Интервю

Красимир Живков: До 2020 г. усилията ни ще са насочени към изграждане на системи за рециклиране

КСБ е партньор на министерството при разработването на нормативните актове и стратегическите документи

Свилена Гражданска Г-н Живков, били сте зам.-кмет и кмет на Правец, а след това и областен управител на Софийска област, а сега сте зам.-министър на околната среда и водите, отговарящ за и за един от най-сериозните сектори „Отпадъци“. Това безспорно е един от най-отговорните сектори. От голяма полза е административният опит, който съм натрупал в местната и регионалната власт. Предимство е и, че съм работил в сферата на опазването на околната среда. Но отговорността сега е доста по-голяма и съм длъжен да реагирам на това предизвикателство. Докъде стигна изграждането на регионалните системи за управление на отпадъците в страната? У нас са определени да функционират 57 подобни обекта, които да отговарят на всички нормативни изисквания. Към настоящия момент са изградени и са въведени в експлоатация 35 от тях. Те са в региони Антоново, Асеновград, Варна, Враца, Горна Малина, Гоце Делчев, Добрич – с. Стожер, Доспат, Елхово, Карлово, Костинброд, Ловеч, Мадан, Монтана, Омуртаг, Оряхово, Петрич, Пловдив – с. Шишманци и с. Цалапица, Разград, Рудозем, Русе, Сандански, Севлиево, Силистра, Смолян, Созопол, Троян, Търговище, Харманли, Хасково, Столичната община, Шумен, Малко Търново и Ботевград. В процес на строителство са регионалните системи в Перник, Габрово, Никопол, Плевен, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Луковит, Самоков, Панагюрище и Видин. Каква е общата им стойност и има ли рискови проекти? От Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ (ОПОС) е отделен ресурс над 228 млн. лв. за изграждане на депа, обектите се дофинансират с 53 млн. лв. от националния бюджет. Въпреки осигурените средства се наблюдава най-голямо забавяне при реализацията на регионалните системи в Златица, Провадия, Благоевград, Дупница и Пазарджик. Рискови проекти от гледна точка на усвояване на средствата по „ОПОС 2007 – 2013“, са Разлог, Ямбол и Бяла (Борово). Там е възможно да не се усвоят средствата по програмата. Причините за това са от различен характер. Една от тях е обжалването на разрешителните, свързани с опазване на околната среда и процедурите за избор на изпълнител. При изграждането на депата се сблъскахме и с недоволството на гражданите, защо точно при тях трябва да се изгради съоръжението. Всички регионални системи, които се реализират в момента със средства по ОПОС, имат краен срок за завършване на строителството 31 октомври т.г. С тази дата затваряме страницата на програмния период 2007 – 2013 г. Дотогава ни предстои сериозна работа по доизграждането на обектите. Какви обекти ще се изграждат през програмния период 2014 – 2020 г. по Приоритетна ос „Отпадъци“? Преди десетина дни от Министерския съвет одобриха „ОПОС 2014 – 2020“. Средствата ще са за подобряване на инфраструктурата във ВиК сектора, мониторинг на водите, за подпомагане на политиката за управление на отпадъците чрез въвеждането на модерни системи за надграждане на съществуващите за регионално управление на отпадъците, за екологичната мрежа „Натура 2000“, за изпълнението на мерки за опазването на защитените зони, както и за две нови приоритетни оси, които ще бъдат насочени към подобряване на чистотата на атмосферния въздух и въвеждането на мерки за превенция и управление на риска от наводнения и свлачища. Очакваме през следващите седмици от ЕК да одобрят „ОПОС 2014 – 2020“. По Приоритетна ос „Отпадъци“ ще се финансират основно мерки, свързани с повишаване количеството на рециклираните отпадъци. Целта е по-малко отпадък да попада в депата. За да отговорим на европейските изисквания до 2020 г., е необходимо 50% от генерираните отпадъци да бъдат рециклирани. Предвижда се да се осигурят средства за проектиране и изграждане на центрове за повторна употреба, както и за съоръжения и техника за целите на дейността, на площадки и инсталации за предварително третиране на битови отпадъци и осигуряване на необходимото оборудване за разделно събиране. Заложено е строителство на анаеробни и/или компостиращи инсталации. Планирано е финансиране на строителство на съпътстваща инфраструктура. Това са пътища, електро- и водоснабдяване. Необходимо условие е те да обслужват изгражданите обекти за третиране на отпадъците. По оперативната програма ще се финансира и третата фаза на проекта на Столичната община за изграждане на съоръжения за третиране на битовите отпадъци. Той е съвместен с „Топлофикация София“ АД и включва инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF. Общият му капацитет ще е 180 000 т/г. RDF. По приоритетната ос са заложени и дейности, свързани с изпълнение на демонстрационни проекти с цел събиране, синтезиране, разпространение и прилагане на добри практики в областта на управлението на отпадъците, както и въвеждане на нови технологии и организиране на информационни кампании, насочени към предотвратяване образуването на отпадъци и формиране на общество с нулеви отпадъци. Общият бюджет на „ОПОС 2014 – 2020“ е 1 770 381 345 евро, като за сектора са предвидени 288 млн. евро. Кога да очакваме да бъдат обявени първите покани за кандидатстване по оста? Необходимо е първо да бъде утвърдена оперативната програма от Брюксел. В нея сме заложили надграждане на регионалните системи. Основните ни цели са увеличаване на количествата на рециклираните отпадъците и намаляване на депонираните отпадъци. Какви са добрите практики от досегашния