Интервю

Ивелина Василева: Ще обявим процедури за 1 млрд. лв. до края на 2015 г.

До дни ще изпратим първите покани по „ОПОС 2014 – 2020“

Свилена Гражданска Г-жо Василева, преди десетина дни Европейската комисия одобри окончателния вариант на ОП „Околна среда 2014 - 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“). На какви инвестиции ще можем да разчитаме през следващите седем години за опазване на природата у нас? Те ще са в размер на 3,5 млрд. лв. Основните приоритетни направления, по които ще бъдат насочени средствата, ще касаят пет области. Отново в сектор „Води“ ще се финансира модернизация и рехабилитация на ВиК съоръжения. За целта ще бъдат вложени 70% от ресурса на програмата, т.е. над 2,3 млрд. лв. Освен това по приоритетна ос „Отпадъци“ ще подпомогнем общините за надграждане на системите за управление. Местните власти ще могат да получат пари за строителство на компостиращи и за сепариращи съоръжения, реализация на площадки за събиране на различни видове отпадъци, въвеждане на модерни инсталации, с които се цели постигане на намаляването на обема за депониране. Ще могат да бъдат подпомагани информационни кампании за въвеждане на съвременни практики за оползотворяване на отпадъците като ресурс. „ОПОС 2014 – 2020“ има две нови приоритетни оси. Те са насочени към други сектори, касаещи опазването на околната среда. За нас е важна превенцията на риска от наводнения и свлачища. За целта в програмата сме заложили специална приоритетна ос с отделен ресурс от близо 160 млн. лв. Чрез средствата ще осигурим изграждането на национална система за управление на водите, реализирането на проекти за строителството на различни съоръжения, базирани основно на екосистемни решения. Ще подпомогнем за пореден път Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в реализацията на шест регионални центъра за реакции при кризи и бедствия за 39 млн. лв. Ще се построят полигони за обучения. Ще се достави техника. Ще се проведе обучение на общински и доброволчески формирования. Планирано е през школата да минат около 100 хил. души. За справяне със свлачищата сме отделили близо 40 млн. лв. Те ще са за общини и за Агенция „Пътна инфраструктура“. С парите ще се укрепят критични места, където има възникнали негативни процеси. Заделен е ресурс от 120 млн. лв. за опазване на чистотата на атмосферния въздух. Той ще бъде на разположение за актуализиране на общинските програми за управление на качеството на въздуха, разработване на анализи и идентифициране на източниците на замърсяване. Ще се подкрепят мерки, които целят намаляването на фините прахови частици. Това е много важна задача на местните администрации и поради наказателната процедура, която е заведена срещу България. Задачата ни е да помогнем на общините да подобрят градската среда. Необходимо е да се акцентира върху използването на по-екологични средства за транспорт, да се намали замърсяването от колите и от твърдото битово гориво. Могат да се реализират проекти, които примерно са свързани с промяната на горивната база в някои зони на населените места. Заложено е поставяне на филтри на комините на къщите. Това са двете нови приоритетни оси. Продължаваме и да подпомагаме изграждането и управлението на мрежата от защитени зони „Натура 2000“ с ресурс от 200 млн. лв. Това е рамката на „ОПОС 2014 – 2020“. Вече подготвяме първите покани за проектни предложения. Днес (3 юли) за първи път ще заседава и Комитетът за наблюдение на оперативната програма и след като бъдат одобрени някои решения, ще обявим и първите покани. За какво ще бъдат те? Те ще бъдат насочени към подпомагането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в работата по осъществяването на стъпки от водната реформа. Ще бъде финансирано разработването на регионалните прединвестиционни проучвания. Ще продължим да осигуряваме средства по програмата за изготвянето на нормативната уредба, свързана с реализацията на ВиК реформата. „ОПОС 2014 – 2020“ като финансов инструмент, съгласно изискванията на ЕК, на Споразумението за партньорство и на други стратегически документи, се явява подкрепяща при осъществяване на промяната в отрасъла. До края на годината ще отпуснем пари и за компостиращи инсталации в съответствие с Националния план за управление на отпадъците. Ще подпомогнем общините със средства, за да разработят своите предложения и да ги реализират. Ще поканим и местните администрации, които ще имат възможност да осъществят т.нар. ранни проекти. Това е договореност, която постигнахме с ЕК в етапа на преговорите по „ОПОС 2014 – 2020“. Докато тече процесът на осъществяване на реформата и изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания, ще имаме възможност да продължим и да реализираме предложения, които са в зряла фаза, готови за строителство. Каква е общата им стойност? За 711 млн. лв. ще са първите процедури, които ще бъдат обявени веднага след провеждането на заседанието на комитета. По принцип за 2015 г. сме предвидили да отправим 14 покани за проектни предложения по различните приоритетни оси с общ ресурс над 1 млрд. лв. Кои са конкретните условия, за да можем да разчитаме изцяло на средствата по „ОПОС 2014 – 2020“? Приехме като предварителни изисквания в договора за партньорство до края на 2016 г. да проведем редица реформи и да подготвим нормативната уредба, така че да бъде отразена в цялост и в пълнотата европейската законодателна рамка. В сектор „Води“ е необходимо да въведем принципа на възстановяване на разходите за вод­ните услуги и правилото, че замърсителят плаща. В момента реализираме тези промени чрез изменение на Закона за водите, който мина на второ четене в парламентарната Комисия по околната среда и водите. Очакваме в скоро време народните представители да го разгледат и в пленарна зала. Разбира се, ВиК реформата е друг важен елемент от предварителните условия. Държавата чрез споразумението за партньорство се ангажира да приведе сектора в съответствие със заложените принципи в Стратегията за развитие и управление на ВиК отрасъла. Както споменах, колегите от МРРБ управляват политиките по темата и полагат необходимите усилия. Каква е разликата с досегашната „ОПОС 2007 – 2013“? Преди всичко тя се състои в това, че сега имаме възможност да насочим финансов ресурс и усилия в подпомагането на още сектори, които са свързани с опазването на околната среда. Освен това новостите, които изцяло касаят програмният период 2014 – 2020 г., са свързани с опростяване на процедурите и правилата, с въвеждане на подобрени начини на комуникация при кандидатстване и отчитане. Целта е да се улеснят процесите. Електронизацията и унифицирането на документите са много важни елементи. Надяваме се по този начин да подпомогнем и бенефициентите. Подготвеният от екипа на вицепремиера Томислав Дончев проект на Закон за управление на средствата от европейските инвестиционни и структурни фондове считам, че е правната рамка, която наистина ще даде гаранция за залагането на такъв тип унифицирани правила и процеси. Ще продължите ли някоя добра практика от програмния период 2007 – 2013 г. и кои са грешките, които не трябва да повтаряме? Считам, че част от научените уроци в положителен план касаят взаимодействието не само между структурите на национално ниво – управляващ, сертифициращ, одитен орган, централно координационно звено, но и партньорството ни с бенефициентите и изпълнителите на проектите. Тук искам да благодаря на Камарата на строителите в България за диалога, който имахме през програмния период 2007 – 2013 г. Другото важно е изграденият административен капацитет. За целта през годините бяха положени много усилия, за да бъде той съхранен и развит. Първият програмен период беше изключително труден от гледна точка на липса на готовност на старта, на подготвени проекти и на доб­ро планиране. Това беше урок и сега трябва да започнем максимално бързо през новия, така че да не допускаме нулеви периоди за програмата. Необходимо е да разчитаме на качествено планиране. Нужно е със средствата, с които държавата ни разполага, да се осъществят важни инициативи особено в публичния сектор. Докъде стигна работата по „ОПОС 2007 – 2013“? Интензивно се подписват анекси към договори с бенефициентите с цел прецизиране на общите суми на безвъзмездно финансиране предвид това, че ДДС във водния сектор е недопустим разход за Брюксел. В момента се извършва необходимата промяна на бюджетите на проектите. Плащанията към бенефициентите са в размер на 2,9 млрд. лв. Преведените суми от ноември 2014 г. са 631 млн. лв. Общият размер на верифицираните разходи е над 1,9 млрд. лв. В процес на обработка са още 200 млн. лв. Пред Европейската комисия сме сертифицирали над 1,4 млрд. лв. От началото на годината до сега от Брюксел са възстановени 582 млн. лв. По първата приоритетна ос „Води“ са 128 договора. Успешно са реализирани само 107 проекта. От началото на годината до сега са изградени и реконструирани 160 км ВиК мрежа, единайсет пречист­вателни станции за отпадъчни води са въведени в експлоатация. Успешно са осъществени 24 проекта по техническа помощ по ос „Отпадъци“. В процес на изпълнение са 25 договора. От тях 4 са по техническа помощ, 20 за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците и един е с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за закриване и рекултивация на старите общински сметища. От началото на годината сме завършили 5 регионални депа - Добрич, Малко Търново, Бургас, Габрово и Видин. Заложихме едно добро темпо и се надявам то да доведе до положителни резултати в края на програмата. Към настоящия момент са идентифицирани проекти с рискови елементи, за изпълнението на които трябва да бъдат положени максимални усилия. Те са 11 в сектор „Води“ и три в „Отпадъци“. Поставени са под специален режим на наблюдение, който включва по-често докладване за осъществяваните дейности, провеждане на срещи с всички заинтересовани страни. Оказваме методическа помощ на