Интервю

Искра Михайлова: Сътрудничеството ни с КСБ е обречено на успех

Необходими са инвестиции в развитие на иновативни технологии, в подкрепа за малките и средните предприятия, в повишаване на конкурентоспособността

Свилена Гражданска Г-жо Михайлова, под Вашия патронаж на 29 май т.г. Камарата на строителите в България и в. „Строител“ организират конференция „Кохезионна политика 2014 - 2020 – предизвикателства и перспективи“. В нея ще участва и г-жа Корина Крецу, европейски комисар по регионалната политика. Какво е мястото на такъв форум сега? Конференцията се провежда във важен момент за България. 2015-а е последната година от изпълнението на проектите, подкрепени през плановия период 2007 - 2013 г., и надявам се, първата от реализацията на предложения, подкрепени от кохезионната политика на ЕС 2014 - 2020 г. Сега е времето, когато на базата на опита, натрупан през последните години, след анализ на грешките и успехите ни можем да видим ясно новите перспективи и предизвикателства. Провеждаме конференцията със съвместни усилия - КСБ като организация, която обединява и представлява българския строителен бранш, и аз като член на ЕП, на групата АЛДЕ и председател на Комисията по регионално развитие. Това е общо начинание на депутат от ЕП, който определя и наблюдава прилагането на регионалната политика, и представители на бранша, който реализира проектите, подкрепени с финансиране от ЕС. Такова сътрудничество е обречено на успех. Очаквам конференцията да докаже това. Радвам се, че гост във форума ще е европейският комисар по регионална политика Корина Крецу. Тя е категоричен защитник на значимостта и ролята на кохезионната политика за развитието на европейските райони и съм убедена, че ще спечели доверието и уважението на българските строители със своя заряд, компетентност и изключителна посветеност на работата си. Благодарение и на личните усилия на комисар Крецу от само 12 одобрени оперативни програми от общо над 300 от всички страни членки към ноември 2014 г. сега техният брой е над 250. Създадена е специална ефективна организация за подобряване на изпълнението за периода 2007 – 2013 г. В работата на конференцията ще участва и представител на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Специално се обърнах с молба към директора на ОЛАФ Джовани Кеслер за това, за да подчертаем значението на превенцията в борбата с измамите и да обсъдим открито в пряк диалог позицията на българските строители и категоричната им нетърпимост, на отделните фирми и на Камарата към злоупотребите в изпълнението на проекти, подкрепени от европейските структурни фондове. С много голям интерес очаквам и участието на самата КСБ. Дали реализацията на европейските проекти води до развитие на фирмите, увеличаваме ли работните места, въвеждаме ли иновативни технологии? За мен това са само част от въпросите за дискусия. Каква е разликата между досегашната политика от 2007 г. до 2013 г. и тази за програмния период 2014 - 2020 г.? Новата отговаря на променените условия в Европейския съюз. Ефектът от финансовата криза, високата безработица в страните членки, ниската конкурентоспособност на европейската икономика в сравнение с бързоразвиващи се държави в света поставят и нови цели пред регионалната политика. Ще работим не само за заличаване на различията между районите, но и за стимул за растеж и заетост. Необходими са не само инвестиции в базисна инфраструктура, но и в развитие на иновативни технологии, в подкрепа за малките и средните предприятия, в повишаване на конкурентоспособността. Това са много амбициозни цели, които могат да бъдат постигнати само при пълна мобилизация на всички участници в процеса на управление и изпълнение. Не трябва да забравяме и за механизмите за предварителните условия, дефинирани в партньорските споразумения, и макроикономическите показатели, обвързани със специфичните препоръки към страните членки според европейския семестър. Това са механизми, които на практика обвързват реализацията на реформи в държавите с подкрепата на Кохезионния и структурните фондове. При липса на промени средствата ще трябва да бъдат пренасочени само към реформирани сектори или напълно спирани. Все повече се повишава и ролята на финансовите инструменти като форма на допълнително привличане на частни инвестиции и гъвкаво управление. За България е важно точно сега - преди началото на реализацията на новия планов период, да бъде подготвена за промените и ефективно и пълноценно да ги осъществим, а не да чака тяхното неприлагане да се превърне в проблеми. Като говорим за политика на сближаване, какво още трябва да се направи, за да се подобри конкурентоспособността на районите в ЕС? Тя е базисна за новата реформирана регионална политика. Един от основните оспорвани, но и енергично подкрепяни подходи за повишаване на конкурентоспособността на регионите е тяхната интелигентна специализация. Стратегиите за нея бяха необходимо условие за изработването, договарянето и одобрението на партньорските споразумения. Но реализирането на заложените цели в тях е нещо по-различно от тяхното дефиниране. Има региони в Европа, където чрез интелигентната специализация са преодолени тежки проблеми, като закриване на основни предприятия, масова безработица и коренни промени в икономическия климат. Идентифицирани са направления, за които има регионален потенциал, възможно е иновативно развитие и средносрочен до дългосрочен модел на растеж. Знам, че звучи много теоретично, но когато се запознаем с малък регион, в който от закрито производство на автомобили благодарение на ясна стратегия за интелигентна специализация се развива високотехнологично иновативно производство на части за тях, които повишават сигурността, икономичността и ефективността на колите, ще разберем смисъла на идеята