Интервю

Корина Крецу, европейски комисар по регионална политика, в първо интервю за българска печатна медия: България достигна добри практики при управлението на средствата от ЕС

ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ се оценява от нашите експерти, но най-тежката част от преговорите приключи

INT 001Първият досег на Корина Крецу с голямата политика е в работата й като репортер и публицист. В началото на 90-те години е командирована в САЩ. В Музея на холокоста във Вашингтон тя успява да пробие кордона от телохранители и да вземе блицинтервю от американския президент Бил Клинтън. Въпреки успехите журналистическата й кариера приключва бързо. Корина предпочита да работи за президента Йон Илиеску – първоначално като говорител на кабинета му, а по-късно и като съветник. През 2004 г. Крецу е избрана за сенатор и оглавява Комисията по външни работи. На първите европейски избори, организирани в Румъния през 2007 г., Корина Крецу е избрана за депутат в ЕП. Кандидатства и през 2009-а, когато отново е избрана. През 2014-а печели трети пореден мандат. В момента освен европейски комисар по регионална политика Корина Крецу е и заместник-председател на Европейския парламент.           Еврокомисар Крецу, първото Ви интервю за българска печатна медия е за в. „Строител“, затова бихте ли посочили какви са Вашите приоритети по отношение на регионалната политика на територията на ЕС? Встъпих в длъжност през ноември 2014 г. – във времето между два програмни периода. До края на 2015 г. все още могат да се правят инвестиции по програмите за 2007 - 2013 г., а вече започна работата и по плановия период 2014 - 2020 г. Моята задача е да се улесни преходът от единия към другия, като се гарантира едновременно ефективно усвояване на останалите налични средства за периода 2007 - 2013 г. и бързо задвижване по места на проектите за 2014 - 2020 г. За да помогна на някои държави членки да подобрят капацитета си за изпълнение на програмите от 2007 - 2013 г., създадох работна  група за по-добро изпълнение. Нейната задача е да изготви специфични и ефикасни решения за отделните държави, така че те да се възползват от възможностите за инвестиции и пълноценно прилагане на потенциала на кохезионната политика. България е една от осемте страни – членки на работната група. В момента тече изпълнението на плановете за действие, изготвени от нея. Освен това групата ще извлече и ценни уроци за новия програмен период, през който да се оползотвори максимумът от еврофондовете в държавите членки. Те ще бъдат в съответствие с новите изисквания на рамката за започналия седемгодишен период, ориентиран към повече конкретни резултати, производителност и стратегически фокус върху ключови инвестиционни области. Например подкрепа за малките и средните предприятия, за цифровите технологии, нисковъглеродна икономика и подкрепа за проучвания и развитие на иновации в тази насока. Реформираната кохезионна политика вече е пълноправна инвестиционна политика на ЕС. Но моето убеждение е, че за да може еврофондовете да са ефективни и да изпълнят своята роля в максимална степен, се нуждаем от допълнително опростяване на стъпките и процедурите по тях. Не искам повече да чувам, че малките и средните предприятия не се интересуват от възможностите за финансиране по програмите на ЕС, защото смятат, че кандидатстването е прекалено дълъг, бюрократичен и тромав процес. Целта ми е да се гарантира, че държавите членки могат да използват изцяло голямото разнообразие от мерки за опростяване на процедурите, включени в новите регламенти на общността, за да улесним бенефициентите да стигат по-лесно до предвидените за тях средства. Планирам да структурирам специална работна група в рамките на Генералната дирекция „Регионална и градска политика“. Тя ще бъде натоварена с идентифициране на най-добрите практики по отношение на процедурите. Как се управлява бюджет от 350 млрд. евро? Благодарна съм за възможността да водя политиката на сближаване през следващото десетилетие и съм наясно с изключителната отговорност, която нося. Кохезията представлява около една трета от бюджета на ЕС - това е основната инвестиционна политика на общността. В България, а и в останалите страни членки по това перо идват повече от 70% от публичните инвестиции. Нещо повече - през последните години политиката на сближаване заема мястото на ключов инвестиционен инструмент в подкрепа на успеха на стратегията „Европа 2020”, приета през 2010 г. Крайната цел е Европа да се възстанови от кризата и дори да излезе по-силна от нея чрез засилване на конкурентоспособността, производителността, потенциала за растеж, социалното и икономическото сближаване. Независимо от това трябва да е ясно, че тези 350 млрд. евро са споделена отговорност между Комисията и нашите партньори в лицето на управляващите органи на оперативните програми. Те са отговорни за подбора и за реализирането на качествени проекти в съответствие с целите, посочени в споразуменията за партньорство на страните членки и оперативните програми. Ето защо отдавам толкова голямо значение на посещението си на обекти, финансирани от ЕС в различните държави членки, както и на срещи с нашите партньори на национално и местно ниво.  