Интервю

Доц. д-р Ирена Георгиева: Отделили сме 16 млн. лв. за обновяване на публични сгради

За 20-те години от дейността ни са финансирани около 150 проекта за близо 150 млн. лв.

Eлица Илчева Доц. Георгиева, тази година чествате 20 години от създаването на Националния доверителен екофонд (НДЕФ). Много или малко са те? Има институции и организации в България, които съществуват от повече от столетие. Мога да сравня нашия фонд с читалищата, защото през първите десет години от съществуването си той има подобни будителски функции – буквално води за ръка българските общински администрации в усилията им да формулират, финансират и изпълняват свои проекти в сферата на опазване на околната среда. Сега НДЕФ работи при коренно различни условия. В страната има капацитет за управление на проекти, но и предизвикателствата са повече. Всичките 20 години обаче са белязани от условията на прехода от планова към пазарна икономика. В това време десетки институции и организации, да не споменаваме за фирми и банки, се появиха и изчезнаха, даже ги забравихме. А Националният доверителен екофонд продължава да работи, и то успешно. По време на събитието за отбелязване на кръглата годишнина нашите партньори ни благодариха за лоялността и коректността към тях, а създателите на фонда Кристалина Георгиева – зам.-председател на ЕК с ресор „Бюджет и човешки ресурси”, и д-р Валентин Босевски отбелязаха, че НДЕФ е едно от свидетелствата, че в прехода има и успешни неща. А дългогодишният директор на Изпълнителното бюро Димитър Ненков напомни, че през това време са се сменили 12 правителства... Така че 20 години, ако не са много, в никакъв случай не са малко, особено в условията, в които съществува и работи фондът. Зам.-председателят на ЕК Кристалина Георгиева наскоро Ви похвали, че имате капацитета да помагате на страната ни да върви напред. Има два важни аспек­та на темата, за която говори Кристалина Георгиева. Единият тях са правилата, а другият са хората. Първият е свързан с цялостната институционална уредба на фонда. През тези 20 години не се е променило нищо в начина, по който се определя съставът на най-важния управленски орган на НДЕФ – Управителния съвет. Балансът на представителството между държавни и недържавни институции и ролята на Консултативния съвет на донорите осигуряват стабилността на управлението. Правилата за подбор, управление и отчитане на финансираните от фонда проекти се изменят в зависимост от изпълняваната програма и изискванията на донорите. Но основните принципи не са се променили, а те са равнопоставеност на кандидатите, никакви компромиси по отношение на законосъобразността и качеството на реализацията, непосредствено участие на екипа на Изпълнителното бюро в контрола по осъществяване на дейностите и лична професионална отговорност на всеки. Вторият аспект, както казах, са хората от Изпълнителното бюро. Залага се изключително на техния професионализъм и принципност. През всичките 20 години тук са работили експерти с високи морални и професионални качества. 7 Колко проекта са реализирани за тези 20 години и на каква стойност са? Финансирани са около 150 предложения. Паричната подкрепа от страна на НДЕФ е не повече от 50 млн. лв., но общата стойност на проектите е близо 150 млн. лв. И това е една от силните страни на дейността на НДЕФ. Финансирането, което се предоставя от фонда, има за цел да мобилизира значителен паричен ресурс за мерки за опазване на околната среда. Безвъзмездните средства катализират този процес. В рамките на програмата „Дълг срещу околна среда“ средният процент от наша страна е 19. За Националната схема за зелени инвестиции (НСЗИ) този дял беше 85% за публичните и максимум 10% за корпоративните проекти. Какви са основните изисквания на НДЕФ към проектите за финансиране? 9 Те са специфични за всяка програма. Общите са свързани с насочеността им към опазване и възстановяване на околната среда и с изискването да се постигат конкретни резултати с екологичен, икономически и социален ефект. Влаганите средства трябва да се изразходват ефективно и с висока степен на ефикасност. Конкретно за проектите, които се финансират в момента и са насочени към подобряване на енергийната ефективност на публични обекти, изискването е дейностите в тях да се основават на предварително изпълнени енергийни обследвания и да водят до намаляване на енергопотреблението и съответно до спад на емисиите на парникови газове. За 2015 г. в НДЕФ има около 16 млн. лв. за такива проекти – около 1/4 от тях са договорените с Австрия от неизползвани средства по Националната схема за зелени инвестиции, а останалите са от приходите от ранните търгове на Европейската схема за търговия с емисии от 2012 г. Продължава приемането на проекти за подобряване на енергийната ефективност на публични обекти. Критериите са същите, каквито бяха одобрени още през 2011 г. Работи се по утвърдения в самото начало начин – предложенията се оценяват от комисия с участието на представители на Изпълнителното бюро и на Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката, след това Управителният съвет ги одобрява и взема решение за тяхното финансиране. Като зам.