънки по време на комунизма. Сградата е готова, но остава много работа по иконописите, украсите и т.н. Сърбия е държава с дълга и богата традиция. Имаме много обекти, които са както от национално, така и от европейско и световно значение. Естествено, че съществуват инструменти, с които държавата поддържа тези здания.

А как привличате туристическия интерес към вашата страна?
Нашият потенциал е различен от този на България. Вие имате много планини, море, зимни курорти и т.н. Сърбия няма капацитет от гледна точка на планини, но пък имаме реки. Плажната част на реките в Белград е 250 км. Разполагаме и със спа курорти, практикува се лов и т.н. Туристите посещават Сърбия и заради интересния нощен живот.

Кое е най-важното нещо, което България трябва да знае за Сърбия?
Най-важното е, че Сърбия като съседна страна отделя специално внимание на развитието на междудържавните отношения. У нас имате пълна свобода да осъществявате бизнес плановете си.

Имат ли интерес сръбските инвеститори към България? Какви са те?
В кризисно време инвеститорите не са активни. Преди кризата няколко фирми проявяваха интерес за инвестиране в България. Те работят в телекомуникацията, имаше планове за закупуване и на телевизионни канали в България. Знам и за фирми, които се занимават със строителни материали. Те показаха голям интерес към България, но заради кризата строителният сектор се срина. Мисля, че спадът беше повече от 50%. Интересът се загуби именно заради това. Към момента не знам дали има желание за инвестиране, но знаем, че фирмите чакат на границата да се нормализира положението и да работят отново с България. Голям е интересът за закупуване на недвижими имоти в България, тъй като е два пъти по-евтино от Сърбия. Много нашенци идват и купуват апартаменти във вашите зимни и летни курорти.

Как се отразява световната икономическа криза върху икономиката ви? Какви стъпки предприема правителството, за да се справи с кризата?
Мислехме, че кризата ще ни засегне много по-силно. Тази година обаче очакваме 2,5% повишение на БВП. При вас мисля, че очаквате до 2%. Малък подем, но пак е нещо. Проблеми имахме и с безработицата. Процентът й е много над този при вас – около 18%. Кризата забави и работата по всички проекти. В момента Сърбия е най-добрата дестинация за инвестиции в района. Това е така, защото сръбското правителство дава много субсидии за инвестиции. За всяко работно място – от 3 до 10 хил. евро, зависи от работната позиция. Ако искате да имате производство в Сърбия, освен че може да се сдобиете безплатно със земя за това, която ще е с инфраструктура за строене на завод, ще получите и до 10 хил. евро на всяко ново работно място. До момента има голям корейски и германски интерес. Словакия и Чехия също желаят да инвестират у нас. За вас е добре, че сте в ЕС, но по някои въпроси ние имаме повече свобода да работим. Говорим за субсидии и привличане на чуждестранни инвестиции. Пазарът ни в момента е голям. Ние сме безмитна зона с нашите продукти за цяла Европа. Това дава възможност, когато в Сърбия се произведе нещо, то да се изнесе например за Русия с 1% мито. Това е най-голямото ни предимство на пазара за привличане на инвестиции. Данъчната ни тежест е лека. ДДС при нас е 10%, при вас – 20% и т.н. Данъците ни са на най-ниското ниво. Това трябва да ни помогне да се справим с кризата и да започнем възстановяването си. Но най-страшно за Сърбия е, че в момента производителността е 70% в сравнение с 80-те години. Икономиката ни тогава беше по-качествена от сега.

Вестник „Строител” е официалното издание на строителния бранш у нас. Бихте ли пожелали нещо на българските строители?
Имаме желание кризата да отмине и да работим заедно, да вървим напред. Ако направим нещо заедно, може по-лесно да излезем от трудното икономическо положение. Близки страни сме, границата ни е административна. Хората се разбират много добре. Трябва да подобрим комуникацията между двете страни. Това важи и за строителния бизнес и по този въпрос трябва да се работи повече.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 06.11.2010. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: