Васил Грудев: Бенефициенти по ВиК проектите от ПРСР могат да бъдат и общините

Десислава Бакърджиева Г-н Грудев, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. бе одобрена предсрочно. Очаквахте това да се случи през юли. Как успяхте да скъсите сроковете? Разковничето беше в диалога, който наложихме с колегите от Европейската комисия. Това се случи благодарение на съвременните методи за комуникация и на факта, че нашите партньори се отзоваха на предизвикателството. През есента на миналата година получихме голям обем забележки. Изискваше се много сериозна работа, за да бъдат коригирани както от страна на българската администрация, така и от колегите от ЕК. Те трябваше да разгледат нашите отговори и съответно да дискутираме всички въпроси, които се нуждаеха от допълнително изчистване. Усилията бяха двупосочни. Получихме пълната помощ от Брюксел и в същото време българската администрация се справи блестящо. Така се вместихме в по-кратки срокове. Последната тема, която коментирахме и затворихме, беше за ВиК проектите. След няколко много сериозни дебата постигнахме консенсус по този въпрос, и то в наша полза. България трябваше да направи компромис, но в същото време и да убеди представителите от Комисията да отстъпят и те по точки, по които изразяваха несъгласие. В крайна сметка се договорихме бенефициентите на всички проекти, които ще бъдат изпълнявани по ПРСР и са свързани с изграждане на водопровод, да бъдат българските общини. Обектите ще се осъществяват по общинската мярка и определено са доста специфични. Колегите от ЕК успяха да възприемат, че нуждите на малките селски райони от водоснабдяване не са мащабни и следва да бъдат допуснати като бенефициенти. Говорим за 100% финансиране на подготвените и одобрени проекти. Преимущество е и че селските администрации натрупаха необходимия капацитет като проектна готовност. Това допринесе да защитим нашата теза, която беше позиция и на Националното сдружение на общините в Република България. Това означава ли, че ПРСР няма да е зависима от ВиК реформата? Извън всякакво съмнение е, че стратегията за сектора е концепцията, по която в следващите години ще се развива вод­ният отрасъл в страната. Селските общини имат нужда от малки ресурси. Те няма да изпълняват големи и сложни обекти, такива каквито са по ОП „Околна среда“ например. По ПРСР ще се финансират проекти с дребна по мащаб инфраструктура. Тоест нашите малки общини ще имат възможността да бъдат бенефициенти в рамката на националната стратегия. Този документ изисква консолидация на ВиК операторите в отделните области на страната. Когато казваме, че селските администрации ще бъдат бенефициенти, следва да имаме предвид, че проектите, които те ще разработват, ще са в хармония с реформата. Тоест всяко едно предложение трябва да получи съгласието на съответните ВиК оператори, когато бъде представено от страна на общината. Тя ще може да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони за 2014 – 2020 г., но и ще съгласува всеки обект. Така няма да допуснем работа на парче и съответно да застрашим целите на водната реформа. Напротив - ще използваме капацитета на малките общини в рамките на страте­гията. На 14 април стартира първият прием по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от „ПРСР 2014 – 2020“. Колко заявления има до момента, на каква стойност и кога ще стартират одобрените проекти? Приемът на документи вече приключи и резултатите са повече от впечатляващи. Те показаха, че нашите бенефициенти имат изключителна проектна готовност и желание за инвестиции в земеделие. За този първи предварителен прием са подадени 3360 предложения за 2,1 млрд. лв., като поисканата субсидия надхвърля 1,2 млрд. лв. Наличният бюджет, който е определен в рамките на кандидатстване по мярка 4.1, възлиза на 300 млн. лв. По предварителна оценка разполагаме с необходимото финансиране за около 600 проекта. Сигурен съм, че има много качествени предложения, които тепърва предстои да бъдат отсети и класирани. Бюджетът е ограничен и няма как да осигурим субсидии за всички 3360 идеи. Подборът ще бъде извършен на база на критериите, които отдавна бяха определени и обявени. Убеден съм, че средства ще получат тези, които са насочени към приоритетните сектори, заложени в ПРСР. Това са инвестициите в секторите животновъдство, овощарство, зеленчуко­производство и биологично земеделие. При тази огромна конкуренция най-много точки ще спечелят проектите, свързани с тези отрасли, и, разбира се, ще бъдат класирани на по-предни позиции. Добрата новина е, че сме в самото начало на програмата и тепърва ще има допълнителни приеми по мярка 4.1, както и по други схеми. Радостен съм, че има толкова голям интерес с добре подготвени проекти. Всеки един бенефициент, след като е подал заявление, може на собствен риск да стартира с изпълнението на предложението. Съвместно с колегите от Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) ще разработим предварителен ранкинг, в който на база на подадените заявления ще бъде