общините, за да се ускорят работите. Знаете, че бяхме изправени пред сериозното предизвикателство – ЕК да не признава ДДС като допустим разход. Затова бяха направени законодателни промени, благодарение на които той вече ще се възстановява възможно най-бързо на местните власти от държавния бюджет. Общините изпитват трудности при осигуряването на средства за мостово финансиране на обектите, затова те могат да се възползват от инструментите на Фонда за органите за местно самоуправление в България - ФЛАГ, за да можем в максимална степен да оползотворим парите по програмата. Споменахте рискови проекти, какво ще се случи с тях, ако не бъдат осъществени до крайния срок? Единайсет от обектите в сектор „Води“ имат рискови компоненти. Голяма част от тях са с елемент, който е във финална степен на приключване, и друг, който се е забавил по различни причини. Усилията ни са насочени към ускоряване на работата им и пълна мобилизация, за да се компенсира забавянето. Ако това е невъзможно, ще приложим т.нар. подход на фазиране, който е допустим по смисъла на регламента и е договорен с ЕК. Компонентът, който няма да приключи през стария програмен период, ще бъде прехвърлен в новия. В сектор „Отпадъци“ не така стои въпросът, защото дейностите, които се изпълняват по проектите, са недопустими по смисъла на „ОПОС 2014 – 2020“. Три са рисковите обекти – Ямбол, Разлог и Бяла, Русенско. Тук усилията и на бенефициентите, и на Управляващия орган на програмата са фокусиране върху завършване на работата в срок. Надяваме се и строителите в максимална степен да мобилизират усилията си. Сезонът е такъв, че позволява интензивни дейности. Много е важно проектите да приключат в срока на допустимост на програмния период – края на 2015 г., за да не загубим финансиране. Какво ще си пожелаете да ни кажете като добра новина, като се видим за традиционното ни интервю в края на годината? Ние сме изключително амбициозни в целите, които си поставяме, и разчитаме на това, че и общините също искат да ги постигнат. Имаме осъзната воля за бързо приключване на проектите. Нашата цел е максимално оползотворяване на ресурса по оперативната програма 2007 – 2013 г., защото средствата са инвестиция в нашата природа и в бъдещите поколения. Вложенията са насочени към изграждане на базисна инфраструктура, която има отношение към живота на всеки един от нас, както и към възможностите за развитие на икономиката, и към опазване на природата. Колко са наказателните процедури към България към днешна дата и какво е тяхното развитие? Към настоящия момент има 10 отворени процедури към държавата ни. Положителната страна е, че те касаят нарушения, които са извършени в началото на периода, когато България стана член на ЕС. От година и половина нямаме стартирала нова. Работим в посока постигане на съответствие с европейските норми. Имаме три процедури, които са в съдебна фаза. Едната е за закриване на старите сметища. Другата е за региона на Калиакра и допуснатите в периода 2007 – 2009 г. нарушения по екологичното законодателство. Третата касае превишаването на нормата на фини прахови частици във въздуха. Справянето с тези предизвикателства е свързано и с мащабни финансови ресурси, които трябва да бъдат заделяни на местно ниво предвид това, че общините отговарят за част от тези политики. В годините има положителни тенденции, които ние докладваме на ЕК и на съда като доказателство за това, че на национално ниво има отговорно поведение и се работи в посока на подобряване на състоянието. Как протича взаимодействието Ви с Камарата на строителите в България? Наскоро участвахте в конференцията, организирана от КСБ, посветена на кохезионната политика, а към Вас е отправена и покана за петия поред форум „Строителството през 2015 г. – перспективи и предизвикателства. Възможностите през новия програмен период 2014 – 2020“, който ще се проведе в края на месец септември. Имаме много добро сътрудничество с Камарата на строителите в България както в оперативен порядък, така и във връзка с дългосрочни инициативи, като работата по Закона за обществените поръчки. Подготвяме типовите документи за провеждането на търговете, което е много важен елемент от целта ни да опростим процедурите и да елиминираме грешките, допуснати през предходния програмен период. Задачата ни е да подобрим възможностите на бранша. В периода ноември 2013 г. – ноември 2014 г. беше спряна програмата, не бяха правени разплащания към бенефициентите за близо шест месеца, което беше изключително тежко за изпълнителите. Оценявам това, че строителните компании успяха да издържат през тези трудни месеци. Периодът беше критичен както за общините, така и за бизнеса. Към настоящия момент разплащаме ускорено, верифицираме бързо исканията на бенефициентите ни. Плавността и интензивността на този процес до голяма степен доведоха до стабилизиране на бранша. Благодаря на Камарата за усилията да постигнем тази нова фаза в развитието на програмата, а именно ускоряването й.