програмен период, които трябва да продължим, и какви грешки не трябва да повтаряме, например при провеждането на търговете? Един от най-честите проблеми бяха дългите обжалвания на процедурите от страна на участници, класирани на второ или трето място. Оттук идват не малко трудности, които забавят изграждането на съответната регионална система. Същевременно има и нарушения при изпълнението на проектите. При това положение няма как да не се налагат финансови корекции. По оперативната програма няма да може да се финансират депа за отпадъци. Ще са необходими ли още подобни обекти за страната ни? Откъде ще дойдат парите за тяхната реализация? На свое заседание през февруари 2013 г. Управителният съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) взе решение със средства по Закона за държавния бюджет на Република България или средства на ПУДООС да се изгради по една клетка, кантар и необходимата обслужваща инфраструктура на регионалните депа, които няма да се финансират от ЕС. Какви са възможностите за публично-частно партньорство в сек­тора? Съществува реална възможност част от инвестициите, необходими за изграждане на инфраструктура за третиране на отпадъците, да се осъществят чрез частни вложения или по линията на ПЧП. Законът за управление на отпадъците позволява съоръженията да бъдат съсобственост между финансиращия частен партньор и една или повече общини, които да предоставят терена или допълнителни средства. Разкажете ни повече за дейността на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Тя е администрация към министъра на околната среда и водите за осъществяване на ръководни, координиращи и информационни функции по отношение на контрола и опазването на природата у нас. Агенцията проектира и управлява Национална система за мониторинг на околната среда. Тя е Национален координационен център към Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), която е органът на ЕС, създаден да предоставя навременна, целенасочена, подходяща и достоверна информация за природата както на лицата, определящи политиката в тази област, така и на обществеността. ИАОС е член и на Мрежата на директорите на агенции по опазване на околната среда, която е неформална организация на директорите на подобни структури от Стария континент. Тя е среда за обмен на мнения, възгледи и опит по въпроси от общ интерес за организациите, участващи в ежедневното практическо прилагане на политиките в сектора на околната среда. Агенцията е съставена от пет дирекции. Това са „Лабораторно-аналитична дейност“, „Мониторинг и оценка на околната среда“, „Разрешителни режими“, „Информационно обслужване и технологии, международно сътрудничество и връзки с обществеността“ и „Административно-правно обслужване, финансово-стопанска дейност и управление на собствеността, човешки ресурси и канцелария“. Вие отговаряте и за ПУДООС. Преди седмици подписахме договор за финансиране на два проекта по Българо-швейцарската програма. Единият е за „Изследване и разработ­ване на пилотни модели за събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци“. По него се предвижда и изграждане на два центъра за разделно събиране. Ще се обезвредят стари химически вещества, голяма част от които са от 80-те години на миналия век. Другото предложение по програмата е „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита“. Проектите ще се изпълняват от Министерството на околната среда и водите чрез ПУДООС. Общата им стойност е 27,4 млн. швейцарски франка. Не трябва да забравяме, че на територията на страната ни има много пестициди и е крайно време проблемът да бъде решен. На последния УС на ПУДООС взехме решение предприятието да финансира екопроекти за 40 млн. лв. Сред обектите, за които са отделени средствата, е депото за неопасни отпадъци от регион Пазарджик. Ще се закриват стари сметища за 6,3 млн. лв. На община Смолян ще бъде отпусната безвъзмездна помощ в размер до малко над 2,9 млн. лв. за съоръжения за пречистване на инфилтратните води от депото за твърди битови отпадъци. За изграждане на водопроводна и канализационна мрежа в кв. „Кулата“ и кв. „Крайречен“ в Казанлък са осигурени около 2,3 млн. лв. Той касае довършване на канализационни мрежи, захранващи главни колектори до ГПСОВ за агломерации над 2 хил. е.ж. Не трябва да забравяме, че УС прие през 2013 г. предприятието да финансира довършване на довеждащи и главни колектори до ГПСОВ за агломерации с над 10 хил. е.ж., доизграждане на канализационни мрежи и на малки водопроводни проекти, на които остават по-малко от 50% от дострояването им. Осигуряват се и средства за дофинансиране на обекти по различни програми. С пари от ПУДООС, както споменах, има възможност и за довършване на депа за твърди битови отпадъци (ТБО) или разширение на съществуващите, които са останали извън финансираните по „ОПОС 2007 - 2013“. Със средства от предприятието може да се реализира оптимизация на системите за организирано събиране и транспортиране на ТБО от населените места съгласно националната програма. Финансирането се осигурява само под формата на безлихвен заем. Как протича взаимодействието Ви с Камарата на строителите в България? КСБ е партньор на министерството при разработването на нормативните актове и стратегическите документи, отнасящи се до управлението на отпадъците от строителството и разрушаването на сгради. Цялата тази документация се съгласува с браншовата организация. Също така двете институции провеждат съвместни форуми. Взаимоотношенията ни и с медията на бранша - вестник „Строител“, са много добри.