Само тясното сътрудничество може да гарантира успеха на нашата политика на цялата територия на общността. Какви бяха най-големите предизвикателства, с които трябваше да се справите, откакто заехте поста? Когато дойдох в офиса, имах наум обещанието, дадено пред членовете на Европейския парламент, на Европейския комитет на регионите и на държавите членки, които бяха притеснени за забавянето на приемането на оперативните програми от планов период 2014 - 2020 г. А те определят начина, по който функционират фондовете на ЕС, в съответствие с бюджета на общността и насоките, определени в 7-годишните споразумения за партньорство. Тези програми ще се прилагат на територията на целите държави членки или в рамките на определен регион, за да се подобри качеството на живот на гражданите, да се създадат работни места, растеж и да се развие конкурентоспособността. Средствата, предвидени по тях, са необходими и ориентирани към реални резултати – инвестиции, които имат осезаемо въздействие върху ежедневието на хората. С екипа ми се справихме с огромен обем работа за приемане на колкото се може повече оперативни програми – за които е възможно - преди края на 2014 г., и за други -  през първите месеци на 2015 г. И същевременно гарантирахме, че бързината не е за сметка на качеството. Сега съм щастлива да кажа, че повече от 80% от оперативните програми за периода 2014 - 2020 г. са приети. Според Вас доколко свързаността на Европа и добрата инфраструктура са условие за икономически ръст? По-добрата свързаност е от жизненоважно значение за всяка страна. Качествената транспортна инфраструктура е фактор за привлекателността на дадена територия за бизнеса и за ежедневието на хората. Политиката за развитието на Трансевропейските мрежи на ЕС (TEN-T) цели премахването на различията между пътните системи на държавите членки и преодоляването на пречките, които все още възпрепятстват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Тя насърчава и укрепва изграждането на безпрепятствени транспортни вериги за пътници и товари, като същевременно залага и на бъдещите технологични тенденции. Това е ключов проект на ЕС с бюджет от 26 млрд. евро до 2020 г. Трябва да увеличим усилията си, за да сме сигурни, че основната пътна мрежа в ЕС ще бъде напълно готова до 2030 г., така че да обезпечим транспортирането на пътници и товари. Докато Европа бавно излиза от икономическата криза, се нуждаем от свързан ЕС, без бариери, за да може нашият единен пазар да процъфтява. Смятате ли, че инвестициите по плана „Юнкер“ могат да се интегрират със средствата за регионите, така че да се постигне общ напредък в по-изостаналите части от ЕС? Как е възможно да се случи това? Политиката на сближаване и на инвестиционния план споделят една и съща амбиция: да създадат устойчиви работни места и растеж в Европа. Да генерират публични и частни инвестиции в ключови стратегически области, като подкрепа за малките и средните предприятия, енергийна ефективност, цифрова инфраструктура и проучвания и доставки. Но въпреки че са взаимно допълващи се, Европейският фонд за стратегически инвестиции (EFSI), който е в основата на инвестиционния план за Европа, и европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF) имат различни цели и се изпълняват с различни финансови инструменти. Зам.-председателят на ЕК Юрки Катайнен, който отговаря за заетостта, икономическия растеж, инвестициите и конкурентоспособността, беше на работна визита в България през април. Тогава той обясни, че няма квоти или ограничения на броя на проектите, които една държава - членка на ЕС, може да предложи на EFSI. Те ще бъдат избрани съобразно строги критерии без политическа намеса - решенията за финансиране от EFSI ще бъдат взети от независими експерти, които формират Инвестиционния комитет. Катайнен подчерта, че има много възможности за инвестиции в България - например в областта на транспортната инфраструктура и енергийната ефективност. INT 2България все още не е получила окончателно одобрение за ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. На какъв етап са преговорите по програмата с българското правителство? Кои са спорните въпроси? Оперативната програма се оценява от нашите експерти, но най-тежката част от преговорите приключи. Главното различие в позициите на България и Комисията е свързано с големия брой градове, които страната ви искаше да бъдат финансирани по Приоритетна ос 1 на ОПРР „Устойчиво градско развитие“. Така 714 млн. евро, или 54% от бюджета й, щяха да бъдат разпределен в 67 големи и малки градове. Според нашите сътрудници това ще доведе до разпиляване на средства. Българските власти се съгласиха да ограничат финансирането за интегрирано градско развитие в 39 от големите градски агломерации. По-малките градове все още могат да се възползват от евросредства, но по други приоритетни оси. Най-вече по Ос 2 за енергийна