-председател на ЕК, отговарящ за бюджета, Кристалина Георгиева посочи, че не трябва просто да се усвояват пари, а да се влагат в качествени проекти. Споделяте ли това мнение? Тя даже направи паралел между плана „Юнкер“ на ЕК и Националния доверителен екофонд. Именно това е идеята – да се идентифицират ценните (по отношение на екологичните, икономическите и социалните си ефекти) проекти и да се осигурят не само средства, но и условия за тяхното реализиране, като се отстранят административните или регулаторни препятствия и затруднения за това. В тази посока е и приетата през миналата година стратегия на НДЕФ до 2020 г. Тя предвижда разширяване на спектъра от програми и теми, привличане на финансиране от разнообразни източници, както и обособяването на НДЕФ не само като финансиращ механизъм, но и като партньор на държавата в процеса на формиране и прилагане на политиките в различни сфери на опазване на околната среда. Разкажете за Националната схема за зелени инвестиции. Какви и колко публични проекта са включени в нея и как върви изпълнението им? Със средствата от продажба на предписаните емисионни единици (ПЕЕ) на Република Австрия в периода 2012 – 2014 г. са реализирани предложения за енергийна ефективност на 77 публични обекта в страната на обща стойност 27 445 418 лв. Цялата програма е социално ориентирана, тъй като са ремонтирани 30 училища и 2 университета, 28 детски градини, 9 културни и социални организации (читалища, театър, спортни зали), 5 медицински заведения и едва 3 административни здания. Схемата продължава и през 2015 г. Вече са определени няколко проекта, които ще бъдат финансирани от нея – отново училища и детски градини. Финансирането на проекти за енергийна ефективност на публични сгради се извършва и по други програми, като бенефициенти пак са общините. Има ли разлики в изискванията? Още в периода, когато стартираше Националната схема за зелени инвестиции, бяхме изправени пред предизвикателството да се координираме с други две програми, които финансират подобни проекти – Оперативна програма „Регионално развитие“ и Международния фонд „Козлодуй“. Не трябва да забравяме, че тогава от МФК осигуряваха 100% от средствата, а по ОПРР – 50%. Тази ситуация доведе в известен смисъл до относителен недостиг на качествени проекти, но въпреки това затруднения не е имало. Напротив, създадохме добри професионални контакти с колегите. Разлики между програмите има. Най-съществената от тях е във факта, че НДЕФ напълно споделя отговорностите със своите бенефициенти. Всички тръжни процедури, включително инвестиционните проекти, подлежат на предварителен контрол – хора от екипа на НДЕФ участват в комисиите за избор на изпълнители по реда на ЗОП. В процеса на реализацията технически експерти на НДЕФ участват при приемането на изпълнените СМР. Втората съществена разлика е в начина на финансиране. По европейските програми бенефициентите осигуряват сами средства и после след съответни одити и проверки от страна на Управляващия орган очак­ват възстановяването им. При констатирани нередности се налагат финансови корекции. В НДЕФ няма такъв механизъм. След проверката на място за изпълнението на СМР НДЕФ превежда на бенефициента съответната одобрена сума и той се разплаща с изпълнителите, като добавя своя дял от 15%. Практически НДЕФ залага най-много на предварителния контрол и този на място в момента на осъществяването на дейностите, а впоследствие самият НДЕФ бива одитиран, за да отчете изпълнението на програмата. 10 Какъв е социално-икономическият ефект от проектите? Изпълнените предложения по НСЗИ водят до намаляване на енергопотреблението в публичните обекти и съответно към намаляване на емисиите на парникови газове – общо за програмата 448 105,80 т СО2/екв. Подобряването на енергийната ефективност на сградите допринася за спад на количеството консумирана енергия за електричество и отопление, което генерира финансови икономии в ремонтираните здания. Общо годишните спестявания за обектите от цялата програма според енергийните обследвания са около 4 млн. лв. От предоставена от бенефициентите информация става ясно, че спестявания са реализирани още с влизането на сградите в експлоатация. За първия изминал отоплителен сезон те са: Тракийският университет, Стара Загора – 85 948 лв., общежитието на ВТУ „Тодор Каблешков“, София – 29 458 лв., СОУ „Цанко Церковски“, Полски Тръмбеш – 28 401лв., детските градини „Еделвайс“ и „Звънче“, Етрополе, съответно 17 997 лв. и 17 474 лв. Социалният ефект на проектите има няколко измерения: подобрена естетическа среда в населените места, повече комфорт и топлина за ползвателите, повече тишина и т.н. В нашето изследване обръщаме внимание и на други 3 аспекта – за какво се влага освободеният финансов ресурс вследствие на намаленото енергопотребление, създаване на трудова заетост и ефекта за екологичното образование. Тракийският университет – Стара Загора, е насочил реализираните си спествания към реновиране и оборудване на учебни зали, както и за подобряване достъпността на учебното заведение за хора с увреждания. ОДЗ „Детелина”, с. Оризово (община Братя Даскалови), в резултат на икономисаните средства е създало цяла нова група и подготвя откриването на кръжок по танци. Ремонтираните болници насочват парите към подобряване на предлаганите здравни дейности, като увеличаване на легловата база, разкриване на хоспис (МБАЛ „Др. С. Ростовцев”, Момчилград) или закупуване на медицинска апаратура (МБАЛ – Белене). Има още много примери. Извършените ремонтни дейности са допринесли за създаването на работни места. От проектната документация става ясно, че за реализирането на строително-монтажните дейности са били ангажирани около 845 души, без дори да броим въвлечените хора в експертна и административна дейност, като проектанти, инженери, архитекти, надзори, контроли и т.н. В резултат на това в българските семейства са се влели около 5,543 млн. лв. Един ефект на този вид проекти, за който рядко се говори, е промяната в общата нагласа на населението към опазването на околната среда. За да се обяснят извършените ремонтни дейности, възпитатели в училища и детски градини се ангажират с екологичното образование на децата. НСЗИ въздейства положително едновременно на глобално ниво с намаляване на парниковите емисии, на национално ниво – със създаване на временна заетост, на секторно ниво – с подобряване на културно-образователните бази, и на индивидуално ниво – с повишаване качеството на живот на ученици, възпитатели, служители.