Интервю

Искра Михайлова: КСБ е най-естественият партньор на държавата и местните власти при реализирането на европейските фондове

Обединена Европа трябва да повиши своята конкурентоспособност и усилията за създаване на нови работни места в реална икономика

Ренета Николова Г-жо Михайлова, какви са приоритетите в дневния ред на оглавяваната от Вас Комисия по регионално развитие на Европейския парламент? Труден въпрос, както бих казала на някой колега – можем да прекараме цял ден в семинар по темата, но има няколко задачи, които са ключови в работата на Комисията по регионално развитие. На първо място това е изготвянето на обща позицията за плана „Юнкер“. Казвам плана „Юнкер“ специално, а не Фонд за стратегически инвестиции, защото това е нов, специфичен инструмент на ЕС за привличане на частни инвестиции за изграждане на стратегически обекти. Комисията вече подготви специално становище. В момента работим заедно с Комитета на регионите и обменяме информация по нашите позиции. Ще имаме дебат и в пленарната зала на Парламента, за да бъдем сигурни, че планът ще бъде наистина нов инструмент, който няма да замества досега съществуващите на кохезионната политика, а ще ги допълва. Всеки регион, всяка страна ще имат по-голяма възможност за по-широко поле на инвестиции. Така че това е първата тема. Регионалното развитие е второто основно направление, по което ние в Комисията работим непрекъснато. Стратегиите за развитие на макрорегионите, като Дунавския регион или Адриатическо-Йонийския регион, са на дневен ред. Работим например по въпросите, свързани с подобряване на бюджета, с корекциите в миналогодишната регионална рамка, за какво през настоящата година биха могли да се използват парите, които не бяха вложени през 2014 г. На дневен ред са и темите, свързани с градската мобилност, подобрението на регионалното развитие, работим включително и по доклад за маргинализираните общности. През юли ще имаме специално изслушване на експерти – те са четирима за цяла Европа. Радвам се да кажа, че сред тях ще има и български представител – госпожа Ана Кръстева, която е с впечатляваща биография. Тя ще бъде изслушана като експерт по маргинализираните общности. Предстои ни работа по прехода между двата програмни периода и изпълнението на кохезионната политика. Това, което интересува много колеги, е как върви договарянето на оперативните програми, защото това е важно за прилагането на регионалната политика за всяка една страна. Добрата новина е, че вече около 250 програми са одобрени. Очакваме, че до края на юни да ще бъде дадена зелена светлина и на останалите. Между тях са две български програми – ОП „Региони в растеж“ и ОП „Околна среда“. Надявам се, че със съвместни усилия всички ще направим така, че те да бъдат договорени колкото се може по-скоро. Мога да продължа да говоря още за регионалното сътрудничество, за финансовите инструменти, по много други теми, които са в дневния ред на Комисията, тъй като тя по принцип е една от най-натоварените и има много задачи. Ние на практика отговаряме за контрола по изпълнението на регионалната политика, а тя представлява 1/3 от бюджета на ЕС. Така че темите са доста, надявам се да имаме и добри резултати. В началото на новия програмен период има ли промени в правилата за усвояване на европейските фондове? Какви са новите моменти? Има изменения и някои от тях са доста сериозни. Какво имам предвид? На първо място това е инвестиционна концентрация. Не знам дали в България всички заинтересовани са обърнали внимание, но има 11 тематични области, в които трябва да се концентрират вложенията. Страната ни се опитва да покрие и 11-те просто защото имаме нужда от средства във всяка една от тях. Това обаче е трудно. Ние ще бъдем обект на специалното внимание на Комисията да няма припокриване и да реализираме ефекта на концентрация. Да имаме достатъчно ресурс, за да постигнем реални резултати, а не да пръснем парите в най-различни области. Това е първо. Второ – всяка една страна, подписвайки партньорското споразумение, се съгласява на т.