ефективност, която е посветена изключително на градове с по-малко от 10 хил. жители, както и от мерките за образователна и социална инфраструктура, туризъм и регионални пътища, включени в програмата. България и Румъния са съседни страни, за които р. Дунав е обща граница. Какви са съвместните проекти, които бихме могли да реализираме по програмите за трансгранично сътрудничество? Новата програма за трансгранично сътрудничество, която приехме на 14 февруари 2015 г., цели да направи региона по-добър за живот, учене, работа. Програма Interreg обхваща 15 гранични района в България и Румъния и е на стойност повече от 258 млн. евро, с принос от Европейския съюз от близо 216 млн. евро, предоставени от ЕФРР. Тя ще помогне за подобряване на плавателността по река Дунав и Черно море, за нов модел за устойчиво използване на общото природно и културно наследство, по-нататъшното интегриране на трансграничния регион по отношение на заетостта и труда, за мобилност и увеличаване на капацитета за сътрудничество и ефективността на публичните институции. Може ли изграждането на трети мост над р. Дунав да се финансира със средства от еврофондовете? В момента има два пътни и железопътни моста, свързващи България и Румъния – при Видин - Калафат и при Русе - Гюргево. Но изграждането на виадукти е скъпо, а публичните средства както на национално, така и на европейско равнище са ограничени. Приоритет следва да бъдат пътните мостове, които са част от националните стратегии за транспорта на България и Румъния. Те ще се свържат с Трансевропейската транспортна мрежа и ще доведат до икономически ползи. Най-старият мост на река Дунав при Русе - Гюргево, разположен на основната TEN-T ос, е в лошо състояние и се нуждае ремонт. Необходимо е да помислим за алтернативни източници на финансиране, както и за публично-частно партньорство. Най-големият социален проблем за България е бедността. Същото важи и за Румъния. Как може да бъде преодолян ниският стандарт на живот? Основен приоритет на комисията „Юнкер“ е създаването на растеж и работни места. Това е единственият начин за излизане от бедността. Европейската комисия отпусна 10 млрд. евро за България за периода 2014 - 2020 г. чрез различните фондове. Тези средства ще помогнат да се стимулира икономическият ръст в страната и да се подобри жизненият стандарт чрез значителни инвестиции в публичната инфраструктура, човешкия капитал, конкурентоспособността на малките и средните предприятия, по-лесен достъп до пазара на труда, социалното приобщаване на маргинализирани групи и развитието на селските райони. По-специално Европейският социален фонд отпусна 1,5 млрд. евро за мерки, свързани с пазара на труда, образованието и социалното приобщаване. В допълнение наскоро стартира фонд за европейска помощ за най-нуждаещите, от който за България са предвидени 104 млн. евро. Кой е най-важният урок, който страната ни трябва да научи за управлението на еврофондовете? Кривата на обучение през програмния период 2007 - 2013 г. беше стръмна. Българската администрация достигна до много добри практики по отношение на управлението на средствата от ЕС. Един от важните уроци според мен е свързан с административния капацитет. Той засяга бенефициентите на проектите, като общини и държавни агенции, които трябваше да притежават достатъчно възможности, за да се подготвят да управляват проекти. Липсата на капацитет  доведе до забавянето на изпълнението по някои програми, а по други страната рискува да загуби средства. Местните власти и останалите бенефициенти трябва непрекъснато да работят върху придобиването на умения, знания и човешки ресурси за управление на средствата от ЕС и публичните финанси. И ние сме тук, за да помогнем. Например с инструменти като платформата  Peer-2-Peer, предназначена да съдейства на нашите партньори в управляващите органи да споделят опит и добри практики. Прозрачността е също от главно значение. По отношение на възможностите за финансиране, бенефициентите по проекти и тръжните процедури тя би помогнала за предотвратяване на парични злоупотреби и корупция. Неправителствената организация Transparency International и Комисията започнаха съвместен проект Integrity Pacts за осигуряване на повече предпазни мерки срещу измамите и корупцията в структурните и Кохезионния фондове на ЕС. Инструмент  за почтеност на пакта също може да насърчи доброто управление и по-голяма откритост и отговорност по отношение на средствата от ЕС. Той е разработен от Transparency International в подкрепа на правителствата, бизнеса и гражданското общество за повишаване на доверието и прозрачност при обществените поръчки. Беше представен по време на конференция в Брюксел на 5 май и държавите членки са поканени да участват в пилотния проект. България подготвя нов Закон за обществените поръчки. Какви са европейските принципи, които трябва да залегнат в него? Въпросите за обществените поръчки са били обект на многократни специфични за всяка страна препоръки и доклади от Механизма за сътрудничество и проверка. Начинът, по който е организирана системата, доведе до затруднения при обществените поръчки в България. Всяко обжалване на процедурите пред съда има забавящо действие, т.