обявена къде се намира линията за подпомагане. Така чисто ориентировъчно, без да извършваме допълнителна оценка на документацията, ще стане ясно колко точки е необходимо да достигне едно предложение, за да получи финансиране. Бенефициентите, които са ги надхвърлили и са сигурни в качеството на проекта си, ще могат съвсем спокойно да започнат изпълнението му. Другият вариант е да изчакат нормативно заложения срок от четири месеца от датата на затваряне на приема, в рамките на който ще бъдат сключени договорите с одобрените бенефициенти. Очаквате ли интересът да се повишава с отварянето на всяка следваща мярка? Може ли да направим паралел между началото на новата и старата ПРСР? Да. Явно цялата програма ще бъде белязана от този огромен интерес. Вложенията, свързани със земеделие, са привлекателни не само заради възможностите, които дава ПРСР. Това се дължи и на факта, че секторът започва да се превръща все повече в добра възможност за успешен бизнес. Така че съм сигурен, че този седемгодишен период ще бъде изпълнен с желание за инвестиции. Ще има конкуренция докрай. Ако направим паралел между началото на новата и старата програма, категорично можем да извадим две тенденции. Първият прием на „ПРСР 2014 – 2020“ показва много по-голям интерес и солидна подготовка от страна на бенефициентите, които навреме са си свършили работата. Вижда се, че има и едно доста по-добро познаване на възможностите. Не е необходимо ние тепърва да влизаме в обучителна фаза като при „Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013“. Представени са значително по-качествени проекти, които са съобразени с приоритетите на земеделието. Регистрирахме и развитие в капацитета на администрацията, въпреки че там винаги има какво да се желае. Далеч съм от мисълта, че сме постигнали най-високите нива, към които реално трябва да се стремим. Можем да направим още много за административния капацитет, за да бъдем полезни на нашите бенефициенти. Какви грешки се повториха до момента и може ли да се каже, че проблемът със сертифициращия орган остана в миналото? Най-сериозната грешка, която допуснахме отново, е, че не бяхме готови по-рано с първия вариант на „ПРСР 2014 – 2020“. Програмата беше изпратена през юли 2014 г. Стартовият вариант на ПРСР трябваше да бъде разписан доста преди този срок, за да имаме повече време за прилагането й, а не това да започне в средата на 2015 г. Да, нещата се развиха доста динамично, успяхме много бързо да затворим коментарите на ЕК, но ако си бяхме свършили работата малко по-рано, щяхме да разполагаме с повече време за изпълнение на проектите. Има индикативен бюджет за всяка една година, който следва да бъде разходван. Този за 2014 г. вече е отложен във времето и повторно започваме да тичаме след часовника. Радващото е, че имаме много предложения още в първия прием, които дават надежда за качественото усвояване на бюджета. Въпросът със сертифициращия орган за щастие се размина без последствия, тъй като през миналата година успяхме да проведем изключително бърза процедура за избор на такъв, която е доста сложна. Колегите си свършиха бързо работата и докладът до ЕК беше изпратен и приет в срок. Засега този проблем е в миналото и за да не го повтаряме, през настоящия програмен период предвиждаме избора на такъв сертифициращ орган да покрива по-широк период от време. Веднъж определен, той ще работи в рамките на четири години и няма да има съмнения дали ще бъдат сертифицирани извършените разходи от ДФЗ. Така няма да се налага всяка година да се провежда процедура за избор, докато ни притиска времето. Има ли подобрение в работата на ДФ „Земеделие” от началото на годината? Колегите от ДФЗ са затрупани от работа и им предстоят още много задачи до края на 2015 г. Дейностите са свързани както с разплащане на проектите, които следва да бъдат завършени в рамките на годината по приключващата ПРСР, така и по приема на мярка 4.1. На 29 юни ще отворим прием по мярка 6.1 „Млад фермер” с бюджет от 35 млн. евро. Приемът ще продължи до 24 юли, когато областните дирекции на ДФ „Земеделие” ще са доста натоварени. В същото време трябва да стартираме и подготовката за обработка и изплащане на кампанията по директните плащания, която приключва в момента. Срокът й за кандидатстване беше удължен заради решение на ЕК. Трябва да подготвим процеса по плащане на субсидиите по новите схеми до края на 2015 г. Отделно в рамките на 2015 г. ще се финализират и всички стари плащания по ПРСР. Тоест работата и динамиката както при министерството, така и при фонда изискват сериозна мобилизация. Всеки ден е важен, за да усвоим успешно всички налични европейски средства. По какви проекти ще могат да работят строителите? За тях най-интересни ще са проектите, които трябва се реализират по общинските мерки на старата ПРСР. Към настоящия момент стойността на тези, които са все още в оборот и са свързани с изграждане, е 400 млн. лв. Те трябва да се случат в рамките на 2015 г. За това апелирам бенефициентите и изпълнителите да приключат всички