нар. предварителни условности. Което означава, че страната член поема ангажимент да осъществи определени реформи. За България те са доста тежки. Едната реформа е във водния сектор. Определяне на собствеността, участие на ВиК операторите, окрупняване на ВиК дружествата и асоциациите – това е тежък процес, който има и поддръжници, и противници. И ние работим по него от доста години. Сега обаче имаме много ясен срок. Ако през 2016 г. не сме в състояние да докажем, че сме направили първите ефективни стъпки, заложени в стратегията, рискуваме да не получим финансиране за проектите. Други такива сфери са образованието и здравеопазването и там трябва да покажем реформи, за да получим финансиране. И още една разлика, която е съществена, също влиза в сила от 2016 г. – обвързани са резултатите на всяка страна член по европейския семестър с възможността да се ползват средства от пакета за регионално развитие. Европейската комисия издава специфични препоръки за всяка държава. България например има за правната система, за здравеопазването. Те са публични и могат да се видят. Ако не ги изпълним и не гарантираме финансова стабилност, т.е. необходимия ръст на дефицита или на задлъжнялостта на страната, тогава ЕК си запазва правото да спре временно или да прекрати финансирането по кохезионната политика. Това е ново за всички държави. От това се притесняват много страни членки, включително такива, в които има силно развити региони, като например Италия. За България обаче дори нямаме такива райони. Нещата са много директни. Страната ни трябва да спазва финансова дисциплина, да изпълнява препоръките и тогава ще получава подкрепа от кохезионния пакет. Ако не го прави, няма да има средства. 2 Под Вашия патронаж се проведе конференцията „Кохезионна политика 2014 – 2020 г. – предизвикателства и перспективи”, организирана от КСБ. Какво е най-важното, което трябва да знаем като научени уроци, и това, което не бива да повтаряме през новия програмен период? Какви са изводите? Това, което се чу на няколко пъти от гостите в лицето на г-жа Витория Алиата ди Вилафранка – директор на Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на ЕК, и от г-жа Маргарете Хофман от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) относно нещата, които не трябва да повтаряме. Уроците най-добре бяха синтезирани от вицепремиера Томислав Дончев и допълнени от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова. Първата поука е да не се харчат луксозно пари за единични проекти, несвързани с група, която да доведе до качествена промяна на определен регион. Ще Ви дам пример. Като министър на околната среда и водите трябваше да отида да открия една новопостроена пречиствателна станция. Тя се намираше на 12 км от населеното място, което обслужва, и – забележете – на 4 км от друга пречиствателна станция, която се строи в същия регион. Няма смисъл. Много по-добре е да се построи една за целия регион – може да е по-голяма и по-скъпа, но тя ще е с по-голям капацитет и ще бъде по-ефективна. Подходът на парче е скъп, особено за страна, която трябва да използва максимално ефективно всяко евро, което получава. Това е първото. Второто – стремежът да спестим от някой проект, за да направим повече проекти по една програма, също не е най-добрият. Беше даден пример от строителния бранш за обектите във водната инфраструктура, които нарушават уличното платно, а след това има възможност да се възстанови само мястото на изкопа – една ивица от 50 см до 1 м. А останалата улица? Нормално е гражданите на доста български градове да роптаят и да казват: това е безсмислено, парите отиват на вятъра. Ние трябва да намерим координацията между различните оперативни програми и финансови инструменти. Това е второто послание – на парче не може, нещата трябва да се мис­лят комплексно. Необходимо е да имаме обща визия за развитието на градовете. Добър беше примерът, който даде госпожа Фандъкова с интегрирания план за развитие на София. Освен това посланието на ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите, е съвсем простичко – ако ние проведем достатъчно превантивна информационна дейност, ще имаме по-малко грешки, защото една голяма част от нередностите, които се допускат, са от незнание. Не говоря за тези, които са умишлени, криминални, които подлежат на разследване и на санкции. Говоря за тези грешки, които имат нужда просто от превенция. Така че, ако мога да обобщя изводите, работа не на парче, добра координация, превенция и партньорство между всички участници в процеса на реализация. Затова беше толкова важна конференцията, защото Камарата на строителите е най-естественият