е. изпълнението на проекта – обект на поръчката, не може да продължи. Това също беше фактор за закъснение при изпълнението на оперативните програми през 2007 - 2013 г. Важно е да се въведе ефективна система за изпълнение. Има план за действие, съгласуван с Комисията, който предвижда различни мерки. Сред тях са кодифицирано и опростено законодателство, преглед на системата, както и предложения за обжалване, обучение на персонала, който участва в управлението на публичните и европейски структурни и инвестиционни фондове, и укрепване на административния капацитет на Агенцията по обществени поръчки. Убедени сме, че доброто сътрудничество между българските власти и Комисията ще доведе до конкретни резултати в близко бъдеще.      

Corina Creţu, European Commissioner for Regional Policy, in her first interview for Bulgarian print  media:

Bulgaria picked up on many good practices regarding the management of EU funds

Our experts assess OP "Regions for Growth 2014 - 2020" but the hardest part of negotiations has ended

  Nevena Kartuleva Commissioner Creţu,  your first interview for Bulgarian print media is for “Stroitel” newspaper so what are what are your priorities in terms of regional policy in the EU? I came into office in November 2014, at the crossroads between two programming periods, 2007-2013, as investments from this period can still be carried out until the end of 2015, and 2014-2020. My job is to facilitate the transition from one period to another by ensuring both an effective absorption of the remaining available EU funds from 2007-2013 and a swift implementation of the 2014-2020 projects on the ground. To help some Member States improve their implementation capacities of the 2007-2013 programmes I have created a Task Force on Better Implementation, designed to draw up country-specific and efficient solutions to seize investment opportunities and fully exploit the potential of Cohesion Policy. Bulgaria is one of the eight countries members of the Task Force and is currently implementing the action plans drafted in this context. This Task Force will also draw valuable lessons for the new programming period, in order to make the most out of EU funds in all Member States, in line with the new requirements of the 2014-2020 Cohesion Policy framework. More result and performance-oriented, with a strategic focus on key investment areas such as support to SMEs, the digital agenda, the low carbon economy and R&D, the reformed Cohesion Policy is now a fully-fledged EU investment policy. But it is my conviction that, in order for our funds to have the maximum impact on the ground, we need to further simplify steps and procedures - I do not want to hear again that an SME is no longer interested in receiving support from EU funds because it finds it too lengthy, bureaucratic and cumbersome. What I want to ensure is that Member States make full use of the wide variety of simplification measures included in the new regulations to help beneficiaries get funds.  I plan to set a dedicated working group within the Directorate-General for Regional and Urban policy which will be charged with identifying best practices in this field. OLYMPUS DIGITAL CAMERAWhat is like to manage a budget of 350 billion euro? I am grateful for the opportunity to lead Cohesion Policy into the next decade and I am aware of the important responsibility that was bestowed upon me. Cohesion policy represents approximately one third of the EU budget and it is the main EU investment policy; in Bulgaria, EU and national co-financing accounts for more than 70% of total public investment! Furthermore, Cohesion Policy has been positioned over the past years as a key investment policy to support the delivery of the Europe 2020 strategy adopted in 2010 to help Europe recover from the crisis and come out stronger by boosting competitiveness, productivity, growth potential, social cohesion and economic convergence. Nevertheless, I want to make clear that these 350 billion euro are a shared responsibility between the Commission and our partners in the Managing Authorities, which are in charge of selecting and implementing quality projects, in line with the objectives listed in the Partnership Agreements and the Operational Programmes. That is why I grant so much importance to visiting EU-funded projects in the Member States and meeting our partners at the national and local levels, as only a close cooperation can ensure the success of our policy on the ground. What were the biggest challenges you had to deal with since you became European Commissioner? When I came into office, in the back of my mind, I had the promise I made to the Members of the European Parliament, to the Members of the Committee of Regions and to the Member States, which were worried about delays in the adoption of the 2014-2020 Operational Programmes. These