за специализация. Тя води след себе си създаването на работни места и икономически растеж. Българските региони имат опита с изработването на плановете и стратегиите за развитие, но много често те бяха изготвяни, за да отговарят на възможностите на структурните фондове, а не за да развият потенциала на териториите. България направи проект на стратегия за интелигентна специализация, но предстои много работа, за да докажем, приложим и постигнем резултати от нея. Какво е мястото на плана „Юнкер“? Той стана популярна инициатива на ЕК като инструмент за мобилизиране на частен капитал за инвестиции в европейската икономика. Това е една от най-дискутираните, обсъждани, оспорвани и подкрепяни теми в Европейския съюз през последните месеци. Още по време на изслушванията на номинираните за комисари в новата комисия тази идея на Юнкер беше обект на дискусии. Тогава се поставиха много въпроси, някои от които далече от целта на идеята. В Комисията за регионално развитие на ЕП обсъждахме многократно предложението за създаване на гаранционен фонд и привличането на частни инвестиции. Вече одобрихме и специално становище, което ще бъде част от общото на комисиите по бюджет и за икономическа политика, което от своя страна ще бъде основа на решението на Парламента. По време на обсъжданията и многобройните срещи, които имах с комисари, с вицепрезидента на ЕК Юрки Катайнен, с президента и вицепрезидента на ЕИБ, много от неясните въпроси бяха дискутирани и намериха своя отговор. Очаквам най-късно през юни ЕП да одобри окончателно механизма за работа на новия Европейски фонд за стратегически инвестиции и през втората половина на 2015 г. той да работи ефективно. ЕИБ вече одобри първите проекти и по такъв начин даде допълнителен знак какъв тип предложения ще бъдат подкрепяни. Аз съм категоричен поддръжник на новия инструмент за подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика. Защото планът „Юнкер“ е точно това – нов инструмент, с който не сме разполагали досега. Европа има нужда да мобилизира частни капитали за стратегически инвестиции. Планът „Юнкер“ отговаря на тази необходимост. Би било грешка да се опитваме да разглеждаме инструмента като повторение или заместител на инструментите на структурните фондове. Те са различни – по същество и по предназначение. От едната страна имаме публичен ресурс, от другата - частен капитал, със структурните фондове подкрепяме публични проекти с ясен профил за регионалното развитие, с новия инструмент – предложения с икономически риск и ефективно влияние върху заетостта и конкурентоспособността. Колкото по-бързо приемем тези разлики и предложим атрактивни идеи с потенциал за икономически растеж, печалба и конкурентоспособност, толкова по-ефективно ще можем да се възползваме от средствата по инициативата. Убедена съм, че заедно със засилването на ролята на финансовите инструменти в кохезионната политика новият Фонд за стратегически инвестиции ще допринесе за развитие на Европейския съюз. Как протича работата на оглавяваната от Вас Комисия по регионална политика в ЕП? Кои бяха основните теми от началото на 2015 г.? Какво предстои до края на годината? Комисията по регионална политика на Европейския парламент е една от основните с натоварен и разнообразен дневен ред. Ние имаме заседание един път месечно, обикновено в продължение на два дни. През останалото време подготвяме срещите с политически консултации, дискутираме темите с координатори на политическите групи в Комисията, с представители на ЕК, Комитета на регионите и Икономическия и социален съвет, неправителствени организации и представители на европейски региони. В дневния ни ред от началото на годината имаше важни теми, като Европейския фонд за стратегически инвестиции, популярен като плана „Юнкер“, процедурата за освобождаване от отговорност на ЕК за плащанията по регионална политика за 2013 г. По това становище на Комисията докладчик бях аз. То се основава на доклада на Европейската сметна палата и анализира ефективността на плащанията по оперативните програми, нивата на грешки и пропуски в системите за управление, превантивните и бъдещите мерки за подобряване на процеса. През миналия месец премина и дебатът в пленарна зала и беше приета резолюция на Европейския парламент по процедурата за освобождаване от отговорност. Други изключително важни теми, по които работихме и постигнахме общи решения, са становището по Шестия кохезионен доклад, корекциата на многогодишната финансова рамка за прехвърляне на неизползваните през 2014 г. средства от неодобрените оперативни програми към бюджета за 2015 г., становището по Градския дневен ред, дебатът по доклад за градската мобилност и доклад за прилагането на чл. 23 от регламента, т.е. прилагането на макроикономическите условия за препрограмиране и евентуално спиране на оперативните програми. Работим по доклади за ролята на кохезионната политика за маргинализираните общности в Европа, ролята на макроикономическите региони в Европа. Темите са много. Комисията е съставена от членове на ЕП с компетентно и изключително позитивно отношение към регионалната политика. Работим в добра атмосфера на конструктивно сътрудничество, ориентирано към постигане на резултати. За мен е чест да бъда председател на Комисията по регионална политика. Какви други инициативи можете да осъществите съвместно с Камарата на строителите в България? Надявам се доброто ни сътрудничество с КСБ да продължи. Конференцията, която организираме, е пример за това. Ще обмислим варианта за дискусия и представяне в ЕП на успешните проекти от България, финансирани от европейски структурни фондове и Кохезионния фонд. Ще работим за реализация на такъв форум през 2016 г. Предполагам, че и по време на конференцията на 29 май ще има нови идеи за партньорски инициативи.