дейности по тях през есента, защото разходите трябва да бъдат разплатени до края на годината. За фирмите, които се занимават с по-дребно строителство, в момента е подходяща мярка 4.1, защото голяма част от инвестициите са свързани с модернизация и реализация на сгради и съоръжения. През есента, като отворим мярка 4.2 за преработка, предстоят и по-сериозни дейности. Работа по програмата ще има, и то много. Участвахте в конференцията „Кохезионна политика 2014 – 2020 – предизвикателства и перспективи”, организирана от Камарата на строителите в България. Полезен ли Ви беше форумът? Конференцията беше изключително полезна. КСБ успя да събере повечето от ключовите участници по всички оперативни програми. Имаше представители на високо ниво от ЕК и на бизнеса. Седейки заедно на масата, си поставихме съвсем ясно и откровено задачите, които стоят пред нас, и възможностите за следващи инвестиции. Какъв е напредъкът по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013? На каква стойност ще възлязат загубите? Изпълнението по ПРСР вече надхвърля 80% като сертифицирани разходи. Загубите от неусвоени средства по програмата към настоящия момент са в размер на 90 млн. евро. Надявам се те да не нарастват занапред. До края на годината има много време. Неусвоените субсидии зависят изцяло от реализацията на проектите. Намираме се в такъв етап, в който отлагане в осъществяването на обектите не може да има. Средствата за тези, които не приключат в срок, ще бъдат безвъзвратно загубени. Притиснати сме до стената и не трябва да чакаме последния момент. Ако всички се мобилизират, е възможно в рамките на 2015 г. „ПРСР 2007 – 2013“ да надхвърли 90% на сертифицирани разходи. Въпросът колко успяхме да усвоим е показателен. Размерът на средствата надхвърля 12 млрд. лв. Голяма част от тези субсидии са влезли под формата на директни плащания в земеделието. Значителна част са инвестирани в модернизацията на стопанствата и в преработката на земеделска продукция. Много са успешните проекти по програмата. По-важен е не броят на завършените качествени проекти, а елементът, който те създават като генериране на заетост в селските райони и възможности за повишаване на конкурентоспособността. Най-успешни са тези, които са изпълнени с идеята за развитие на бизнеса и земеделието. Имаше и доста опити за реализация на проекти, които са насочени единствено и само за усвояване на средства. Такива, които не са свързани с реална бизнес инвестиция. Този подход рано или късно се оказва грешен. Как се развиват преговорите по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР). Какви проекти ще се осъществяват по нея и кога най-рано могат да стартират? Преговорите са на финален етап. Затваряме последните коментари на ЕК. Очакваме в рамките на три месеца да получим и официалното одобрение от Комисията. Надявам се интересът и към тази програма да бъде сериозен. Тя е насочена както към рибарския бранш, така и към общините. ПМДР дава възможност на фирмите за бизнес инвестиции в сектора като модернизация на предприятия за преработка. Общините ще могат да се възползват от средствата за изграждането на специфичната за тях инфраструктура. Надявам се до края на годината да започнем да развиваме такъв тип проекти. Ще приключи ли успешно Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” (ОПРСР 2007 - 2013)? Какви проекти реализирахте през 2015 г. и какво предстои до края? Трудностите, които срещаше Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) през годините, бяха показателни за това, че не сме успели да създадем необходимия административен капацитет. Бяха допуснати много грешки в управлението и структурата на ИАРА. Затова и направихме едно сериозно преструктуриране в агенцията. Сформирахме и Управляващ орган по новата Програма за морско дело и рибарство, който е ситуиран в Министерството на земеделието и храните. Той ще подпомага ведомството в изготвянето на политиките в сектора и дейността на ИАРА. Трябва да довършим много проекти, които са в процес на изпълнение. В момента се финализира мониторинг, който ще ни даде реална представа за това кои предложения ще се случат до края на годината и кои са рискови. Така ще можем да предприемем адекватни решения за проблемните, за да бъде избегната загубата на средства. Как трябва да действат бенефициентите, изпълнителите и администрацията по новите ПРСР и ПМДР? Съветът ми към бенефициентите е да не спират да се информират. Непрекъснато да са активни и да продължават да се усъвършенстват при подготовката. Изпълнителите да работят качествено и в срок. Администрацията следва да продължи своя път към изграждане на необходимия професионален капацитет. Той може да бъде придобит много лесно чрез максималната електронизация на процесите, която ще сведе до минимум възможността за допускане на грешки. Предизвикателствата са много, но ние трябва да се движим в крак с времето. Колкото повече електронизация на услугите въведем, толкова по-достъпно и по-прозрачно ще е управлението на всеки един проект.