programmes determine the way EU funds, in accordance with the budget and the guidelines set in Partnership Agreements for a period of seven years, will be used throughout a Member State or within one particular region, to improve the quality of life of the citizens, to create job, growth, and to develop the competitiveness of the territory. They are necessary, performance-guided investments that have a tangible and important impact on the daily life of people. My team and I made a tremendous job adopting as much Operational Programmes as possible before the end of 2014 and in the first months of 2015, while making sure that we were not sacrificing quality over speed. Now, I am happy to say that more than 80% of the 2014-2020 Operational Programmes are adopted. In your opinion how the connectivity of Europe and good infrastructure are responsible for economic growth? Better connectivity is vital to a country. Good transport infrastructures have a great impact on the attractiveness of a territory for businesses and on the quality of the people's everyday life. The EU Trans-European Networks (TEN-T) policy aims to close the gaps between Member States' transport networks, remove bottlenecks that still hamper the smooth functioning of the internal market. It promotes and strengthens seamless transport chains for passenger and freight, while keeping up with future technological trends. This is a key EU project with a budget of 26 billion euro up to 2020. We have to step up our efforts to make sure the core network will be fully operational by 2030, to ensure smooth transport flows for passengers and goods throughout the EU. The Trans-European Transport Network is crucial for a Union striving for more growth, jobs and competitiveness. As Europe is slowly stepping out of the economic crisis, we need a connected Union, without barriers, in order for our single market to thrive. Do you think the investment plan "Juncker" can be integrated with the money for the regions and could contribute for the overall progress in less prosperous parts of the EU? How can this happen? Cohesion Policy and the Investment Plan for Europe share the same ambition: to create sustainable jobs and growth in Europe. They have the common goal to generate public and private investment in key strategic areas such as support to SMEs, energy efficiency, digital infrastructure and R&D. But although they are complementary, the European Fund for Strategic Investments (EFSI), which is at the heart of the Investment Plan for Europe, and the European Structural and Investment Funds (ESIF) have different purposes and are implemented with different financial instruments. As Vice-President Katainen explained during his Investment Plan roadshow to Bulgaria in April, there are no quotas or limits to the number of projects that one EU member state could receive under the EFSI. Projects will be chosen according to strict criteria without any political interference: decisions to use the EFSI guarantee fund will be taken by independent experts who form the Investment Committee. Vice-President Katainen highlighted that there are many opportunities for investments in Bulgaria, for example in the field of transport infrastructure and energy efficiency. Bulgaria has not yet received final approval for OP "Regions for Growth 2014 - 2020". At what stage are the negotiations on the program with the Bulgarian Government? What are the issues? This Operational Programme is currently being assessed by our services but the difficult parts of the negotiation issues are now concluded. The main negotiation issue for the programme was the large number of urban areas to be financed under Priority Axis 1 of the OP 'Sustainable urban development', spreading 714 million euro or 54% of the programme's ERDF budget over 67 cities and towns. My services were of the opinion that this would lead to funds being spread too thinly. The Bulgarian authorities agreed to limit funding for integrated urban development to the 39 largest urban agglomerations. Smaller towns can still benefit from our funds under other existing Priority Axes, most notably Axis 2 for energy efficiency which is exclusively dedicated to towns of less than 10 000 inhabitants but also Priority Axes such as educational infrastructure, social infrastructure, tourism, and regional roads. Bulgaria and Romania are neighbouring countries, for which Danube is a border. What are the projects we could implement on CBC programs? The new cross border cooperation programme we adopted on 14 February 2015 aims to make the area a better region to live, study, work, visit and invest in. The "Interreg" programme covers 15 border regions in Bulgaria and Romania and is worth more than 258 million euro, with a contribution from the European Union of nearly 216 million euro from the European Regional and Development Fund. This programme will help improve the navigability of the Danube and the Black Sea within the cross-border area, create