партньор и на местните власти, и на държавата в лицето на управляващите органи, и на бизнеса, който е заинтересован. Вие казахте в своето изказване, че това е начало на едно добро сътрудничество с КСБ. По-време на форума набелязахте ли следващи съвместни инициативи? Надявам се, че ще успеем да организираме представяне на работата на Камарата на строителите в България и бранша на специално събитие в Европейския парламент. Но това са планове за следващата година. Това, което ще организираме до края на тази година, е да подготвим среща между Камарата на строителите и НСОРБ с участието на представители на българската служба за борба с измамите АФКОС и на ОЛАФ, на която да обсъдим всички работещи мерки за превенция на нарушенията и измамите при реализирането на проекти, подкрепени от европейските структурни инвестиционни фондове. Това е амбициозен проект, който предполага добро сътрудничество и съвместна работа. Убедена съм, че ще имаме резултат. Обществените поръчки са пряко свързани с правилното усвояване на средствата от ЕС. До 2016 г. новата евродиректива, уреждаща материята, трябва да стане част и от нашето законодателство. За това е изготвен нов ЗОП. Кое е най-важното, което нормативният акт трябва да гарантира? Законът за обществените поръчки е основният, който би трябвало да гарантира прозрачни процедури, справедливо участие на бизнеса, нетърпимост към корупционни практики и да създаде условия за успешно реализиране на проектите, финансирани с обществен финансов ресурс. В продължение на години ние в България работим по подобряването и усъвършенстването на действащия закон. Имаме частични успехи и все още достатъчно празноти или не добре обмислени текстове. Опитът и изискванията на партньорите ни от ЕС ни карат да мислим, че е възможно ЗОП да бъде по-добър и по-ефективен. Бих искала да добавя още един нюанс – този за зелените поръчки. Изискванията на кръговата икономика и ефективното използване на ресурсите би трябвало да намерят място в българската регулация на търговете. Стимулирането на зелени технологии и активна употреба на материали трябва да бъдат ясно регламентирани, за да постигнем националните ни цели. Очаквам и такива текстове да бъдат вписани в новия Закон за обществените поръчки. 3 В Европа се говори за рестарт на икономиката. Връщам се към началото на нашето интервю, в което говорихте за плана „Юнкер“ и новите възможности по него. ЕП изготвя правилата за функциониране на фонда. Разкажете ни нещо повече. Какви са шансовете на България, в какви проекти да насочи усилията си? Безспорен факт е необходимостта от стимулиране на европейската икономика. Обединена Европа трябва да повиши своята конкурентоспособност и да работи за създаване на нови работни места в реална икономика, която да води до ускорен растеж. Публичният ресурс не е достатъчен, за да се постигне желаният ефект. Планът „Юнкер“ предлага механизъм за мобилизиране на частен финансов ресурс за стратегически инвестиции, подкрепен от гаранционен механизъм, зад който стои Европейската комисия. Аз съм убедена, че инициативата е необходима и навременна. ЕП работи по окончателното завършване на съгласуването и регулациите за действие на новия Европейски фонд за стратегически инвестиции. ЕИБ дори започна с одобрението на първите пилотни проекти. Комисията по регионално развитие на ЕП подготви своето становище, което обръща внимание на необходимостта от добра координация между европейските структурни и инвестиционни фондове и Фонда за стратегически инвестиции, за да се постигне максимално добър резултат от действието и на двата инструмента – растеж и заетост, повишена конкурентоспособност. Аз съм от привържениците на новия проект и вярвам, че той ще работи за всички страни членки. Необходимо е обаче да се подготвят и предложат нов тип проекти, които да имат ясна икономическа логика, да създават работни места и да не дублират проектите, подкрепени от публичния ресурс на структурните и на инвестиционните фондове. Коя е най-важната цел, която като председател на Комисията си поставяте и бихте искали да реализирате? Много ми се иска, когато подготвяме следващия план, след 2020 г., а ние ще започнем през 2018 г., да можем да кажем, че Комисията за регионално развитие към Парламента е допринесла да бъде успешен периодът 2014 – 2020 г., и да подготвим добре предстоящия.