a new model for the sustainable use of the common natural and cultural heritage,  further integrate the cross-border area in terms of employment and labour mobility and increase the cooperation capacity and the efficiency of public institutions. Can the construction of a third bridge over the Danube be financed from EU funds? At the moment there are two road/rail bridges connecting Romania and Bulgaria, at Calafat-Vidin and Giurgiu-Ruse. But constructing bridges is expensive and public funds, both EU and national, are limited. Priority should be given to road bridges that form part of national transport strategies of Bulgaria and Romania, connect to the Trans European Network for Transport (TEN-T) and can demonstrate clear economic benefits and cross border added value. The oldest bridge across the Danube at Giurgu-Ruse, situated on the core TEN-T, appears to be in bad condition and would need repairs.  There are many factors to consider; alternative sources of financing should be investigated, like public-private partnerships or tolling of bridges. The biggest social problem for Bulgaria is poverty. The same goes for Romania. How can we overcome the low standard of living? The Juncker Commission's main priority is the creation of growth and jobs. This is the only way out of poverty. The European Commission has allocated 10 billion euro to Bulgaria under the European Structural and Investments Funds (ERDF, Cohesion Fund, ESF, EAFRD, and EMFF) for the period 2014-2020. Together, these funds will help boost Bulgaria's economic development and improve the standard of living by making significant investments in public infrastructure, human capital development, competitiveness of SMEs, easier access to labour market, social inclusion of marginalised groups, and development of rural regions. In particular, the European Social Fund has allocated 1.5 billion euro for labour market, education and social inclusion interventions. In addition, the newly launched Fund for European Aid for the Most Deprived has allocated 104 million euro to Bulgaria for food support to the poorest Bulgarian citizens. What is the most important lesson our country must learn about the management of EU funds? The last programming period 2007-2013 was a steep learning curve: the Bulgarian administration picked up on many good practices regarding the management of EU funds. One important lesson is, in my opinion, administrative capacity; project beneficiaries, such as municipalities and state agencies, should acquire sufficient capability to prepare, tender, manage and evaluate projects. Lack of that capacity has led to some programmes being delayed and risking loss of funds. Municipalities and other beneficiaries should continuously work on acquiring the skills, knowledge and human resources to manage EU and other public funds. And we are here to help, with tools such as the PEER-2-PEER platform, designed to help our partners in the Managing Authorities share expertise and best practices. Transparency is also essential to the good management of EU funds. Transparency of information about funding opportunities, project beneficiaries and tendering will help prevent financial irregularities and corruption. In fact, NGO Transparency International and the Commission launched a joint "Integrity Pacts" pilot project to ensure EU Structural and Cohesion funds are provided more safeguards against fraud and corruption. The Integrity Pact tool can also promote good governance and a greater openness and responsibility in the management of EU funds. The Integrity Pact tool was developed by Transparency International to support governments, businesses and civil society to improve trust and transparency in public procurement. It was presented during a conference in Brussels on 5 May and Member States have been invited to participate in the pilot. Bulgaria is preparing a new law on public procurement. What are European principles that must be included in it? Public procurement issues have been the subject of repeated Country Specific Recommendations and reports from the Cooperation and Verification Mechanism. The way the system was organised led to public procurement bottlenecks in Bulgaria; any complaint before a court on public procurement procedures had a suspensory effect i.e. the project could not go ahead. This has also led to serious delays in 2007-2013 Structural Funds implementation. It is important to put in place an effective system of implementation. Therefore an action plan agreed with the Commission foresees measures such as the adoption of codified and simplified legislation, the review of the appeal system and proposals, the training of staff involved in the management of public and European Structural and Investment Funds and the strengthening the administrative capacity of the Public Procurement Agency. We are convinced that the good cooperation between the Bulgarian authorities and the Commission will lead to concrete results in the near future.